РЕШЕНИЕ
№ 1036
гр. Русе, 26.03.2024 г.
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
адм. дело № 760 по описа за 2024
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144,
ал. 1 от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Производството е образувано е по
жалба на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр.Русе, представлявано от С.Я.С., срещу Акт за установяване на
задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 294-1/04.09.2023 г., издаден от С.Д.И.,
на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция „Финанси,
местни данъци и такси“ (ДФМДТ) при Община Две могили, с който е определен
размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за 2023 година, потвърден с Решение № 1/15.11.2023 г. на
началник отдел МДТ при Община Две могили.
Иска се отмяна на обжалвания АУЗ. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът – началник отдел МДТ при
Община Две могили, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. М., оспорва
жалбата и поддържа издадения АУЗ. Прави искане за отхвърляне на жалбата, като
неоснователна.
АУЗ е обжалван по административен ред,
като решаващият орган се е произнесъл с решение в определения по чл. 160, ал. 1
от ДОПК срок. Решение № 1/15.11.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Две
Могили е връчено на оспорващия на 20.11.2023г., жалбата до съда срещу Акт за
установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 294-1/04.09.2023
г., издаден от С.Д.И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и
такси“ (МДТ), Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ (ДФМДТ) при Община Две
могили, е подадена с вх. № 84/22.11.2023 г. по деловодния регистър на Община
Две могили, в преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал.
3 ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, както и
след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка
за допустимост на съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима и частично
основателна по същество.
От събраните по делото доказателства се
установяват следните релевантни факти:
Оспорващият „Ф+С-Агро” ООД е придобил
УПИ І-1228 в кв. 126 по плана на гр.Две могили, обл. Русе, с площ 38 100
кв. м., заедно с построените в него шест склада, битова сграда и други
постройки и с всички подобрения в имота, чрез покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 16/14.01.2004 г. За имота е подадена Декларация по чл. 16, ал.
1 от Наредба № 16 на Общински съвет Две могили за определяне на ТБО. В
декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F3871/І-1228, представляващ земя и
сгради с административен адрес гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 7, през 2023
г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще
се използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр. малък пластмасов контейнер.
Чрез договор за покупко-продажба, за
която е съставен Нотариален акт № 197/ 15.04.2013г., жалбоподателят е придобил
имот № 063029, находящ се в землището на с. Чилнов, общ. Две могили, обл. Русе.
За имота е подадена Декларация по чл.
16, ал. 1 от Наредба № 16 на Общински съвет Две могили за определяне на ТБО. В
декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F1152, находящ се в с.Чилнов, през
2023 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци,
като ще се използват 1 бр. контейнер тип бобър.
Със Заповед № 777/20.10.2021 г.
кметът на Община Две могили е определил, както следва:
І. Видовете услуги, които ще се
предоставят на територията на община Две могили през 2023 г., в границите,
определени в т. II, т. III и т. IV.
ІІ. Границите на районите на
територията на гр. Две могили по смисъла на § 5, т. 6 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени
имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т. 3.
ІІІ. Териториите на населените места
по смисъла на § 5, т. 6 от ЗУТ, в т. ч. урбанизирани територии и в отделни
поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл.
8, т. 1 от ЗУТ в община Две могили, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2
и т. 3.
IV. За имоти, собственост на
физически и юридически лица, намиращи се извън районите, описани в т. II и т.
III, да се събира само такса за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
V. Честотата на обслужване на
съдовете за събиране на битовите отпадъци.
С Решение № 726, прието от Общински
съвет Две могили с Протокол № 41/19.12.2022 г. е одобрена план-сметка за
дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2023г. по населени места.
„Ф+С-Агро” ООД е сезирало кмета на Община
Две могили с искане по чл. 107, ал.3 от ДОПК, с вх. № 3297/18.08.2023 г., за
издаване на АУЗ на дружеството за 2023 г. за имоти, декларирани по чл. 17, ал.
1 от ЗМДТ, с партидни номера 6804F3871 (в гр. Две могили) и 6804F1152 (в с. Чилнов).
Издаден е АУЗ № 294-1/04.09.2023 г.
като са установени задължения в тежест на „Ф+С-Агро” ООД за ТБО. За всяко от
установените задължения са изложени мотиви и е определен размера на същите в
стойностно изражение. В АУЗ е посочена възможността за доброволно плащане на
задълженията, както и за обжалване на същия по административен ред. Видно от
Известие за доставяне ИД PS
7150 00 2G04 G, АУЗ е връчен на дружеството на 13.09.2023
г.
Дружеството е сезирало началник отдел
МДТ при Община Две могили с жалба с вх. № Ж-10/19.09.2023 г., като оспорва
процесния АУЗ, с която е определен размера на ТБО за 2023 година като
незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. С Решение № 1/15.11.2023 г.
сезираният решаващ орган е потвърдил обжалвания АУЗ в цялост с мотив, че
нормата, която изисква определяне на ТБО съобразно количеството отпадъци не е
действащо законодателство.
Ответникът е представил писмени
доказателства, с които доказва релевантния за правния спор факт за предоставяне
на услугите, за които се заплаща ТБО в гр. Две могили и в с. Чилнов, както и
заповед на кмета за определяне границите на районите за предоставяне на
посочените услуги.
Приложена е Наредба № 5 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две
могили, област Русе.
По делото
са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетели, за установяване
на факта на предоставяне на услугите от Община Две Могили, за които се дължи
ТБО, както и за установяване на количеството на битовия отпадък, генериран от
дружеството.
По делото е
разпитан свидетеля М.И.Р.,
служител в ОП „Чистота“ – гр. Две могили. Установява, че предприятието прави
почистване в гр. Две могили и в с.Чилнов. Почистват се паркове, градини, улици,
тротоари, също така се режат опасни дървета и клони. Посочва, че боклукът се
събира в контейнери, като в гр. Две могили контейнерите се изпразват в
понеделник и петък, а през останалото време се ходи по селата. В Чилнов се ходи
един път в седмицата. Постоянно се почистват улиците в гр. Две могили, мете се,
махат се клони, а боклука после се носи в Бяла на депо за отпадъци. Установява,
че общинското предприятие извозва до там отпадъците.
Разпитан е
свидетелят В. Огнянов П.,
управител складово стопанство във фирма „Ф+С агро“ ООД. Свидетелят установява,
че базата на фирмата се намира в гр.Две могили, в края на гр. Две могили, в
промишлената зона на града, където се намират и други бази и нежилищни обекти. Дружеството,
според свидетеля, разполага с три контейнера тип „бобър“, както и една малка
кофа, тъй като контейнерите стоят на портала, а той е отдалечен от
административната сграда. Установява, че трите контейнера са вътре в базата,
намират се след портала на базата. Кофата с битовите отпадъци се изхвърляли в
контейнерите. Тази кофа не се чистела от общината. Камионът влизал в базата,
спирал до контейнерите и ги изпразвал. Те били достатъчни за нуждите на
дружеството. Битовият отпадък бил от обедите и закуските на работниците,
изхвърляло се картон и малко найлон, чашки от кафе. По принцип различно се пълнели
трите бобъра, имало моменти когато камионът идвал и си отивал, като имало
моменти когато и трите контейнера били пълни.
Камионът идвал в понеделник и в
петък. Около базата по улицата други контейнери нямало, като всяко дружество си
имало техни контейнери. Дружеството ползвало само собствените си контейнери.
Разпитан е свидетелят Г. Х. Г., управител на селското стопанство на
дружеството в с. Чилнов на „Ф+С агро“.
Базата се намирала извън селото, някъде на 30-40 м. от края на селото. Дружеството
имало един метален контейнер тип „бобър“, разположен на 5-6 м. от вътрешната
страна на входа на базата.
Община
Две могили извършвала сметоизвозването на този контейнер. Камионът идвал един
път на две седмици. До базата нямало други контейнери за битов отпадък.
Този контейнер бил достатъчен за
нуждите на дружеството, като се генерирали единствено битови отпадъци.
По делото е изготвено заключение по съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема изцяло, тъй като е
пълно и ясно, изготвено съобразно поставените задачи, същото е обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност.
От заключението на вещото лице се
установяват следните факти, релевантни за правния спор, предмет на делото.
Разходи
за сметосъбиране и сметоизвозване е 133,73 лв. с ДДС за цялата 2023 год.;
Справка
- Приложение № 2
Разходи
за преработка на отпадъците и обезвреждане на отпадъка в депа е 49,92 лв. с ДДС
за цялата 2023 год.
Справка
- Приложение № 3
Изчислен
е размерът на ТБО в частта за Разходи
за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване / трети компонент на ТБО / в населените
места и селищните образувания в община Две могили, за имотите собственост на
„Ф+С Агро" ООД, за отчетната 2023 год., като е използван метода на основа
Разгърнатата Застроена Площ / РЗП / и Застроената и Незастроената Площ в
регулация, за гр. Две могили и с.Чилнов, както и за имотите на дружеството.
При
използване на метод, основан на
Разгънатата Застроена Площ / РЗП / и таксата е с еднаква тежест
по отношение на физическите и юридическите лица, то тогава
дължимата от „Ф+С Агро"ООД такса за 2023 год. по третия компонент, ако се съобразява за партида:
п/да с № 6804F3871
При
фактически направените разходи за гр. Две могили, ТБО по третия компонент е 3 732.61 лв..
п/да с № 6804F1152
При фактически направените разходи за
гр. Две могили, ТБО по третия компонент е 3 076.59
лв.
При
използване на метод, основаващ се на Застроената
и Незастроената Площ в регулация и таксата е с еднаква тежест по
отношение на физическите и юридическите лица, то тогава
дължимата от дружеството такса за 2023 год. по третия компонент,
ако се изхожда от за партида:
п/да с № 6804F3871
При фактически направените разходи за
гр. Две могили, ТБО по третия компонент е 3820,02 лв.
п/да с № 6804F1152
При фактически направените разходи от
Община Две могили, ТБО по третия компонент е
1 735,66 лв.
За
процесният имот в град Две могили, за отчетната 2023 год., а именно този с п/да с № 6804F3871
- деклариран нежилищен недвижим имот с адрес: ул."Черно море" № 7,
гр.Две могили, УПИ в строителни граници с идентификатор -
20184.1.1228, целия имот - 38 158 кв.м., застроена площ / РЗП / на имота - 4
969 кв.м., като се има предвид броя на контейнерите, използвани от „Ф+С
Агро"ООД / 3 броя контейнери тип „Бобър" /, периодичността на
обслужването - два пъти месечно, размерът на годишната ТБО за 2023 год. е,
както следва:
За
сметосъбиране и сметоизвозване - 3 бр. контейнери тип „Бобър" по 133,73
лв. с ДДС на година е равно на 401,19
лв.;
За
преработка на отпадъците - 3 бр. контейнери тип „Бобър" по 49,92 лв. с ДДС
на година е равно на 149,76 лв..
Общо по
горните два компонента, размерът на ТБО за 2023 год. за 3 бр. контейнери тип
„Бобър": 550,95 лв. с ДДС.
За
процесният имот в с.Чилнов, Община Две могили, за отчетната 2023 год., а именно
този с п/да с № 6804F1152
- деклариран нежилищен недвижим имот с адрес - ул."Г. *** могили, УПИ в
строителни граници с идентификатор - 81373.63.29, целия имот - 22 008 кв.м.,
застроена площ / РЗП / на имота - 3623 кв.м., като се има предвид броя на
контейнерите, използвани от „Ф+С Агро"ООД / 1 брой контейнер тип
„Бобър" /, периодичността на обслужването - веднъж на две седмици /,
размерът на годишната ТБО за 2023 год. е, както следва:
За
сметосъбиране и сметоизвозване - 1 бр. контейнер тип „Бобър": 133,73 лв. с ДДС на година;
За преработка на отпадъците - 1 бр.
контейнер тип „Бобър": 49,92 лв.
с ДДС на година.
Общо по горните два компонента размерът на
ТБО за 2023 год., за 1 бр. контейнер тип „Бобър": 183,65 лв.
с ДДС.
Съдът, при така установените релевантни факти, прави
следните правни изводи:
Предмет
на спора е законосъобразността на Акт за установяване на
задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 294-1/04.09.2023 г., издаден от С.Д.И.,
на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция
„Финанси, местни данъци и такси“ (ДФМДТ) при Община Две могили, с който в която
е определен размерът на такса битови отпадъци (ТБО) за 2023 година, потвърден с Решение № 1/15.11.2023 г. на
началник отдел МДТ при Община Две могили.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според
чл. 9б от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните
с тях актове се извършва по същия ред.
Поради
приложимия ред на ДОПК относно съдебното обжалване на АУЗ съдът следва да спази
нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съгласно която Съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Следователно,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени
основания за оспорване.
Не
е спорно между страните, че обжалвания АУЗ е издаден от компетентен орган –
главен специалист в отдел МДТ, ДФМДТ при Община Две могили С.Д.И., надлежно
упълномощена със Заповед № 973/13.11.2019 г. на кмета на същата община. Със
заповедта, на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на
Иванова са предоставени правомощия на орган по приходите по смисъла на
чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
В
жалбата до съда се излагат довод за нарушение на формата на издадения АУЗ, като
се твърди, че същите са толкова съществени, че са самостоятелно основание за
неговата отмяна, но съдът намира оплакването за неоснователно. АУЗ е издаден в предвидената писмена форма по смисъла на
чл. 59 от АПК и съдържа всички изисквани от нормата реквизити. Обратно на
твърдението в жалбата, оспореният акт е мотивиран, тъй като съдържа фактически
и правни основания за издаването му. Фактическото основание е искането на
дружеството да бъде издаден такъв акт, както и описанието на имотите, негова
собственост, в мотивната част на акта. Посочено е правното основание по чл.
107, ал. 3 от ДОПК. С разпоредителната част на акта са установени задълженията
на адресата за ТБО, определен е размерът им поотделно, както и окончателният им
размер. Отразен е и размерът на начислената лихва, изчислена към датата на
издаването на акта. Актът съдържа и необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. Следва
да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗ да изписва
механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната
практика приема, че непосочване в АУЗ на начина на изчисляване на дължимата
такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия. Задължение на
органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а
нормата на чл. 107, ал. 2 от ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска
справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за
задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В този смисъл
ако жалбоподателят е желаел да получи информация относно посочените параметри е
следвало да поиска да му бъде издадена такава справка. Доколко посочените
правни основания са съответни на приложимия материален закон е въпрос, относим
към материалната законосъобразност на обжалвания АУАН, а не към неговата форма.
Съдът счита, че процесния АУЗ е издаден при спазване на установената форма.
Не
се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обуславят отмяната на процесния АУЗ на това основание. В жалбата се твърди
съществуването на такива нарушения, но на практика не е посочено в какво точно
се изразяват. Дружеството е подало искане за издаване на АУЗ; в нормативно
установения срок посоченият акт е издаден от компетентен орган; упражнено е
правото на жалба по административен ред; сезираният решаващ орган е постановил
решение в законоустановения срок.
При
извършената проверка за законосъобразност, съдът установява, че при издаването
на АУЗ материалният закон е приложен неправилно.
Издаденият
АУЗ се оспорва по отношение на начина/методиката/ на определяне размера на ТБО,
което от своя страна оказва влияние върху установения размер на задължението,
който дружеството следва да плати.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от
общината услуги по чл. 62 на територията на общината; а тези услуги са:
1.
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината.
Кметът
на общината издава ежегодно заповед до 31 октомври на предходната година кои от
тези услуги се предоставят на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ).
За
конкретния случай ответникът е представил по делото Заповед № 777/20.10.2022 г.
на кмета на Община Две могили, от която се установява, че за имотите на
жалбоподателя е определено следното:
За
имота в гр. Две могили, с адрес ул. „Черно море“ – по т. ІІ, пети район, съгласно т. V.1. контейнерите тип „Бобър“ се
обслужват два пъти седмично.
За
имота в с. Чилнов (без значение конкретния адрес) по т. ІІІ.6., съгласно т. V.2. контейнерите
тип „Бобър“ се обслужват един път на две седмици.
Разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ дава правна регламентация какво включва всяка от
услугите, включени в чл. 62 от ЗМДТ. Алинея втора регламентира, че всички
относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности
по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за
всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране. В план-сметката по
изречение първо се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за
който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за
данък върху добавената стойност. Правната същност на план-сметката е
регламентиран в алинея трета: 1. изготвя се по образец и ред, определени с
наредба на Министерския съвет; 2. се одобрява с решение на общинския съвет
преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси,
като проектът на решение за одобряване на план-сметката заедно с проектите на
доклад на вносителя и на план-сметката се публикуват за обществено обсъждане на
интернет страницата на общината в срока по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс; в случай че законът за държавния бюджет за съответната година не бъде
приет до 25 декември на предходната година от Народното събрание, план-сметката
се приема в срок до 15-и януари; 3. подлежи на проверка от Сметната палата.
По
делото е представено Решение № 726 на Общински съвет Две могили, обективирано в
Протокол № 41/19.12.2022 г., с което е одобрена план-сметка за общината по
параграфи и по населени места.
Спорен
между страните е въпросът дали предвидените методики за изчисляване на ТБО в
чл. 67 от ЗМДТ следва да се прилагат последователно или общинският съвет може
при условията на оперативна самостоятелност да избере един от тях.
В
конкретния случай общинският съвет, а впоследствие и органът по приходите е
определил размерът на дължимата ТБО на база данъчната оценка (равна на
отчетната стойност на имотите).
Оспорващият
релевира възражение, че ТБО следва да се определи на база количеството битови
отпадъци.
Съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският съвет приема наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги.
В изпълнение на тази законова делегация, Общински съвет Две могили
е приел Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на
Община Две могили, област Русе (Наредба № 5). Нормата на чл. 11, ал. 1 от посочената
наредба възпроизвежда текста на чл. 62 от ЗМДТ, а тази на чл. 11, ал. 2 – на
чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно дейностите, които се включват във всяка услуга.
Съгласно
чл. 13, ал. 2, т. 1 от посочената наредба за предприятия по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗМДТ са определени следните такси:
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 за събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране - 2,9 ‰ върху
данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на
чл. 21 от ЗМДТ.
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 за третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации - 3,5 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината -
5,1 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена
по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
Нормата на чл. 21 от ЗМДТ посочва, че данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и
данъчната оценка съгласно приложение № 2.
Съгласно
приложимата редакция на чл. 67, ал. 1 размерът на таксата се определя в левове
според количеството на битовите отпадъци., а според ал. 2 когато не може да се
установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти,
тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Според ал. 4 таксата за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена
от общинския съвет. Общински съвет Две могили, видно от Наредба № 5, е приел за
основа, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по
реда на чл. 21 от ЗМДТ.
В
чл. 67 от ЗМДТ методите за определяне на ТБО следва да се прилагат
последователно. Само ако не е възможно определянето на количеството битови
отпадъци, тогава следва да се приложи методът, при който ТБО се определя върху
основа, определена от общинския съвет – вече посочената данъчна оценка.
Съгласно
правната норма на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт.
Съдът
счита, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 противоречи на чл.67,
ал. 1 от ЗМДТ тъй като не предвижда изчисляване на ТБО на база количество
битови отпадъци. Незаконосъобразно е с подзаконов нормативен акт, какъвто е
Наредба № 5, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, да бъдат въведени ограничения
за метода, по който следва да се определи размера на ТБО, още повече когато
този метод е регулиран с изрична норма в приложимия материален закон – чл. 67,
ал. 1 от ЗМДТ.
По
изложените съображения, органът по приходите е следвало в процесния АУЗ да
определи размера на задълженията за ТБО на жалбоподателя, като приложи ЗМДТ.
Не
намира основание в събраните по делото доказателства твърдението на ответника,
че не може да бъде определено количеството битови отпадъци. Позоваването на
подзаконов нормативен акт, при условие, че същият е в пряко противоречие със
закон (нормативен акт от по-висша степен) обуславя материалната
незаконосъобразност на административния акт. Установява се от представеното заключение
от вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, че прилагането на
този метод е напълно възможно. За целта, органът по приходите е разполагал с
необходимата информация – известна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй
като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета план-сметки за 2023 г. и е
определен годишният размер на таксата от общинския съвет; издадена е заповед от
кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са отграничени районите за
извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването;
известен е и вида и боря на съдовете за отпадъци, използвани от дружеството. За
извършваните дейности, включени в предоставяните услуги по чл. 62 от ЗМДТ,
респективно по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 5 ответникът е ангажирал множество
доказателства, налични в административна преписка по опис – представени са
ежемесечни (за 2022 г.) отчисления
на бюджетни предприятия, справки за количеството извозени отпадъци; справки за
постъпилите (вероятно отпадъци - бел. на съда) на Регионално депо Бяла,
извозени от Община Две могили; както и кантарни бележки
и пътни листове, идентифицирани с номера.
Аналогично,
не се установява защо като основа за определяне на третия компонент на ТБО –
таксата за поддържане на териториите за обществено ползване в населените места
не се използва методът, предвиждащ тази такса да се определя на база
разгънатата застроена площ, респективно застроената и незастроена площ в
регулация.
Не
е спорно, че общината предлага спрямо дружеството и трите услуги, включени в
ТБО, в двете населени места, където са разположени процесните имоти – в гр. Две
могили и в с. Чилнов.
Не
се спори между страните относно броя съдове, използвани от дружеството, както
следва: три контейнера тип „Бобър“ за имота в гр. Две могили и един малък
пластмасов контейнер; както и един контейнер тип „Бобър“ за имота в с. Чилнов.
Подадена
е „Декларация по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на ОбС за определяне на
таксата за битови отпадъци“ за 2023г. В декларацията е посочено, че за имот
с партиден № 6804F3871/І-1228,
представляващ земя и сгради с административен адрес гр. Две могили, ул. „Черно
море“ № 7, през 2023 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството
изхвърлени отпадъци, като ще се използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр.
малък пластмасов контейнер.
Подадена
е „Декларация по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на ОбС за определяне на
таксата за битови отпадъци“ за 2023г. В декларацията е посочено, че за имот
с партиден № 6804F1152,
за 2023г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци,
като ще се използва 1 бр. контейнер тип бобър.
Съдът
приема за доказан с гласни доказателства факта, че дружеството действително
използва посочените в декларациите брой и вид съдове за отпадъци.
Този
факт не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл.
8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за услуга, при която дейностите
могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от
дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци
отделните дейности могат да се разграничат една от друга съобразно чл.
62 от Закона за местните данъци и такси, таксата се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда
на чл.
66
за всяка услуга поотделно – за услугите по събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Съгласно
чл.
66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (редакция за периода 2019 г. – 2020
г.) дейностите по предоставяне на услугите по чл.
62
включват: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и
съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на
битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното
съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на
масово разпространени отпадъци по Закона за
управление на отпадъците
– за услугата по чл.
62, т. 1
(по т. 1), третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово
разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци
и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на
битови отпадъци – за услугата по чл.
62, т. 2
(по т. 2), поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл.
62, т. 3
(по т. 3). Анализът на текста на чл.
62 от Закона за местните данъци и такси с оглед и на използваната
терминология, че таксата се заплаща за посочените услуги предполага събирането
и дължимостта на таксата за битови отпадъци при наличието на реално извършени
услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Така направените изводи не се отричат
от редакцията на текста на чл.
71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно, която не се събира такса
за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината, доколкото е възможно да бъде направен и евентуалния извод, че е
достатъчно само установяването по определен начин, че услугата за сметосъбиране
и сметоизвозване не се предоставя от общината, без да е необходимо реалното й
фактическо предоставяне.
Анализът
на приложимите текстове от Закона за
местните данъци и такси
предполага реалното фактическо извършване на всяка една от посочените три
услуги, за да възникне задължението за заплащане на таксата в тази й част
(доколкото същата включва и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места). Аргумент в насоката, че таксата за
битови отпадъци се дължи само когато трите услуги, които същата включва са
реално осъществени е и нормата на чл.
7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съобразно който местните такси се
определят въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата, както и чл.
8, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, определящ един от основните
принципи при определяне на размера на таксите, а именно принципа на
възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата,
който по начина, по който е определен несъмнено предполага дължима такса при
наличието на предоставена услуга. Аргумент в тази насока е и чл.
8, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, който въвежда принципа, че размерът
на таксата би следвало да възстановява пълните разходи на общината по
предоставянето на определена услуга, като отклонение от този принцип е възможно
да бъде осъществено с решение на общинския съвет и за защита на обществения
интерес.
Следва
изводът, че във всички случаи плащането и дължимостта на таксата за битови
отпадъци предполага направени разходи от страна на общината по предоставената услуга
или предполага реално извършена услуга, в процесния случай предполага реално
осъществяване на всяка една от посочените три услуги. Аргумент в тази насока е
и чл.
8, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, който също така обвързва размера,
респективно дължимостта на таксата с реално извършените разходи по
предоставянето на услугата. Следователно, анализът на приложимите правни
разпоредби несъмнено предполага, че таксата за битови отпадъци като вид
финансово вземане на общината се заплаща само за реално предоставени услуги. В
процесния случай не е спорен между страните фактът на предоставянето на трите
услуги по чл.
62 от Закона за местните данъци и такси. Спорът е относно законосъобразното
прилагане на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси. Съобразно чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, в приложимата редакция, размерът на
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.
Съобразно чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал.
1,
размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка
на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Член 67 от Закона за местните данъци и такси, предвижда определена
последователност при определяне на възможните начини за определяне на таксата
битови отпадъци. Според общия принцип, регламентиран в чл. 67, ал. 1
вр., с ал.
4 от Закона за местните данъци и такси, размерът на таксата следва да бъде
определен при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците, като количеството битови отпадъци е водеща основа за
определяне на размера на таксата. Това е правилото, а изключението е по ал.
2 на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси, като съобразно посочения текст,
когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.
1,
размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка
на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.
Административният орган издал акта за установяване на задължение е компетентният
орган за издаване на акта и той е следвало да направи преценката за
неприложимостта на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, при условие, след преценката за
евентуалната неприложимост на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Подобна неприложимост на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, не е обоснована от административния
орган.
Административният
орган при издаването на акта за установяване на задължение несъмнено дължи
съобразяване на нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, и обосноваване на нейната
неприложимост, за да приложи чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Спорът между страните е относно
спазването на определена поредност, която поредност като условие за
законосъобразност на издадения акт, е следвало да бъде спазена. Нормата на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси е приложима само след обосноваване
на неприложимостта на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, а именно, когато не може да се
установи количеството на битовите отпадъци по ал.
1.
Изчислените
в заключението на съдебно-техническата размери на таксата битови отпадъци
според количеството на битовите отпадъци при съобразяване на декларациите на
"Ф+С Агро" ООД, не са опровергани.
Налице
е материална незаконосъобразност на определените задължения за такса битови
отпадъци за 2023 г. над установените размери със заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза, поради нарушение на чл. 67, ал. 2 Закона за местните данъци и такси.
По причина, че имотите на жалбоподателя са застроени (установимо и
от приложените нотариални актове), частта на ТБО по компонента за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания следва да се калкулира на база разгъната
застроена площ – чл. 67, ал. 8, т. 3, б.
"б", изречение първо от ЗМДТ,
т.е. при установяванията на вещото лице по метода на разгънатата застроена площ.
По изложените съображения съдът, счита, че оспореният АУЗ е
незаконосъобразен, в частта, в която на "Ф+С Агро" ООД за процесния
период са определени задължения за ТБО, за сумите над посочените, за всеки един
от имотите:
За имота в гр. Две
могили:
1. за събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за сумата над 401.19 лева;
2. за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за сумата над 149.76лв.
3. за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания за сумата над 3732.61 лева;
или общо за ТБО за 2023г.
за сумата над 4283.56лв.
В частта за дължимите
лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2023
г. за сумата над 52.20 лева.
За имота в с. Чилнов:
1. за събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за разликата над размера от 133.73
лева;
2. за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 49.92 лева и
3. за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания за разликата над размера от 3676.59 лева;
или общо за ТБО за
разликата над размера от 3860.24 лева.
В частта за дължимите
лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2023
г. за разликата над сумата от 47.04
лева.
В останалата част жалбата е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
На
основание чл.161, ал.1 на оспорващия следва да се присъдят разноски по делото в
размер на 2398.71лв. съразмерно уважената част от жалбата.
Ответникът
не е предявил искане за присъждане на разноски.
По
изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. З от ДОПК № 294 -1/04.09.2023г., издаден от С.Д.И., на длъжност главен
специалист в отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция „Финанси, местни данъци и
такси“ при Община Две могили, потвърден с Решение № 1/15.11.2023 г. на началник
отдел МДТ при Община Две могили, с който на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище гр.
Русе, с ЕИК *********, представлявано от Светльо Янчев Стойчев – управител са установени
задължения за такса битови отпадъци за 2023г., както следва:
1.
за имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили, в частта, за сумата над 4283.56лв.
до 16554.28лв., установено с АУЗ задължение, за лихвите за сумата над 52.20лв. до 198.31 лева, установени с АУЗ.
2.
за имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили, в частта, за сумата над 3860.24лв. до 9528.90лв., установено с
АУЗ задължение, за лихвите за сумата над 47.04
лв. до 114.15 лева, установени с АУЗ.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ф+С-Агро” ООД, със
седалище гр. Русе, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 294-1/04.09.2023 г., издаден от С.Д.И., на длъжност главен специалист в
отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при
Община Две могили, потвърден с Решение № 1/15.11.2023 г. на началник отдел МДТ
при Община Две могили, в останалата част, в която са определени задължения за
такса битови отпадъци за 2023 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
Община Две могили да заплати
„Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” №
52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от Светльо Янчев Стойчев – управител и
съдебен адрес *** разноски и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 2398.71лв.
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: