Решение по дело №190/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по предявени от А.Щ.Д. *** обективно съединени искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, с които се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1167/25.03.2019 г. на кмета на община Варна, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 433 /четиристотин тридесет и три/ лв., причинени със заплащането на съдебни разноски по адм. дело № 2734/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, адм. дело № 561/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, адм. дело № 194/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело № 8448/2022 г. по описа на ВАС.

В исковата молба и в допълнително депозирана уточняваща молба с.д. № 1797/ 06.02.2023 г. ищецът подробно е изложил доводите, с които обосновава исковата си претенция. Обобщено същите се състоят в твърдения, че претърпените от него неимуществени вреди – влошено здравословно състояние, стрес, безпокойство и др., са резултат на отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед № 1167/25.03.2019 г. на зам. кмета на Община Варна, издадена на основание чл. 190, ал.1, ал.2 вр. с ал. 6 от ЗУТ. Според ищеца заповедта е издадена със „съдействието“ на служители в общинската администрация с престъпна цел и при наличието на умисъл, а именно – той да бъде принуден да продаде своя недвижим имот ПИ ***по КК на гр. Варна, находящ се в ж.к. „Изгрев“. В съдебно заседание поддържа исковата си молба.

Ответникът Община Варна, чрез упълномощения процесуален представител ю.к. П. Ц. представя писмено становище с.д. № 12406/ 30.08.2023 г. за неоснователност на иска, поради неговата недоказаност, доколкото от страна на ищеца А. Щ. Д. не са представени доказателства за настъпване на твърдените от него неимуществени вреди. С оглед на това счита, че исковата претенция е останала недоказана както по основание, така и по размер. На посочените основания моли съда да отхвърли иска, както и да присъди в полза на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура Варна пледира за неоснователност и на двете искови претенции. Счита, че претенцията за претърпени неимуществени вреди е неподкрепена с доказателства, а по отношение на тази за претърпените имуществени вреди, представляващи съдебно-деловодни разноски по повод на водените от ищеца административни дела пред Административен съд – Варна и пред Върховния административен съд, намира за приложим друг ред разписан в АПК, което налага извод за неприложимост на ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На 25.03.2019 г. въз основа на изрично делегираните му правомощия да издава заповеди по реда на чл. 190 от ЗУТ , заместник- кметът на Община Варна издава Заповед № 1167. С нея по подадени две заявления е разрешено на Е.Л.К.– собственик на ПИ ***и на К.С.Д. – собственик на ПИ ***по КК на гр. Варна, кв. “Изгрев“, прокарване на временен път с ширина 3,50м, обозначен със зелени линии на скица №101/14.03.2019г. през ПИ ***с вписан собственик в КР А.Щ.Д., покрай северната граница на имота, с което се засяга площ от 145кв.м, след което трасето продължава през ПИ ***покрай северната му граница, с което се засяга площ от 85кв.м, за да достигне до ПИ ***. За започналото въз основа на заявленията адм. производство Д. е бил уведомен, но до приключването му не е подавал възражения, включително не е подавал жалба до съда срещу заповедта. Поради липсата на постъпили жалби е прието, че административният акт е влязъл в законна сила и е предприето започване на производство по реда на чл. 210 от ЗУТ за определяне размера на дължимото годишно обезщетение за ползване на засегнатите от трасето на временния път части от обслужващите имоти. Недоволен от размера на определеното с решение № 8-22 по Протокол № 8/ 21.08.2019 г. на общинската Комисия по чл. 210 от ЗУТ обезщетение, ищецът А. Щ. Д. го е оспорил пред Административен съд – Варна. Образувано е адм. дело № 2734 по описа на съда за 2019 година. С протоколно определение от 21.02.2020 г. производството по делото е спряно, тъй като в жалбата на А. Д. са наведени доводи за нищожност на заповед № 1167/ 25.03.2019 г. и е поискано същата да бъде прогласена за нищожна. Съдът е съобразил, че така поставеният въпрос остава извън предмета на спора относно законосъобразността на решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, поради което не следва да се произнася по съществото на спора до решаването на въпроса относно нищожността на заповедта за прокарване на временен път.

Във връзка с тези възражения за нищожност, пред Административен съд – Варна е образувано адм. дело № 561/ 2020 г. с жалбоподател А. Д., чийто предмет е валидността на заповед № 1167/ 25.03.2019 год. В хода на това съдебно производство е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която сочи, че в трасето на предложеният от общината вариант за прокарване на временен път, в засегнатата част от имота на ищеца (ПИ ***), попада електрически стълб, който е част от електропровода ВЕЛ „Вапцаров“ 20кV, чиито въздушни кабелни линии са изградени през 1985г., които съставляват част от електроразпределителната мрежа средно напрежение на електроразпределителното дружество “Е.С. “ АД и в този смисъл съставляват енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката. Съдът установил, че заповед № 1167/ 25.03.2019 не е влязла в законна сила доколкото електроразпределителното дружество, чиито сервитутни права са засегнати от нея, не било уведомено за образуването на производството по чл. 190 от ЗУТ и за административния акт, с който то е приключило. На основание чл. 162, ал.1 от АПК, съдът е уведомил “Е.С. “ АД за издадената заповед № 1167/ 25.03.2019 г., след което същата е оспорена от дружеството с доводи за нейната незаконосъобразност.

Административно дело № 561/ 2020 г. по описа на Административен съд – Варна е приключило с Решение № 1181 от 24.09.2021 год. Видно от диспозитива на съдебното решение, уважена е жалбата на “Е.С. “ АД и заповед № 1167/ 25.03.2019 г. е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът не е констатирал наличие на толкова съществени недостатъци на оспорения административен акт, които да обосноват извод за неговата нищожност, с оглед на което жалбата на А.Щ. Д. е отхвърлена като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е оспорено по касационен ред от инициатора на настоящото съдебно производство във всичките му части. Пред Върховен административен съд е образувано адм. дело № 194 по описа на съда за 2022 година. Същото е приключило с решение № 5583/ 08.06.2022 г., с което като недопустима е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Д. *** в частта, с която заповед № 1167/ 25.03.2019 г. е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В тази част касационното производство е прекратено. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.

Решението на 3-членния състав на ВАС, с което производството по делото частично е прекратено е потвърдено от 5-членен състав на ВАС с определение № 9368/ 25.10.2022 г., постановено по адм. дело № 8448/ 2022 год.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните в производството като с нарочно определение от о.с.з., проведено на 04.07.2023 г., на ищеца А. Щ. Д. е указано, че не е представил и му е определен 3-дневен срок за представяне на доказателства за наличието на твърдените от него неимуществени вреди. В указания срок такива не са представени. Не са представени и до приключване на устните състезания като в проведеното последно заседание по делото ищецът заявява, че не разполага с медицинска документация , тъй като това било отдавна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира исковата молба на ищеца А.Щ.Д. за процесуално допустима – отменената като незаконосъобразна заповед № 1167/25.03.2019 г. е имала правно действие по отношение на ищеца Д., а нейната отмяна по искане на друг правен субект /в случая „Е.С. “ АД/ не представлява обстоятелство за недопустимост на исковата претенция. Допустимостта на предявените искове е потвърдена и с определение № 5637/30.05.2023 г. по адм. дело № 2858/2023 г. по описа на ВАС, с което определението за прекратяване на първоинстанционното дело е било отменено и исковата молба е върната за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разгледана по същество, исковата претенция е изцяло неоснователна - както по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, така и по отношение на обезщетението за неимуществени такива, като съображенията на съда за това са следните :

Отговорността на държавата и общините по предвидения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред се реализира при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и 3/ причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие с настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от предпоставките от така описания фактически състав прави претенцията неоснователна.

За да се ангажира отговорността на ответника по специалния ред на чл. 1 ЗОДОВ за издадения от негов адм. орган незаконосъобразен адм. акт, следва правата и законните интереси на засегнатото лице да са накърнени от съответната административно-разпоредителната дейност, като съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице или не.

Относно искането за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

За да се установи дали за ищеца е налице защитено от закона право да търси съответната защита, следва да се определи какъв е характерът на вредите. От изложеното в исковата молба на А. Щ. Д., както и от останалите негови изявления в хода на настоящото производство, става ясно, че претендираните от него имуществени вреди в размер на 433 лева имат характер на съдебни разноски по повод на образуваните по негови жалби административни дела, а именно: 1/ Адм. дело № 2734/ 2019 г. по описа на Административен съд – Варна; 2/ Адм. дело № 561/ 2020 г. на Административен съд – Варна; 3/ Адм. дело № 194/ 2022 г. по описа на ВАС и 4/ Адм. дело № 8448/ 2022 г. на ВАС.

Съгласно чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Предвид характера на вредите като разноски за водените от ищеца административни дела, съдът счита, че редът за тяхното възстановяване е разписан в чл. 143 от АПК. Това води до категоричен извод за неприложимост на ЗОДОВ в разглеждания случай.

В допълнение към горното следва да се посочи, че в разпоредбите на чл. 143, ал.1 и ал.2 от АПК законодателят е предвидил възстановяване на съдебните разноски за жалбоподателя, когато неговата жалба е уважена с постановеното съдебно решение. Видно от Решение № 1181 от 24.09.2021 г., постановено от АС – Варна по адм. дело № 561/ 2020 г., заповед № 1167/ 25.03.2019 г. е отменена като незаконосъобразна по жалбата на „Е.С. “ АД, а жалбата на А. Д. с формулирано искане за прогласяване на нейната нищожност е отхвърлена от съда като неоснователна. С оглед последното, право на разноски никога не е възниквало за настоящият ищец . По тези съображения претенцията на Д. за обезщетение за имуществени вреди е неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава.

Относно искането за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Отговорността на държавата, съответно общината, по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе в изложението три предпоставки, които следва да са налице кумулативно. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства.

Първата от необходимите предпоставки е наличието на вреда. Вредата не е абстрактно понятие. Вредите са всички неблагоприятни последици, които накърняват правната сфера на търсещият защита. Те са онова зло, което той е бил принуден да търпи или търпи в момента. Понятието правна сфера е често използвано в теорията като едно абстрактно определение, но легална дефиниция за него не е изведена. Най-общо то може да се определи като всички защитими от правото блага, които принадлежат на един субект. Тези блага могат да бъдат както имуществени, неимуществени, така и всички фактически състояния, на които законодателят дава защита. За да бъде възмездена исковата претенция, тя трябва да има конкретни проявления в обективната действителност. Това важи дори и в случаи като разглеждания, когато искането е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съществуващата съдебна практика приема за такива вреди причиняването на стрес, тревожност, безпокойство и др., но дори и в тези случаи тези състояния на ищеца подлежат на доказване с всички допустими средства. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, както вече се посочи.

В разглеждания случай твърденията на А. Щ. Д. за настъпили неимуществени вреди в неговата правна сфера в хода на административното производство по издаване на Заповед № 1167/ 25.03.2019 г., както и до нейната отмяна по съдебен ред, са останали голословни и неподкрепени с доказателства. Не е представена медицинска документация или други доказателства, от които може да се направи извод за настъпили изменения във физическото, психическото или емоционалното състояние на ищеца, достатъчни да обосноват извод за наличието на неимуществена вреда. За възникване на правото на обезщетение необходимо е неимуществената вреда да е пряк и непосредствен резултат от отменената като незаконосъобразна заповед № 1167/25.03.2019 г. , в каквато връзка изцяло неотносими са доводите на ищеца за наличието на умисъл у конкретно посочени служители от администрацията на община Варна, в това число и кмета на общината, да му причинят вреда като чрез измама го принудят да се разпореди с имота си – след оставяне на исковата молба без движение , с подадената уточняваща молба ищецът ясно е определил предмета на делото изрично посочвайки , че източник на вредата се явява въпросната незаконосъобразна и отменена заповед, т.е. в съответствие с диспозитивното начало в съдебния исков процес , предметът на същия няма предвид незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или повод изпълнение на адм. дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Освен, че не представя доказателства отменената заповед да му е причинила стрес или какъвто и да било друг вид душевно неразположение сочещо на претърпяна от ищеца неимуществена вреда, обективните данни установени в хода на делото за прогласяване нищожността на заповед № 1167/25.03.2019 г. / адм. дело №561 от 2020 г. е приложено по настоящото дело/ сочат на поведение на Д., което не разкрива такова негово състояние – той не е подавал възражение срещу решението на помощния орган /Комисията за определяне трасе на временен път/, не е обжалвал заповедта в срок, а несъгласие е изразил за първи път когато е издадено решението по чл.210 от ЗУТ, едва след което се възползва от правната възможност безсрочно да атакува валидността на адм. акт, т.е. убедителни данни за претърпени от настоящият ищец неимуществени вреди в хода на адм. производство по издаването на заповед № 1167/25.03.2019 г. не са налице. Що се касае до съдебното производство образувано по жалбата на Д. за обявяване нищожността на същата заповед, то дори той да бе претърпял по време на този съдебен процес недоказаните в случая неимуществени вреди, същите не биха могли да бъдат пряк и непосредствен резултат от отменения по жалба на друг правен субект унищожаем адм. акт, тъй като собствената му претенция за нищожност на същият адм. акт е била неоснователна и съответно отхвърлена като такава.

Недоказаните факти са несъществуващи, т.е. липсата на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди сочи на отсъствието на втората материална предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, което прави изцяло неоснователни обективно съединените два иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 443 лв. и обезщетение в размер на 300 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, съответно същите следва да бъдат отхвърлени като такива.

При този изход на спора предвид своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, в негова полза следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.

Водим от горното Административен съд - Варна, XVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на А.Щ.Д. *** с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1167/25.03.2019 г. на кмета на община Варна, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 433 /четиристотин тридесет и три/ лв., причинени със заплащането на съдебни разноски по адм. дело № 2734/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, адм. дело № 561/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, адм. дело № 194/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело № 8448/2022 г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА А.Щ.Д. *** с ЕГН ********** *** за разноски по делото сума в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: