Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
07.11.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осми октомври 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 2177 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че
на 31.10.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********
и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията на
„Сити кеш" ООД срещу Т.С.С., произтичащи от Договор за паричен заем №
102793 от дата 27.12.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П-СТК/102793 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен
в договора. Писмото се е върнало в цялост, получателят не е намерен на
посочения адрес. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-СТК/102793 от 08.04.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез куриерска фирма до постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен
в договора за паричен заем. Съгласно обратната разписка към товарителница
№68312163, писмото отново се върнало в цялост, като получателят не бил намерен
на посочения адрес.
Ишецът представя към исковата молба копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТГ/102793 от 08.04.2019 г., което да се връчи
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовава
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение№ 3/16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Заявява, че уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което счита, че фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се
позовава на Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о.
и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013Г., ТК.
Твърди също, че на 27.12.2016 г. между „Сити кеш" ООД, като заемодател
и Т.С.С. като заемател е сключен договор за паричен заем с № 102793, при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 1200,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема
отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването
на договора за кредит страните декларирали, че същия е сключен на основание
отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заметалят се е запознал
подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, заемателят
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя.
Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляващо печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде
променян едностранно от страна на заемодателя. Страните постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 152,80 лв. Така, страните са
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1352,80
лв., платима на 15 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
90,19 лв. при първа погасителна вноска 10.01.2017 г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 25.07.2017 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 25.07.2017
г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че заемателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за
кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали
съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента
договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски,
считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3
погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при
двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска
при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки
договора за кредит заемателят декларирал, че безусловно се съгласява с тази
разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и
изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. В
конкретния случай, поради допусната от страна на заемателя забава за плащане в
срок на 3 броя двуседмични погасителни вноски е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост, считано от 7.02.2017 г., която дата представлява падежа
на трета погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора,
при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която
е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума,
представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение. Така, на 7.02.2017 г. Заемодателят начислил неустойка
за предсрочна изискуемост в размер на 451,79 лв., представляваща 20 % от сумата
от 2258,95 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора.
Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да
обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя;
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани
оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва.
С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се счита за
уведомен, че в случай, че в 3 дневен срок от подписването на договора не
предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две от уговорените
от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 906,15 лева, която е разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на
60,41 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя
е в размер на 150,60 лева.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият
дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки
ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 226,88 лв.
за периода от 8.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда. Заемателят не
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.С.С. и по образуваното ч. гр.д. №4970/2018г. по
описа на PC Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение му била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответник Т.С.С., че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следните суми: 1200,00 лв., представляващи главница за
периода от 10.01.2017г. до 25.07.2017г., по отношение на които на основание
чл.7 ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
дата 7.02.2017г.; 152,80 лв., представляващи договорна лихва: за периода от
10.01.2017 г. до 25.07.2017г. по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
7.02.2017г.; 906,15 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение:за периода от 10.01.2017 г. до 25.07.2017 г., по отношение на които
на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 7.02.2017 г.; 451,79 лв., представляващи неустойка за
предсрочна изискуемост: начислена еднократно на дата 7.02.2017г.; 226,88 лв.,
представляващи обезщетение за забава: за периода от 8.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство
разноски.
Ответникът Т.С.С. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №4970/2018г.
по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело
съдът е издал заповед за изпълнение №2867/05.10.2018г., с която е разпоредил
длъжникът Т.С.С. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София
следните суми: 1200,00 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 152,80 лв.,
представляващи договорна лихва от 10.01.2017г. до 25.07.2017г.; 906,15 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.01.2017г.
до 25.07.2017г.;
451,79 лв., представляващи неустойка за предсрочна
изискуемост начислена еднократно на 07.02.2017г.; 226,88 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 08.02.2017г. до 01.10.2018г.,
както и законна лихва върху главницата от 01.10.2018г. до окончателното
плащане, и разноски по делото
– 58,75лв. държавна такса и 75,00лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем №102793 от 27.12.2016г.
се установява, че на 26.12.2016г. между „Сити Кеш“ ООД София /заемодател/ и ответника Т.С.С. /заемополучател/ е
сключен договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника в заем сума в размер на 1200,00лв., която сума
ответникът се задължил да върне на 15 двуседмични погасителни вноски от по 90,19лв.,
с първа погасителна вноска 10.01.2017г. и последна погасителна вноски 25.07.2017г.
В чл.3 страните договорили годишен лихвен процент по заема – 40,08% и ГПР – 48,84%.
В договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването на сумата /чл.4/.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени. Срокът на договора е
изтекъл на 25.07.2017г. /падежа на последната погасителна вноска/. С оглед на
това съдът намира претенцията за главница за основателна.
Тъй като ответникът не оспорва факта на изпадане в
забава в периода съдът намира, че за периода 08.02.2017г. до завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -01.10.2018г. същия дължи и
лихва за забава в плащането на главница/чл.7 от договора/, която служебно
изчислена от съда възлиза на 200,35 лв.
По отношение на договорната лихва: Претендирана
договорна лихва е в размер на 152,80 лева за периода от падежа на първата
погасителна вноска 10.01.2017г. до падежа на последната погасителна вноска 25.07.2017г.
Както беше посочено по-горе страните договорили годишен лихвен процент по заема
– 40,08%. След преценка на данните по делото - срок на договора /7 месеца/,
размер на кредита /1200лв./, размера на договорната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на обезпечение на
кредита, съдът намира, че уговорената договорна лихва не противоречи на добрите
нрави и претенцията на ищеца е основателна.
По отношение на неустойката за неизпълнение на задължението за представяне
на обезпечение: Съгласно чл.6 от договора за паричен заем от 27.12.2016г.
заемателят се е задължил да предостави на заемодателя едно от следите
обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл.9 ал.2 от Общите условия. В чл.8 страните са уговорили, че при неизпълнение за
задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора или представеното обезпечение не отговаря на условията , посочени в
чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 906,15 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка вноска се добавя сумата 60,41
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. В настоящия случай от цитирания текст на
договора е видно, че неустойка е
уговорена не за неизпълнение на основното задължение по договора, а за
неизпълнение на допълнително задължение по вече сключен договор, да се
предостави обезпечение на заемодателя, чрез подписване на запис на заповед и
осигуряване на поръчител или банкова гаранция. От начина, по който е уредено
задължението на заемополучателя и в частност това отнасящо се до осигуряване на
поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения, тъй като това задължение не е определено от кредитора,
като предварително условие за сключване на договора, каквато е обичайната
практика, а освен това изискванията към поръчителите са многобройни, като за
част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок
информация. Такива са например изискванията свързани с кредитната история на
поръчителя. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4.2 от
договора. Освен това от недадено
обезпечение пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се
търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде
събрано. Ако заемодателят обаче беше направил предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника и преценка, че е нужно обезпечение за отпускане
на заема, той не би трябвало да отпусне заема преди първо да поиска и съответно да се предостави обезпечението. Така
на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не го представи, дългът му нараства с
размера на уговорената неустойка. Съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите функции на
неустойката (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване. Поради това счита, че клаузата,
с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД /т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. №1/2009г.,
ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по
договора неустойка от 906,15 лв. не се дължи, поради нищожността на клаузата от
договора, която я урежда.
По отношение неустойката за предсрочна изискуемост: В т.7 ал.4 от договора е предвидено, че
кредиторът може да обяви заемът за предсрочно изискуем при неизпълнение на
задължението на заемателя да заплаща месечните погасителни вноски без да е
необходимо да го уведомява за това, като в този случай, заемодателят има право
да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимото
вземане. В настоящия случай заемодателят е начислил неустойка по чл.7 ал.4 за
автоматично настъпила предсрочна изискуемост в размер на 451,79лв. Съдът счита
обаче, че по делото не се доказа да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора. Съгласно
разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение №123 от
9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169 от 17.01.2017г.
на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./, които намират приложение и по
отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато
искът по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на
заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава
правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост
на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също
няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно
изискуем. Тъй като липсват твърдения за отправено известие преди образуването
на заповедното производство, съдът намира, че в случая не е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Що се касае до
исковата молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление,
отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем,
поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е
прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. №362/2015г. II
т. о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на
иска по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на
предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието
на останалите обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента
на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание
за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед
за изпълнение.
Освен това в настоящия случай още към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда, е настъпил
падежа на цялото задължение по процесният договор за кредит, като вземанията по
него са изискуеми изцяло на 25.07.2017г. Така след като е настъпил крайният
падеж на договора, няма как да настъпи предсрочната изискуемост на вземанията.
Поради това искът се явява неоснователен.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. От същия е видно че „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлило възмездно
на цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД свои ликвидни и
изискуеми вземания, между които и процесното вземане – Приложение №1/31.10.2017г.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им. На основание направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник
на кредитора на ответника е изпратил на Т.С.С. две уведомителни писма: уведомително писмо от 10.11.2017г.,
което не е получено от адресата и уведомително писмо от 08.04.2019г., което
отново не е достигнало до адресата и е върнато на подателя. С оглед на това
ищецът представя към исковата молба копие от уведомително писмо за извършената
цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото. Представеното по делото уведомление от за прехвърлянето на вземането на Т.С.С. е получено от
съпруга на ответника на 29.06.2019г. /с получаването на
исковата молба/ - решение №123 от 24.06.2009г. по т.д. №12/2009г., ІІ т.о.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявеният иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело №4970/2018на РС Ст.Загора е частично основателен за
следните суми:
1200,00лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем от
27.12.2016г.;
152,80лв., представляващи договорна лихва от 10.01.2017г. до 25.07.2017г.;
200,35лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от 08.02.2017г.
до 01.10.2018г.
В останалата част, относно
вземанията: за сумата от 906,15лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; за сумата от 451,79 лв., представляваща
неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на 07.02.2017г. и в
частта над 200,35лв. до претендираните 226,88лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.02.2017г. до
01.10.2018г., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски /58,75лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от иска общо в
размер на 83,93лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
/25,00лв. държавна такса и 75лв. юрисконсултско възнаграждение/ следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска, или 70,71лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че същата
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК *********, следните суми: 1200,00лв., представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем от 27.12.2016г.; 152,80лв., представляващи договорна лихва от 10.01.2017г. до 25.07.2017г.; 200,35лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от
08.02.2017г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2018г.
до окончателното плащане, за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
София, с п.а. против Т.С.С., с п.а. заповед №2867/05.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4970/2018г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК ********* против Т.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск за установяване на вземането
за сумата от 906,15лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение; за сумата от 451,79 лв.,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост и в частта над сумата от
200,35лв. до претендираните 226,88лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 08.02.2017г. до 01.10.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.С., с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София,
с п.а. направените по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 83,93лв., както и
съразмерно сумата 70,71лв. разноски
в заповедното ч.гр.д. №4970/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: