Р Е
Ш Е Н И Е
№…… /27.04.2021г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8848 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск, предявен от „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Д.И.Д., ЕГН ********** ***, Б.Л.П.,
ЕГН ********** *** и Д.Й.К., ЕГН ********** *** за обявяване за относително
недействителен по отношение на ищеца на договори за покупко-
продажба на недвижим имот, обективирани в НА №125,
том I, дело
111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446 НК и НА №172, том I,
дело 160/2020 г. от 14.05.2020г., на нотариус рег. № 192
НК, с които първият ответник Д.И.Д. се е разпоредила в полза на третия ответник
Д.Й.К. съответно с поземлен имот с идентификатор 38354.502.371 по КК и КР на
гр.Варна, с площ 488 кв.м., находящ се в землището на с.Константиново, вилна зона
„Лазур“, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
38354.502.371.1 със застроена площ 91 кв.м и поземлен имот с идентификатор
38354.502.370 по КК и КР на гр.Варна, с площ
389 кв.м., находящ се в землището на
с.Константиново, вилна зона „Лазур“, на осн. чл. 135,
ал.1 от ЗЗД.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът
разполага със съдебно установени вземания спрямо ответниците
Б.Л.П. и Д.И.Д. както следва: а) по
ч.гр.д. №10143/2019г. по описа на ВРС, произтичащо от договор за револвиращ банков кредит № LD1821810261/25.05.2018г. за следните
суми 110 81,41 лева главница, ведно със законната лихва считано от 09.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата,
1523,25 лева- обезщетение за забава за просрочена главница, дължима за
периода 30.04.2019г. до 02.07.2019г. и сумата от 2346 лева- разноски и по б)
по ч.гр.д. №1610/2020г. по описа на ВРС, произтичащо от договор за за овърдрафт по разплащателна сметка №
LD **********/26.11.2014г. за сумата от
209 630 ,72 лева за главница, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 2538,14 лева- договорна лихва за периода
17.04.2019г. до 03.07.2019г., сумата от 10832,21 лева- обезщетение за
забава за предсрочно изискуема главница за периода 04.07.2019г. до 05,02.2020г.,
и сумата от 4606.97 лева-разноски.
С
оспорените сделки, обективирани в НА №125, том I,
дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК и НА №172, том I, дело
160/2020 г. от 14.05.2020г., на нотариус рег. № 192 НК, с които първият
ответник Д.И.Д. се е разпоредила с притежаваните от нея вещни права в полза на
третия ответник, като Д.И.Д. и Б.Л.П. са запазили вещно право на ползване върху
имота, предмет на договор за покупко – продажба, обективиран в НА №125, том I, дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК.Твърди се, че горепосочените разпоредителни сделки накърняват правото на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжниците. Сочи се още, че длъжникът и приобретателят
са знаели за увреждането на кредитора, който извод страната основава на
следните обстоятелства: а) ответниците Д.Д. и Б.П. са поели
изричен ангажимент да не извършват разпоредителни сделки с имуществени права от
своя патримониум, съгласно т.28.2 от ОУ към Договора
за овърдрафт по разплащателна сметка от 26.11.2014г.; б) сделката
по НА №125, том I, дело
111/2019 г. от 18.12.2019г. е извършена малко след сключване на извънсъдебно
споразумение от 12.08.2019г. и внасяне
на последната вноска по него на
29.11.2019г. На следващо място съпрузите Д.Д.
и Б.П. са свързани лица с ответника
Д.К., тъй като а) П. и К. са в
дълготрайни търговски взаимоотношения- двамата участват в управлението на
„БИОЕКО“ АД, ЕИК *********; б) Б.П. е едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството „Юта Електроника“ ЕООД/ съдължник
по двата договора за кредит/, което дружество е акционер в „БИОЕКО“ АД; в) продавачите по договор за продажба, обективиран в НА №125, том I, дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК са запазили за себе си вещното право на ползване на имота, предмет на
сделката; г) атакуваната разпоредителна
сделка, с която е прехвърлен имот с идентификатор 38354.502.370 в
с.Константиново е извършена на цена близка до данъчната оценка на имота, тоест
на нееквиралентна на пазарната цена. По изложените
съображения се настоява за уважаване на така предявените искове, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът Д.К., чрез адв. Д. е
депозирал писмен отговор. Оспорва иска по съображения, че страна е няма
представа, че прехвърлителят Д.Д.
има парични задължения към ищцовата банка. Оспорва се
ответникът Д.К. да има качеството на свързано лице по отношение на другите
двама ответници. В тази връзка излага, че дружеството
„Биоеко“ АД е обявено в несъстоятелност с решение на
съда по несъстоятелността № 326/21.08.2009г. по т.д.№ 1025/2017г. по описа на
ВОС, съответно професионалните отношения между К. и П. са преустановени още към
2009г. Дори да се приеме, че последните са свързани лица, ответникът счита, че
няма такава връзка с Д.Д., която е прехвърлител по двете сделки. Поддържа се, че договорената
продажна цена по договор за продажба, обективиран в
НА №125, том I, дело
111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446 НК е реално заплатена по банков път, като
по-голямата част от цената е послужила за погасяване на задължения на продавача
по договор за ипотечен кредит с „ЦКБ“ АД. Именно за задължения на Д. спрямо
тази финансова институция е знаел ответника. Аргументира, че продажната цена
на имота е съобразена с обстоятелството, че прехвърлителят е запазил
за себе си
вещното
право на ползване. По изложените
обстоятелства се настоява за отхвърляне
на исковата претенция.
В
депозирания от ответниците Д.Д.
и Б.П. отговор исковата претенция се оспорва като неоснователна. Ответниците признават, че към датата на извършване на двете
разпоредителни сделки са имали задължения спрямо ищеца. Оспорват, обаче да са
свързани лица с третия ответник Д.К.. Дори и
да се приеме, че такава свързаност е била налице, то тя е преустановена
най-късно през 22.03.2012.г, когато е заличено „Биоеко“
АД. Ответникът Д. пък изобщо не е била свързано лице с Кередмедчиев.
Оспорват цената по сделките да не е пазарна. Продажбите са извършени с цел да
бъдат погасени задълженията на първите двама ответници
към „Централна кооперативна банка“ АД, както и с оглед заплащането на
възнаграждения на служители на „Язон“ ООД.
Разпореждането е извършено в полза на К., тъй като той е имал възможност да
заплати цената веднага, съответно е бил склонен продавачът да запази право на
ползване върху имота. По изложените съображения се настоява
за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора.
Ответникът Д.К., чрез адв. Д. е депозирал подробни
писмени бележки.
Преди
да пристъпи към разрешаване по същество на спора, съдът намира, че следва да
изложи мотиви досежност допустимостта на иска по
отношение ответника Б.Л.П..
Искът с
правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е на
разположение на всеки кредитор срещу неговият
длъжник,
предприемащ
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява
„общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска
е да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредитора действията на длъжника,
с които той го уврежда. Последиците
от уважаването му се изразяват
в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по
нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за
недействителна /т.е. за нестанала/ по
отношение на кредитора ищец – и той може да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към прехвърленото имущество, макар че то е преминало
в патримониума на приобретателя. Следователно
процесуално легитимиран да отговаря по иска, наред с приобретателя
по сделката е задълженото спрямо ищеца лице, което чрез извършеното разпореждане
е допуснало намаляване на имуществения си патримониум.
В случая макар ответник Б.Л.П. да има качеството на
длъжник на банката, той не е прехвърлител по процесните сделки, съответно не е извършил действия, с
които да намали имуществения си патримониум и по този
начин да затрудни удовлетворяване на кредитора.Този извод не се променя от
факта, че с договор за продажба, обективиран в НА
№125, том I, дело
111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446 НК ищца Д.Д. е учредила в полза на
Б.П. право на ползване по отношение имота, предмет на продажбата.
Наличието на ограничено вещно право в полза на трето лице не ограничава правото
на банката при основателност на иска да насочи изпълнението по отношение на
този имот (арг. от чл. 498, ал.2 вр.
ал.3 от ГПК). От друга страна изходът от спора по никой начин не ще се отрази
на същестуването на самото вещно право, доколкото
действителността на учредителната правото на ползване сделка не е предмет на
делото.
По изложентите съображения съдът намира, че ответникът Б.П. се
явява ненадлежно пасивно легитимиран да отговаря по иска. Произоводството
по отношение на него следва да се прекрати.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че по
силата на договор за револвиращ банков кредит № LD1821810261/25.05.2018г. и договор за овърдрафт по разплащателна сметка №
LD **********/26.11.2014г. ответникът Д.Д. има спрямо ищцовата молба задължения с настъпил падеж. С цел
удовлетворяване на дълга банката се е снабдила със заповеди за изпълнение и
изпълнителни листи по ч.гр.д. №10143/2019г.
и ч.гр.д. №1610/2020г., и двете по описа на ВРС. Не се твъри по делото, вземанията предмет на заповедите за
изпълнение да са погасени чрез някой от предвидените в материалния закон
способи.
Не е
спорно по делото, че с НА №125, том I, дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК ищцата Д.Д. се е разпоредила в полза на Д.К. с
вещно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 38354.502.371 по
КК и КР на гр.Варна, с площ 488 кв.м., находящ се в землището на с.Константиново, вилна зона
„Лазур“, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
38354.502.371.1 със застроена площ 91 кв.м
срещу цена от 66000 лева, от които
29403,03 преведени по посочената от продавача банкова сметка ***, а
остатъкът от 36569,97 лева дължима в тридневен срок от подписване на договора
по банкова сметка *** „Централна кооперативна банка“ АД за погасяване задължения
по ипотечен кредит на продавача и заличаване на договорна ипотека. Продавачът е
запазила за себе си и за съпруга си Б. Петрова пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване върху имота, предмет на сделката. С НА №172, том I, дело 160/2020 г. от 14.05.2020г.,на нотариус рег. № 192
НК ответницата Д. се е разпоредила чрез продажба с полза на Д.К. с поземлен
имот с идентификатор 38354.502.370 по КК и КР на гр.Варна, с площ 389 кв.м., находящ
се в землището на с.Константиново, вилна зона „Лазур“. НА №125, том I,
дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК срещу цена от 2000 лева.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че средната пазарна стойност към датата на съответната продажба за
първия имот е 194 900 лева, а на втория-16 100 лева.
Липсва
спор, а и от справка в ТР се установява, че Б.П. и „Биоеко“
АД са били членове на Съвета на директорите на
„БИОЕКО“АД,ЕИК ********* /заличено/, както и че “ Юта Елекроника“ ЕООД, чиито управител и едноличен собственик на
капитала е Борисла П.
е имало акционерни права в „БИОЕКО“АД/заличено/.
Не е
спорно още, че ответниците Д.Д.
и Б.П. са съпрузи.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формулира следните правни изводи:
Възникването
на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на три
предпоставки - 1) ищецът да има качеството на кредитор; 2) действието, чиято
относителна недействителност се претендира да има характер на увреждащо по
отношение на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял, да са
знаели за увреждането, в случай, че не е налице предвидената в чл. 135, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД презумция за знание.
По
първата предпоставка: В случая не е спорно, че ищецът „О.б.б.”
АД се явява кредитор по договор за револвиращ банков
кредит № LD1821810261/25.05.2018г. и договор за овърдрафт по разплащателна сметка №
LD **********/26.11.2014г., по който ответникът Д.И.Д. е приела да отговаря солидарно с
главния длъжник за изпълнение на задълженията по споразуменията. Материалната
легитимация на кредитора е потвърдена чрез изпълнителния титул, издаден в
негова полза. Не се твърди вземанията да са погасени, поради което съдът
приема, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответникът Д..
По
втория елемент от фактическия състав, свързан с увреждащия характер на сделките
следва да се отбележи трайното разбиране на съдебната практика, че увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. - Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ гр.о. и
др. Така след като с отчуждаването на съответното имущество, в случая вещното
право на собственост, се осуетява възможността на кредитора да се удовлетвори
от него, следва да се приеме, че увреждащо действие е налице.
По
отношението наличието на знание за увреждане: В случая безспорно първият
ответник е знаел за увреждането след като разпоредителната сделка е извършена
след възникване на кредиторовото вземане/ така
Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. №638 по описа за на ВКС
2016/г. Не така стои въпросът касателно
знанието на трето лице, с което длъжникът е договарял. Доколкото това лице не е
страна нито по главното задължение, нито по съпътстващо гаранционно
правоотношение, за да се приеме, че приобреателят е
знаел за увреждането следва да се установи по делото съзнание за наличието на правопораждащ вземането на факт, / така Решение № 181/2.11.2016 г. по търговско дело №2372/15
г. на ВКС/ или поне узнаване, че такъв договор за кредит е сключен с „О.б.б.” АД, без да се изисква знание за отделните негови
елементи. Преки доказателства за това, че ответникът Кредемедчиев
е знаел за задълженията на г-жа Д. към ищцовата
банка, не са налице. Категорично не може да се сподели становището на ищеца, че
след като Д. е споделила, че продава единствения си имот, тя е споделила и
причините за продажбата. Ако приложението на подобна житейска презимция беше достатъчно, за да установи знание за
увреждане, законодателят не би уредил ограничение в уредените в чл. 135, ал.1 и
ал. 2 от ЗЗД презумции.
Ищцовата банка
се позовава на наличието на верига от косвени доказателства, които, преценени в
съвкупност помежду им според банката основават предположението, че третото лице
е знаело за увреждането- това са изтъкнатите обстоятелства, че Д. е поела ангажименте да не извършва разпоредителни сделки с
имуществени права от своя патримониум, съгласно
т.28.2 от ОУ към Договора за овърдрафт по разплащателна сметка от 26.11.2014г.,
че сделката по НА №125, том I, дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. е извършена малко след
сключване на извънсъдебно споразумение от 12.08.2019г. и внасяне на последната вноска по него на 29.11.2019г, че Д.Д.
и Б.П. са свързани лица с ответника Д.К.,
че продавачът по договора за продажба, обективиран в
НА №125, том I, дело
111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446 НК е запазила за себе си и
за съпруга си вещното право на ползване на имота, предмет на сделката; че продажната
цена не отговаря на пазарната.
На първо
място първите два довода относно ангажимента на Д. да не извършва разпореждания
и относно дата на първата сделка, която е сключена в кратко време след
споразумението с банката имат отношение към знанието на ответника Д. за
увреждането, а не към това на ответника К.. Както се посочи по-горе няма
съмнение, че първият ответник е имал съзнание, че чрез разпорежданията си
намалява общото обезпечение на банката. Спорно е дали такива субективни
представи е имал приобретателя по продажбите.
В
разпоредбата на чл. 135,ал. 2 от ЗЗД е уредена оборима
презумция за знание за увреждане у приоретателят, ако той е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. Презумцията не може да се прилага разширително, но в практиката се прима( например Решение
№13/19.02.2015г. по гр.д.№ 4606/2014г. на ВКС), че наличието на съответната
фактическа близост в отношенията между продавача и купувача като отношения
между свързани лица по смисъл на § 1ДР от ТЗ е от значение и ако бъдат доказани
тези отношения, могат да залегнат в основата на фактически извод за знание, но само ако естеството на съществуващата фактичекса близост определя естеството на узнатите
обстоятелства. Тоест не достатътно да се установи
единствено свързаност по смисъла на § 1ДР от ТЗ, а е необходимо да се докаже,
че естеството на свързващите отношения предпопагат
купувачът да знае за увреждането.
По смисъла на § 1ДР, ал. 1, т. 7 от ТЗ "Свързани лица" лицата са тези, които съвместно контролират пряко или косвено
трето лице. Съпрузите също са
свързани лица по на осн. т. 1, но подобна връзка не
уредена за съпрузите на лицата, които контролират пряко или косвено трето лице. Несъмнено, участвайки
съвместно в управлението, като част от състава на директорите на „Биоеко“ АД Б.П. и Д.К. са свързани лица по смисъла на
цитираната уредба. Този извод, че важим обаче в периода преди 25.02.2008г., към
която дата от справка в ТР е видно, че П. не участва в персоналния състав на
Съвета на директорите. Тоест подобна свързаност е с давност от 13 години. Макар
съпругът на свързаното лице да не е също свързано по смисъла на § 1ДР, ал. 1 ТЗ
лице, ако са налице данни, че естеството на отношенията между съпругът/
свързано лице/ и купувача обуславя непременно знание за увреждащото действие на
сделката у приобретателят, следва да се признание качеството
свързано лице и на разпореждащия се съпруг в отношенията му с купувача. В
случая обаче такива данни не са налице. Не са налице каквито и да било
доказателства по делото, че отношенията между П. и Керемедчив
преди повече от 13 години предпоставят знание у приобретателя Керемдчиев, че
съпругата на П. е задължена към банката. По друг начин би стоял въпроса ако
например Керемечиев имаше участие или управляваше
дружество, което е задължено по същия договор или е предоставило обезпечение за
гарантиране на задълженията, водило е преговори във връзка с кредита и т. н.
В действителност
в утвърдилата се практика се приема, че доказването на знанието на приобретателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора
не е необходимо да е пълно и главно. Трайно се разбирането в практиката, че при
липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на
поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до
несъмнен извод за наличието му (решение
№ 218 от 11.10.2013г. по гр.д.№ 1778/13г.на ІІІ г.о. на ВКС решение №
31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС). Като примери за верига от косвени доказателства в същата тази практика
се сочат обстоятелства като следните: ответникът-приобретател
не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име
пред данъчните власти, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, ответникът-прехвърлител (и длъжник на ищеца) продължава да живее или да ползва
по друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за
другите прехвърлени на същия приобретател-ответник
имоти, двамата ответници са близки приятели или между
тях има трайни търговски или други подобни отношения, те са уговорили обратно
изкупуване на имота и пр. (
виж Решение 61/1.03.2016 г. по гр. дело
№ 4578 по описа за 2015 г.).
В
случая в действителност не се твърди приобретателят
да се е нанесъл в имота, но това е така тъй като той е придобил голата
собственост върху ПИ 38354.502.371. Цената, на която са извършени двете продажби,
макар и занижена спрямо пазарната стойност на имотите, е по- висока от
данъчната оценка. Отделно от това съконтрахентите са
отчели при договарянето запазеното право на ползване. Доколкото правото на
ползване се учредява пожизнено, срокът в кой купувачът няма да може да
упражнява правото си на ползване като част от съдържанието на вещното право на
собственост е неизвестна величина, която придава алеаторност
на договора и мотивира страните по него да извършат разпореждане по цена,
различна от пазарната цена. Не може да се сподели твърдението, с което ищецът
се опитва да установи индиция за знание за увреждане,
а именно, че отв. Д. не живее в имота с.
Константиново, а пребивава на регистрирания си постоянен адрес ***, поради
което оспорената сделка по продажба на имот с идентификатор 38354.502.371 е симулативна и има за цел единствено да увреди кредитора. От
приложена справка по партида на Д.И.Д. в Служба по вписванията( л. 192 и сл.)
се установява, че Д. се е разпоредила с дела си от имота на ул. „Пресиян Мирчев“
№ 1/ул. Котел 2/ още през 2017г. Съобщенията до ответницитите,
изпратени по делото на този адрес също са върнати в цялост, което опровергава
наведения от ищеца факт, че Д. живее другаде, а не в имота, за който има
учредено право на ползване.
Фактът,
че продажните цени по двата договора не са послужили за погасяване на
задълженията спрямо ищцовата банка също не обосновава
знание за увреждане от купувача. Част от цената по НА №125, том I,
дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. е преведена по сметка на Д. в друга банка за удоветворяване на задълженията й по ипотечен кредит, като
видно от справката от Служба по Вписванията /л. 192/ известно време след
сделката договорната ипотека в полза на „ЦКБ“ АД е заличена, което подкрепя
възражението на ответницата, че сумата от продажбата е била необходима за
покриване на други задължения на Д., или че разпоредителните сделки са
извършени именно с такава цел. Преводът на другата част от цената в полза на
дъщерята на Д.Д.- Антонина Петрова по никой начин не води до извод, че отв. К. е знаел за задълженията на Д. спрямо ищцовата банка.
В
заключение, съдът намира, че ищецът не доказал третия елемент от фактическия
състава на иска за прогласяване за относително недействителни по отношение на
него на атакуваните разпоредителни действия, а именно знанието на третото лице Д.К.
за увреждането на кредитора.
По тези
съображения искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид
резултата от производството в тежест на ищеца следва да се възложат сторените
от двамата ответници разноски за адв.
възнаграждение. На ответниците Д.Д.
и Д.К. следва да се присъди адв. възнаграждение в
размер на 1000 лева за всеки.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** срещу Д.И.Д., ЕГН ********** *** и Д.Й.К.,
ЕГН ********** *** за обявяване за относително недействителен по отношение на
ищеца на договори за покупко- продажба на недвижим
имот, обективирани в НА №125, том I,
дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК и НА №172, том I, дело
160/2020 г. от 14.05.2020г., на нотариус рег. № 192 НК, с които първият
ответник Д.И.Д. се е разпоредила в полза на третия ответник Д.Й.К. съответно с
поземлен имот с идентификатор 38354.502.371 по КК и КР на гр.Варна, с площ 488 кв.м., находящ
се в землището на с.Константиново, вилна зона „Лазур“, ведно с построената в
имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 38354.502.371.1 със застроена
площ 91 кв.м и поземлен имот с идентификатор 38354.502.370 по КК и КР на
гр.Варна, с площ 389 кв.м., находящ се в землището на с.Константиново, вилна зона
„Лазур“, на осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производстовото по иска на „О.б.б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Б.Л.П., ЕГН ********** *** за обявяване за относително недействителен по отношение
на ищеца на договори за покупко- продажба на недвижим
имот, обективирани в НА №125, том I,
дело 111/2019 г. от 18.12.2019г. на нотариус рег. № 446
НК и НА №172, том I, дело
160/2020 г. от 14.05.2020г., на нотариус рег. № 192 НК, с които първият
ответник Д.И.Д. се е разпоредила в полза на третия ответник Д.Й.К. съответно с
поземлен имот с идентификатор 38354.502.371 по КК и КР на гр.Варна, с площ 488 кв.м., находящ
се в землището на с.Константиново, вилна зона „Лазур“, ведно с построената в
имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 38354.502.371.1 със застроена
площ 91 кв.м и поземлен имот с идентификатор 38354.502.370 по КК и КР на
гр.Варна, с площ 389 кв.м., находящ се в землището на с.Константиново, вилна зона
„Лазур“, на осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД, на осн. чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********
*** сумата от 1000 лева,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „О.б.б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ Д.Й.К., ЕГН ********** ***00 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.
3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена от
страните в двуседмичен срок от съобщението пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: