№ 4*8
гр. Бургас , 04.08.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № *0*1*1*0*0*0*7 по описа за *0*1 година
Производството е образувано по повод жалба на ХР. П. В., ЕГН: ************0, адрес : гр.
Приморско, ул. „Ч*** ***” № *, етаж *, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум” № *8,
чрез адв. Р******* С***** против наказателно постановление № *0-0*46-
000*90/15.0*.*0*1г. на Началника на РУ-Созопол към ОД на МВР-Бургас, с който
жалбоподателя за нарушение на чл.1*7а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.18*, ал.4, т.7, пр. 1
от ЗДвП на е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на *0 лева.
В съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят се
представлява от адв. Станчев от АК-Бургас, който поддържа жалбата и посочва, че
нарушенията не са доказани.
Наказващия орган не изпраща представител.
Жалбата следва да се приеме за подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59,
ал.* ЗАНН (тъй като НП е връчено на **.04.*0*1 г., а от плика на л. 7 става ясно, че жалбата
е депозирана на *9.04.*0*1 г.), от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.1*.*0*0 г., около 09.55 часа, в Община Созопол, на път II-99, км. *1, до
бензиностанция „П****“ в посока към гр. Ч******ц, жалбоподателят Х.В. управлявал л.а.
„И*****“ с рег. номер А*5******. Жалбоподателят не използвал обезопасителен колан. По
същото време му бил подаден сигнал за спиране за проверка от служители на РУ-Созопол
към ОДМВР-Бургас- свидетелите Г.Д. и Д.Д.. Св. Д., в момента, в който подавал сигнала за
1
спиране, възприел, че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан.
Съставен му бил АУАН за нарушение на чл. 1*7а ал.1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя, който записал, че има
възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което АНО възприел
фактите, изложени в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Съдът
кредитира показанията на св. Д. и Д., тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви. И двамата свидетели излагат сходни твърдения за фактическата
обстановка, като разминаването по отношение на твърдението на какво разстояние се е
намирал автомобилът на жалбоподателя, когато са го забелязали в случая е ирелевантно.
Липсват основания да се приеме, че тези свидетели са по някакъв начин предубедени,
поради което техните показания следва да бъдат кредитирани. Св. Д. посочва, че е бил на
около пет метра от автомобила на жалбоподателя, когато е подал сигнала за спиране и
когато е констатирал, че водачът е без поставен колан, т.е. същият се е намирал на
достатъчно близко разстояние в светлата част на денонощието, за да може да възприеме този
факт
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
РУ-Созопол към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. *4 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че по отношение на вмененото нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДВП не е
съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в
наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този
правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от
правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни
факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин.
След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна
норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Иначе казано,
административно наказващият орган първо описва факти, а после посочва правната оценка,
която дава на тези факти. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността
на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите
констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на
обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от
фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия
закон. Така в чл. 5*, ал. * ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите,
които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна
отговорност ( в този смисъл е и Решение № 15** от *0.1*.*010 г. по КНАХД №1*19/*010 г.
по описа на Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при
липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
В конкретния случай, в обжалваното наказателно е записано, че жалбоподателят „не
2
съобразява поведението си с пътна маркировка М15“. Така използваните изрази по никакъв
начин обаче не дават информация за това какво точно е извършено, респ. какво е
констатирано от свидетеля. Напротив, така използваните изрази по същество представляват
оценка на факти. Още повече че текстът, въз основа на който е наложено наказанието е за
несъобразяване с пътната маркировка. Следвало е да бъде посочено какво точно е направил
водачът, като именно тогава може да се направи извод дали е налице неизпълнение на
задължението му- пълно или частично. Това е така, тъй като е възможно например
частичното неизпълнение да е такова (например само минимално застъпване на
маркировката), че да води до извод за приложението на чл. *8 от ЗАНН. В обобщение, видно
е, че изпълнителното деяние на нарушението не е запълнено с описание на конкретни
констатации, действия и бездействия. Празнотата в постановлението не може да бъде
преодоляна чрез препращане към АУАН (в който всъщност също не са отразени конкретни
действия), доколкото преценката какво е извършено, която подлежи на контрол, е тази на
наказващия орган (в този смисъл е и Решение №75* от *5.06.*010 г. по КНАХД №761/*010
г. по описа на Административен съд- Бургас). Напълно възможно е например, органът да
счете, че част от описаните в АУАН факти не са се осъществили или да ги намери за правно
ирелевантни. В конкретната хипотеза обаче, такава преценка отново не може да бъде
направена. Самият съд също е лишен от възможността да прецени дали това, което е
констатирано действително може да се оцени като нарушение. Напълно е възможно
всъщност да не е налице такова, но преценката на актосъставителя да е неправилна.
Посочените празноти не могат да се преодолеят и чрез свидетелски показания, тъй като по
този начин за първи път едва в съдебна фаза се въвеждат съставомерни факти, което
неминуемо накърнява правото на защита на жалбоподателя. По мнение на настоящия състав
това нарушение е съществено, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да излага
твърдения във връзка с конкретни факти чак до съдебната фаза, което накърнява правото му
на защита и няма как подобно нарушение да бъде отстранено.
В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено в тази част като материално
незаконосъобразно.
Не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП по
отношение на нарушението по чл. 1*7а, ал. 1 от ЗДвП, като ясно са описани вмененото
нарушение и законовите разпоредби.
Настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 1*7
а ал.1 от ЗДП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M*, M*
и N1, N* и N*, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с които МПС е
оборудвано. Събраните по делото доказателства недвусмислено налагат извода за
осъществено нарушение от страна на жалбоподателя. Разпитаният актосъставител е
категоричен относно обстоятелството, че докато е управлявал автомобила, жалбоподателят
не е бил с поставен обезопасителен колан, което е било констатирано в момента на подаване
на сигнала за спиране за проверка. Това опровергава изложеното в жалбата, че водачът
свалил колана едва при спирането си, за да може да предостави документите си. Липсват
каквито и да било доказателства опровергаващи извода за извършено от страна на
жалбоподателя нарушение.
В разпоредбата на чл. 18* ал.4 т.7 от ЗДП е предвидено да се наказва с глоба от 50
лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Определеното от наказващият орган наказание е в рамките на предвидено от закона и
същото се явява правилно и законосъобразно определено.
3
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана и НП следва да бъде потвърдено
в тази част.
Така мотивиран и на основание чл. 6*, ал. 1, пр. първо и пр. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *0-0*46-000*90/15.0*.*0*1г. на Началника на
РУ-Созопол към ОД на МВР-Бургас, В ЧАСТТА , в която за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на ХР. П. В., ЕГН: ************0, адрес : гр.
Приморско, ул. „Ч*** ***” № *, етаж *, е наложено наказание „глоба” в размер на *0 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *0-0*46-000*90/15.0*.*0*1г. на
Началника на РУ-Созопол към ОД на МВР-Бургас, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл.
1*7а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.18*, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на ХР. П. В., ЕГН:
************0, адрес : гр. Приморско, ул. „Ч*** ***” № *, етаж *, е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4