П Р О Т О К О Л
гр. София, 20.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД - първи състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
Секретар:
Ваня КОСТАДИНОВА
Прокурор:
Биляна ДУКОВА
сложи
за разглеждане ВНЧД № 531 описа за 2020 г., на доклад на съдия Вълева.
На поименното повикване в 09:50
часа се явяват:
.............................................................................................
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след съвещание, обяви
решението си:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа.
Предмет на въззивна проверка е
определение от 21.10.2020г., постановено по НЧД №2939/2020г. на СНС, с което по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието, наложено на
осъдения Л.Х.К. по НОХД № 239/2018 г. по описа на Районен съд – Б. С., като е
постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на осн. чл. 57,
ал. 1 т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС.
Съдебният акт на първостепенният
съд се оспорва единствено по отношение определения режим за изтърпяване на активираното
наказание на осъдения Л.Х.К..
Въпреки че частната жалба е
насочено само срещу отмерения режим за изтърпяване на преведеното при условията
на чл. 68, ал. 1 от НК наказание, въззивният съд дължи цялостна проверка на
обжалваното определение, съгласно правилото на чл. 314, ал. 1 от НПК.
Воден от този подход, въззивният
съд констатира, че правилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.
68, ал. 1 от НК.
Видно от справката за съдимост,
придружена с бюлетини за съдимост, осъденият Л.Х.К. е осъждан двукратно.
Първият път това е станало с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 239/2018 г. по описа на Районен
съд – Б. С., с което за престъпление по чл. 339, ал. 2 от НК, извършено на
04.01.2018 г. е осъден на 1 г. и 4 м. „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от 3 г. Определението за одобряване на
споразумението е влязло в сила на 23.04.2018 г.
Второто му осъждане е по НОХД № 3618/2019
г. на СНС, по което за две престъпления му е наложено едно общо наказание в
размер на 3 г. и 6 м. „Лишаване от свобода“ при първоначален „Общ“ режим. Престъпленията,
санкционирани със съдебният акт - определение за одобряване на споразумението, влязло
в сила на 28.01.2020 г. са първично по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 извършено в
периода началото на 2017 г. до 30.01.2019 г., състоящо се в участие в ОПГ,
поставила си за цел извършване на престъпления по чл. 339, ал.1 от НК и с
користна цел и за едно вторично престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, извършено
на 30.01.2019 г.
От цитирана справка за съдимост
се установява, че двете престъпления по НОХД № 3618/2019 г. на СНС са осъществени
в изпитателния срок, отмерен по предходното осъждане, поради което и няма съмнение,
че следва да се приложи императивната разпоредба на чл. 68 ал. 1 от НК, както е
процедирал първоинстанционният съд.
Неправилно обаче, първостепенният
съд е определил активираното наказание да бъде изтърпяно при „Строг“ режим. Нормата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, на която се е позовал първоинстанционният
съд урежда режима на наказанието по основното осъждане, или това, което предопределя
привеждане в изпълнение на предходното, отложено наказание. В обхвата на цитираната
норма не попада режима на активираната условна санкция. За приведеното в
изпълнение наказание важи правилото на чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС и той следва
да е „Общ“ режим. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в Решение
№ 214/05.11.2018 г. по н.д. № 912/2018 г., І н.о. и Решение № 134/07.06.2018 г.
на ВКС по н.д. № 441/2018 г., І н.о. на ВКС.
При това разрешение, съображенията
на защитата, които са относими към нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, въззивният
съд намира за ненужно да обсъжда, тъй като осъденият К. трябва да изтърпи
приведеното в изпълнение наказание при „Общ“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС. Следва обаче да се подчертае, че въпреки че осъденият К. е бил адресат
на наказателна репресия два пъти, той не може да се характеризира като лично
със занижена степен на обществена опасност, тъй като всички престъпления са
тежки умишлени престъпления, а второто му осъждане е за две деяния, отново
насочени към държането на боеприпаси, за каквото вече е бил санкциониран.
Отделно престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК не е инцидентно, а трайно във
времето, което води до извод за устойчиви престъпни навици. Горното се отбелязва,
за да се отговори на възраженията защитата, а не защото има значение за
разрешението на казуса.
Предвид изложеното, въззивният
съд намира, че определението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено.
Водим от изложеното, АСНС - втори
състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определение
от 21.10.2020 г. по НЧД № 2939/2020 г. на СНС, в частта относно режима, като
вместо „Строг“ ОПРЕДЕЛЯ „Общ“ режим на изтърпяване на наказанието, наложеното на
осъдения Л.Х.К. по НОХД № 239/2018 г. по описа на Районен съд – Б. С..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 10:15 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
СЕКРЕТАР: