Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 248 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл.145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба на С.Й.С. ***
против Решение № 28-00-016/09.07.2021г. на Кмета на община Шумен, в частта му,
с която е постановен изричен отказ на кмета на община Шумен да предостави
достъп до поискана информация и до актовете, съдържащи същата по пункт втори и
трети от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. №
28-00-016/05.07.2021г., а именно по т.2. разрешенията за строеж на сградите и
съоръженията в посочения имот (визиран в сигнал с рег.№
24-00-436/08.04.2021г.), заедно с проектите за промяна по време на строителството
и екзекутиви, ако има такива, както и актовете за въвеждане в експлоатация;
т.3. инвестиционните проекти по горните разрешения за строеж.
Жалбоподателят сочи, че
депозираното заявление за достъп до обществена информация е във връзка с подаден
преди това сигнал за възможно незаконно строителство, касаещо го както като
гражданин, така и като съсобственик на съседен имот. Счита, че без исканите
документи не би могъл да добие представа за законността на посочените от него
постройки и съоръжения и за тяхната безопасност. Изразява несъгласие с извода
на административния орган, че исканата информация не е обществена и не може да
даде възможност на заявителя да си състави мнение относно дейността на
задължения по закон субект – община Шумен. По съображения изложени в жалбата и
поддържани в съдебно заседание, аргументира незаконосъобразност на отказа,
поради което отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и връщане
преписката на административния орган със задължителни указания за предоставяне
на достъп до търсената информация.
Ответната страна – кмет на община
Шумен, представляван в съдебно заседание от ст.юрисконсулт Б.П., оспорва
жалбата. В пледоарията по същество сочи, че посочената информация не е
обществена, с оглед на което решението е законосъобразно, постановено е от
компетентен орган, при спазване на процедурните правила и подадената срещу него
жалба е неоснователна. Моли за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено
и в полза на страната се присъди юрисконсултско възнаграждание.
Шуменският административен съд
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за информация по ЗДОИ
вх.рег.индекс №28-00-016/05.07.2021г., адресирано до кмета на община Шумен, С.Й.С.
поискал да му бъде предоставена 1. информация в писмен вид или като устна
справка относно извършена по негов сигнал вх.№ 24-00-436/08.04.2021г. проверка
и начините на установяване на фактите и обстоятелствата по казуса.; 2. разрешенията
за строеж на сградите и съоръженията в посочения имот (визиран в сигнал с рег.№
24-00-436/08.04.2021г.), заедно с проектите за промяна по време на
строителството и екзекутиви, ако има такива, както и актовете за въвеждане в експлоатация
- на хартиен носител или в дигитален вид на електронна поща; 3. инвестиционните
проекти по горните разрешения за строеж – под формата на преглед в сградата на
община Шумен с възможност за копиране на част от нея.
По заявлението е постановено Решение
№ 28-00-016/09.07.2021г., с което кметът на община Шумен разрешил частичен
достъп до информацията по пункт първи от заявлението и отказал достъп до
поисканата информация и до актовете, съдържащи същата по пункт втори и трети от
заявлението. Административният орган е приел, че исканата информация –
строителни книжа и разрешение за строеж на постройки / сгради, собственост на
частно лице, не е свързана с обществения живот в страната и в нея не се
съдържат данни за обществения живот, поради което същата не представлява
обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ. Посочил е също, че от
съдържанието на искането за достъп до обществена информация не може да се
направи извод за целите, обуславящи искането, както и че не е налице надделяващ
обществен интерес. В обобщение кметът на община Шумен е акцентирал, че
поисканата информация не може да бъде търсена по реда на ЗДОИ, защото не носи белезите
на обществена информация по смисъла на ЗДОИ.
Несъгласен с решението в частта,
с която е постановен отказ за достъп до търсената информация, на 23.07.2021г. С.Й.С.
подава настоящата жалба с искане за неговата отмяна в тази му част.
Изложената фактическа обстановка
не се оспорва от страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Въз основа на установените по
делото факти, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е решение №
28-00-016/09.07.2021г. на Кмета на община Шумен, в частта му, с която е
постановен изричен отказ на кмета на община Шумен да предостави достъп до
поискана информация и до актовете, съдържащи същата по пункт втори и трети от Заявление
за предоставяне на достъп до обществена информация с вх.рег.индекс № 28-00-016/05.07.2021г.
- индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗДОИ. Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, чийто
интерес, като заявител на искането за достъп е засегнат от оспорения отказ, в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за
основателна по следните съображения:
Правото да се търси и получава
информация е конституционно признато в чл.41, ал.1 и ал.2 от Контитуцията на
РБългария като това право обхваща и корелативното задължение на държавните
органи да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение на
нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са
предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от
произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един
от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до
информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин
на Република България има право на достъп до обществена информация при
условията и по реда определени в този закон, освен ако в
друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване
на такава информация. Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ «обществената
информация» по смисъла на този закон
е дефинирана като всяка информация свързана с обществения живот в РБългария и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 от ЗДОИ е
регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите
и техните администрации е «официална» и «служебна», като в чл.10 и чл.11 от
ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията «официална обществена
информация» и «служебна обществена информация» и е определен предметният обхват
и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл.10
от ЗДОИ «официална обществена информация» е информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ «официална
служебна информация» е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации. В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са
задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -
държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н.,
които създават или съхраняват обществена информация. По аргумент от
разпоредбата на чл.38 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, кметът на общината е държавен орган, в системата на
изпълнителната власт и следователно е задължен субект. ЗДОИ не поставя
издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на
определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с
други закони материална компетентност. Както предвижда чл.3, ал.1 от ЗДОИ, този
закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в
Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе
решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата
информация да се създава или съхранява от него. В този смисъл, независимо, че
част от въпросните документи, заявени от жалбоподателя, се издават от главния
архитект на общината, след като същите се съхраняват при ответника, последният
се явява субект на задължението за предоставяне на обществена информация,
респективно решението е постановено от компетентен орган. Обжалваният акт
съдържа подробни мотиви, обосноваващи постановения отказ. С оглед на това съдът
приема, че решението съставлява валиден акт, постановен в предвидената форма и при
спазване на административно производствените правила.
При направената преценка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът намира, че
административният орган неправилно е приел, че поисканата от заявителя
информация няма характеристиките на «обществена» по смисъла на ЗДОИ. Както се
посочи по-горе, съгласно чл.2 от ЗДОИ «обществена» по смисъла на закона е всяка
информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закон
субекти. ЗДОИ не дефинира понятието «обществен живот», но като такъв следва да
се разглеждат всички проявни форми на живот на обществото като цяло или на част
от него, при които се ангажира отношението на обществото и които по какъвто и
да е начин оказват влияние върху състоянието, развитието и просперитета му.
Същевременно, според чл.2, ал.1 от ЗДОИ, за да се квалифицира като «обществена»,
информацията свързана с обществения живот трябва да осигурява възможност на
гражданите да си съставят благодарение на нея собствено мнение за дейността на
задължените субекти.
Съдът намира, че посочените в
заявлението строителни книжа са в пряко касателство с обществения живот в
страната, доколкото съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ разрешенията за строеж са
задължителна предпоставка за извършване на строителството, от което следва, че
имат пряко отражение върху градоустройствения облик на населените места. Именно
от съдържанието на разрешението за строеж и инвестиционния проект гражданите
могат си съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти, какъвто
безспорно е кметът на общината. Разрешението за строеж и одобрените
инвестиционни проекти съдържат необходимата информация, въз основа на която би
могло да се направи извод за наличие, респективно липса на съответствие с
основните изисквания към строежите, каквото задължение е въведено с
разпоредбата на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Следователно неправилно ответникът е
приел, че исканата информация няма обществен характер. Следва да се отбележи,
че разрешението за строеж (съответно преустройство) и актовете за въвеждане в
експлоатация на строеж са официални диспозитивни документи, които
материализират изявление на длъжностно лице в това му качество. Тъй като тези
документи са актове на държавни органи при осъществяване на тяхната
компетентност, съдържащата се в тях и искана информация е «обществена» и по вид
«официална» по смисъла на чл.10 от ЗДОИ. Всички строителни книжа, които касаят
композиционно -пространственото разрешение на дадена сграда и вписването ѝ
в околната среда, имат пряка връзка и влияние върху обществения живот, поради
което информацията, съдържаща се в тях, отговаря на първия критерий по чл.2,
ал.1 от ЗДОИ. Тук е мястото да се отбележи и направи разграничението, че тези
от строителните книжа, които съдържат данни за вътрешното разположение на
сградата, нямат връзка с обществения живот, касаят само частния живот на субектите,
в полза на които е разрешеното строителство и поради това съдържащата се в тях
информацията няма да отговаря на законовото определение за «обществена
информация». Този извод произтича и от прокламирания в чл.33, ал.1 от КРБ
принцип за неприкосновеност на жилището. В случая обаче от приложеното по
делото заявление е видно, че искането на оспорващия визира само разрешение за
строеж и инвестиционнни проекти – т.е. документи, съдържащи «обществена
информация».
Неоснователни са доводите на
административния орган за това, че информацията по издаване на съответните
разрешения за строеж и други строителни книжа, особено в случаите, в които
поискалият информацията не е заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ,
съставлява информация по предоставяне на административна услуга на граждани и
юридически лица по чл.8, ал.1, т.1 от ЗДОИ, поради което не подлежи на
предоставяне по реда на същия закон. Действително посочената в заявлението
информация не касае пряко жалбоподателя, респективно същият не е заинтересовано
лице по смисъла на ЗУТ. Ако С.Й.С. беше такова лице, той не би имал правото да
се снабди с исканата от него информация по реда на ЗДОИ, тъй като би имал
достъп до тази информация при осъществяване на процесуалните си права на страна
в съответното административно производство по издаване на разрешение за строеж
по чл.149 от ЗУТ. Именно фактът, че жалбоподателят не е заинтересовано по
смисъла на ЗУТ лице, обосновава правото му да иска достъп до информацията по издаване
на строителните книжа по ЗДОИ, а не по друг ред. Настоящата инстанция не
споделя доводите, заявени в съдебно заседание от ответната страна, че ЗУТ се
явява специален закон по отношение на ЗДОИ, при положение, че гарантираното с чл.41 от Конституцията на РБ право на заявителя на получаване на информация в
случая може да бъде реализирано единствено по реда на ЗДОИ, след като става
въпрос за обществена информация, за която спрямо заявителят е неприложим предвиденият
в ЗУТ специален ред. Именно в този смисъл трябва да се тълкува чл.4, ал.1 от
ЗДОИ, а не по възприетия от административния орган стеснителен начин, според
който, след като заявителят не е лице с правен интерес по смисъла на ЗУТ, той
изобщо няма право на достъп до търсената обществена информация. Подобно
тълкуване влиза в явно противоречие с конституционно гарантираното право на
гражданите на информираност.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че исканата информация – разрешения за строеж на сградите и
съоръженията, заедно с проектите за промяна по време на строителството, както и
актовете за въвеждане в експлоатация и инвестиционните проекти съставлява
«обществена информация», достъпът до която законът разрешава. В конкретния
случай, доколкото заявителят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла
на чл.149 от ЗУТ по отношение на проведеното между трето лице и компетентните
органи на общината административно производство, свързано с издаването на
строителните книжа, за същият не съществува друг ред за достъп до тази
обществена информация.
Относно наличието на втората
кумулативно изискуема материално-правна предпоставка по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, а
именно – информацията да осигурява възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение за дейността на задължените субекти, съдът съобрази следното:
От изложението в заявлението за
достъп до обществена информация, както и
препратката към подаден сигнал за незаконно строителство, става ясно, че исканата
информация досежно строеж, за който се излагат съмнения за неговата законност,
ще даде възможност да се повиши прозрачността и отчетността на ответника по
жалбата в една чувствителна за обществото дейност - контрола на незаконното
строителство и твърденията в обществото, че този контрол не е еднакъв по
отношение на всички социални и икономически групи. Наред с това опровергаването
на изложените съмнения за корупция може да бъде постигнато при спазване на
принципите за откритост и достъпност, отговорност и отчетност; публичност и
прозрачност при осъществяването на административна дейност, включително и
контрола върху строителството. Тоест, налице е общо законово изискване, което
гарантира прозрачността и публичността при контрола на строителството, а
получаването на информация за процедурите във връзка с контрола на строителните
дейности безспорно е от значение за съставяне на мнение у гражданите за
дейността на общинската администрация, респективно налице е «надделяващ
обществен интерес» по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав на ШАдмС приема, че решението в обжалваната му част е неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а
преписката върната на органа за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя.
При новото произнасяне по подаденото
от оспорващия заявление, административният орган следва да съобрази, че за
субектите по чл.3, ал.1 от ЗДОИ нормативно е регламентирано задължението да
предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е
налична. В производството по предоставяне на достъп до обществена информация
няма задължение за съответния орган да съставя такава във връзка с отправеното
заявление. В случай, че има издадени строителни книжа, същите следва да бъдат
предоставени съобразно искането на заявителя. При липса на такива документи
заявителят следва изрично да бъде уведомен. И в двете хипотези задълженият
орган следва да се произнесе с нарочен акт, а именно: решение по чл.33 от ЗДОИ
(когато не разполага с такава информация - такива документи не са налични);
респективно да предостави търсената информация с решение по чл.34 от ЗДОИ; и
накрая - ако са налице основанията по чл.37 от ЗДОИ, с решение по чл.38 от ЗДОИ
- да откаже предоставянето ѝ. При всички случаи трябва да се отчитат
императивите на Закона за защита на личните данни и в случай, че книжата или
част от тях съдържат лични данни, достъпът до съдържащата се в тях информация
следва да се предоставя при необходимата защита на тези данни.
Поради изложените мотиви Решение
№ 28-00-016/09.07.2021г. на Кмета на община Шумен, в частта му, с която е
постановен изричен отказ на кмета на община Шумен да предостави достъп до
поискана информация и до актовете, съдържащи същата по пункт втори и трети от
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. №
28-00-016/05.07.2021г. следва да бъде отменено и преписката да бъде изпратена
на административния орган за ново произнасяне по заявлението, подадено от
жалбоподателя, при съобразяване и спазване на задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
28-00-016/09.07.2021г. на Кмета на община Шумен, в частта му, с която е
постановен изричен отказ на кмета на община Шумен да предостави достъп до
поискана информация и до актовете, съдържащи същата по пункт втори и трети от
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. №
28-00-016/05.07.2021г., подадено от С.Й.С..
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за
произнасяне по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с
вх. № 28-00-016/05.07.2021г., подадено от С.Й.С., съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на
решението.
На основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ решението не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: