Решение по дело №570/2015 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 281

 

гр. Русе, 12.07.2016 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, в публично заседание на 28 юни 2016 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Е.Д., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 570 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с искове по чл.28, ал.1, чл.29 и чл.87, ал.3 ЗЗД.

Първоначаалният ищец Н.Т.Ц. твърди, че на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, н.д.№ 41/28.03.2014 г. на нотариус К. П., ответниците придобили в режим на СИО собствения му недвижим имот, в находящ се в гр.Р., ул.“***, подробно описан в исковата молба, за сумата 50 000 лв., която според нот.акт била платена съгласно сключен предварителен договор от м.ноември 2010 г. по следния начин: 20 000 лв. платени при сключването на договора, 10 000 лв. през м.декември 2011 г., 10 000 лв. платени през м.декември 2012 г. и 10 000 лв. през м.декември 2013 г. Твърди, че макар да е подписал нотариалния акт, никога не е сключвал предварителен договор за продажба на апартамента си, не е получавал по банков път или в брой изброените в нот.акт суми, нито е издавал разписки за тях. С ответницата водили разговори единствено за прехвърляне на имота срещу задължение от нейна страна за издръжка и грижи, тъй като ищецът вече знаел, че е болен от рак и не желаел да го гледа чужд човек, нито имал достатъчно средства да плаща на жена. Като разбрал, че Ц. не желае да продава жилището си, вторият ответник започнал да го изнудва да им го прехвърли. Водил го по адвокатски кантори, предлагал му да подпише някакъв договор, но ищецът не се съгласил. Състоянието му се влошило и той постъпил в болница за операция, която била извършена на 10.03.2014 г. След изписването му на 21.03.14 г., в още нестабилно състояние, бил посетен от ответника отново с цел да прехвърли имота. По време на изповядване на сделката ищецът бил тежко болен, в постоперативен период. Години наред страдал от депресия, която в този период се обострила. Не можел да спи, лесно се изморявал, бил много отчаян, тъй като нямало кой да се грижи за него. В този период ответникът го посетил и го завел при нотариус К. П. Тъй като ищецът не желаел да подпише нот.акт срещу получаване на пари, напуснал кантората. Тогава бил заведен при адвокат М. Г., пред която заявил, че е готов да прехвърли имота на родственицата си срещу задължение за гледане и грижи. В нот.акт били нанесени някакви промени, с които го уверили, че правата му са защитени. Накрая ищецът се съгласил да подпише, доверявайки се на адвоката и ответниците. След сделката А.Л. го посещавала три пъти седмично в продължение на около месец, носела му и храна. Много по-късно, когато вече никой не идвал да го гледа и състоянието му било относително стабилизирано, ищецът се снабдил с копие на нот.акт и разбрал какво е подписал. Предвид изложеното, претендира съдът да постанови решение, с което да обяви договорът за продажба на процесния имот за нищожен поради липса на съгласие. В случай, че предявеният иск не бъде уважен, претендира прогласяването на сделката за унищожаема поради грешка в предмета й /във вида и естеството на сделката/, евентуално поради измама /умишлено създадена невярна представа относно правните последици на сделката/. Също в условията на евентуалност претендира и разваляне на договора поради неизпълнение задължението на купувача да плати продажната цена, както и присъждане на деловодни разноски.

В хода на процеса, поради смъртта на ищеца, на основание чл.227 ГПК като такъв е конституиран неговият син и наследник по закон - В.Н.Т., който изцяло поддържа заявените с исковата молба претенции.

Ответниците А.Х.Л. и Т.Й.Л. в депозирания отговор по реда на чл.131 ГПК навеждат твърдения за недопустимост на исковете, поради влязлото в сила решение по приложеното гр.д.№ 659/14 г. по описа на РОС, както и за тяхната неоснователност и недоказаност. Молят претенциите да бъдат отхвърлени, като им се присъдят направените в хода на делото разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното:

Към исковата молба е приложен нотариален акт №52/28.03.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот, том I, рег.№ 0838, д.41 на нотариус К. П., сключен между Н.Ц. и ответницата А.Л., по време на брака й с Т.Л.. Съгласно документа, първоначалният ищец продава на ответницата собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Р., ул.“***, представляващ: Апартамент „Б“, състоящ се от две спални, работен кабинет, столова с бокс, дневна, тоалетна, баня, три антрета, заедно с избено помещение №7 с площ от 18,20кв.м и таванско помещение №7 от 18,20кв.м, ведно с 10,854%ид.ч от общите части в сградата и от отстъпеното право на строеж, а съгласно схема № 15-41638/28.02.2014г. на СГКК-Русе имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на  АГК, за сумата 50 000 лв., платена съгласно сключен предварителен договор от м.ноември 2010 г. по следния начин: 20 000 лв. платени при сключването на договора, 10 000 лв. през м.декември 2011 г., 10 000 лв. платени през м.декември 2012 г. и 10 000 лв. през м.декември 2013 г., като продавачът си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.

