№ 97
гр. Севлиево, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200177 по описа за 2021 година
Жалбоподателят СТ. СТ. Н. от гр. Севлиево е обжалвал наказателно
постановление № 07-001 от 15.02.2021 година на Началника на Отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр. Бургас,
с което за извършено нарушение по чл. 39а, ал. 1 и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му
е наложена глоба в размер на 1000,00 лева. По отношение приложението на чл. 90, ал.
1 от ЗРА в наказателното постановление е записано, че уредите, послужили за
извършване на нарушението, са иззети с АУАН № В0016150 от *** година, съставен на
втория нарушител М.Н.Л..
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано по развити съображения в тази
насока.
За ответника по жалбата се явява представител, който направи искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 13.04.2021 година. От служебно извършената справка по номера на
товарителницата, с която жалбата е изпратена до ИАРА – Габрово, се установи, че това
е станало на 20.04.2021 година. Т.е. следва да се приеме, че жалбата е изпратена в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
1
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На *** година около 21:30 часа свидетелят К. К. К., стопанисващ язовира в
землището на с. Б., община Севлиево, получил телефонно обаждане от служител на
дружеството, с което същият има сключен договор за охрана на язовира, че две лица
били влезли в язовира с лодка и извършвали риболов с хрилни мрежи. Свидетелят
тръгнал веднага към язовира, където се срещнал с две лица от охранителната фирма,
сред които и свид. Ш.. Когато отишъл на язовира, свидетелят К.К. видял две лица,
които били извън язовира до стената му. До тях имало надуваема лодка и раница. К. ги
попитал какво правят там, като те първоначално нищо не му отговорили, но малко по –
късно заявили, че били пуснали еднокрилна мрежа в язовира. Тогава К. казал на
жалбоподателя да влезе в язовира и да извади мрежата, при което последният влязъл с
надуваемата лодка вътре. В това време свидетелят К. се обадил в ИАРА и подал сигнал
за извършания незаконен риболов. Когато дошли служителите на ИАРА – свидетелите
Г.В. и В.Н., същите видели жалбоподателят да излиза с лодката на брега. След това той
им помогнал да извадят мрежата, в която имало уловена риба от вида шаран, толстолоб
и амур, която пуснали обратно във водата. След това свидетелят Г.В., в присъствието
на свидетелите В.Н. и К.К., съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение № В001779 за това, че на *** година в 21:30 часа на
язовира в землището на с. Б., община Севлиево, извършвал риболов по смисъла на §1,
т. 8 от ЗРА, като с гумена лодка във водата борави с хрилни мрежи под негов контрол
и пуска в работно положение във водата, в нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА. В акта е
записано, че жалбоподателят е заловен при излизане на стената на водоема от
арендатора на язовира К.К.. След съставянето на акта, същият е предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако
имам такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят е подписал акта
без възражения. Такива не са постъпили от него и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление. Същото е съставено за това, че на *** година в 22:20 часа в ИАРА е
подаден сигнал от К. К. К. за извършване на незаконен риболов с хрилни мрежи на
язовира в землището на село Б., община Севлиево /рибностопански обект по чл. 3, ал.
1, т. 2 от ЗРА/. При извършената проверка от служители на ИАРА, на брега на язовира,
били установени двамата нарушители, заловени на излизане от водата от арендатора на
язовира К.К. и свидетелят – очевидец А. Ш., от чиито показания се установило, че
същите са наблюдавали лицето СТ. СТ. Н. да извършва риболов по смисъла на § 1, т.
28 от ДР на ЗРА на язовира в землището на с. Б., като около 21:30 часа навлязъл с
гумена лодка във водите на язовира заедно с втория нарушител М.Н.Л. и боравел със
забранен от ЗРА риболовен уред – хрилна мрежа, която пускал в работно положение
под негов контрол. В наказателното постановление е записано още, че при проверката
от контролните органи, в извадената мрежа бил установен улов на риба от видовете
2
шаран, толстолоб и амур, която била върната обратно във водите на язовира.
АНО е приел, че описаното от него деяние съставлява нарушение на чл. 39а,
ал. 1 от ЗРА, съгласно който се забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в
обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗРА, за което и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е
наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на разпитаните свидетели – Г.В., В.Н., К.К., А. Ш. и М.Л., както и
писмените доказателства – АУАН; НП; КП от *** година; Заповед № ЧР
214/19.05.2015 година; Заповед № РД-09-131 от 16.02.2021 година на Министъра на
земеделието и изисканите от съда Справка за отдаване под наем на язовир „***“ в
землището на с. Б., община Севлиево и Преписка вх. № 341000-4443 от 15.10.2020
година по описа на РУ на МВР – Севлиево.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели двамата служители на
ИАРА, които са извършили проверката. В показанията си пред съда те потвърдиха
описаната по – горе фактическа обстановка, като разказаха подробно как е протекла
същата. От показанията им се установи, че след получаване на сигнала от свид. К.,
двамата са тръгнали към язовира, където заварили жалбоподателя да стои в лодка в
язовира, а свид. Л. бил застанал отвън до стената на язовира. В лодката имало уловена
риба в мрежа, която била пусната обратно във водата. Свидетелят К. им обяснил, че
първо е наблюдавал жалбоподателя и свид. Л., след което ги заловил когато излезли на
брега. Свидетелят В.Н. каза, че когато разговаряли с жалбоподателя, същият им
обяснил, че заедно със свид. Л. извършвали риболов с мрежата, в която имало уловена
риба. И двамата свидетели не са били очевидци на влизането на жалбоподателя и свид.
Л. в язовира, хвърлянето на мрежата във водата и съответно излизането с лодката от
язовира. Актът е съставен въз основа на обясненията на свид. К..
Последният каза, че на инкриминираната дата е получил сигнал от
служители на охранителната фирма, с която имал сключен договор за охрана на
язовира, които му съобщили, че две лица влезли в язовира и хвърлили една мрежа, за
да ловят риба. Веднага след получаването на сигнала към 21:30 часа, свидетелят К.
тръгнал към язовира и като пристигнал на стената му видял двама души до нея, а до
тях надуваема лодка с раница. Попитал ги какво правят там, като първо нищо не
казали, но после обяснили, че са пуснали еднокрилна мрежа. Тогава той им казал да я
извадят и се обадил в ИАРА. Жалбоподателят влязъл с лодката в язовира и извадил
мрежата, в която имало уловена риба. Тъкмо излизал на брега, когато дошли
проверяващите от ИАРА.
Свидетелят А. Ш. – управителят на дружеството, с което свид. К. има
сключен договор за охрана на язовира, заяви в съдебната зала, че когато е отишъл на
язовира вечерта на *** година заедно със свид. К., двамата са заварили две лица да
3
стоят до стената на язовира, единият от които - жалбоподателя „вкарали“ във водата, за
да събере мрежите. Този човек знаел къде са същите, отишъл до тях с лодката и ги
извадил на брега. В това време дошли служителите на ИАРА, които поели случая.
По искане на жалбоподателя съдът изслуша и свид. М.Л.. Той обясни, че
познава свид. К.К., който имал да му дава 800 лева. По повод на това на *** година
вечерта свид. К. му се обадил по телефона и го извикал на язовира си в село Б., за да му
върне парите. Тъй като бил пил алкохол същата вечер, свид. Л. помолил
жалбоподателя да отидат до с. Б. с неговата кола. Когато отишли на язовира, видели, че
няма никой, след което изчакали малко и тръгнали към колата, която били оставили по
– далече, за да се прибират. В това време към тях се приближили свид. К. и още две
лица, единият от които се казвал Ц., а другият свидетелят не познавал. Този човек и К.
го хванали за ръцете, разбили му устата и му взели законно притежавания пистолет.
Жалбоподателят вързали на земята и също го били. След това свид. Ш. /другото лице,
което нанесло побоя на Л. заедно със свид. К./ отишъл до жалбоподателя и го накарал
да влезе във водата, за да извади мрежата. С. не желаел, но те го накарали насила, тъй
като К. носел някаква пушка с него. След това свид. К. се обадил на служителите на
ИАРА, които пристигнали по – късно и им написали актове. И двамата не желаели да
ги подписват, но ги били накарали насила и те ги подписали. След това си тръгнали, но
К. бил накарал Ц. да нареже гумите на колата, поради което двамата много трудно се
добрали до селото, където оставили колата и се прибрали с такси до гр. Севлиево. След
това, поради нанесения му побой, свидетелят Л. постъпил на лечение в болницата,
след изписването от която подал сигнал в полицията за отнетия му пистолет. Там била
образувана преписка, която съдът изиска по делото. В същата се съдържа справка за
извършена проверка, в която се сочи, че преписката е образувана въз основа на жалба
на М.Н.Л. за това, че на *** година в района на микроязовир в землището на с. Б.,
лицето К. К. К. от гр. Габрово му е отправил заплахи за саморазправа и му е отнел
газов пистолет, негова собственост, който не бил вадил. Л. молил за съдействие да му
бъде върнат пистолета и лицето К. да бъде предупредено да не му отправя заплахи и да
не праща други хора да го бият. От своя страна К. дал писмени обяснения, в които
заявил, че в началото на месец октомври, по камерите, които бил сложил на язовира,
видял, че влизат двама бракониери, което било за втори път през седмицата. Тогава К.
се обадил на охраната на язовира и отишли на мястото. Там заварили две лица да
пускат мрежи във водата, изчакали ги да излязат, след което се обадили на ИАРА,
които като пристигнали, им съставили актове за установяване на административно
нарушение за незаконен риболов с мрежа и конфискували уредите. К. твърди в
обясненията си, че не познавал, лицата, които били там и че никой не е упражнявал
насилие срещу тях и не ги е заплашвал. Същият е посочил още в обясненията си, че не
дължи пари на свид. Л. и че не е намирал газов пистолет. Преписката е приключила с
предупредителен протокол, съставен на свид. К.К. на основание чл. 65 от ЗМВР,
4
съгласно който свидетелят е предупреден да не отправя заплахи за физическа
саморазправа спрямо лицето Марин Ненчев Л. и да не реализира такива спрямо него;
да не подстрекава трети лица към такива действия; да не извършва самоуправни
действия спрямо Л. и спорните въпроси да решават по съдебен ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № ЧР 214/19.05.2015 година. АУАН е съставен от лице,
което е оправомощено за това по силата на чл. 91, ал.1 от ЗРА и посочената по-горе
Заповед.
При извършената от съда проверка се констатира, че в административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че наказателното
постановление е антидатирано, тъй като било издадено на 15.02.2021 година, а
твърдяното нарушение било извършено на *** година, съдът намира за несъстоятелно,
тъй като наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно нарушение, и обжалваното
наказателно постановление съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушенията.
Самото нарушение е подборно описано. В издаденото въз основа на акта наказателно
постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Що се касае до възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че в акта и в наказателното постановление не било
посочено ясно и конкретно мястото, където е извършено нарушението, тъй като в
района на село Б. имало няколко водоема, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като видно от справката, изготвена от Община Севлиево, единственият водоем,
отдаден под наем в село Б., община Севлиево, е язовир „***“ и това е язовира,
стопанисван от свид. К.К., който е управител на „Риболов“ ЕООД гр. Габрово.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че мястото на извършване на
нарушението е посочено точно и ясно и не се създава съмнение, че именно на язовира в
село Б., стопанисван от дружеството на свид. К., е било извършено нарушението. В
тази връзка съдът намира за несъстоятелно твърдението, че начинът, по който е
5
описано мястото на извършване на нарушението, е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че на *** година след като жалбоподателя и свид. Л. са били наблюдавани от
камерите на охранителната фирма на язовира да влизат в същия с гумена лодка и да
хвърлят мрежа за риболов в него, същите са били заловени малко по – късно на стената
на язовира от свид. К.К. и свид. А. Ш.. И двамата свидетели бяха категорични, че на
въпроса какво правят там двамата не са отговорили нищо първоначално, но после са
заявили, че са пуснали еднокрилна мрежа във водата. Това жалбоподателят е заявил
лично и на служителите на ИАРА, които са отишли на мястото, след като са получили
сигнала за извършване на незаконен риболов от свид. К.. Пред тях той е казал, че
заедно със свид. Л. са хвърлили мрежата в язовира, за да ловят риба. Освен това, видно
от показанията на свидетелите К. и Ш., жалбоподателят е влязъл в язовира с лодката и
е извадил мрежата, от което съдът прави извод, че същият много добре е знаел къде е
хвърлил мрежата по – рано вечерта, което доказва по несъмнен начин и извършването
на изпълнителното деяние от него – извършване на риболов по смисъла на § 1, т. 28 от
ДР на ЗРА, като около 21:30 часа навлязъл с гумена лодка във водите на язовира заедно
със свид. М.Л., и боравел със забранен от ЗРА риболовен уред – хрилна мрежа, която
пускал в работно положение под негов контрол.
Фактът, че само жалбоподателят и свид. Л. са били на инкриминираното
място в този късен час на денонощието, както и обстоятелството, че преди да отидат на
мястото свидетелите К. и Ш. са наблюдавали охранителните камери на язовира и са
видели как жалбоподателят и свид. Л. са влезли в язовира с гумена лодка и са хвърлили
хрилна мрежа в него, и това, че жалбоподателят е влязъл в язовира с лодката, която е
била до него при отиването на свидетелите К. и Ш., и е отишъл сам до мястото, където
по – рано вечерта е хвърлил мрежата, без да бъде напътстван от никого къде точно
трябва да отиде, води според съда до извода, че С.Н. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА,
съгласно който се забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.
3, ал. 1 /какъвто е язовира в село Б., община Севлиево/, с изключение на риболова,
извършван във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17 и от лица,
регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена
регистрацията.
Съдът намира за несъстоятелни твърдениета на свид. Л. досежно мотива,
поради който двамата с жалбоподателя са отишли на язовира въпросната вечер, тъй
като звучи нелогично свидетелят К. да го е извикал на язовира толкова късно вечерта.
Освен това по делото безспорно се установи, че когато К. и Ш. са отишли на язовира
жалбоподателят и свид. Л. са били до стената на язовира и до тях е имало надуваема
лодка и раница. Това още веднъж опровергава твърдението на Л. и доказва факта, че
6
жалбоподателят и Л. са отишли на язовира по – рано вечерта именно за да извършат
риболов, влизайки в язовира с гумената лодка, до която са били намерени от свид. К., и
хвърляйки еднохрилна мрежа в него с цел улов на риба.
От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл – той е
съзнавал обстоятелството, че извършва риболов със забранени уреди – хрилна мрежа,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това и е искал
настъпването им. Правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 73, ал. 1
от ЗРА за извършеното нарушение. Наказанието за извършеното нарушение е
определено в минималния размер, предвиден в текста на тази разпоредба и съдът
намира, че същото е съобразено с тежестта на нарушението и имотното състояние на
Н..
По гореизложените съображения, съдът счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди
изцяло.
От наказващия орган не се претендира юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното му представителство пред съда..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 07-001 от 15.02.2021 година
на Началника на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр. Бургас, с което на СТ. СТ. Н., ЕГН:
**********, от *** за извършено нарушение по чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството
и аквакултурите и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на
1000,00лв. /хиляда/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7