Решение по дело №239/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260029
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20195200900239
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260029

 

 28.10.2020г.,гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен  съд, търговска колегия,в открито заседание проведено на седми октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ИВАНКА ИЛИНОВА

изслуша докладваното от съдията т.дело №239 по описа на съда за 2019г.и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация  по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ обективно съединен с иск по чл.86 ал.1  от ЗЗД.   

В исковата молба на  Д.А.А.,ЕГН **********,*** се твърди против ЗК „БУЛ ИНС" АД,ЕИК ********,седалище и адрес на управление адрес гр. С., ул. „" , представлявано от С.П.- изпълнителен директор,че на. около  часа на път  при управление на товарен автомобил "П.Б." с peг. N ******, водачът П.А.П. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 20 , ал. 2, като не е контролирал непрекъснато товарния автомобил, движил се с несъобразена скорост, която не му е позволила да намали и да спре във видимата зона при движение на къси светлини, предизвикал е ПТП, като е блъснал движещата се срещу него пешеходка и по непредпазливост е причинил смъртта на З. А.А.,която загива на място.По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица N , образувано  нохд № 23/2017г, по описа на ОС Пазарджик, което дело е приключило с влязла в сила на 28.07.2017г.присъда.Водачът П.А.П. е признат за виновен за извършеното от него престъпление и е осъден   за причиняване на смърт по непредпазливост на З. А.А..

Ищецът твърди,че към момента на смъртта си З. е само на 47 години.Твърди се,че връзката между ищеца и покойната му сестра е изключително силна предвид факта,че биологичната майка на двамата починала когато ищеца бил само на 7 години.З. заместила майка му изцяло и отгледала ищеца като свое дете.Тя се превърнала в негов единствен родител,тъй като те не общували с бащата.З. родила две деца-Еи Я.,като по-голямото от тях е само две години по-малко от ищеца.Трите деца израснали заедно и ищеца възприемал същите като бат и сестра,а З. като майка.По този начин възприемали родствените им отношения и повечето от близките и познатите им.Децата на З. приемали ищеца като свой брат.По тези причини мъката на ищеца от загубата на З. ,се твърди,че е огромна заради болезнената,внезапна ,неочаквана смърт на неговата сестра.

Твърди се,че за виновния водач на т.а. "П.Б." с per. N ****** е налице валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП - при ЗК "Бул Инс" АД - застрахователна полица №

Твърди се,че Д.А.А. не е биологичен син на починалата З., а неин брат, но тя го е отгледала от малко дете и между тях двамата се създават трайни отношения на взаимна любов, обич и разбирателство като между майка и син, и това датира от най-ранна детска възраст за Д. и до самата загуба за З., която той нарича своя майка, а тя него- свой син. Твърди се,че поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между З. и Д. е прерастнала във взаимна обич като на майка и дете, далеч по -силна от връзката между брат и сестра и е станала толкова силна,че смъртта й причинява на Д. изключително тежки морални болки и страдания.

С оглед на горното съдът е сезиран с искане са да постанови  решение, с което да осъди  ЗК "Бул Инс" АД  да заплати 26 000 ( двадесет и шест хиляди ) лева - частичен иск от общата сума от 140 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за причинените на ищеца следствие на процесното ПТП, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие - до окончателното им изплащане;както и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

В хода на производството по делото по искане на ищеца от съда на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск – увеличение от 26000,00лв.на 126000,00лв.

Ответната страна в срока за отговор на исковата молба депозира такъв като изразява становище,че иска неоснователен.

Оспорва се твърдението, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и смъртта на З. А..Оспорва механизма на ПТП и твърдението ,че същото се е осъществило изключително по вина на  водача на МПС.Твърди,че е налице съпричиняване,тъй като пострадалата се  е движела по средата на пътното платно,в тъмната част на денонощието и след употреба на алкохол.Поддържа евентуално,че вредите са настъпили вследствие случайно събитие.Оспорен е размера на предявения иск като завишен като се позовава на разпоредбата на пар.96 ал.1 от ПЗР на КЗ във вр.с чл.493а от КЗ.Оспорен е предявения обективно съединен иск за присъждане на мораторна лихва от дена на увреждането поради неоснователност на главния иск и поради липса на забава у страна на ответника.Сезира съда с искане за отхвърляне на иска,евентуално за присъждане на обезщетение в размер на до 5000,00лв.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва становището на ответника,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата.Оспорва твърденията за липса на активна материално правна легитимация на ищеца и доводите на ответника за приложение на нормата на пар.96 ал.1 от ПЗР на КЗ като неприложима към настоящия казус,тъй като застрахователното събитие е настъпило при действието на КЗ /отм./ и поради противоречието на нормата с европейското право като прави анализ  на практика на СЕС.

В  отговора на допълнителната  исковата молба ответната страна поддържа направеното оспорване на иска и формулираните доказателствени искания.

Като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна Окръжния съд  прие за установена следната фактическа обстановка:

            Не се спори ,а се установява и от представените по делото доказателства,че на 12.02.2016г.вследствие на пътен инцидент станал на 11.02.2016г.,е загинала сестрата на ищеца по делото З. А.А..Представена като доказателство по делото е присъда №11 постановена от  на 07.03.2017г.по НОХД 23/2017г.,с която за виновен за пътния инцидент е признат водача на товарения автомобил ,модел ,рег.№,който е нарушил правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата,а именно да контролира непрекъснато пътното превозно средство,което управлява и да избира скоростта на движение на същото  като съобразява атмосферните условия,релефа на местността,състоянието на пътя и на превозното средство,превозвания товар,характера и интензивността на движението ,за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,когато възникне опасност за движението.П.П. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години като изтърпяването на същото е отложено за срок  от четири години,а присъдата е потвърдена от ПАС по ВНОХД №224/2017г.

            От експертното заключение,изготвено от д-р П.М. по допуснатата по делото Съдебно медицинска експертиза,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото,се установява,че  вследствие инцидента З. А. е получила тежка съчетана травма на главата,гръдния кош,корема и крайниците-открито многофрагментарно счупване на черепа и черепната основа,счупване на лицевия череп,масивен субарахноидален кръвоизлив,тежък мозъчен оток,счупване на носа и гръбначния стълб на ниво 4 и 5 гръдни прешлени с контузия на гръбначния мозък,счупване на левите от второ до осмо ребра по две лини и счипване на деснтите от второ до десето по две линии,излив на кръв в плевралната кухина,контузия на левия бял дроб,,контузия около левия бъбрек,счупване на двете раменни кости,счупване на лява бедрена кост над коляното,счупване на диафизите на двете кости на дясната подбедрица,разкъсно контузни рани по главата и крайниците,охлузвания и кръвонасядания.Смъртта е била неизбежна и в резултат именно на посочените увреждания вследствие на пътния инцидент.Пострадалата е била с  нормално към слабо телосложение и ръст см.и преди смъртта си същата е употребила алкохол като концентрацията в кръвта установена от съдебно химическата експертиза след смъртта й е 3,58 промила.Експерта заключава ,че в процесния случай се касае до тежка степен на алкохолно опиване характеризиращо се с тежко потискане на дейността на централната нервна система с нарушение на съзнанието до сопор,изразено снижаване на реакцията,пълна мускулна дискоординация,незадръжка на урина и фекалии,хипотермия и тежко нарушение на оценъчната дейност на мозъка.Експерта счита,че в описаното по-горе състояние , пострадалата не е могла да възприеме своевременно движещия се автомобил и да предприеме действия с цел избягване на удара с него.Уврежданията по тялото на пострадалата са причинени от удар в преданата част на   движещ се автомобил и вторични увреждания от отхвърлянето на тялото и падането му на терена на платното.Експерта заключава,че по време на съприкосновението с автомобила пострадалата е била права и обърната с предната си лява част към предницата на автомобила.

По делото е допусната съдебна-автотехническа експертиза,по която е изготвено експертно заключение,прието от съда като доказателство по делото като компетентно и неоспорено от страните.Установява се,че  пътно транспортното произшествие е възникнало на година към часа на третокласен път в участъка между разклона за гр. С. и с.В., извън населеното място с.В. в посока гр.С. на неосветен прав и хоризонтален участък от пътя с дължина над 350 м. при запазена асфалтова настилка-суха, без неравности или замърсявания. Пътното платно е с хоризонтална маркировка в добро състояние, единична прекъсната линия и без вертикална маркировка   в района на местопроизшествието.Широчината на пътното платно е 6,30 метра.Банкета от източната страна е неравен и застлан с чакъл с променлива широчина до 2,00 метра.Няма пешеходна пътека в близост до местопроизшествието.Произшествието е възникнало в тъмната част на деня , като по това време МПС са се движили с включени светлини на фаровете. Движението на автомобила и на пешеходеца се извършвало по участък от пътя при намалена видимост при нощни условия, ограничена от светлините на фаровете на лекия автомобил.

След анализ на доказателствата експерта заключава,че водачът П.П. е управлявал  т.а. „П.Б." по дясната лента на платното за движение на пътя с.В.-гр.С. в посока от юг на север,а пешеходеца-жена З. А. на г. се е намирала на платното за движение пред автомобила.Ударът е настъпил в предната част на автомобила в областта между контролния номер , до левия фар и на височина до предното обзорно стъкло и предната лява страна на пешеходеца А.След удара т.а. „П.Б. " е спрял на платното за движение и отчасти извън него върху десния банкет,а пешеходеца З. А е отхвърлена и паднала върху платното за движение перпендикулярно до десния му край с глава на изток  .

С оглед описанието на получените от З. А. травматични увреждания експерта заключава,че се касае до типичния вид автомобилна травма, блъскане на пешеходец от движещ се автомобил. Конкретно се касае за проява на едно от типичните кинематични

движения при блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с висока предна част, а именно блъскане със предната част на автомобила , отхвърляне пред автомобила и падане и претъркаляне с плъзгане на тялото по пътното платно.

При наличните данни най-вероятно първоначалния контакт е бил с предната броня на товарния автомобил и подбедриците на пострадалата. След първоначалния контакт, тялото на пострадалата е „полегнало" върху предния капак , а главата се е ударила в горната му част. След като тялото е било носено кратко време, то е отхвърлено напред пред автомобила върху платното за движение върху десния край на асфалтовото покритие и ограничителната източна линия на пътното платно.

Показател за мястото на удара върху пешеходеца по дължина на пътното платно е положението /разпиляването/ на падналите предмети от пешеходеца - гумени чехли,люспи боя от капака на автомобила ,черна плетена лента за коса и др.описани в протокола за оглед.

Като се имат предвид масата на гумените чехли и инерционната сила, мястото на удара във всички случай е преди линията образувана от тези находки или на 2-3 метра преди първата намерена дясна чехла.

Въз основа на  графо-аналитичното мащабно построение на пътната ситуация по данните от протокола за оглед и фотоалбума следва да се заключи,че ударът е настъпил върху дясната лента на платното за движение,в конфликтна точка на първоначален контакт  приблизително  на около 40 м южно от фиксираното положение на тялото на пострадалата в протокола за оглед и на ширина  на около 1,4 - 1,6 м западно от източната ограничителна линия на платното за движение или на около 1,6 - 1,8 м източно (дясно) от прекъсната разделителна линия на платното за движение .

В момента на удара товарния автомобил се е намирал изцяло разположен в собствената /дясна/ лента. С оглед местоположението на мястото на първоначален контакт върху автомобила от левия му страничен габарит, автомобила е бил разположен на 0,8 м до 0,9 м надясно от осевата разделителна линия на пътя.

В момента на произшествието пострадалата се е намирала при положение изправена странично с лява страна срещу автомобила. Първоначалния контакт е с ниско лежащите предни части на автомобила и предната броня ,като по този начин контакта е в долните крайници. Десния крак е бил опорен ,а левия леко повдигнат, поради което има двойно счупване на дясната подбедрица и масивно кръвонасядане в средата и едновременно с това е счупена костта на лявото бедро над коляното.

След това тялото на пострадалата е паднало назад върху предния капак с удар на лявото рамо и гръдния кош с най-вероятен удар на главата с капака под челното стъкло. При този контакт са причинени деформациите по предния капак. От удара в горната част на капака е възможно да е причинена тежката мозъчна травма.

След възкачването на тялото на пострадалата върху предния капак, тялото е носено от автомобила кратко, след което е отхвърлено напред върху пътното платно най-вероятно на лявата си страна , от което допълнително е причинено счупване на ребрата,лявата раменна кост и др.При претъркалянето и хлъзгането по пътното платно са се получили множеството охлузвания по тялото.

