Решение по адм. дело №301/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Б. Е. И. от гр.Търговище, против Решение №2153-25-26/27.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2139-25-84/28.04.2025г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с което е отказано да бъде изменено Разпореждане № 7 по протокол № N01092/09.04.2024г., издадено в изпълнение на съдебно решение на ВАС № 3885/02.04.2024г. по адм. д. № 56/2023г.

Въз основа на влезли в сила съдебни решения на жалбоподателя е била отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал.2 КСО. Недоволен от размера й сочи, че следва да се изплаща пенсия, отпусната първоначално по чл.68, ал.3 КСО.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. В СЗ, чрез адв. В.Н., поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител и в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

На 14.01.2019г. жалбоподателят е подал заявление с вх. № 2213-25-7/14.01.2019г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО, като в същото е посочил следните обстоятелства: че получава пенсия от Естония, че има осигурителен стаж, придобит в две други държави - Чехия и Естония, че документите, доказващи осигурителния му стаж са били представени в НОИ през май 2017г. и че продължава да работи във фирма „Ким Йохансон“ като шофьор на ТИР над 12 тона. Жалбоподателят е подал и заявление с вх. № 2124-25-5/14.01.2019г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. Попълнил е и формуляр „Проучване на молба за пенсия за старост“.

Длъжностното лице по чл. 98 от КСО е започнало процедура по проучване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, която е приключила през м.януари 2023г. В рамките на проведеното производство са приети представените от заявителя документи относно осигурителния му стаж и служебно са изпратени до съответните органи по социално осигуряване в Чехия и Естония искания за проучване на молба за пенсия за старост по реда на Регламент 1408/71 и Регламент 574/72. Поради необходимостта от уточняване на изпратената от двете държави информация, служебното събиране на данни е продължило през 2021г. и 2022г. След постъпване на необходимите за произнасяне по заявлението на жалбоподателя документи, е изготвен Опис на осигурителния стаж на, в който освен придобития от него осигурителен стаж в България е описан и стажа му в чужбина, а именно : в Чехия - от 28.04.2007г. до 04.07.2008г. и в Естония – 1/ от 01.10.2010г. до 31.12.2016 г.; 2/ от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и 3/ от 01.01.2018г. до 13.01.2019 г., т.е. до момента на подаване на заявлението до ТП на НОИ – Търговище придобитият стаж в чужди държави по международни договори е с продължителност общо 10 години и 24 дни, положен при условията на II категория труд. В описа като придобит от положен в България труд стаж към 14.01.2019г., е описан общ осигурителен стаж 17 години, 03 месеца и 02 дни, от които осигурителен стаж от II категория труд - 05 години, 08 месеца и 29 дни и осигурителен стаж от III категория труд 11 години 06 месеца и 03 дни, като след превръщане на придобития в България стаж от II категория труд в стаж от III категория труд общият осигурителен стаж в България е определен в размер на 18 години, 08 месеца и 09 дни. Последният документ от електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е входиран на 16.01.2023г.

По подаденото заявление е издадено Разпореждане №2140-25-1/30.01.2023г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с което на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. В разпореждането е обсъдено, че след потвърждаването на положения осигурителен стаж от жалбоподателя в двете държави, същият е зачетен при условията втора категория труд, като съгласно изискванията на чл.69б от КСО, лицето към датата на заявлението имало изискуемата възраст, имало необходимия осигурителен стаж от втора категория - 15 години, но нямало необходимите 100 точки от сбора на осигурителния стаж и възраст. Изрично е посочено в мотивите, че при определянето на сбора от осигурителния стаж и възрастта, чуждият осигурителен стаж не се превръща към трета категория по реда на чл. 104 КСО, а се взема предвид само в продължителността, посочен в реда за преценка на правото в СЕД Р 5000/формуляр Е 205. 

Издадено е Разпореждане №**********, №1024 111868/107605 от 26.01.2023г.на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя е отпусната пенсия за ОСВ пожизнено, считано от 30.04.2021г. в размер на 263.23 лева.

По подадена жалба срещу Разпореждане №2140-25-1/30.01.2023г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, е постановено Решение №2153-25-21/13.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище. Със същото е потвърдено Разпореждане №2140-25-1/30.01.2023г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО на жалбоподателя, като е възприета за правилна и законосъобразна констатацията на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Търговище, че заявителят отговаря на изискванията на чл. 69б КСО за изискуема възраст и необходим осигурителен стаж от втора категория, но няма посочения в тази норма брой от 100 точки. В решението се застъпва мотива, че при положен в друга държава – членка на ЕС стаж от втора категория, този стаж се отчита календарно по чл. 69б КСО само при преценяване наличието на изискуемия стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд, но при определяне броя на точките като сбор от осигурителен стаж и възраст този стаж не се превръща в трета категория труд по реда на чл. 104 КСО, поради което и положеният от жалбоподателя стаж в Чехия и Естония бил зачетен като такъв само при условията на втора категория труд без превръщане. Наред с това в оспореното решение е изложен чрез представяне на примерно изчисление и допълнителен мотив за това, че изчислената съобразно стажа на жалбоподателя пенсия по чл. 69б, ал.2 КСО към 19.10.2022г. би била в размер на 273,84лева, т.е. по – ниска от пенсията му по чл. 68 ал.3 КСО /396,95 лева към посочената дата/, при което същата се явявала по – неблагоприятен за него вариант.

С Решение №159 от 13.11.2023г. постановено по адм. дело №56/2023г. по описа на Адм. съд – Търговище е отменено изцяло Решение 2153-25-21/13.03.2023г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2140-25-1/30.01.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е постановен отказ по Заявление вх.№2213-25-7/14.01.2019г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО, като незаконосъобразно и административната преписка е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО - Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО, подадено от жалбоподателя, в едномесечен срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решение № 159/13.11.2023г. Административен съд -Търговище е обжалвано пред Върховен административен съд. Образувано е административно дело № 11848/2023г. на ВАС.

С решение № 3885/02.04.2024г. е потвърдено решение № 159/13.11.2023 г. на АС – Търговище.

В изпълнение на влязлото в сила Решение № 3885/02.04.2024г. на ВАС е издадено разпореждане № 7 по Протокол № N 01092/09.04.2024г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 20.12.2020 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО в размер на 422,66 лв.

Настоящото производство е образувано по Заявление № 1056-25-543/17.04.2025 г. на жалбоподателя, който не е съгласен с Разпореждане № 2139-25-84/28.04.2025 г., с което е което е отказано да бъде изменено разпореждане № 7 по протокол № N01092/09.04.2024 г. В жалбата си до Директора на ТП на НОИ - Търговище посочва, че с искане № 2213-25-7/14.01.2019г. е заявил желание да му бъде отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО. На 30.04.2021 г. му е била отпусната пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, с което той е бил несъгласен. Обжалвал е разпореждането за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО пред АС - Търговище. Решението на АС - Търговище е обжалвано пред ВАС. ВАС се е произнесъл с Решение № 3885/02.04.2020 г., с което е постановено, че И. отговаря на условията за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО. ТП на НОИ - Търговище е изпълнило съдебното решение и на Б. И. е отпусната тази пенсия с натрупване, но при ежемесечното й изплащане се е оказало, че тя е по - ниска от минималната пенсия за страната и от тази по чл. 68, ал. 3 от КСО. Молбата е отпусната по реда на чл. 69б, ал.2 от КСО да бъде изменена в пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО.

С обжалваното Решение №2153-25-26/27.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е потвърдено Разпореждане №2139-25-84/28.04.2025г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище , с което е отказано да бъде изменено разпореждане № 7 по протокол № N01092/09.04.2024г., издадено в изпълнение на съдебно решение на ВАС № 3885/02.04.2024г. по адм. д. № 56/2023г.

В хода на съдебното производство не са правени доказателствени искания, нито са събирани нови доказателства, а единствено са приобщени адм. дело № 56/2023 г. по описа на Административен съд – Търговище, ведно с адм. дело № 4442/2022г., VІ отделение, по описа на Върховния административен съд.

При така установеното съдът направи следните правин изводи:

Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу откази, неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите при тях. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност.

Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл. 59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган.

Съдът не установи оспореният акт да е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.

При проверката за съответствие на акта с материалния закон съдът установи следното :

В изпълнение на Решение № 3885/02.04.2024 г. на ВАС е издадено разпореждане № 7 по Протокол № N 01092/09.04.2024г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 20.12.2020 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО в размер на 422,66 лв.

Жалбоподателят не е подавал заявление на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Такава е била отпусната с Разпореждане №**********, №1024 111868/107605 от 26.01.2023г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя е била отпусната пенсия за ОСВ пожизнено, считано от 30.04.2021г. в размер на 263.23 лева. С цитираното по-горе заявление се претендира получаването на тази пенсия.

Разпореждане № 7 по Протокол № N 01092/09.04.2024г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 20.12.2020 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО в размер на 422,66 лв. не е било обжалвано и е влязло в сила. Подадено е Заявление № 21115-25-250/30.04.2024 г. за ежегодно преизчисляване на пенсията за ОСВ и Искане № 1056-25-70/02.05.2024 г. - за преизчисляване, но не е налице обжалване на акта.

Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО предвижда, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

В случая, безспорно се установява, че до признаването от съда с влязло в сила по адм. д. № 56/2023 г. на Административен съд – Търговище, жалбоподателят не е имал изискуемия се от нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд. При издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане са изпълнени дадените от съда задължителни указания и оспорващата страна е пенсиониран на осн. чл.69б, ал.2 КСО.

Изводът на административния орган за наличието на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО към посочената дата се подкрепя от данните и доказателствата по делото.

Предвид обвързващата сила на влезлите в сила съдебни решения са преклудирани възраженията, относно законосъобразността и стабилитета на Разпореждане № 7 по Протокол № N 01092/09.04.2024 г.

В глава шеста на КСО са предвидени специални норми, регламентиращи обществените отношения по отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите.

Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО пенсионерите могат валидно да инициират административно производство за изменение на влязло в сила разпореждане по чл. 98 КСО, когато представят нови доказателства за осигури телен стаж и/или осигурителен доход, придобити преди пенсионирането, както и за гражданско състояние. Към подаденото заявление няма предоставени документи, имащи характера на ново доказателство по смисъла на чл. 99. ал. 1. т. 1, буква „а” от КСО.

В настоящия случай се касае за спиране изплащането на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 68, ал. 3 от КСО) на основание чл. 95, ал. 1, т, 4 от КСО - не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер.

На основание чл. 97, ал. 1, т. 2 КСО, спряната пенсия на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 4, като изплащането се възобновява от датата на заявлението. В случая, към момента на подаване на заявлението от 17.04.2025 г., не е отпаднало основанието за спиране на пенсията.

Разпореждане № 7 по Протокол № N 01092/09.04.2024 г. е издадено в изпълнение на съдебно Решение № 3885/02.04.2024 г. на ВАС.

Основанието, на което е пенсиониран жалбоподателя изключва приложението на чл.68, ал.3 КСО. Жалбодателят е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО към по-ранна дата, към която изпълнява необходимите условия - навършена възраст, наличие на 15 г. осигурителен стаж по условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100. Между същите страни е постановено влязло в сила решение ползващо се със силата на пресъдено нещо и жалбоподателят е получил право на пенсия по претендирания от него - чл.69б, ал.2 КСО. Съдът кредитира Решение №31/04.01.2023 г. постановено по адм.дело №4442/2022 г. по описа на ВАС, VI отд.

При това положение жалбата се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбоподателя, да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Б. Е. И. [ЕГН], от гр.Търговище, против Решение №2153-25-26/27.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане №2139-25-84/28.04.2025г. на Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище, с което е отказано да бъде изменено Разпореждане № 7 по протокол № N01092/09.04.2024г., издадено в изпълнение на съдебно решение на ВАС № 3885/02.04.2024г. по адм. д. № 56/2023г.

ОСЪЖДА Б. Е. И., [ЕГН], от гр.Търговище, да заплати на ТП на НОИ - Търговище разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.