№ 260
гр. Сливен, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200566 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от адв. Н. К. от АК – Сливен, в
качеството му на процесуален представител на Н. Х. К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, против НП № 23-0804-005760 от 10.10.2023 год., издадено от Началник
Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“ Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 30,00 лева на основание чл. 183, ал. 3,
т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено
издаденото НП и да им бъдат присъдени разноските в производството.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да
бъде потвърдено и е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 16.09.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 952847 против жалбоподателя
за това, че на 16.09.2023 год. в 18,36 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” до летище
Бършен посока гр. Ямбол управлява лек автомобил „Ауди” с рег. № ***** и извършва
маневра изпреварване на попътно движещо се МПС, пресичайки пътна маркировка
М1. В акта било отразено, че водачът бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0803, като уредът отчел 0
промила алкохол. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 16.09.2023 год. (л. 7 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-005760 от
10.10.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 30,00 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети
10 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите
участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 03.04.2024 год.
(л. 6 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното
дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения
АУАН относно констатираното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.
6, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Видно от показанията на актосъставителят и свидетеля
по акта, жалбоподателят е извършил маневра изпреварване на попътно движещо се
МПС, пресичайки пътна маркировка М1.
Същевременно обаче административната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, според която се наказва с глоба
30,00 лева водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за
движението. Правилата за изпреварване са уредени в разпоредбите на чл. 41 – 43а от
ЗДвП и следователно за да е неправилно изпреварването водачът следва да е нарушил
2
някоя от тези посочени разпоредби, каквато квалификация не е направил
административнонаказващият орган. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
законодателят е предвидил ангажиране на административната отговорност на водач,
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване
или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението,
каквато в настоящия случай не се твърди да е налице.
Безспорно е установено, че жалбоподателят не е съобразил поведението си
пътната маркировка М1, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП. В случая неправилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, тъй като посочената разпоредба касае правилата
за изпреварване. Доколкото в ЗДвП не е предвидена изрична разпоредба за ангажиране
на отговорността на водач, който не спазва пътната маркировка, когато не е създадена
непосредствена опасност за движението, то следва да се приложи разпоредбата на чл.
185 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП е посочено, че за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20,00 лева.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. №
1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета
на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Ето защо съдът намира, че следва да измени
обжалваното наказателно постановление, в частта относно основанието за налагане на
административното наказание, като го преквалифицира на чл. 185 от ЗДвП и да отмени
отнемането на контролни точки, тъй като такава разпоредба не е предвидена в Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 год.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението съдът
е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.
Възлагането зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено
или отменено. Ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено
разноските се възлагат на жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те
да бъдат направени (ТР № 3/1985 год. по н.д. № 98/84 год., ОСНК). С оглед на това
съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати направените по делото разноски в
размер на 70,00 лева и да отхвърли като неоснователно искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в
производството (в този смисъл Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД № 205/2021
год. по описа на СлАС).
3
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-005760 от 10.10.2023 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП“ Сливен, с което на
Н. Х. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 30,00 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са
отнети 10 контролни точки, като преквалифицира основанието за налагане на
наказанието от чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на чл. 185 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание „Глоба” в размер от 30,00 лева на 20,00
лева, както и ОТМЕНЯ отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 год.
ОСЪЖДА Н. Х. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски в размер на 70,00 (седемдесет) лева, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски в производството като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4