От техническа гледна точка при тези обективни данни и без показания на очевидци не е възможно да се даде отговор на това дали непосредствено преди настъпването на произшествието пострадалата се е движила и в каква посока.При условие, че пострадалата се е придвижвала по банкета най-близко до ограничителните линии на пътното платно, ПТП не би било възможно да се случи.

Участъка на пътнотранспортното произшествие е прав с дължина над 200 метра в двете посоки Север и Юг към гр.С. и с.В.. Данните от материалите по делото и приложените протоколи за разпит на свидетелите доказват че в момента преди произшествието е имало интензивно движение в конкретния участък , като автомобилите са се движели с включени светлини на фаровете.

Пешеходец движейки се върху или до пътното платно има техническата възможност да възприема движението на МПС с включени светлини на фаровете от голяма дистанция, която му позволява при спокоен нормален ход от 5 км/ч (1,38 м/с лит.З ) в рамките на 1-1,5 сек. да измине път от 1,38 до 2,0 метра като напусне лентата за движение и застане върху банкета на безопасно място.

За същото време МПС движещо се със скорост от порядъка на 70-80 км/ч ще бъде на минимална дистанция 19 до 22 метра от пешеходеца.

Вещото лице пояснява,че няма данни в материалите по делото,от които да се направи извод за поведението на пострадалата -движение,темп,посока и направление. Като с се има  предвид положението й в момента на инициалния контакт с автомобила, определя  два възможни варианта на движение на пострадалия върху пътното платно:пресичане на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на автомобила или движение  попътно пред автомобила в средата на пътната лента.

И при двата варианта в рамките на  4-5 секунди преди произшествието, когато автомобила е бил на дистанция 100 метра от мястото на удара пешеходецът е имал възможност да възприеме наличието на приближаващ автомобил със запалени светлини и да вземе съответно предпазни мерки.От техническа гледна точка, пострадалата е разполагала с достатъчно време да вземе решение и евентуално да промени посоката и направлението си на движение или да спре при необходимост.

За конкретното ПТП и установения му механизъм, вещото лице заключава, че преди момента на удара водача на товарния автомобил „П.Б." не е реагирал и не е осъществил спиране , при което е настъпил удара в намиращата се на пътното платно и в лентата за движение на автомобила пешеходка.

С оглед на тежестта на травмите описани в СМЕ и пораженията на автомобила,експерта приема  за най-вероятна скорост в момента на удара е около 70 км/ч.

Технически съобразената скорост при движение на фарове се определя в зависимост от дължината на осветената зона пред автомобила по протежение на лентата за движение, така че автомобилът да бъде спрян в полето на видимост.

При къси светлини, пътя пред автомобила в лентата за движение  се осветява на разстояние около 50-60 метра,а при  дълги светлини, осветеното разстояние е над 100-120 метра.Съобразената скорост е тази, при която автомобилът може да спре в рамките на осветена зона пред автомобила и при движение на къси светлини тя е под 61 км/ч.На практика разстоянието на забелязване на пешеходец с тъмни дрехи в собствената лента в реална пътна обстановка при движение на автомобила на къси светлини и при насрещен автомобил на къси светлини за млади водачи е 40-60 метра , а за възрастни водачи е 35-55 метра.C оглед възрастта на водача на товарния автомобил към датата на произшествието следва да се приеме, че той би трябвало да забележи пешеходец, който се е намирал пред автомобила на разстояние 40 - 60 метра.

Пълния спирачен път или т.н. „опасна зона за спиране" на автомобила при скорост 70 км/ч.е  67,45 м. ,което разстояние със скоростта на движение в конкретния случай се изминава за 4,86 сек.Експерта стига до извода,че  ако водачът на автомобила е реагирал когато се е намирал на минимално възможното разстояние на забелязване на пешеходеца,то той не би имал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно  спиране.Пострадалата попада дълбоко в опасната зона за спиране на автомобила.

Същевременно,ако водачът на автомобила е реагирал когато се е намирал на максимално възможното разстояние на забелязване на пешеходеца, то той не би имал техническата възможност да избегне удара при условие че пешеходецът е неподвижен в пътната лента. Пострадалата отново попада в опасната зона за спиране на автомобила в последните 7,45 метра от спирачния му път , ударът отново ще се състои,но при скорост от около 36 км/ч.

От поясненията дадени от експерта при изслушването му в съдебно заседание се установява,че  в момента на удар пешеходката се ес намирала по средата на лентата на движение на автомобила.

По делото са разпитани свидетели ангажирани от двете страни.

            Свидетелите на ищцовата страна ЕА. и ЯА. са съответно дъщеря и син на починалата З. А. и племеници на ищеца.Двамата свидетели установяват,че майката на ищеца починала когато той бил само на седем години,като св.А. дори не я помни,защото той е най-малкият.Бащата на ищеца бил инвалид с ампутиран крак и не можел да се грижи за ищеца.Грижите за него поела изцяло тяхната майка З. А..Така с течение на времето ищеца бил приет в семейството до такава степен,че отношенията между него и сестра му З. били като майка и син,а тези със свидетелите като между братя и сестра.Д. приемал З. като своя майка,а тя – него като рожден син.Повечето техни близки и познати в гр.С. възприемали Д. като син на З. и не или наясно с действителната им родствена връзка.Хората знаели,че Д. като техен брат.Свидетелите установяват,че З. помагала на Д. във всичко-гледане,готвене ,пране,училище,пазаруване.Баща му получавал малка пенсия за инвалидност,която едва му стигала за лекарства и храна.Той не бил в състояние да се грижи за издръжката на малкия си син Д..

            Св.А. заявява,че З. изгледала Д. като свое дете и не правила разлика между него и другите си две деца,напротив случвало се да купува нещо на него,а на свидетелката да не купува.Двамата били силно привързани един към друг,З. го търсела когато той закъснее,притеснявала се за него,той й споделял всичко,тя го подкрепяла,той разчитал за всичко на нея.

Св.А. установява,че Д. винаги живял заедно със семейството на З..Живеели на квартира в гр.С..След като започнал да работи Д. започнал да плаща част от наема.Сестра им Есе оженила в с.В.Д..Свидетелят и майка му З. живели няколко месеца при нея,защото не можели да си плащат наема и З. не искала да бъде в тежест на Д.,който останал в една стая в квартирата да живее сам.През това време З. често посещавала Д. ***.Ходели заедно със свидетеля.Дори в деня на инцидента З. ,която била на рожден ден на внучето си в с.В.Д.,отишла до С. да види Д.,но явно не го намерила и тръгнала да се връща към селото пеша защото изпуснала автобуса.Свидетелят установява,че Д. винаги се допитвал до З.,питал я дори дали да се ожени.Оженил се и имал две деца,но жена му го напуснала и взела децата със себе  си като заживяли във Велинград.Д. преживял тежко раздялата като отново разчитал на подкрепата на З..

Двамата свидетели установяват,че Есъобщила и на Яи на Д. за смъртта на З..Двамата свидетели установяват,че Д. бил силно шокиран и много разстроен от новината за смъртта й-много плакал,прилошало му,наложило се да го водят на баячка в с..Дълго време бил отчаян,потиснат,затворен,необщителен.Често ходел на гроба на З. в с.В.Д.,а след първата година ходят заедно на задушница и по празници.

Към настоящия момент ищеца и свидетеля ЯА. ***,която е собственост на свидетеля.Свидетелят закупил къщата с парите,които получил като обезщетение след смъртта на майка си.

            Като свидетел на ответната страна е разпитан водача на автомобила П.П..Същият установява,че пътувал от с.В.Д. към гр.С. и в района преди с.В. срещу него се движели три автомобила ,един от които с включени дълги светлини.Свидетелят бил заслепен от фаровете и тогава изведнъж чул удар и усетил,че е блъснал нещо.Управлявания от него автомобил се движел на къси светлини по средата на лентата за движение със скорост между 50 и 70 км./ч.и удара настъпил челно.Спрял на разстояние 50.60м.след удара и се върнал назад да види какво се е случило.Видял на земята жена в тъмни дрехи и усетил мирис на алкохол около нея.Установява,че след като бил заслепен от насрещно движещия се автомобил намалил скоростта.Свидетелят установява,че в района на инцидента нямало знак за ограничение на скоростта и въпреки че познава пътя много добре не може да установи дали на мястото има банкет и каква е ширината и състоянието  му.

            Като свидетел на ответната страна за опровергаване на показанията на св.А.,която установява,че ищеца всеки ден ходел на гроба на З. в с.В.Д. е разпитан кмета на селото Д.Х..Същият в показанията си заявява,че не познава нито ищеца ,нито сестра му З..Не познава и съпруга на Е.Смътно се сеща кои са хората. 

            При така изложената и приета за установена по  делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявения главен иск е частично основателен.

             Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая с оглед данните, че застрахователния договор е бил сключен на 13.12.2015., т.е. при действието на отменения КЗ и липса на данни за друго уговорено, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото производство.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответника е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство по делото.

Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се установява  от заключението на вещото лице.Установено е по безспорен и категоричен начин противоправно поведение на водача на застрахованото МПС-шофиране с несъобразена с пътните условия скорост ,а именно около 70км./ч. в тъмната част на денонощието при насрещно движещи се автомобили с включени светлини. Смъртта на З. А. е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с пътно транспортното произшествие.Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според  чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане.В настоящия случай съдът зачита и задължителната сила на присъдата на основание чл.300 от ГПК относно извършването на деянието,неговата противоправност и вината на извършителя.Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.

Неимуществените вреди причинени на  ищеца вследствие смъртта на З. А. се изразяват в мъка и страдание от загубата на един от най-близките хора. От събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е брат на починалата.При това положение с оглед спорния по делото момент за активната материално правна легитимация на ищеца ,следва на намери приложение разрешението  дадено от  ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г.и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е,че според  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,бабите и дядовците,са част от най-близкия родствен и семеен кръг,а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.

Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство,а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Именно такъв е настоящия случай.Предвид събраните по делото доказателства се установи,че ищеца е брат на починалата З. А..Видно от удостоверението за родствени връзки представено като доказателство по делото майката на ищеца е починала през 1989г.,когато тоя е бил на  години.Баща му,който е бил болен –инвалид с ампутиран крак,е починал през 1999г.,когато ищеца е бил на .Установи се,че заради здравословното си  състояние   и ниския размер на пенсията ,която е получавал ,бащата на ищеца не е бил в състояние да се грижи за неговото отглеждани и за издръжката му. Поради това грижите по отглеждането на ищеца от ранна детска възраст са били поети от неговата сестра З..Ищеца е заживял в семейството й и е бил отгледан от нея заедно и наравно с двете й рождени деца,като разликата във възрастта между по-голямото дето не З. и ищеца е сама две години.Двамата свидетели на ищеца-син и дъщеря на З.,установяват по категоричен начин обстоятелства относно съвместния живот с ищеца.От показанията на свидетелите съдът приема за установено ,че ищеца е бил приет в семейството на сестра си и отгледан като нейно родно дете.В течение на годините и в резултат  на съвместния живот  между ищеца и неговата сестра са се създали отношения на близост и силна привързаност надхвърляща тази характерна за отношенията между брат и сестра.Всички и в семейството ,и в кръга на техните познати ,са приемали ищеца като рожден син на З. и като брат на нейните деца.Като такъв го приемали и свидетелите.Същите са живеели заедно през целия си живот,с изключение на няколко месеца,когато З. и сина й Яживеели при дъщеря й Ев с.В.Д.,а ищеца останал да живее в гр.С..Това се наложило поради финансови причини.Пред това време обаче контактите не са били преустановени,напротив-З. и Ячесто посещавали Д..Дори и в деня на смъртта си З. е отишла в гр.С. ,за да се види с ищеца.Доказателство за създадената близост между З. и нейните деца с ищеца,а оттам и за близостта създадена и съществуваща между двамата, е и факта,че дори и към настоящия момент ищеца живее заедно със сина на З. Яв къща в гр.С..

Именно в резултат на създадената връзка между ищеца и З.  като между майка и роден син,ищеца изключително тежко е понесъл загубата й.Като отчита вероятната в голяма степен заинтересованост на двамата свидетели на ищцовата страна от благоприятен за ищеца изход на делото,съдът не може да не кредитира показанията им в частта,в която и двамата установяват,че ищеца дълго плачел и бил шокиран от смъртта на сестра си.Скръбта му била толкова силна,че изпитвал и физическо неразположение.Изпаднал в отчаяние,затворил се в себе си и започнал да избягва дори и тях.

            Съгласно  чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания  да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В настоящия случай като допълнение към горното следва да се отчете,че и факта,че в лицето на З. ищеца е загубил най-близкия си човек,който е полагал грижи за него през целия му живот,който е бил негова опора  и с когото е изградил силна и трайна емоционална връзка. При това положение съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 50000,00лв. За разликата до 126000,00лв.,след увеличението по реда на чл.214 от ГПК,исковата претенция се явяват неоснователна. 

            Ответната страна е направила възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение заради съпричиняване от страна на пострадалата на   вредоносния  резултат.В случая съдът приема,че е установено допринасяне  на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е основателно. Основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.Съпричиняването има обективен характер,като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка.Принос   е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин и самите вреди (Решение№169/28.02.2012г.по т.дело№762/2010г.-IIт.о.ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС). В случая е установено,че  З. А. се е движела или се е намирала на пътното платно ,по средата на лентата за движение на автомобила в тъмната част на денонощието при намалена видимост и облечена с тъмни дрехи.Освен това тя е била в състояние на силно алкохолно опиянение при установено съдържание  на алкохол с концентрация в кръвта 3,58 промила и в такова състояние според заключението на вещото лице д-р П.М. същата е била неадекватна ,изложила се е на опасност като  не е могла да възприе правилно ситуацията на пътя,да напусне пътното платно при положение,че идващите автомобили са били с включени светлини и забележими от разстояние поне 100 метра.Употребата на алкохол е затруднила както възприятията й,така и мисловния процес по оценка на ситуацията и по вземане на решение за адекватно поведение съобразено с нея.В настоящия случай  съдът приема,че степента на съпричиняване на увреждането от страна на  пострадалата  е изключително висока  и се равнява на 50%.

            При това положение дължимото на ищеца обезщетение в размер на 50000,00лв.следа да бъде намалено наполовина. Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетение   в размер на  по 25000,00лв.

            Съдът счита за основателно възражението на ответника, че е налице лимит на обезщетението от 5000 лева по чл. 493а КЗ във връзка с § 96КЗ. Разпоредбата на § 96КЗ противоречи на чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС). С решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на Съда на Европейския съюз е прието, че  член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Основателен е предявения като акцесорен по своя характер иск за присъждане на лихва за забава .Върху главницата следва да бъде присъдена в тежест на ответника  законната лихва за забава ,считано от деня на увреждането,тъй като при прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя по отменения КЗ (приложим в случая) лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/- от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1-во от КЗ /отм./.

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да поеме държавната такса за разглеждане на спора в размер на 1000,00 лв., съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Таксата следва да се внесе по сметката на Окръжен съд – Пазарджик.

С оглед изхода на делото и при направено искане ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от предявената претенция.При направени разноски в размер на 2340,00лв.съгласно списъка по чл.80 от ГПК и представени доказателства ,ответникът има право на разноски в размер на 1875,71лв.

Пълномощника на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА не подлежат на присъждане в тежест на другата страна в минимален размер съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.С оглед уважената част от исковата претенция следва да бъде  присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

 Водим от горното   съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********, със седалище в гр. С.,район „", бул. "" № , представлявано от С С П да заплати на основание чл.226 от КЗ /отм./ на  ищеца  Д.А.А.,ЕГН **********,*** обезщетение за претъряни неимуществени вреди в размер на 25000,00лв.вследствие смъртта на сестра му З. А.А.,починала на.вследствие на ПТП от.,виновно причинено от  П.А. П.а при управление на МПС товарен автомобил марка ,модел    с ДКН   със валидно сключена застраховка ГО при ответника-застрахователна полица №BG/02/115003046704 от 13.12.2015г.,ведно със законната лихва,считано от 12.02.2016г.до окончателното й изплащане като за разликата над 25000,00лв.до претендираните 126000,000лв.ОТХВЪРЛЯ   иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА   „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********  да заплати ДТ по делото по сметка на ПОС в размер на 1000,00лв.

ОСЪЖДА ищеца  Д.А.А.,ЕГН **********  да заплати деловодни разноски в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД в размер на   1875,71лв.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ПАС в дву седмичен срок от връчването му на страните  с въззивна жалба.

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: