Решение по дело №544/2015 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         20.03.2018 г.                                        гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Балчик                                                граждански състав         

на двадесети февруари                                   през две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                  Председател: Цонко Иванов

                                                                                                  Членове:

                                                                                                 Съдебни заседатели:

секретар Р.С.

прокурор

като  разгледа  докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 544 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Подадена е искова молба от „В и К” ЕООД. гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК:*********, представлявано от управителя инж. П.К., чрез пълн. адв, М.Г. срещу „Б. Б.“ ЕООД, с.Оброчище, вилно селище Б., ЕИК:*********, представлявано от Т.М.Г., с цена на иска: 10141,35лв. - главница и 1455,61лв.-чл.86 ЗЗД, с правно основание: чл. 318 ТЗ / 183 oт ЗЗД.

Ищецът чрез пълномощника си твърди, че ответника „Б. Б.“ ЕООД е ползвател на ВиК услуги на ищцовото дружество и като такъв има открита индивидуална партида - кл. № 12306 за обект, находящ се в с. Оброчище, вилно селище „Панорама" - обект № 12473. В обекта на ответника е монтиран водомер, съобразно чийто показания са отчитани потребените количества вода. Предвид наличието на открита партида ищецът по делото с изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат Последното на основание сключен между ищеца и ответника договор при действие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги па потребителите от "В и К” ЕООД, по силата на който водоснабдителното дружество е предоставяло на ищеца-абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползваните услуги. В съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Задълженията на длъжника към датата на подаване на исковата молба възлизат на 10141,35лв. за периода от 27.07.2012г. до 26.06.2014г. , а по фактури както следва:

 

Предвид това, че ответникът по делото не е заплатил дължимата от него сума в установените срокове, а именно в тридесетдневен срок от издаване на фактурите то същият дължи и обезщетение за забавата на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, изчислено в размер на законната лихва, считано от датата на забавата на всяко едно непогасено главно парични задължение до датата на подаване на исковата молба. Същите възлизат на 1455.61лв. Предвид горното, моли, да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в основателността на предявения иск въз основа на доказателствата, които представя, както и на тези, които ще се съберат в хода на съдебното производство, да постанови решение, с което да осъди ответника „Б. Б." ЕООД да заплати на ищеца „В и К” ЕООД следните суми: 10141,35лв, представляваща неплатена цена за предоставени ВиК услуги /за ползвана, пречистена и отведена вода/ за периода 27.07.2012г. - 26.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване, а по фактури както следва:

 

1455,61лв., представляваща обезщетение за забава върху главните парични задължения, изчислено в размер на законната лихва, за периода ла забавата на всяко едно задължение при изискуемост - първия ден след изтичане на тридесет дневен срок за плащане след фактурирането на задължението, до датата на подаване на исковата молба, а по фактури както следва:

както и сторените съдебно деловодни разноски и адв. възнаграждение.

                Ответникът „Б. Б.“ ЕООД, с. Оброчище, вилно селище Б., ЕИК:*********, представлявано от Т.М.Г., в законоустановения срок по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор. В първо съдебно заседание се явява адв.С. ***, като пълномощник на ответника и оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер. Твърди, че служебно са начислени сумите които се претендират и довереника му не е уведомяван. Твърди, че комплекса не работи от 2010г. и няма как да е изконсумирано количеството вода. Твърди, че водомера се намира извън територията на ваканционното селище и дори и да е имало проблеми с течове, те са били извън обекта и представител на ответника не е уведомяван за това. Засичането на показанията са били извършване без представител на ответника от представители на ищеца и кога и как е ставало ответника не знае. Нито една от представените с исковата молба фактури не е връчвана на ответника и същия не знае за ищцовите претенции. Имало е теч извън селището, защото представителите на ищцовото дружество не са пожелали да има водомер в имота на ответника и да се засича по него консумацията. Моли като неоснователна и недоказана ищцовата претенция да бъде отхвърлена. 

            Съдът като взе предвид доказателства, становищата на страните, свидетелските показания и неоспорената ССЧЕ прие: Според показанията на Л.С.М., бивш управител до 2001 г. на ваканционното селище винаги се били в спорове с ищцовото дружество. Твърди, че са закупили водомери и са направили шахти за тях в селището, но представители на ищеца са отказали да ги монтират и запечатат, а водомера бил  извън селището над 300-350м. и задължение на ищеца е да поддържа водомера и тръбопровода до оградата на имота на ответника. Свидетелите на ищеца В.С.С. и И.Д.Й., бивши служители твърдят, че действително водомера не е в селището, а в шахта, в някаква горичка до „Албенските“ складове. Твърдят, че когато те са отчитали водомера е бил в изправност и са попълвали карнетите. Св.С. посочва, че отчела била големи консумации, имало теч и уведомила по телефона св.М., който и казал да спрат водоподаването, което и направили. Вещото лице по изслушаната и приета ССЧЕ посочва, че има плащания от ответника които ищеца не е отразил по сметка „клиенти“в партидата на ответника за погасяване фактурирано задължение. В счетоводството на ищеца има само електронни фактури В счетоводството на ответника процесните фактури не са включени в „Дневниците за покупки“ и справките-декларации по ЗДДС м.07.2012г.-м.06.2014г. са с /0/нулеви стойности и ответника не е упражнил право на дънъчен кредит. Вещото лице посочва, че ежемесечно не са разпечатвани фактурите, а са били на някакъв файл. Според констатациите посочва, че всеки инкасатор си пише каквото прецени в карнетите и нямат единно отразяване и отчитане. След приемане експертизата ищеца, чрез адв. Г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК прави изменение на исковата претенция, касаещо обезщетенията за забава, претендирани от ищеца срещу ответника, като: по фактура № ********** от дата 30.08.2012 г., вместо иск за 20,20 лв. се счита иск за 24,19 лв.; по фактура № ********** от дата 29.09.2012 г., вместо иск за 17,69 лв. се счита иск за 21,02 лв.; по фактура № ********** от дата 28.02.2013 г., вместо иск за 16,34 лв. се счита иск за 20,19 лв.; по фактура № ********** от дата 03.04.2013 г., вместо иск за 38,24 лв. се счита иск за 50,27 лв.; по фактура № ********** от дата 30.04.2013 г., вместо иск за 13,98 лв. се счита иск за 15,90 лв.; по фактура № ********** от дата 30.05.2013 г., вместо иск за 12,01 лв. се счита иск за 14,65 лв.; по фактура № ********** от дата 26.06.2013 г., вместо иск за 7,05 лв. се счита иск за 7,44 лв.; по фактура № ********** от дата 25.07.2013 г., вместо иск за 64,93 лв. се счита иск за 92,24 лв.; по фактура № ********** от дата 24.08.2013 г., вместо иск за 291,25 лв. се счита иск за 427,68 лв.; по фактура № ********** от дата 27.09.2013 г., вместо иск за 286,87 лв. се счита иск за 415,14 лв.; по фактура № ********** от дата 28.10.2013 г., вместо иск за 255,54 лв. се счита иск за 374,31 лв.; по фактура № ********** от дата 26.11.2013 г., вместо иск за 244,54 лв. се счита иск за 373,79 лв.; по фактура № ********** от дата 27.12.2013 г., вместо иск за 184,54 лв. се счита иск за 290,44 лв.. Безспорно съдът приема, че водомерът е в шахта, която е извън селищното образувание на ответника и то на няколко стотин метра. Засичането на консумирана вода са вършели инкасаторките-свидетели, а фактурирането е било в счетоводството на ищеца. Липсват данни и не се представят доказателства от ищеца да има покана или връчена фактура на ответника за претендирания период. В счетоводството на ищеца не е било осчетоводено дори налично плащане от ответника, което според вещото лице е било от старата програма. Съдът приема, че действително е имало проблеми между дружествата, като вина имат служителите на ищеца, които са отказали монтиране на водомер в шахта или помещение на ответника, в имота му. Не се оспори факта, че е имало теч извън имота на ответника, вероятно поради някаква повреда или друга причина, но точно къде и причината не се установи по делото. Ищеца с ответника е следвало да се договорят водомерната шахта на е на имотната граница с цел дори пазача на имота да има възложено от представляващия ответника задължение да проверява ежедневно водомера дали е на място и има ли някакъв проблем.

            С оглед на това настоящия състав приема, че е налице виновно поведение на ищеца и същия не можа при пълно и главно доказване да докаже исковите си претенции. Няма надлежно издадени фактури и дори опит да бъдат връчени на ответника. Следва исковите претенции да бъдат отхвърлени като недоказани.

            При този изход на спора претендираните от ищеца разноски не следва да се присъдят. Представляващия ответника не претендира разноски.

            Водим от изложеното съдът

 

                                                                       РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В и К” ЕООД, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК:*********, представлявано от управителя инж. П.К., чрез пълномощника адв. М.Г., срещу „Б. Б.“ ЕООД, с.Оброчище, вилно селище „Б.“, ЕИК:*********, представлявано от Т.М.Г., иск за сумата от 10141,35 лв. - главница по иска с правно основание чл. 318 ТЗ, и 2128,61 лв. - лихва по чл.86 ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                  Съдия: