№ 1073
гр. Варна, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110107456 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „И.Ф.” ЕООД срещу А. К. Р.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 1757/28.03.2023 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
3766/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните парични вземания:
сумата от 83,33 лв., представляваща вноска за главница с падеж 25.02.2022 г. по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 299922 от 05.06.2020 г., сумата от
63,65 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 31.05.2021 г. до 30.07.2021 г. и
сумата от 9,03 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 25.02.2022 г. до 21.03.2023
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.03.2023 г. до окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 05.06.2020 г. при условията на ЗПФУР и въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, между
страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 299922 в
размер на 2000 лв., който следва да се погаси чрез 24 ежемесечни вноски, през периода
05.07.2020 г. – 26.05.2022 г. Сочи се, че договорът за кредит е рефинансиращ, като с
част от предоставените с него средства е погасен предходен Договор за кредит №
277151/16.12.2019 г. в размер на 1537,69 лв., а остатъкът от 462,31 лв. е преведен по
банкова сметка на кредитополучателя. Излага се, че процесният договор е предмет на
Решение № 557/20.05.2022 г. по гр.д. № 2320/2021 г. на Районен съд – Перник, което
обаче не обхваща процесните вземания. Поддържа се, че до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което е подадено девет дни след падежиране на
вноската, съответно до подаване на исковата молба, не е постъпила сума за погА.ване
на сумата. Навежда се, че в резултат от подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 3766/2023 г. на Районен съд – Варна, където е издадена заповед за
изпълнение. Поддържа се, че заповедта е връчена на ответницата, която е подала
възражение, съответно за ищеца се е породил интерес от предявяването на настоящите
искове. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и
1
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. К. Р. не е депозирала писмен
отговор на исковата молба. Същата не се явява в първото заседание по делото, не
изпраща и процесуален представител, респ. не взима становище по така предявените
искове, не е направила и искане за разглеждането му в негово отсъствие.
С писмена молба от 12.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца отправя
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответницата е указано с връчените й лично разпореждане по чл. 131 ГПК и
определение по чл. 140 ГПК, че при непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му
в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и предвид представените от
ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност документи,
неоспорени от ответника, установяващи наличието на всички материални
предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква спорното
материално право, предмет на предявените искове.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
предявените искове следва да бъдат уважени, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК (л. 62 от делото), а именно сумата от 350 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на заповедното производство, съобразно задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебни разноски в общ размер – 75 лв., от които 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна и по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че А. К. Р., ЕГН
**********, с адрес ***, дължи на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки),
представляваща вноска за главница с падеж 25.02.2022 г. по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 299922 от 05.06.2020 г., сумата от 63,65 лв. (шестдесет и
три лева и шестдесет и пет стотинки) – договорна лихва, дължима за периода от
31.05.2021 г. до 30.07.2021 г. и сумата от 9,03 лв. (девет лева и три стотинки) – лихва за
забава, начислена за периода от 25.02.2022 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.03.2023
г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед №
1757/28.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 3766/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати „И.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 3766/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3