МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 20.03.2018г. по НОХД № 27/2018г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Е.Т.Н. *** за
престъпление по чл.350, ал.2 от НК, извършено на 20.03.2017г. в с.Крайно село,
общ.Кърджали, както и за престъпление по чл.192а, ал.1 от НК, извършено на 20.03.2017г.
в с.Крайно село, общ.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и от фактическа и от
правна страна. Намира фактическата обстановка за безспорно установена от
събраните по делото гласни и други доказателства. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен и по двете обвинения, за които е предаден на съд. Прокурорът
предлага за извършеното престъпление по чл.350, ал.2 от НК на Е.Н. да бъде
наложено наказание „пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки за
срок от 1 година. За престъплението по чл.192а, ал.1 от НК предлага наказание „пробация“
за срок от 6 месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК за двете престъпления
следвало да се определи едно общо наказание, а именно по-тежкото от тях. В
тежест на подсъдимия следвало да се възложат и направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия не оспорва описаната
в обвинителния акт фактология, както и дадената правна квалификация на
деянията. Моли за престъплението по чл.192а, ал.1 от НК Н. да бъде признат за
невиновен, тъй като вече понесъл административно наказателна отговорност за
същото деяние, което било видно от решението по АНД № 868/2017г. по описа на
РС-Кърджали. Счита, че едно лице не можело да носи два пъти наказателна
отговорност за едно и също деяние. По отношение на престъплението по чл.350,
ал.2 от НК, с оглед пълното признание от подсъдимия на фактите по обвинителния
акт, моли съдът да му наложи наказание при условията на чл.78а от НК. За това
престъпление се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ до три години,
подсъдимият не бил осъждан за престъпление от общ характер, както и от
извършеното деяние нямало причинени имуществени вреди.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по предявените обвинения и изразява съжаление за извършеното, което
нямало да се повтори.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Е.Т.Н. е роден на ***г***,
български гражданин, женен, със средно образование, работи като едноличен
търговец, неосъждан /реабилитиран по право/, с ЕГН **********. Ползва се с
добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Е.Н. ***. Той имал регистриран на негово име едноличен
търговец с фирма ЕТ „Е.Н.“ с ЕИК ***, с основен предмет на дейност преработка
на млени меса /кайма/ и месни заготовки от заклани животни. Н. извършвал
търговската си дейност в цех, намиращ се в с.Крайно село, общ.Кърджали. Готовата
продукция реализирал като я продавал на различни търговски дружества.
При осъществяване на търговската си дейност, подсъдимият използвал,
както личен труд, така и наемал по трудови правоотношения работници, които да
извършват вторичната обработка на закупуваното от него месо и разфасоването и
преработката му в мляно месо и месни заготовки.
На 09.03.2017г. Е.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Е.Н.“,
закупил от търговското дружество „Мусан-Д“ ЕООД, общо 1469 килограма говеждо
трупно месо, за да го вложи в производствената си дейност. Закупеното от него
трупно месо било заклано на 04.03.2017г. в производствената база на „Мусан-Д“
ЕООД, намираща се в с.Вълкович. За придобитото говеждо трупно месо на подсъдимия
бил издаден търговски документ № 17910/09.03.2017г. След закупуването на месото,
същото било транспортирано от Н. до производствения му цех в с.Крайно село, общ.Кърджали,
без задължителната по закон здравна маркировка.
Закупеното от подсъдимия говеждо трупно месо от търговското дружество
„Мусан-Д“ ЕООД не било с поставена здравна маркировка от официален ветеринарен
лекар, която да установи, че месото е преминало предкланичен и следкланичен
преглед, както и че са спазени всички процедури по производство на храни, предназначени
за човешка консумация - предкланичен преглед, следкланичен преглед, вземане на
проби за изследвания за наличие на болестта „ТСЕ“ / болестта „луда крава“/.
Поради естеството на извършваната търговска дейност, Е.Н. бил наясно,
че закупеното от него месо нямало поставена здравна маркировка, но въпреки това
решил да го използва и да го преработи в мляно месо и месни заготовки.
На неустановена дата през периода от началото на м.март 2017г. до
20.03.2017г. подсъдимият Н. помолил сина си - св.Б. Н., да наеме като работник
в стопанисваната от него кланица св.С.С.С., непълнолетен, роден на ***г., с ЕГН
**********. Уговорката била св.С. да реже и обезкостява месо и да пълни същото
в чували, за което подсъдимия обещал да му дава надница от 30 лева на ден. Св.С.
се съгласил и започнал работа при Е.Н.. Последният не поискал от компетентния административен
орган - Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, разрешение за приемане на
работа на лице ненавършило 18-годишна възраст, но въпреки това допуснал св.С.
до работните помещения на цеха си в с.Крайно село.
На 20.03.2017г. в цеха, намиращ се в с.Крайно село, общ.Кърджали,
стопанисван от Е.Н., се провела съвместна проверка от служители на сектор
„Икономическа полиция“ към ОД МВР-Кърджали, служители на Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Кърджали, както и от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Кърджали. При извършената проверка от свидетелите Ш. и З. -
служители в Областна дирекция по безопасност на храните гр.Кърджали, се
установило, че в хладилни камери, намиращи се в производствените помещения на
стопанисвания от подсъдимия цех, се съхранявало месо от едри преживни животни /ЕПЖ/.
На куки в цеха били закачени трупни четвъртини, които били подготвяни за
транжирането им и преработката в мляно месо и месни заготовки. Свидетелите Ш. и
З. поискали от Н. търговски документ за намереното от тях месо, като той им
показал Търговски документ № 17910/09.03.2017г., издаден от търговското
дружество „Мусан-Д“ ЕООД. При огледа на месото, Ш. и З. констатирали, че същото
не било с положена задължителна здравна маркировка от страна на официален
ветеринарен лекар. Отделно от това, свидетелите констатирали, че месото било
заклано на 04.03.2017г. и към датата на извършваната от тях проверка - 20.03.2017г.,
срокът на годност на същото бил изтекъл. За констатираното свидетелите Ш. и З.
изготвили Акт за възбрана на намереното от тях место с № 091041/20.03.2017г.,
както и Протокол за отговорно пазене на месото от същата дата - 20.03.2017г., а
също и Акт за установяване на административно нарушение № 090127/21.03.2017г. срещу
Е.Н., за това че е допуснал транспортиране на месо без поставена здравна
маркировка.
Преработваното от подсъдимя Е.Н. месо било предназначено за продажба на
различни търговски дружества, които имали търговски взаимоотношения с
представлявания от него едноличен
търговец, а част от това месо било предназначено за работниците му.
На същата дата - 20.03.2017г., при извършена проверка от страна на свидетелите
Николов, Боюклиев и Солаков - служители в РУ-Кърджали, в производствения цех
стопанисван от Н.,***, същите установили, че в производствените помещения
работело лицето С. С., който бил непълнолетен. Той извършвал дейност от
обезкостяване на месото и пълненето му в чували. Св.С. бил облечен в работни
дрехи, изцапани с кръв и нечистотии от животински произход. За констатираното
св.Боюклиев сигнализирал на служители от Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Кърджали. На място пристигнали служители в същата дирекция - свидетелите Иванова
и Спирова, които съставили против Е.Н. Акт за установяване на административно
нарушение № 001617/20.03.2017г. за това, че в качеството си на работодател е допуснал
на работа без надлежно разрешение по чл.303 от Кодекса на труда св.С..
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на
свидетелите С. Ш., Н. З., Л.М., Л.Д., С.О., С.М., Ф. Т., Ф.С., Х.Х., К.Х.,
Й.Б., Б. Н., С.Н., Ю.Р., Я.Д., В.С., А. Н., К.Д., Л.И., К.С., П.Д. и С. С.; обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство; Протокол № 153/18.08.2017г. за извършена лицево-идентификационна
експертиза; Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2017г., ведно с
приложен фотоалбум; Протокол за претърсване и изземване от 20.03.2017г., ведно
с приложен фотоалбум; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 20.06.2017г., ведно с приложен фотоалбум; Протокол
за оглед на веществени доказателства от 10.07.2017г., ведно с приложен
фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства от 10.08.2017г., ведно
с приложен фотоалбум; Протокол за оглед на веществени доказателства от
02.10.2017г., ведно с приложен фотоалбум; Акт за установяване на
административно нарушение № 09-001617 от 06.04.2017г.; Справка от Информационна
система на ИА“ГИТ“ за работник с ЕГН **********; Справка от Информационна
система на ИА“ГИТ“ за работодател с ЕИК ***; Удостоверение за актуално
състояние на ЕТ „Е.Н.“ с ЕИК ***; Писмо от
13.06.2017г. на Директор на Д“ИТ“ гр.Кърджали; Справка от Регистър на трудови
договори, сключени от ЕТ „Е.Н.“ с ЕИК ***; Писмо от
04.08.2017г. на „Енерджи Софт“ ЕООД гр.Русе; Пртокол за доброволно предаване от
07.06.2017г.; Справка за назначени работници в ЕТ „Е.Н.“; Търговски документ № 17910/09.03.2017г.; Търговски документ № 17911/09.03.2017г.; Протокол от изпитване № 289А/08.03.2017г.;
Предкланичен дневник, започнат на 18.11.2016г; Ветеринарномедицинско
свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от
информационната система № BG2017-010374;
Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни
издавано от информационната система № BG2017-010369;
Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни
издавано от информационната система № BG2017-010415;
Писмо № 28 от 04.02.2017г. за изпращане на проби мозъци, взети в кланици от
заклани преживни животни; Опис на проби мозък изпратени за изследване на ТСЕ с
писмо № 28 от 04.03.2017г.; Писмо № 29 от 04.03.2017г. за изпращане на проби
мозъци, взети в кланици от заклани преживни животни; Опис на проби мозък
изпратени за изследване на ТСЕ с писмо № 29 от 04.03.2017г.; Писмо № 30 от
04.03.2017г. за изпращане на проби мозъци, взети в кланици от заклани преживни
животни; Акт за забрана № 000021 от 04.03.2017г.; Протокол за отговорно пазене
от 04.03.2017г.; Фактура № ********** от 08.02.2017г.; Фактура № ********** от
03.04.2017г.; Фактура № ********** от 21.02.2017г.; Търговски документ № 360 от
21.02.2017г.; Акт за установяване на административно нарушение № 090211 от 20.03.2017г.;
Акт за установяване на административно нарушение № 090212 от 21.03.2017г.; Акт
за установяване на административно нарушение № 090127 от 21.03.2017г.;
Потвърдителна бележка № 076819 от 21.03.2017г.; Протокол № 090478 от
20.03.2017г. за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински
произход; Разпореждане № 090111/20.03.2017г. за насочване за унищожаване на
суровини и храни от животински произход; Протокол за отговорно пазене от
20.03.2017г.; Акт за забрана № 091041 от 20.03.2017г.; Констативен протокол №
913051 от 20.03.2017г.; Наказателно постановление № 09-001624 от 17.07.2017г.; Акт
за установяване на административно нарушение № 09-001624 от 09.06.2017г.; Решение
от 07.12.2017г. по АНД № 868/2017г. по описа на РС-Кърджали; Решение от
13.03.2018г. по КАНД № 1/2018г. по описа на АС-Кърджали; Справка за съдимост на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите приети и
приобщени по делото писмени и веществени доказателства. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Е.Т.Н. от обективна и субективна
страна е осъществил състав на престъпление по чл.350, ал.2 от НК, тъй като на 20.03.2017г. в с.Крайно село, общ.Кърджали, нарушил
правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението и
търговията със суровини и храни,
предназначени за общо ползване, а именно: чл.57, ал.2, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност - Предназначените за пускане на пазара
суровини и храни от животински произход трябва да са добити от животни, които
отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински
контрол; чл.58, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност - Предназначените за пускане на пазара
суровини и храни от животински произход се маркират със здравна или
идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход, и с това изложил на опасност здравето или
живота на другиго. Добивът, производството, преработката, съхранението и
търговията със суровини и храни,
предназначени за общо ползване, трябва да се извършват по начин, по който да
бъдат спазени предписаните нормативни правила, за да се гарантира
ненастъпването на вредни последици за живота и здравето на тези, които ги
консумират. Безспорно се установи от събраните писмени и гласни доказателства по
делото, че подсъдимия е бил регистриран като ЕТ
„Е.Н.“, с основен предмет на дейност преработка на млени меса и месни заготовки
от заклани животни, като търговската си дейност извършвал в цех в с.Крайно
село, общ.Кърджали. В
качеството си на едноличен търговец Н. е участвал в добива, производството, преработката, съхранението и търговията на месо и месни заготовки, представляващи суровини и
храни от животински произход, предназначени за общо ползване. Той е знаел, предвид естеството и предмета на извършваната от него търговска дейност, че предназначените
за пускане на пазара суровини и храни от животински произход трябва да са
добити от животни, които отговарят на здравните изисквания и са преминали през
ветеринарномедицински контрол, както и, че същите следва да се маркират със
здравна или идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход.
Въпреки това, Е.Н. е нарушил изискванията,
регламентирани в чл.57, ал.2, т.1 и чл.58, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като по този начин е изложил на опасност здравето или живота на
другиго - лицата, за които били предназначени въпросните суровини и
храни от животински произход. От субективна страна Н. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасният характер на
деянието, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици. Субективното
отношение на подсъдимия, умисълът, се обективира в извършеното от него.
Подсъдимият бе оправдан по повдигнатото обвинение за това на 20.03.2017г. в с.Крайно село,
общ.Кърджали да е нарушил правила, уреждащи добива, производството,
преработката, съхранението или търговията с животни и питиета, предназначени за
общо ползване, и с това да е изложил на опасност здравето или живота на другиго.
В обвинителния акт не се твърди Е.Н. да се е занимавал с добив, производство,
преработка, съхранение или търговия с животни и питиета, предназначени за общо
ползване. Не са налице и доказателства, от които да се направи извод, че
той е нарушил правила, уреждащи тези дейности и така е изложил на опасност здравето или живота на другиго.
Подсъдимият Е.Т.Н. от обективна и субективна
страна е осъществил и престъпния състав на чл.192а,
ал.1 от НК, като на 20.03.2017г. в с.Крайно село, общ.Кърджали,
като работодател - Едноличен търговец „Е.Н.“, със седалище и адрес на
управление ***, без надлежно разрешение от Инспекцията по труда съгласно
чл.303, ал.3 от Кодекса на труда, приел на работа лице, ненавършило 18-годишна
възраст, а именно С.С.С. с ЕГН **********. Съгласно чл.303, ал.3 от КТ
лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай. Наредба
№ 6 от 24.07.2006г. урежда
условията и реда за даване на
разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години. Наредбата не се прилага за лица, ненавършили 15
години, както и за учащи по
време на учебната дейност, практика и стаж. В извън посочените случаи
работодателят е задължен да поиска разрешение
от инспекцията по труда за наемане на работа на лице ненавършило пълнолетие.
По делото се установи, че подсъдимия е бил регистриран като ЕТ
„Е.Н.“, с основен предмет на дейност преработка на млени меса и месни заготовки
от заклани животни, като търговската си дейност извършвал в цех в с.Крайно
село, общ.Кърджали. Именно в този обект той е приел на работа непълнолетно
лице, ненавършило 18 години - С.С.С. с ЕГН **********, за което към процесната дата не е поискал
издаване на разрешение за работа от Инспекцията по труда, в частност Д“ИТ“
гр.Кърджали. От
субективна страна Н. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици.
Вав връзка с
обвинението за престъпление по чл.192а, ал.1 от НК, съдът намира за
неоснователни изтъкнатите от защитата доводи за това, че подсъдимия вече бил понесъл административнонаказателна
отговорност за същото деяние, което било видно от решението по АНД № 868/2017г.
по описа на РС-Кърджали. Действително принципът „nе bis in idem“ не допуска
двойното използване на наказателна репресия по отношение на едно и също лице по
повод на идентични деяния. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. по
т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС принципът „nе bis in idem“ се активира само при
идентичност на деянията. Настоящият случая не е такъв - деянието на подсъдимия,
квалифицирано като престъпление по чл.192а, ал.1 от НК, не е идентично с
административното нарушение, предмет на Наказателно постановление № 09-001624
от 17.07.2017г. и АНД № 868/2017г. по описа на РС-Кърджали. С Наказателно
постановление № 09-001624 от 17.07.2017г. е било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. на ЕТ „Е.Н.“*** за това, че е извършил административно
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като на 20.03.2017г. в транжорна, намираща се в
с.Крайно село, допуснал да работи лицето С. С. С. с ЕГН **********, без да му е
предоставил документите по чл.63, ал.1 от КТ. Това нарушение има фактически
състав, различен от процесното деяние по чл.192а, ал.1 от НК, поради което
принципът „nе bis in idem“ не може да намери приложение.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на Е.Т.Н. за престъплението по чл.350,
ал.2 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите
на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението - „лишаване
от свобода” до три години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при
постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на
чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на
обществена опасност на деянието - типична
за престъплението; степента на обществена опасност на дееца - невисока,
предвид необремененото му съдебно минало; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото
съдебното минало на подсъдимия, положителните
му характеристични данни по местоживеене, обясненията на досъдебното
производство, с които допринася за ракриване на обективната истина и проявеното
критично отношение към извършеното; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид
изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и
приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от
НК,
която е и по-благоприятна за дееца. Затова по отношение на подсъдимия Е.Н.
наказанието „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-нисък предел, бе
заменено с наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1
година.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на Е.Т.Н. за престъплението по чл.192а,
ал.1 от НК, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението - „лишаване от
свобода“ до шест месеца и „глоба“ от хиляда до три хиляди лева, както и императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е
настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата
инстанция съобрази степента на
обществена опасност на деянието - типична
за престъплението; степента на обществена опасност на дееца - невисока,
предвид необремененото му съдебно минало; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото
съдебното минало на подсъдимия,
положителните му характеристични данни по местоживеене, обясненията на
досъдебното производство, с които допринася за ракриване на обективната истина
и проявеното критично отношение към извършеното; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид
изложеното по-горе, съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и
приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от
НК,
която е и по-благоприятна за дееца. Затова по отношение на подсъдимия Е.Н.
наказанието „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-нисък предел, бе
заменено с наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6
месеца. Съдът наложи на дееца и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минимален
размер от 1 000 лв., съобразно
имотното му състояние и
обуславящите вината обстоятелства.
Тъй като и двете процесни престъпления са
извършени от подсъдимия Е.Т.Н. в условията на реална съвкупност, преди да има
вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „пробация”
със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 1 година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 1 година. Към определеното общо и
най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.3 от НК настоящият състав
присъедини и наказанието „глоба” в размер на 1 000 лв.
Така наложените по вид и размер наказания се
явяват справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът не приложи
институтът на чл.78а от НК, тъй като подсъдимия Е.Т.Н. бе осъден за множество престъпления.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.Т.Н. бе осъден да заплати по сметка
на ОД МВР-Кърджали сумата от 65 лв., представляваща
направени на досъдебното производство разноски.
Настоящата инстанция постанови какво да стане
с веществените доказателства по делото, след влизане на присъдата в сила, а
именно: 5 броя листове, съдържащи таблици с текстове, както и Справка за
назначени работници в ЕТ „Е.Н.“ - да се върнат на подсъдимия Е.Т.Н.; 6 броя ДВД-дискове със записи
- да останат към делото; черен найлонов чувал, съдържащ
текстилно въже - да бъдат унищожени.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: