О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 10.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ :
сложи за разглеждане гр.д.№ 1 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.И.Б. против Софийски градски съд за заплащане на обезщетение за материални и нематериални /емоционални/ вреди : сумата от 5 500 000 лв. за материални вреди, ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. и за сумата от 5 000 000 лв. за нематериални /емоционални / вреди.
С разпореждане от 14.01.2019г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на Габровски окръжен съд дължимата държавна такса и представи платежния документ по делото.
Разпореждането е редовно връчено на ищеца на 30.01.2019 г. На 31.01.2019 г. е постъпила молба от К.Б. с искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83 ал.2 ГПК. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83 ал.2 ГПК. С разпореждане от 19.02.2019 г. на ищеца е указано да отстрани недостатъците при попълване на декларацията, да представи доказателства за здравословното си състояние, Справка от АВ за притежаваните от него имоти и вещни права върху такива, да се посочат други източници на средства, ако има такива. Разпореждането е редовно връчено на Б. на 13.03.2019 г. На 18.03.2019 г. / подадена по поща на 14.03.2019 г./ е постъпила молба от К.Б., с която пояснява, че исковата молба е подадена на основание чл.2б от ЗОДОВ. Изисканите с разпореждането доказателства не са представени.
С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че не се установява по категоричен начин наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването на К.Б. от държавна такса и разноски за производството по настоящото дело. Представената декларация е непълна и не е подкрепена с необходимите доказателства, въпреки дадените от съда указания. При направената служебна справка в Агенцията по вписванията, Служба Вписвания София се установи, че ищецът и съпругата му притежават няколко недвижими имота в гр. София.Изложеното налага извода, че ищецът притежава достатъчно имоти, от които може да реализира доходи, с които да заплати разноските по делото. Поради изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Освен това при проверката, извършена от съда на основание чл.130 ГПК се установи, че предявените искове са недопустими.
Съгласно изложените в искова молба твърдения, претендираното от ищеца обезщетение е за имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия на съдия от Софийски градски съд, постановил определение №13632/15.06.2018 г. по гр.д. № 13950/2017 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, както и отказа на съдията да се отведе от разглеждане на делото. Не са наведени фактически твърдения, които да сочат на претендирано обезщетение по чл.2б ЗОДОВ срещу посочения в исковата молба ответник Софийски градски съд - за вреди във връзка с продължителността на производството по гр.д.№13950/2017г. пред СГС. Така заявените фактически твърдения не обосновават,че е предявена искова претенция по чл.2б ЗОДОВ срещу ответника СГС. Изложените твърдения за причинени вреди са от действия на съдия от СГС, постановил определение за отказ да бъде освободен от държавна такса, разноски и неприемане на отвод от разглеждане на делото, с което ищецът не е съгласен, както и за пристрастие, злоупотреба с имунитет и корумпираност. Така претендираното обезщетение от ответника СГС за имуществени и неимуществени вреди е извън хипотезите на ЗОДОВ. Посочването на продължило повече от три години разглеждане на друго дело в СГС в подкрепа на твърденията му за корумпираност, не е основание да се приеме наличие на хипотезата на чл.2б ЗОДОВ.
Недопустимостта на предявените искове обосновава връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК.В случая се претендират вреди от действия на магистрат от СГС при осъществяване на правораздавателна дейност - постановил решение 13632/15.06.2018 г. по гр.д. № 13950/2017 г. по описа на СГС. Отговорност за вреди от правораздавателната дейност може да се търси само по реда на ЗОДОВ. Ищецът в исковата молба и уточняващата не е навел фактически твърдения за ангажиране отговорността на ответника, които да попадат в хипотезите, визирани в чл. 2 от ЗОДОВ. Нормата на чл.132 от Конституцията на Република България изключва гражданската отговорност на магистратите за техните служебни действия, освен при извършено от тях умишлено престъпление от общ характер, а последното се установява с влязла в сила присъда, като в случая исковата претенция не се основа на такова твърдение..С оглед на това СГС не е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от действия на магистрати от състава на СГС, което обосновава и недопустимостта на предявенитe искове.
По изложените съображения и на основание чл.129,ал.3 ГПК и чл.130 ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на К.И.Б. за
освобождаване от държавна такса и разноски по настоящото дело.
ВРЪЩА подадената от К.И.Б. ***,кв.Драгалевци против Софийски
градски съд искова молба вх.№ 62/8.01.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1/2019г. по описа на Габровски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ :