Решение по дело №4282/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260231
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20203110204282
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260231/18.2.2021г.

гр.Варна, 18.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4282  по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.Б.” ЕАД- ***, срещу Наказателно постановление № В-0047022/14.09.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП.

Санкционираното дружество счита обжалваното наказателно постановление за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и при липса на задълбочена преценка на събраните доказателства. Твърди, че фактическата обстановка в НП е описана невярно, тъй като по процесния телефон не са констатирани дефекти, които да изискват ремонт. Сочи, че уврежданията на апарата не са гаранционни, а подлежат на извънгаранционно отстраняване срещу заплащане, поради което счита, че не е налице нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на случая. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.

Въззиваемата страна също не изпраща представител; писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна странасанкционираното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и далекосъобщителни услуги- „А 1“, намиращ се на ул.”Дрин” №53 в гр.Варна. На 17.01.2019г. потребителката Наталия Петрова Зараевска от гр.Варна закупила от посочения магазин телефонен апарат марка „Xiaomi Redmi S2 32GB Gold“, с предоставена 2-годишна гаранция. На 14.11.2019г. същата предявила рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Бил оформен Документ за сервизно обслужване към рекламация №RMVM24387963/14.11.2019г., в който като описание на повредата според клиента било отразено: „Батерията е надута“, а като състояние при приемането при приемането на апарата в магазина- „Следи от употреба“. В Документа било посочено също, че апаратът се приема от дружеството за оценка на предявеното несъответствие и становище по рекламацията. Апаратът бил приет в оторизиран сервиз в гр.София на 20.11.2019г. На 22.11.2019г. потребителката отново посетила магазина, при което била уведомена, че телефонът не подлежи на гаранционен ремонт. На същата дата от „Сръчко сервиз“ ЕООД бил издаден Протокол за отказ от гаранционен ремонт към посочената сервизна поръчка, в който били отразени констатации, че апаратът е с дефекти от неправилна употреба (претоварване, механични повреди, удар или други фактори извън допустимите граници), използването на продукта по начин, различен от описания в Указанието за употреба; механично увреден дисплей модул, заден панел, засегната батерия. Било отразено решение на комисията, извършила диагностика на уреда, че същият не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в гаранционната карта. Била определена цена за ремонт-смяна на дисплей модул, заден панел и батерия, в размер на 130 лв. с ДДС. На 28.11.2019г. бил издаден Протокол за отказ от гаранционен ремонт, с който устройството било върнато на потребителката неотремонтирано. Поради това на 16.12.2019г. Зараевска подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, във връзка с която на 06.01.2020г. от М.А.А.- гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект. В хода на проверката било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. По повод проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказа за гаранционно обслужване, тъй като несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на нарушаване на гаранционните изисквания от страна на потребителката и неправилна употреба. Във връзка с тези констатации на 03.04.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило административното си задължение, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил връчен на служител на дружеството по реда на чл.233, ал.1 от ЗАНН. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за неизпълнение на административно задължение, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите М.А.А. и Ц.И.Х., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Същите кореспондират и на приобщените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са Документ за сервизно обслужване към рекламация №RMVM24387963/14.11.2019г.; Протокол за отказ от гаранционен ремонт №OGS*********/22.1.2019г. и Становище от „А.Б.“ ЕАД от 17.01.20г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Поради това, по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, принципно дружеството е длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, като възстанови възможността устройството да се използва съобразно неговите функции и предназначение. Безспорно е установено по делото, че в случая апаратът не е бил отремонтиран, а напротив- потребителката е получила изричен отказ, като това обстоятелство не се оспорва от дружеството-жалбоподател. В представеното становище санкционираното лице основава отказа си на условията за предоставяне на търговска гаранция, описани в гаранционната карта, според които гаранцията не се отнася за случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, проникване на влага, намокряне, неправилно съхранение и др. Изтъква, че в оторизирания сервиз е констатирано механично увреждане- механично увреден дисплей-модул вследствие удар/изпускане/притискане, които увреждания счита, че не подлежат на гаранционен ремонт. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая е предявена рекламация от потребителя само за това, че батерията е надута. Доколкото само тази повреда е предмет на предявената рекламация, съдът намира, че преценката дали е налице административно нарушение следва да бъде извършена в рамките на административните задължения, възникнали по отношение конкретното оплакване на потребителя, касещо единствено неизправност на батерията.

Разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗЗП установява задължение за продавача да предаде на потребителя стока, съответстваща на договора за продажба, като по силата на втората алинея на цитираната норма търговецът носи отговорност за всяка липса на съответствие с него, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. От своя страна чл. 108 от ЗЗП предвижда, че проявеното несъответствие до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието. В практиката си ВАдмС приема изрично, че: „в рамките на определения 6-месечния срок от закупуване на стоката търговецът е този, който следва да доказва, че несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение на потребителя. След изтичане на този срок установяването на всяко несъответствие на стоката с договора за продажба е по общите правила, т.е. в тежест на административнонаказващият орган е да докаже безспорно, че повредата на устройството е вследствие качества/недостътаци, каквито то е имало още при продажбата, а не се дължи на естеството на стоката или характера на несъответствието. (В този смисъл е Решение № 1564 от 28.09.2017 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1793/2017 г.). Изложеното становище се споделя изцяло и от настоящия състав. В случая рекламацията е предявена след изтичане на шестмесечен срок, считано от датата на закупуване на устройството и следователно не се обхваща от презумпцията, че процесната повреда е резултат от недостатъци, каквито устройството е имало при закупуването си, като това обстоятелство следва да бъде доказано от административнонаказващия орган. Такива доказателства в конкретния случай обаче не са налице. От условията на предоставяната от дружеството търговска гаранция (общодостъпни и на неговата интернет-страница) е видно, че същата не се отнася за приложените в търговския комплект аксесоари, в това число: зарядно устройство, акумулаторна батерия (дълготрайността на батерията и нейните характеристики зависят изцяло от спазването на правилата за експлоатация, описани в ръководството за потребителя към устройството). Доколкото правилното и дълготрайно функциониране на батерията на телефонния апарат зависи от начина на употреба на устройството, при предявена рекламация след изтичането на шестмесечния срок по чл.108 ЗЗП следва да се съберат конкретни доказателства, че несъответствието с договора на продажбата е съществувало при доставянето на стоката, а не е резултат  от неспазване на правилата за експлоатация при нейното използване. Както беше посочено, в случая доказателства в подобна насока не са налице. При това положение обжалваното наказателно постановление се явява недоказано, тъй като не е установено по несъмнен начин наличието на административно нарушение, което обуславя и неговата отмяна на посоченото основание. Аналогичен извод е формиран по сходен случай и от ВАдмС в цитираното по-горе решение.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, според която в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Нормата на чл. 144 от АПК препраща към Гражданския процесуален кодекс за неуредените в този дял въпроси. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което дружеството не е било представлявано, при което съдът намира, че на юрисконсулта, изготвил жалбата, следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно - сумата 80,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № В-0047022/14.09.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите да заплати на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК:********* сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: