РЕШЕНИЕ
№ 1489
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез
юрисконсулт Д.Н. срещу решение № 1921/30.05.2022г. по гр.д. №
19352/2021г. по описа на РС Пловдив ХV граждански състав, с което е на
основание чл.55 ал.1, предл. първо ЗЗД „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
***, е осъдено да заплати на Т. Н. А. , ЕГН **********, сумата от 234,80 лв.,
представляваща заплатени такси по недействителни клаузи, престирани при
начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит №
*********/11.10.2016 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
депозиране на исковата молба – 7.12.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата. С решението е осъдено на основание чл.55 ал.1, предл. първо ЗЗД
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ***, да заплати на Т. Н. А. , ЕГН
**********, сумата от 647,24 лв., представляваща заплатени такси по
недействителни клаузи, престирани при начална липса на правно основание
по договор за потребителски кредит № *********/11.10.2016 г., ведно със
законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба –
7.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
1
Решението се обжалва само в осъдителната му част насочена срещу
„Изи Асет Мениджмънт” АД. Сочи се, че липсват мотиви в решението, които
да обосноват защо съда намира, че клаузите са нищожни и как точно е
образувана сумата от 647,24 лв., която е признато, че е платена и не се дължи.
Сочи се, че съдът се е произнесъл свръх петитум. Решението е неправилно и
недопустимо. Сочи се, че съдът се е произнесъл по иск, който не е
претендиран, а именно за връщане на недължимо платена договорна лихва и
такса „Оценка на досие“, с което е нарушен чл. 6, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че
таксата „Кредит у дома“ и „Оценка на досие“ са пряк разход по кредита с
характер на възнаграждение и следва да бъдат включени в ГПР. Сочи се, че
съдът не се е произнесъл по тяхното възражение за изтекла погасителна
давност, което е направено своевременно. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Т. А.,
чрез адв. К., с който решението се намира за правилно в обжалваната част.
Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноски на основание чл.
38 от ЗА.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Искът правилно е бил квалифициран като по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
като осъдителен иск за плащане на нещо дадено при начална липса на
основание.
Неоснователно е възражението, че съдът се е произнесъл свръх
петитум. Сочи се, че съдът се е произнесъл по иск, който не е претендиран, а
именно за връщане на недължимо платена договорна лихва и такса „Оценка
2
на досие“, с което е нарушен чл. 6, ал. 2 от ГПК. В исковата молба искът
предявен спрямо „Изи Асет Мениджмънт” АД, не е за недължимо платена
сума по такса „Кредит у дома“, такъв иск е предявен спрямо другия ответник
„Файненшъл България“ ЕООД. Спрямо жалбоподателя е предявен иск за
недължимо платена сума по договор за паричен заем при начална липса на
основание, без в петитума да е пояснявано какво точно включва това понятие
„недължимо платена сума по договор за паричен заем“. Но в основанието на
иска ищецът изрично е разграничил исковете спрямо двата ответника като
спрямо единия сочи недължимо платено по такса „Кредит у дома“, а спрямо
другия сочи, че се дължат недължимо платени суми по недействителен
договор за потребителски кредит по чл.22 от ЗПК. Нормата на чл.22 от ЗПК е
неразривно свързана с нормата на чл.23 от ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо неуточненото от ищеца понятие недължимо
платена сума по договор за паричен заем има смисъла вложен в чл.23 от ЗПК,
а именно лихва или други разходи по кредита. Подобно разграничение в
двата иска ясно се вижда и в уточнението на исковата молба на л.36 от
делото. Видно от отговора на исковата молба на жалбоподателя /л.18-л.23/
същият е разбирал на какво основание и за какви суми е предявен иска срещу
него и адекватно се е защитавал срещу иска. Поради което въззивният съд
приема, че не е налице произнасяне по непредявен иск и не е налице
нарушение на диспозитивнато начало в процеса визирано в чл.6 от ГПК.
Неснователно е възражението на жалбоподателя „Изи Асет
Мениджмънт” АД, че липсват мотиви в решението, които да обосноват защо
съда намира, че клаузите са нищожни и защо таксата „Кредит у дома“ и
„Оценка на досие“ са пряк разход по кредита с характер на възнаграждение и
следва да бъдат включени в ГПР. РС Пловдив обосновано и законосъобразно
се е произнесъл по това възражение. Мотивите на съда, че таксите „Кредит у
дома“ и„Оценка досие“ по кредита са с характер на възнаграждение и следва
да бъдат включени изначално при формирането на ГПР. Като при това
стойността на ГПР по чл.19 ал.1 от ЗПК не съответства на действителността и
надминава максималния позволен от закона размер. Правилно е приложена
ал.5 на чл. 19 ЗПК разписваща, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Ето защо плащане по нищожни
3
клаузи е плащане при начална липса на основание и искът с правна
квалификация чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен по същество.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Изи Асет
Мениджмънт” АД, че съдът не се е произнесъл по тяхното възражение за
изтекла погасителна давност, което е направено своевременно. Вярно е че
ПРС не се е произнесъл по това възражение в обжалвания съдебен акт. Но
разгледано от въззивния съд по същество това възражение се намери за
неоснователно. Това е така, защото при хипотезата на плащане на нещо при
начална липса на основание по хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
погасителната давност тече от момента на получаване на престацията, както
ясно е посочено в т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС. Видно от справката на жалбоподателя-ответник по иска на
л.46 от делото всички плащания са му престирани в периода 25.09.2017г. до
13.12.2018г. При това положение претендираната с отговора на исковата
молба за изтекла 5 годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД не е
изтекла към момента на предявяване на иска на дата 07.12.2021г.
Възражението е неоснователно по същество и не влияе на изхода на делото
спрямо обжалвалия жалбоподател „Изи Асет Мениджмънт” АД, а спрямо
другия ответник „Файненшъл България“ ЕООД решението е влязло в сила
като необжалвано.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя „Изи Асет
Мениджмънт” АД, че в обжалвания съдебен акт не е ясно как точно е
образувана сумата от 647,24 лв., която е признато, че е платена на
жалбоподателя и не се дължи. В заседанието, в което тази сума от 647,24 лева
е въведена в процеса, чрез увеличение на размера на иска ищецът не е
пояснявал как е формирал тази цифра. В мотивите на решението също няма
никакви мотиви, защо РС Пловдив приема, че се дължи тази сума в този й
точно размер. При наличието на спор на страните по делото по всички
въпроси относно исковете, такива мотиви от съда са се дължали.
Тази проверка за основателността на иска по размер се извърши от
въззивния съд по конкретно наведеното от жалбоподателя оплакване във
въззивната жалба. Размера на иска се доказва от писменото доказателство -
приложената справка за плащанията от длъжницата по кредита и ищца по
делото Т. А., която е дадена от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД на л.46
4
от делото. Най-горе над таблицата за плащания ясно е записано, че това са
заплатени суми по времето, в което кредитор е ИАМ АД. По смисъла на
нормата чл.23 от ЗПК тук чистата стойност на кредита е 880,09 лева за
платени главници, при общо платена сума от 1157,24 лева. Останалите
недължимо платени суми са за лихва и за двете такси, които неправилно не са
включени в ГПР, в общ размер на 277,15 лева. Ето защо до тази сума искът е
основателен по размер и до тази сума искът следва да се уважи, а за сумата до
пълния претендиран размер от 647,24 лева искът следва да се отхвърли като
недоказан. Явно ищцата се е объркала и не е разбрала действителния смисъл
на таблицата дадена в молбата на „Изи Асет Мениджмънт” АД на л.45 от
делото, над която ясно е записано, че посочените там суми касаят всичко
платено по кредита преди и след цесията. А за платеното преди цесията на
другия ответник „Файненшъл България“ ЕООД, втория ответник „Изи Асет
Мениджмънт” АД не носи отговорност по предявения иск по чл.55 ал.1 от
ЗЗД, защото той изисква ответника да е получил претендираните суми, което
явно не е така за всичко платено преди цесията. В тази му част решението
следва да се отмени и да се уважи иска спрямо жалбоподателя в размера
доказан по това дело.
С оглед на променения изход по делото следва да се ревизира и
решението в частта относно разноските. Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Искът
спрямо ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е уважен на 42,82 %, а е
отхвърлен на 57,18 % и в тези пропорции се присъждат разноските и за двете
инстанции. В полза на жалбоподателя „Изи Асет Мениджмънт” АД следва да
се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК, а именно 150 лв. за
определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.25 ал.1 от
НЗПП /л.46/, от тази сума се присъждат съразмерно – 85,77 лева. За
въззивната инстанция на жалбоподателя се присъжда същата сума за
юрисконсултско възнаграждение 85,77 лева и 28,59 лв. от платената
държавна такса. На Т. А. на основание чл.78 ал.1 от ГПК от присъдените 50
лева за разноски от ПРС се дължат само 42,82% или 21,41 лева. На адв. К. Й.
К. от АК Пловдив се дължат само 42,82% от присъдените от ПРС 360 лева за
безплатна правана помощ, а именно 154,15 лева. Същата сума се дължи на
адв.К. и за защита пред въззивния съд 154,15 лева.
5
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1921/30.05.2022г. по гр.д. № 19352/2021г. по
описа на РС Пловдив ХV граждански състав В ЧАСТТА , с която на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
***е осъдено да заплати на Т. Н. А., ЕГН **********, за разликата над
277,15 лева до 647,24 лева, представляваща заплатени такси по
недействителни клаузи, престирани при начална липса на правно основание
по договор за потребителски кредит № *********/11.10.2016г., ведно със
законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба –
7.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, КАКТО И В
ЧАСТИТЕ, с които „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ***е осъдено да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Т. Н. А. , ЕГН ********** сумата от
50 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството и с която осъдено да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. К., АК – Пловдив, сумата от 360 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, като вместо
това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. А., ЕГН ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ***иск за плащане на недължимо платени суми при
начална липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит №
*********/11.10.2016г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на
депозиране на исковата молба – 7.12.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата за разликата над 277,15 лева до 647,24 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ***гр.София да заплати
на Т. Н. А., ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата от 21,41 лева за разноски
по делото за държавна такса пред пред РС Пловдив.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ***гр.София да заплати
на на адв. К. Й. К. от АК Пловдив, сумата от 154,15 лева за адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първата
инстанция и 154,15 лева за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд, за безплатна правна
6
помощ предоставена на Т. Н. А..
ОСЪЖДА Т. Н. А., ЕГН ********** от гр.Пловдив да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ***гр.София сумата от 85,77 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 28,59 лв. държавна такса. лева за
разноски по делото пред ОС Пловдив и 85,77 лева за разноски за
юрисконсултско възнаграждение направени пред РС Пловдив.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7