Разпитаните по делото свидетели на ищеца – С. Н.-бивш съсед на починалия Н.Ц., И. К.-бивш негов колега и приятел и Р. П.-близка на семейството на сина му излагат твърдения затова, че от доста години Ц. живеел сам в апартамента. Бил разведен, за известно време живеел с някоя жена, а със сина си, който от осем години работи в чужбина, е скаран поради това, че последният искал да прави ремонти в жилището на баща си, а той не му дал. Живеел скромно, мебелите в апартамента били на повече от 30 години, нищо ново не било купувано. Освен от пенсия, допълнителни средства получавал от рента, а назад в годините гледал пчели и отдавал таванското помещение под наем. Имал открита и банкова сметка ***. През 2013 г. се разболял сериозно и тогава споделил на свидетелите, че иска да си прехвърли жилището на някой срещу гледане и издръжка, за да може да има кой да го обслужва след предстоящата операция. Спрял се на ответницата А.Л., която му била родственица и се разбрали да й прехвърли апартамента срещу гледане и издръжка. Чак след това разбрал, че сделката била оформена като покупко-продажба. Н.Ц. много бавно и трудно дошъл на себе си след оперативната интервенция през март 2014 г. Бил отслабнал, бавно говорел, страхувал се, не можел да спи. На превръзките обаче след операцията ходел сам.     

 Свидетелките Д. С. и А. Т., които са в приятелски отношения с ответниците, установяват, че в края на 2013 г., преди новогодишните празници, А. и Т. им споделили, че финализирали изплащането на апартамент, който впоследствие закупили от родственик на ответницата. Месец февруари или март 2014 г. свид.Т. свързала А. с адвокат Г. за прехвърлянето на жилището, като по него време Т. бил на път.

Свидетелят Е. Ф. от своя страна изнася твърдения, че началото на м.май 2014 г. с ответника отишли до процесния апартамент, тъй като Т.Л. искал да му се направи проект за кухненско обзавеждане. Докато обсъждали вътре шкафовете, дошъл възрастен човек, който живеел там и на когото Т. обяснил какви идеи имат за кухненско обзавеждане. Той от своя страна задавал въпроси и изказал предложение за направата на ниска преграда, на маса и бар. Човекът обяснил, че е ходил на разходка, държал се нормално, нямал забавени движения.

Във връзка с направеното от страна на ищеца оспорване твърденията на ответника, че при изповядване на сделката на 28.03.2014 г. последният не е бил в страната, както и поради оспорване на приложените към отговора писмени доказателства, относими към този факт, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Експертното заключение, изготвено на база материалите по делото и т.нар. справка за платени пътни такси и гориво от ответника, установява какви курсове е извършил Т.Л. за периода 26.02-29.03.2014 г.

По делото е прието заключението и по изготвената комплексна задочна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно което покойният Н.Ц. най-вероятно е боледувал от рецидивиращо депресивно разстройство, умерено тежък епизод, от 2006 г. Това му състояние не му е пречило да има правилна преценка за фактите и адекватно да възприема собствените си действия и тези на останалите, както и да разбира значението на извършеното от него. Интелектуалното му паметово функциониране не е било нарушено. Не се отчита промяна в състоянието му от извършената му оперативна интервенция, както и от „осъзнатата от него обреченост” и липса на близки роднини.       

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В молбата-уточнение, приложена на л.71-72 от делото, ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че нищожността  на покупко-продажбата поради липса на съгласие се изразява в това, че неговият наследодател не е бил способен да волеизявява поради психическото си състояние, в което се е намирал при подписване на прехвърлителната сделка.

Един договор е сключен при липса на съгласие /воля/, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и др.

В конкретния правен казус не е налице липса на изявена воля или съгласие на наследодателя за прехвърляне на имота си в полза на ответниците. Такова изявление дори не се съдържа в исковата молба, напротив. Твърди се, че Ц. искал и подписал нотариалния акт, считайки, че прехвърля имота си срещу задължение за гледане и грижи. Както беше посочено по-горе, комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена на база ангажираните по спора писмени и гласни доказателства установява, че вероятно наследодателят на ищеца е страдал от рецидивиращо депресивно разстройство, което обаче не му е попречило след излизането му от болницата през м.март 2014 г. да има правилна преценка за фактите, адекватно да възприема действията си и тези на останалите, както и да разбира значението на извършеното от него. Действителната воля на продавача е намерила израз в нотариалния акт. Задължителната съдебна практика на ВКС е непротиворечива /Р.№ 173/27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166/2008 г., Р.№ 402/17.01.2012г. по гр. д. № 449/2011 г., Р.№ 51/21.07.2010 г. по т.д.№ 528/2009 г./, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл.179 ГПК. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, на основание чл. 180 ГПК. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено само до вида доказателствени средства - изключване на свидетелските показания в хипотезите на чл. 164 ГПК. Следователно, ищецът не е провел пълно главно доказване на твърдението си за неспособността на баща му да волеизявява към датата 28.03.2014г. В случая фактическите твърдения относно липсата на съгласие при изповядване на сделката сочат на състава по чл.31 ЗЗД за нейното унищожаване, каквото основание не е заявено в процеса. 

Искът следва да бъде отхвърлен и да бъдат разгледани евентуалните искове по чл.28, ал.1, чл.29 и чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Грешка в предмета на договора, като основание за унищожаемост, е налице при заблуждение относно фактическия състав на един договор. Лицето, което прави волеизявление, действа съобразно погрешната си представа за обекта, за който то се отнася, убедено, че тази представа съответства на действителността. Грешката може да бъде и относно съдържанието на договора, относно самия му характер - страната мисли, че сключва един вид договор, а той се оказва друг вид.

Според ищеца, в случая се касае за грешка във вида и естеството на сделката, в съдържанието на насрещните престации. Баща му нито е сключвал предварителен договор с ответниците, нито е получавал пари по такъв договор.

Ответниците, както в приложеното гр.дело 659/14 г. на РОС, така и в настоящото производство признават факта, че предварителен договор с наследодателя на ищеца не е подписван, както и че сумата не е платена по банков път, а в брой.

За твърдението на първоначалния ищец, че е подписал договора за продажба със съзнанието, че прехвърля имота си срещу гледане и издръжка, са ангажирани гласни доказателства, които обаче съдът не обсъжда, предвид непреодолимата забрана за свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.2 ГПК. Нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващи документи могат да бъдат верни или неверни. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства - изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл. 164, ал. 2 ГПК.

За доказване на изложените от ищеца по-горе твърдения са приложени и писмени доказателства – извлечения от банковите сметки на Н.Ц., от които е видно, че по тях суми в размерите и периодите, посочени в нотариалния акт, не са постъпвали. От това обстоятелство обаче не следва извода, че посочената продажна цена не е платена, щом като е налице волеизявление на продавача в обратния смисъл в самия нот.акт, имащо характер на разписка, чиято доказателствена сила не е оборена в процеса, още повече и в самия договор не е посочено, че сумите са платени по банков път. Ето защо и предявеният в условията на евентуалност иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Съгласно молбата-уточнение, процесната сделка е унищожаема и поради това, че при изповядването й наследодателят на ищеца е бил въведен в заблуждение, чрез умишлено предизвиканата и поддържана у него невярна представа относно типичните правни последици на сделката, мотивирала го да я сключи. В тази насока са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Н. и И.К. Същите се явяват отново недопустими, предвид факта, че се цели опровергаване съдържанието на частен документ, изходящ от страната /волеизявлението на страната пред нотариуса/. Освен това, в нотариалния акт е вписано, че преди подписването му нотариусът е изяснил действителната воля на страните, правните последици от договора и след като им е прочел акта, същите са го одобрили и подписали. За пълнота следва да се посочи, че свидетелите не са очевидци нито на разговорите между страните относно начина, по който желаят да се прехвърли жилището, нито са присъствали на самата сделка. Същите изразяват споделеното им от Ц. известно време след самата сделка.

И втората евентуална претенция като недоказана подлежи на отхвърляне, поради което на разглеждане подлежи третият евентуален иск – за разваляне на договора за покупко-продажба поради неизпълнение задължението на купувача да плати продажната цена.     

 Изложените вече мотиви относно неоснователността на останалите претенции са относими и към последната. Независимо, че между страните няма спор, че предварителен договор между тях не е подписван, в самия нотариален акт е налице признание, че продажната цена от 50 000 лв. е платена предварително на няколко вноски. В тази част нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ /разписка/, удостоверяващ неблагоприятни последици за страната и опровергаването му с гласни доказателства е недопустимо. Обстоятелствата, че по приложените извлечения от спестовните влогове на наследодателя на ищеца не са постъпвали уговорените като вноски суми, както и че не е правен ремонт на жилището му от години и същият живеел скромно, не водят до извода, че продажната цена не е платена на продавача в брой. В подкрепа на изявленията на страните по сделката пред нотариуса са и свидетелските показания на Д. С. и А. Т., според които ответниците им споделили за финализиране изплащането на жилището, което впоследствие закупили, в края на 2013 г.

По изложените съображения съдът намира, че предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие, евентуално - за прогласяване неговата нищожност поради грешка в предмета и крайна нужда и неговото разваляне поради неплащане на продажната цена, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответниците разноските по делото.

Предвид изложеното съдът

 

                                 Р    Е    Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.Т., ЕГН ********** *** искове против А.Х.Л., ЕГН ********** и Т.Й.Л., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №52/28.03.2014 г., рег.№ 0838, н.д.41 на нотариус *** по описа на НК, поради липса на съгласие, с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, както и предявените при условията на евентуалност искове за унищожаване на същия договор поради грешка в предмета и поради измама, на основание чл.28, ал.1 и чл.29 ЗЗД, както и за развалянето му поради неизпълнение задължението на купувача да плати продажната цена, на  основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А.Х.Л., ЕГН********** и Т.Й.Л., ЕГН**********, 3120 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативния съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: