№ 23
гр. Шумен, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Т. Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20233600500007 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.1 т.3, предл. ІІІ ГПК.
Образувано е по депозирана жалба вх.№ 1241/19.12.2022 г. от Т. Й. И., от с. Хан
Крум, действаща чрез пълномощника си адв. Л. Д. при БсАК, срещу разпореждане изх.№
4668/05.12.2022 г. за приключване на изпълнителното производство по изп. дело № 184/2022
г. по описа на СИС при РС гр. Велики Преслав, на основание чл.433, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, в
противоречие със съдебната практика /опр. № 617/16.12.2013г. по ч.гр.д.6154/2013 г. на І г.о
ГК на ВКС/. В случая съдебният изпълнител не събрал разноските по изпълнението изцяло,
поради което разпореждането било преждевременно издадено. Своевременно, по време на
висящността на производството било поискано съдебният изпълнителна да събере от
длъжника сумата 100 лв., представляваща сторени от взискателя разноски по договор за
правна защита и съдействие - адвокатско възнаграждение в производството по издаване на
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано настоящото принудително
изпълнение. Сочи, че съдебният изпълнител обективирал отказа си да събере тази сума като
разноски от длъжника в разпореждане изх. № 4473/14.11.2022 г. Този отказ бил мотивиран
по-късно, като мотивите били съобщени на взискателя със съобщение изх. №
4495/17.11.2022 г. Неправилни и необосновани били изводите на съдебния изпълнител, че
разноските направени в производство по издаване на изпълнителния лист не следва да се
съберат в изпълнителното производство. Счита, че взискателя не разполага с право да
обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по разноските, преди
1
да е приключило изпълнителното производство по смисъла на чл.433, ал.2 ГПК. Правото на
взискателя да обжалва действията по събиране на разноските възниквало едва по реда на
чл.435, ал.1 т.3, предл. последно ГПК, само в случай, че те не са събрани и не са изплатени в
цялост. Моли да бъде отменено разпореждането за приключване на изпълнителното
производство.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът е депозирал писмени възражения по
жалбата, в които излага съображения за недопустимост на жалбата, а по същество и за
нейната неоснователност.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за допустимост на жалбата, но по същество за
неоснователност на същата.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване и в срок.
Приложеното изп. дело № 184/2022 г. по описа на ДСИ при РС гр. В. Преслав, е
образувано на 14.11.2022 г. по молба на взискателя Т. Й. И. с приложен към нея
изпълнителен лист от 09.11.2022 г. по гр.д.№ 268/22 г. на ВПРС против длъжника „Ралица
експорт“ ЕООД гр. Велики Преслав, за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща
разноски в производство по разглеждане на молба за възстановяване на срок.
С разпореждането за образуване на изпълнителното дело от 14.11.2022 г. ДСИ е
приел за събиране сумата по изпълнителния лист 350лв., както и 400 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за образуване, процесуално представителство и защита по
изпълнителното дело, сумата от 35 лв. държавна такса за образуване на изпълнително дело и
запор на банкови сметки. Със същото разпореждане отказал да приеме за събиране разноски
по изпълнителното производство - сумата в размер на 100 лв. платени от взискателя Т. И. на
адв. Л. Д. разноски по адвокатско пълномощно за процесуално представителство и защита в
производството по издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител е посочил, че разпореждането подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
С молба от 15.11.2022 г. взискателят поискал ДСИ да изложи мотиви по отношение
отказа си да приеме разноските в размер на 100 лв., съответно да измени акта си, във връзка
с посочено от него определение № 617/16.12.2013 г. по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на І т.о. ТК на
ВКС. Със съобщение изх.№ 4495/2022 г. съдебният изпълнител уведомил взискателя, че не
са представени доказателства, че претендираното адвокатско пълномощно е представено и
ползвано по гр.д.№ 268/2022 г. по описа на ВПРС в производството по издаване на
изпълнителния лист. Същото е приложено в оригинал, а производството по издаване на
изпълнителен лист се развива пред съда. Изложил е становище, че цитираната съдебна
практика от взикателя не съставлява задължителна такава. Взискателят е уведомен за тези
мотиви на съдебния изпълнител със съобщение, получено на 17.11.2022 г. По делото няма
данни този отказ да е обжалван от взискателя, а няма и такива твърдения в жалбата.
2
По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на
18.11.2022 г. Видно от изпратеното от ЦКБ АД уведомление от ДСИ, съгласно наложен
запор на банкова сметка на длъжника е нареден превод на сумата по запора, а именно
863,50лв.
С преводно нареждане от 18.11.2022 г. сумата от 785лв. е преведена от Районен съд
гр.Велики Преслав на взискателя /Л. А. Д./, като основание за плащане е посочено изп.д.№
184/2022 г. от длъжника „Ралица експорт“ ЕООД. С разпореждане от 05.12.2022 г.
съдебният изпълнител е разпоредил длъжникът да представи банкова сметка за
възстановяване на надвнесена сума от 78,50лв. /явяваща се разлика между приетата за
събиране по изпълнителното дело сума от 785лв. и платената по запора 863,50лв/
На 05.12.2022 г. съдебният изпълнител е издал атакуваното разпореждане за
приключване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 ГПК. За да
постанови този резултат съдебния изпълнител е приел, че е налице пълно погасяване на
вземането по изпълнителния лист.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. Съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл.
трето от ГПК, взискателят може да обжалва приключването на принудителното изпълнение.
В случая, жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело.
Видно от приложените по изпълнителното дело доказателства сочената хипотеза е
налице. Съдебният изпълнител е приел за събиране по делото общо сумата от 785лв., от
които 350лв. – вземане по изпълнителния лист; 400 лв. разноски направени от взискателя в
изпълнителното производство, представляващи адвокатско възнаграждение за образуване,
процесуално представителство и защита в изпълнителното дело, както и сумата от 35 лв.,
представляваща държавна такса за образуване на изпълнително дело. Оставил е без
уважението искането на взискателя да бъде приета за събиране от длъжника сумата от 100
лв., представляваща сторени разноски в производството по издаване на изпълнителен лист,
с влязло в сила разпореждане от 14.11.2022г. /разпореждането е връчено на взискателя на
14.11.2022г., а съобщение с изх.№ 4495/17.11.2022 г., с което се излагат мотиви към този
отказ, в отговор на молба на взискателя от 15.11.2022 г., е връчено на взискателя на
17.11.2022 г., като жалба срещу този отказ не е подавана/. Вземането, за което е образувано
изпълнителното производство е събрано изцяло в рамките на висящия изпълнителен процес
– както присъдената сума, така и разноските, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79
ГПК - общо сумата от 785лв. е преведена по сметка на взискателя. Т.е. към датата на
постановяване на атакуваното разпореждане за приключване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.2 ГПК, задължението е било изцяло събрано /350лв./,
вкл. разноските /435лв./. С изпълнение на задължението и събиране на всички такси и
разноски по изпълнението, висящността на изпълнителния процес е изгубила смисъл и това
производство следва да бъде прекратено.
Що се отнася до изложеното в жалбата, че това разпореждане не подлежи на
3
обжалване от взискателя, следва да се посочи, че въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част
I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл.79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а
според т.3 на сочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното
производсто не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на
притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. /опр.
№403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на V гр.о. ГК на ВКС/. В тази връзка с
разпореждането от 14.11.2022 г. ДСИ е указал, че същото може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му. Видно от приложените по изпълнителното дело
доказателства, вкл. твърдението на жалбоподателя жалба срещу този отказ не е подавана.
Независимо от изложеното, за пълнота следва да се посочи, че съдът счита отказа на
ДСИ да приеме за събиране от длъжника по изпълнението сумата от 100 лв. – разноски на
взискателя в производството по издаване на изпълнителен лист, за правилен и
законосъобразен. Претендираните разноски касаят действие на процесуалния представител
единствено по подаване на молба за издаване на изпълнителен лист. С издаването на
изпълнителен лист се удостоверява наличието на изпълняемо право и се разрешава
принудителното му удовлетворяване. Изпълнителният лист съставлява овластяване на
изпълнителните органи за пристъпване към принудително изпълнение. По молбата съдът се
произнася без призоваване на ответната страна, преценявайки формални предпоставки –
легитимация на молителя и изпълняем съдебен акт, без връзка с правния спор по същество,
който вече е приключил. По молбата за издаване на изпълнителен лист осъденият ответник
няма правото и възможността да се защитава, освен след издаването му, едва с което се
развива вече спорно, състезателно производство. Разпоредбата на чл.78 ГПК, обаче, която
следва да бъде съобразена при възмездяване на разноски, винаги обвързва възмездяването с
изхода на спорно, състезателно производство. Налице са и хипотези на присъдими за
едностранно протичащи производства разноски – по обезпечаване на иск /т.5 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ТР/ или по издаване на заповед
за изпълнение /т.12 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, но
дадените от ОСГТК на ВКС разрешения в тези случаи отново са предпоставени от
функционалната обвързаност на произнасянето в тия производства от изхода на правния
спор. В случая не се касае за такава обвързаност между издаването на изпълнителен лист, с
оглед преценимите за това предпоставки, и изхода на приключилото исково производство.
4
Разноски биха могли да се претендират в случай на обжалване издаването на изпълнителен
лист и като понесени в производството по обжалването /чл.407 ГПК/, от всяка от страните,
и с оглед изхода му. С обжалване издаването на изпълнителен лист се реализира вече
спорно, състезателно и самостоятелно, спрямо исковото производство, предпоставящо
възмездяване на разноски, съгласно чл.81 вр. с чл.78 ГПК. /В този см. и съдебната практика
в опр. №17/30.01.2019 г. по т.д. № 2900/2017 г. на І т.о. ТК на ВКС/
Ето защо, предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея разпореждане на съдебния изпълнител от
05.12.2022 г., с което се приключва изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2
ГПК, се явява правилно и законосъобразно, и следва бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1241/19.12.2022 г. от Т. Й. И., от с. Хан
Крум, действаща чрез пълномощника си адв. Л. Д. при БсАК, срещу разпореждане изх.№
4668/05.12.2022 г. за приключване на изпълнителното производство по изп. дело № 184/2022
г. по описа на СИС при РС гр. Велики Преслав, на основание чл.433, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Й. И., с ЕГН **********, от с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл.
Шумен, ул. .... № 4, да заплати на „Ралица експорт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. .... № 116, представлявано от Р.А.Х. на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400 лв., представлява сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5