Определение по дело №1083/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………… 2020 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.06.2020 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно частно гражданско дело № 1083 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на Д.Г.Д. чрез процесуалния му представител адвокат Б.Б. срещу определение № 498 от 08.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 11969 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател /ответник по предявен против него иск по член 45 от ЗЗД/ за привличане като трето лице–помагач на страната на ответника на Застрахователна компания „Олимпик“, регистрирана в Република Кипър, действаща чрез клона си в България, поради липса на правен интерес.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за неговата отмяна и за конституиране на Застрахователна компания „Олимпик“ чрез клона си в България като трето лице-помагач на страната на ответника Д.Д.. Сочи се, че е налице противоречие в мотивите и диспозитива на атакуваното определени, доколкото от една страна се приема, че е налице правен интерес от привличането, а от друга се оставя без уважение искането поради липса на правен интерес. Излага се, че правоотношението между ответника по иска и застрахователната компания е възникнало към датата на пътно-транспортното произшествие през 2014 г., когато ЗК „Олимпик“ не е била в несъстоятелност, както и, че изпадането в несъстоятелност по никакъв начин не освобождава застрахователя от отговорността му по сключения между него и частния жалбоподател застрахователен договор.

В срока по член 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М.Й.В. чрез адвокат Ю.Г., в който се излага, че същата е неоснователна. Сочи се, че частният жалбоподател не е представил доказателства за уведомяването на застрахователя след настъпване на ПТП, както и, че към настоящият момент иск срещу застраховеталя не може да бъде предявен.

 

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от М.Й.В., Ц.В.П. и С.В.В. срещу Д.Г.Д. искове с правно основание член 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, причинени от ответника в резултат от ПТП.

С отговора на исковата молба ответникът Д.Д. е поискал привличане на трето лице-помагач на своя страна на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ - Застрахователна компания „Олимпик“ – клон България.

С обжалваното с настоящата частна жалба определение районният съд е приел, че не е налице правен интерес от искането за привличане на ЗК „Олимпик“ – клон България в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника, тъй като чуждестранното застрахователно дружество, действащо на територията на Република България чрез посочения клон, е обявено в несъстоятелност на 26.09.2019 г. с акт на Областен съд на Никозия/Кипър, респективно е налице забрана да се предявяват нови искове срещу застрахователя на основание член 220 от Закона за дружествата на Кипър.

Привличането на трето лице като подпомагаща страна по почин на една от главните страни по делото е средство за защита и право на привличащата страна. Чрез него тя цели да улесни защитата си и същевременно да подчини привлеченото лице по силата на мотивите съгласно разпоредбата на член 223, алинея 2 от ГПК, за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице, тоест когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице, а според приетото в теорията и съдебната практика такива хипотези са налице: когато по изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за спорното право, а висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице.

Принципната приложимост на разпоредбата член 219, алинея 2 от ГПК и за юридическите лица се поддържа от съдебната практика, но привличане на трето лице-търговско дружество не се допуска, ако то има седалище и адрес на управление извън Република България и няма данни да е упълномощило свой представител на територията на страната. Наличието на регистриран в Търговския регистър на България клон на чуждестранен търговец заобикаля забраната за допускане на привличането, доколкото клон по смисъла на Кодекса за застраховането /КЗ/ е правна форма, под която застраховател или презастраховател присъства трайно на територията на държава-членка, изрично и трайно овластен от застрахователя да действа от негово име. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори при буквалното тълкуване на член 219, алинея 2 от ГПК, в случая е допустимо привличането на третото лице поради директния ефект на приложимото европейско право. Съгласно член 8, алинея 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се допуска общата възможност срещу лице с местожителство в държава-членка да бъде предявен иск в друго производство на трета страна, в съда, сезиран с първоначалното дело, освен ако това дело е заведено единствено с цел това лице да бъде отклонено от подсъдността на съда, който би бил компетентен по неговото дело. В настоящото производство българският съд би бил международно компетентни по евентуално заведения иск от ответника срещу застрахователното дружество, както според член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 г., така и според член 11, алинея 1, буква "а" във връзка с член 11, алинея 2 от Регламента.

Ответникът твърди, че има сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с третото лице, което се иска да бъде привлечено - Застрахователна компания „Олимпик“ чрез клон България. Преценката дали ответникът има правен интерес от привличане на трето лице помагач се прави по отношение на него с оглед на установените между страните  материалноправни отношения и затова тя е конкретна. Настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва подробно да се спира на обстоятелството дали ответникът по иска има правен интерес от привличането на застрахователната компания, доколкото хипотезата е учебникарският пример за наличието му. Още повече, че съобразно разпоредбата на член 430, алинея 2 от КЗ при предявен съдебен иск от увреденото лице застрахованият е длъжен в законовия срок да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.

В конкретната хипотеза третото лице, което се иска да бъде привлечено, е застрахователно дружество с регистрация в Никозия/Република Кипър, по отношение на което с акт на Областен съд в Никозия е открито производство по ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Това обстоятелство, както и назначаването на постоянни ликвидатори /синдици/ са вписани в Търговския регистър по партидата на ЗК "Олимпик" АД - Кипър чрез "ЗК "Олимпик- клон България" КЧТ, като с вписването им на 26.09.2019 г. тези обстоятелства се считат известни на третите лица - член 7, алинея 1 от ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на последиците от откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, българският закон препраща към правото на съответната държава /член 624 от КЗ/, като в рамките на своята компетентност съдът служебно е установил съдържанието на приложимото право - Законите за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 г. и 2017 г. на Република Кипър и Закона за дружествата. Разпоредбата на член 315, алинея 4 от Закона за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. на Република Кипър предвижда, че: "При спазване на разпоредбите на членове 335 до 342, разпоредбите на членове 301 до 303 от Закона за дружествата относно резултатите от производството по ликвидация в действащите застрахователни договори и членове 215, 220, 305 и 306 от Закона за дружествата, които се отнасят до резултатите от процедурата по ликвидация, удовлетворяваща отделните кредитори, са прилага по аналогия. ". Съгласно член 220 от Закона за дружествата с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда. Такова разрешение няма представено с отговора на исковата молба. Разрешението, предвидено в цитираната норма от Закона за дружествата, е предвидено като пречка за започване на производство по разглеждане на претенция на кредитор, чието вземане следва да се удовлетвори от активите на несъстоятелния застраховател в специалната процедура по приемане на претенциите от постоянния ликвидатор, назначен при откриване на производството. Нормата има ясно изразен обезпечителен характер, осигуряващ предварително защита на всички кредитори. Именно преценката за обезпечителната нужда налага и предвиденото произнасяне на съда, с което би могло да се преодолее ограничението за кредитора, предприел защита. Също така следва да се съобрази и разпоредбата на член 624 от КЗ, която трябва да бъде приложена в смисъла на Директива 2009/138/ЕО, която изисква в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на мерките за оздравяване и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, като се гарантира, че мерките за оздравяване, приети от компетентния орган на дадена държава-членка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, имат последици в цялата Общност. Производството спрямо ЗК „Олимпик“ в държавата по регистрация на застрахователя несъмнено покрива критериите на член 268 от Директивата, поради което и наложените мерки следва да се ползват от предписаното общностно действие. Държавите-членки следва да осигурят такива последици на тези мерки, каквито се пораждат според правото, приложимо в държавата-членка по произход, в това число и действието и последиците им върху производства по искове, заведени от индивидуални кредитори - член 274, § 2, буква "д" от Директивата, следователно и нормата от националното ни право, предписваща зачитане на действие в Република България на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка от момента, в който има действие в съответната държава членка.

С оглед на така изложеното въззивният съд счита, че макар и да има правен интерес от привличането на третото лице като негов помагач, то ответникът не е представил разрешение от Областния съд в Никозия/Република Кипър за започване на производство срещу ЗК „Олимпик“, по отношение на което е открито производство по ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, чрез привличането му като трето лице-помагач. Атакуваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, тъй като крайният резултат е идентичен, но по други мотиви.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 498 от 08.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 11969 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.