Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 12.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   10656  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № № 310536 от 10.01.2018 г. по гр.д. 43361/2016 г. на СРС, 142 състав, е отхвърлен предявения иск от Н.Т.С. срещу ответниците Т.А. и Р.Н.А., за допускане правото на изкупуване на собствеността на 3798/5798 ид. ч. от правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда, от общо 40 кв. м. , състояща се от от две стаи , кухня, входно антре и вестибюл, находяща се в гр. София, ул. „ ******, построена в поземлен имот № I - 380 по плана на гр. София, местност Хаджи Димитър с идентификатор 68134.606.380, както и обект Гараж, както и 54.4 % ид. ч. от дворно място - описаното по-горе УПИ, прехвърлени Р.Н.А., с ЕГН: ********* по силата на Нотариален акт № 29, том. 1, per. № 2071, дело № 28/2016г. на нотариус Е.З., per № 432 на НК, сключен на 13.05.2016г., с правно основание чл.ЗЗ от ЗС. Със същото решение е прекратено частично производството по делото по отношение на предявените от Н.Т.С. срещу ответниците искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и иск по чл. 17 ЗЗД, за оБявяване за нищожен  сключеният между ответниците договор за замяна на недвижим имот, обективрана в н.а. № 29, том. 1, per. № 2071, дело № 28/2016г. на нотариус Е.З., per № 432 на НК, сключен на 13.05.2016г., като прикриващ договор за покупко - продажба, сключен между същите страни с условия, че Т.А.С. с ЕГН: ********** прехвърля на Р.Н.А., с ЕГН: ********** собствеността върху собствените си 3798/5798 ид.ч. от правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда, от общо 40 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, входно антре и вестибюл, находяща се в гр. София, ул. „******, построена в поземлен имот № 1 - 380 по плана на гр. София, местност Хаджи Димитър с идентификатор 68134.606.380, както и обект Гараж, както и 54.4 % ид. ч. от дворно място - описаното по-горе УПИ за сумата от 9 010.40 лв., поради липса на правен интерес. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ищеца да плати на всеки от товтениците по 1000 лв. разноски, а на съда-416,83 лв. държавна такса.

            Решението, вкл. и в частта с характер на прекратително определение, е обжалвано в срок от ищеца Н.Т.С. чрез пълномощник адв.Б.Г., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че необосновано първоинстанц;ионният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, и е кредитирал тези на свидетеля на ответника, също сочи и наришения при събиране на поискани доказателства за проведени телефонни разгорови между ищеца и втория ответник, при което изводът за предявяване на иска след срока по чл.33, ал.2 от ЗС се явявал необоснован. моли решението да се отмени изцяло да се уважи иска за изкупуване и да се радгледат и другите предявени искове, за които излага съображения за тяхната основателност.

            Въззиваемите страни – ответници Т.А.С. и Р.Н.А. чрез пълномощник адв.О.Д., оспорват жалбата, като възразява, че решението не страда от сочените в нея пороци.

            Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

            Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Относно жалбата срещу решението в частта му с характер на прекратително определение, въззивнитя съд преценява изцяло законосъобразността му, съгласно ТР № 6815.01.2019 г. по т.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

За да отхвърли предявения иск  за признаване правото на ищеца да изкупи ид.ч. на съсобственика си-ответника Т.С., от описания в исковата молба имот, който е предмет и на замяната по н.а. № 29/2016 г., първоинстанционният съд е приел, въз основа на преценка на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, че искът е предявен след изтичане на 2-месечния срок от узнаване за замяната/която се твърди, че прикрива продажба/, тъй като е приел, че узнаването е станало най-късно в последния ден на м.май 2016 г., при което подаване на исковата молба на 01.08.2016 г. е след изтичане на срока. Приел е още, че въпросът за спазването на двумесечния срок като необходимо условия за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 е въпрос по същество на спора, а не е въпрос по допустимостта на същия, поради което искът по чл. 33 , ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на другите съединени с този иск искове  по 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД, според посочена в решението съдебна праткита-решения на ВКС, е приел, че исковата молба по отношение на тях следва да бъде върната, а производството частично прекратено в тази му част, поради липса на правен интерес от предявяване на иск за недействителност по отношение на договор, за който ишецът е трета страна.

Изложените в обжалваното решение  констатации и правни изводи за неоснователност на предявения иск по чл.33, ал.2 от ЗС и за недопустимост на другите два съединени иска, въззивният съд споделя  и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря, с изключение на частта, в която не са кредитирани показанията на свидетеля Л.С. като занитересован от спора. При извършената въззивна проверка не се установи нарушение на императивни материално правни норми, приложими към фактите по спора, преценката на същите събрани пред първоинстанционния съд доказателства, при липсата на нови такива пред въззивната инстанция, водят до същите изводи за установяване на правнорелевантните факти, от които би възникнало правото на изкупуване  на ищеца по чл.33, ал.2 от ЗС и допустимостта другите искове.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, и определението, въззивният съд намира следното:

Показанията на свидетеля Л.С. въззивният съд намира, че не следва да се пренебрегват само поради факта, че същият е брат на ищеца. Свидетелят е и син на ответника Т.С.. Въпреки наличието на блико родство с ищеца, свидетелят не може да се счита занитересован от дадените показания, в случай, че е възприели вярно фактите и добросъвестно  ги е възпроизвел в показанията си, поради което на тези показания съдът следва да даде вяра. (в този смисъл напр. решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г.,  ІV г. о. на ВКС). Ищецът установява, че на посочена от него дата 25.07.2016 г.  е проведен телефонен разговор от брат му-ищеца Н.С., с трето лице, което свидетелят твърди да е ответника Р.А. по данни от самия ищец.  Свидетелят не е провел лично разговор с лицето Р. А., при което възприятията му с кого е разговарял брат му на посочената дата, са опосредени, поради което не са достатъчно убедително доказателство, че разговорът е бил проведен от брат му именно с Р.А.. Но дори и да се приеме, че това е така, то показанията на свидетеля Л.С. не игнорират установеното от показанията на другия свидетел по делото- н. Е., че ищецът Н.С. е узнал за сделката на по-ранна дата. Свидетелят Е. установава, че лично той е предал на ищеца Н.С./когото разпознава в съдеблната зала при изслушването му/ писмо, изхождащо от ответника Р.А., на когото свидетелят е зет, като е връчил писмото на ищеца Н., с което писмо Р.А. е уведомил ищеца Н.С., за това, че той е взел имота от бай Т./ Т.С./ и му предоставя възможност да влезе във владение на същия имот, за да не последва дело от н.С. срещу Р. А. за владението на имота/ каквото дело свидетелят е чувал от Р.А., че има между Н.С. и баща му Т.С./. Макар свидетелят Е. да не посочва за кой точно имот се е отнасяло писмото, съдът приема, че това е било именно за съсобствения на ищеца Н.С. и Т.С. къща с дворно място, предмет на н.а. за замяна между Т.С. и Р. А., доколкото няма данни между последтите двама да е имало сделка за друг имот, нито има данни между Н.С. и баща му Т.С. да има спорове за друг имот, освен за съсобствения им имот УПИ І-380 в жк.Хаджи Димитър, София и построената в него къща.

            След като предаването на писмото е станало в края на м.май 2916 г., най-късно посбедния му ден, то предявеният на 01.08.2016 г. иск пред съда се явява след изтичане на 2-месечния срок по чл.33, ал.2 от ЗС, и по тази причина подлежащ на отхвърляне поради погасяване правото на ищеца на изкупуване.При този извод не е налице правен интерес при ищеца за редявяване на другите два съединени иска отнасящи се до сделка, в която той не участва, и производсвото по тях подлежи на  прекратяване.

Ето защо решението подлежи на потвърждаване изцяло, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора.

По разноските за въззивната инстанция: Според изхода на спора, въззивника-ищец няма право на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК. На въззиваемите-ответници ищецът дължи по 1000 лв. разноски за адв.възнаграждение /общо платени 2000лв./ съгласно списъка по чл.80 от ГПК и доказателството за направени разноски в този размер, което възнаграждение не следва да се намалява с оглед цената на всеки един от съединените искове, предмет на делото.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :       

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 310536 от 10.01.2018 г. по гр.д. 43361/2016 г. на СРС, 142 състав, вкл. и в частта с характер на прекратително определение.

            ОСЪЖДА Н.Т.С., с ЕГН:**********  от гр.София, съд.адрес чрез адв.Б.Г. ***,  да заплати на Т.А.С. с ЕГН: ********** и на  Р.Н.А., с ЕГН: **********  , двамата чрез адв.О.Д. ***, по 1000 лв. на всеки едни от двамата за разноски завъззивната инстанция на основани чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалавне пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение в частта с характер на прекратително определение, има характер на определение и подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                     2.