Определение по дело №463/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 416
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Иван Стойчев
Дело: 20221000600463
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
гр. София, 19.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600463 по описа за 2022 година
Производството пред САС е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.
Образуваное по жалба на защитата на осъдения А. Б. К. срещу определение на КОС
по нчд№165/2022г., с което съдът: ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от
свобода А. Б. К., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***, ***, българин, със средно-
специално образование, неженен, осъждан за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание ЛС в размер на 2 години
при първоначален „строг“ режим по ЧНД № 3604/2021 г. на PC- Бургас, определено по реда
на чл.25 НК наказанията по НОХД № 882/20 г. на PC-Бургас и НОХД №1905/18г. на PC-
Пазарджик, в сила от 04.12.2021 г., за неизтърпян остатък в размер на 1 месец и 17 дни към
датата на произнасяне на КнОС- 19.04.2022 г.
САС, като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред КОС е протекло по реда на глава XXXV „Производства във
връзка с изпълнение на наказанията”, раздел 1-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и
следващите от НПК.
Образувано е по молба на адв.М.К.- защитник на осъдения А. Б. К. за допускане на
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
За да отхвърли молбата на осъдения КОС изложил следните мотиви:
Лишеният от свобода А. Б. К. е постъпил в Затвора гр. *** на 29.09.2021 г.
Същият изтърпява наказание ЛС за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим
по НЧД № 3604/2021 г. на PC- Бургас, определено по реда на чл.25 НК наказанията по
1
НОХД № 882/20 г. на PC-Бургас и НОХД № 1905/18г. на PC- Пазарджик. Определението е в
сила от 04.12.2021 г. И по двете НОХД е осъден за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 НК.
Начало на наказанието: 29.09.2021 г.
Към момента на произнасяне на КнОС- 19.04.2022 г. К. е изтърпял фактически - 6
месеца и 20 дни; от предварителен арест- 3 месеца и 12 дни; приспаднато изтърпяно
наказание- 1 година, от работа- 11 дни; всичко- 1 година 10 месеца и 13 дни; с остатък - 1
месец и 17 дни.
От представените от затворническата администрация доказателства се установява, че при
постъпване в затвора е изготвена схема за оценяване на вероятност от ново осъждане и
профил на нуждите. Изготвен е и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС. Първоначалната
оценка на риска от рецидив е в средните стойности - 42 т. с дефицитни зони: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е определен като среден за
обществото, за персонала в затвора, за лишения от свобода и за другите лишени от свобода.
Отчетено е, че оправдава себе си приема донякъде присъдата, регистрирани са утвърдени
криминални нагласи.
Рискът от вреди не е претърпял промяна на време на престоя му в пенитенциарна
изолация. При планирането на изпълнение на присъдата е акцентирано върху посочените
дефицитна зони, като по тях за краткото време на пребиваване в затвора не е отчетен
напредък.
По делото е приложен доклад от ИСДВР, от който се установява, че за краткия си
престой в затвора К. заема среден социален статус; подбира контактите си; има социално
желателно отношение към служителите с цел облекчаване на престоя му. В корекционната
работа с него е поставен акцент на промяна на нагласите му, преосмисляне на минало
поведение, набелязване на стъпки на преодоляване на съществуващи негативи и подготовка
за законосъобразно поведение.
За краткия си престой в затвора, лишеният от свобода не е показал поведение, на база
на което оценката на риска от рецидив да бъде намалена. От осъждането си той отчита
предимно настъпилите за него последствия. От цялостната оценка и от поведението му е
ясно, че са налице криминални нагласи, липса на мотивация за постигане на положителни
резултати съгласно изготвения план на присъдата. Налице е непоследователно и колебливо
поведение, както и липса на умения да рационализира актуалната ситуация и да си поставя
реалистични цели. На моменти действията му са импулсивни и прибързани, най-често
когато не се оправдаят очакванията му.
Мотивиран и насърчаван да оползотворява и смислено да ангажира свободното си
време в затвора с включване в трудов процес. Включен е в трудов процес, назначен да
изпълнява длъжността - „работник при производство на подаръчни торбички” във фирма
"Перфект багс" - ЕООД, считано от 30.11.2021г. с изпитателен срок 3 месеца. В
изпитателния срок са регистрирани чести отсъствия от работа на К. по неуважителни
причини. На 20.01.2022г. той е депозирал декларация за отказ от работа, а като причина за
2
отказа си изтъкнал- липса на условия. Освободен -от заеманата длъжност на 25.01.2022г.
Лишеният от свобода не е наказван и не е награждаван до настоящия момент. Не е
изпълнена прогресивната система за плавно преминаване от по-строги към по-смекчени
условия на надзор и охрана, което да намали риска от рецидив и вреди.
Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно. Счетено е,
че е необходимо социално-възпитателната работа с осъдения К. да продължи съгласно
изготвения план на присъдата, като се затвърди и финализира процеса, насочен към
утвърждаването на социално приемливи и законосъобразни форми на поведение.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително К. е изтърпял
фактически повече от Vi от наложеното му наказание. Не е изпълнена обаче втората
предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на У ПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от
НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не
са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по
плана не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата.
Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода.
При преценка на молбата на лишения от свобода за УПО КнОС не може да не отчете в
положителен аспект факта, че К. е работил, респ. има изградени трудови навици.
Същевременно отказът му да работи, поради влошено здравословно състояние, не води до
негативни изводи. Несъменно лишеният от свобода разполага с професионални умения и
квалификация, които обаче не са оползотворени. От друга страна- претенциите за липса на
нуебходими условия за труд са свидетелство за липса на умения да се възползва от дадената
възможност да покаже положително отношение към труда. Много по- съществен обаче за
настоящия състав е факта, че липсва какъвто и да е напредък по плана за изпълнение на
3
присъдата и снижение на риска от вреди. Тези обстоятелства, съчетани с липсата на
награди, не водят до позитивни изводи в интерес на осъдения. Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, К. не
приема отговорността за деянията, за които е осъден, наблюдават се само-оправдателни
нагласи; не са отчетени промени в криминалните нагласи; не е изпълнена прогресивната
система за плавно преминаване от по-строги към по-смекчени условия на надзор и охрана,
което да намали риска от рецидив и вреди (същият изтърпява присъдата си при
първоначално определения от съда „строг” режим).
Тези обстоятелства сочат още на липса на достатъчна мотивация за превъзпитание и не
могат да се отчетат в положителен план. Наличието на криминални нагласи, липса на
мотивация за постигане на положителни резултати съгласно изготвения план на присъдата,
наличието на колебливо поведение, както и липса на умения да си поставя реалистични
цели, навеждат на извода, че процеса на превъзпитание спрямо същия следва да продължи,
респ. да се приложи прогресивната система на изтърпяване на наказанието и да се проследи
поведението му в условията на облекчен режим. Изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на поправително
въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на
лишения от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за
настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от
това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е
достигнал до състояние, което може да се определи като крайна фаза за този
превъзпитателен процес. Необходимостта от формиране на законосъобразно поведение,
преосмисляне на вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от
негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не могат да представляват
достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от
НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част
на наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна
практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока
постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения,
характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
4
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения А. Б. К. за допускане на
условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Изложените дотук мотиви на първия съд в своята фактическа част са обосновани с
оглед събраните и анализирани от съда доказателства. В своята правна част те дават
законосъобразен отговор на всички правно релевантни въпроси.
За разлика от тях въззивната жалба не съдържа конкретни доводи срещу атакувания
съдебен акт. Посочените в нея положителни факти за поведението на осъдения са възприети
и от КОС, обсъдени са подробно и в съвкупност с останалите, по същество негативни за
осъдения факти и правилно са оценени като недостатъчни за извод за значително и трайно
поправяне на осъдения, каквото без съмнение е изискването на закона.
Що се отнася до изразеното в жалбата несъгласие с правните изводи на КОС, то е изцяло
декларативно и като такова следва да бъде отхвърлено.

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на КОС по нчд№165/2022г.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5