Решение по дело №12846/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1950
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20213110112846
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1950
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110112846 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Р. Н. В., действащ чрез адв. Г.Т.,
срещу Т. у. - гр. В., представляван от ректора В. В., действащ чрез адв. В.Т., първоначално
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за постановяване на съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в размер на 29 564.29 лева за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди в исковата молба, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, считано от 1989 г., като първоначално е заемал длъжността „асистент“, а след
това е преминал през длъжностите - „старши асистент“, „главен асистент“ и „доцент“, като
след проведен избор същият бил избран за ректор на Т. у. – гр. В. с четиригодишен мандат,
за срок от 30.06.2015 г. до 30.06.2019 г. Излага, че със Заповед № ЛС-413 от 14.11.2018 г.,
издадена от ВрИД ректор на Т. у. – гр. В., е било прекратено трудовото правоотношение
между страните, считано от 15.11.2018 г. Сочи, че с решение, постановено по гр. д. №
18698/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, влязло в законна сила на
25.03.2020 г., уволнението на ищеца е било признато за незаконно, като същото е било
отменено и последният е бил възстановен на длъжността „ректор“. Поддържа, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение за период от около два месеца е престирал
работна сила при работодателя „Б.“ АД, считано от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г. при
уговорена заплата 2 250.00 лева, поради което за шестмесечния период, считано от
1
15.11.2018 г., през който е останал без работа, му се дължи обезщетение, което следва да
бъде намалено с полученото през този период трудовото възнаграждение от „Б.“ АД в общ
размер на 3 600.19 лева. Т.е. дължимото обезщетение възлизало на 29 564,29 лева след
приспадане на полученото от „Б.“ АД. Ищецът твърди, че не е ползвал платен годишен
отпуск от общо 26 дни, от които: 8 дни за 2018 г. и 18 дни за 2019 г., поради което му се
дължи обезщетение в размер на сумата от 7000.00 лева.
В заключение моли за уважаване на предявените искове.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Т. у.-гр. В.. Ответникът твърди, че със Заповед № ЛС-413 от 14.11.2018 г. е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „професор“, като оспорва с
процесната заповед последният да е бил лишен от трудово възнаграждение, както и да е бил
незаконно отстранен от работа от длъжността „ректор“. Излага, че от страна на работодателя
не са извършвани незаконни действия по отстраняване и недопускане на ищеца да
изпълнява трудовите си права и задължения за длъжността „ректор“, както и че не му е било
отказвано заплащане на трудово възнаграждение. Твърди се, че във връзка с подадени
сигнали за плагиатство в представените дисертационни и научни трудове на Р.В., била
назначена проверка на министъра на образованието, във връзка с която е изготвен доклад на
комисията, в който било установено че при написването и защитата на дисертационния си
труд за присъждане на научната степен "доктор на науките" и в представените от ищеца
научни трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност "професор",
последният е представил като собствени, трудове на свои колеги от Т. у. - В. и от чужди
автори, без съответното позоваване и цитиране - плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от
Допълнителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б.
(ЗРАСРБ), с което е извършил нарушението на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ. Излага се, че на
основание горепосочения доклад на Комисията по академична етика със Заповед № РД 09-
3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката, била назначена проф. д-р инж.
Р. Д. за временно изпълняващ длъжността ректор на Т. у. - гр. В., като на осн. чл. 60, ал. 1 от
АПК, било допуснато предварително изпълнение на заповедта. Твърди се, че на 14.11.2018
г. представители на МОН са връчили на ищеца Заповед № РД 09-3271/13.11.2018 г., като са
му заявили, че от този момент същият няма право да упражнява правомощията си на ректор
и следва да освободи работното си място. Посочва се, че едва след това ВрИД ректор е
връчила на Р.В. заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжността
"професор". Излага се, че отменената от съда уволнителна заповед се отнасяла до
длъжността „професор“, а ищецът бил лишен от възможността да изпълнява длъжността
"ректор" по силата на заповедта на министъра на образованието и науката, поради което Т.
у. – гр. В. не следвало да бъде ангажиран с отговорността за заплащане на обезщетение по
чл. 225 от КТ и по чл. 224 от КТ. Отделно се излага, че със Заповед № 138/12.03.2020 г. на
ректора на ТУ - гр. Варна на Р.В. му е била отнета научната степен "д-р на науките", поради
което същият нямал право на допълнително възнаграждение за придобита научна степен.
В заключение се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Г.Т.
поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. В.Т. поддържа
отговора на исковата молба. В писмените си бележки излага подробни доводи касателно
неоснователността на сезиралите съда искове.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
2
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в хода
на процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 и чл. 224 от КТ: че е останал без
работа поради уволнението; неговата продължителност; причинната връзка с уволнението;
незаконността на уволнението и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получил преди уволнението, както и учреденото с „Б.“ АД трудово
правоотношение, включително периода на престиране на работна сила в полза на
посоченото дружество и размера на полученото възнаграждение; основанието и размера на
допълнителните трудови възнаграждения. Следва да установи дните, в които е упражнил
субективното си потестативно право на отпуск за процесния период и размера на
обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, като при
установяване на горното от ищцата – да докаже, че е погасил претендираните парични
вземания, както и всички свои дилаторни и перемпторни възражения.
Не се спори по делото, че между страните е съществувало соченото в исковата молба
срочно трудово правоотношение, като, считано от 30.06.2015 г. за срок от 4 години, ищецът
е заемал длъжността „ректор“ на Т.-гр. В., който факт се констатира и от ангажирнаото
допълнително споразумение към трудов договор № ЛС-727 от 30.06.2015 г. /л. 107/, от което
е видно, че срокът на мандата на ищеца е до 30.06.2019 г. Не се спори още, че със Заповед
ЛС-413 от 14.11.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника
на длъжността „професор“, считано от 15.11.2018 г., видно и от писмения документ на л. 62;
че с влязло на 25.03.2020 г. в законна сила решение, постановено по гр. д. № 18698 по описа
за 2018 г. на РС-Варна, е признато за незаконно уволненито на ищеца, обективирано в
Заповед ЛС-413 от 14.11.2018 г., и ищецът е възстановен на длъжността „ректор на Т. у. –
гр. В.“, което решение има сила на пресъдено нещо за настоящия съдебен състав по арг. от
чл. 299, ал. 1 от ГПК.
Видно от приобщената спраква от НАП /л. 286/, ищецът след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника, считано от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г. е работил
при „Б.“ АД, което е в унисон и с приобщения трудов договор на л. 15 от делото. От
справката се констатира още, че през периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. за ищеца няма
данни за осигуряване по служебни правоотношения и по договори за управление и контрол.
Констатира се още от писмения документ на л. 286, че датата на прекратяване на трудовия
договор с Т.-гр. В. е 22.03.2019 г. От тази справка обаче не става ясно за коя длъжност е
прекратено трудовото правоотношение, считано от 22.03.2019 г. По делото е ангажирано
второ писмо от НАП /л. 296/, от което се констатира, че вписването на прекратяването,
считано от 22.03.2019 г., е станало въз основа на уведомление с вх. №
03388203084133/10.07.2020 г. Видно от трудовото досие на ищеца /л. 48/ процесното
уведомление с вх. № 03388203084133/10.07.2020 г., с което е вписано прекратяването на
трудовия договор, считано от 22.03.2019 г., не съдържа данни за кода на професията на
ищеца по Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/. Видно обаче
от уведомление с вх. № 03388203083959/10.07.2020 г., находящ се също на л. 48, трудовият
договор за длъжността „ректор“ е прекратен, считано от 15.11.2018 г., доколкото в
последното уведомление е посочен кодът по НКПД, за който се отнася прекратяването на
трудовия договор, съответстващ на тази длъжност, а именно 11209036, което обуславя
крайния извод на съда, че трудовото правоотношение между страните за длъжността
„ректор“ е прекратено, считано от 15.11.2018 г. и след тази дата ищецът за периода от
06.12.2018 г. до 21.01.2019 г. възмездно е престирал работна сила на длъжността „директор
3
дирекция, административни дейнности“ в позла на търговеца-работодател „Б.“ АД, а за
периода от 15.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и от 22.01.2019 г. до 15.05.2019 г. е останал без
работа, което е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното уволнение,
което впоследствие е отменено със съдебна санкция.
Доводите на ответника, че на 15.11.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца досежно длъжността „професор“ са несъстоятелни по няколко причини. На първо
място по делото не са представени никакви доказателства, че между страните е учредено
трудово правоотношение с такова съдържание, а именно ищецът да полага труд на
длъжността „професор“ с код по НКПД 23107005. Видно от трудовото досие на ищеца,
между последния и ответника са сключени през годините множество трудови договори и
допълнителни споразумения към тях, но нито един от тях не урежда заемането на
длъжността „професор“. На второ място, обстоятелството, че със съдебното решение,
постановено по гр. д. № 18698 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ищецът е бил възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „ректор“, заставя настоящият съдебен състав на
основание чл. 299 ГПК да приеме, че правоотношението за тази длъжност е прието за
прекратено със заповедта от 14.11.2018 г. И не на последно място, при съвкупния анализ на
писмените документи, ситуирани в трудовото досие на ищеца, и справките от НАП се
констатира по несъмнен начин, че волята на ответника-работодател е била да прекрати
трудовия договор, сключен с ищеца на длъжността „ректор“.
Крайният извод на съда е за доказаност на исковете по основание, тъй като
кумулативно са налице всички предпоставки от фактическия състав на предявените искове.
В тежест на ищеца е да установи своите граждански притезания и по размер. От
ангажираното експертно заключени по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се установява по
несъмнен начин, че общият размер на полагащия се платен годишен отпуск и неначислен от
страна на ответника за 2018 г. и от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. е 30 дни. Изчисленото
обезщетение по чл. 224 от КТ възлиза на 7 116.30 лева, което обуславя уважаването на иска
до предявения размер от 7 000.00 лева с оглед принципа за диспозитивно начало в
гражданския процес, нормативно регламентиран в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Констатира се още от експертното заключение, че дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ
за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., след като се приспаднат възнагражденията,
които ищецът е получавал от „Б.“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., възлиза на
29 135.15 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявената
сума от 29 564.29 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на
прекратяване на трудовия договор - 15.11.2018 г.:
Доколкото вземането за обезщетение по чл. 225 от КТ е за заплащане на безсрочно
парично задължение, длъжникът-работодател изпада в забава и дължи обезщетение за
забава съизмерима със законната лихва от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а ако
такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който
искът е предявен. В този смисъл е и задължителната за съдилищата тълкувателна практика
на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г.,
ОСГК. В конкретния случай липсва нарочна писмена покана, адресирана до ответника за
заплащане на дължимото вземане в размер на 29 135.15 лева, поради което законната лихва
следва да се присъди от датата на сезиране на съда – 03.09.2021 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 2 105.00 лева – хонорар за един адвокат. На основание чл. 78,
4
ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 44.60
лева, от която – 2.35 лева за депозит за ССчЕ и 42.25 лева за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна следва да
се присъди сумата в общ размер от 1 643.06 лева, от която 197.65 лева – депозит за ССчЕ и
1 445.41 лева – държавна такса.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, Т.
у. – гр. В., БУЛСТАТ: *, с адрес: *, представлявано от ректора В. В., да заплати на Р. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес: * сумата в размер на 29 135.15 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019
г. след приспадане на получаваните от ищеца трудови възнаграждения от „Б.“ АД за периода
от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата в размер от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: * против Т. у. – гр. В.,
БУЛСТАТ: *, с адрес: * осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225
от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 429.14 лева,
представляваща разликата над присъдената сума от 29 135.15 лева до претендираната от
29 564.29 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. след приспадане на получаваните от ищеца трудови
възнаграждения от „Б.“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху разликата, считано от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забава
съизмерима със законна лихва върху присъдената главница от 29 135.15 лева, считано от
датата на оставане без работа – 15.11.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. у. – гр. В., БУЛСТАТ: *, с адрес: *,
представлявано от ректора В. В., да заплати на Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: * сумата
в размер на 2 105.00 лева – хонорар за един адвокат.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес: * да
заплати на Т. у. – гр. В., БУЛСТАТ: *, с адрес: *, представлявано от ректора В. В., сумата в
общ размер на 44.60 лева, от която – 2.35 лева за депозит за ССчЕ и 42.25 лева за адвокатско
възнаграждение

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Т. у. – гр. В., БУЛСТАТ: *, с адрес: *,
представлявано от ректора В. В., да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-
Варна сумата в общ размер от 1 643.06 лева, от която 197.65 лева – депозит за ССчЕ и
1 445.41 лева – държавна такса.

5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6