РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Т С” ЕАД, ЕИК чрез пълномощника му –
юрк.А. против Наказателно постановление № 22-2200449/15.11.2022 г.,
издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по
труда”– София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се релевират доводи, че фактите и обстоятелствата,
изложени в обжалваното наказателно постановление не отговаряли на
действителната фактическа обстановка, което представлявало нарушение на
императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Твърди се, че не било посочено точно и ясно мястото на
нарушението, което било различно от мястото на констатиране на
нарушението. Излагат се аргументи и за допуснати нарушения по смисъла на
чл.42, т.7 и т.9 от ЗАНН.
По-нататък в жалбата се развиват съображения, че санкционираното
дружество е предприело мерки във връзка с предоставяне на необходимото
1
работно облекло, като предоставяването на безплатно специално облекло и
лични предпазни средства започнало от топлорайон „София-изток“, поради
което в случая следвало да намери приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
респ.чл.415в, ал.1 КТ.
По изложените съображения се оправя искане към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание проведено по делото дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от юрк.А., която в дадения ход по
същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
предвид аргументите, изложени в жалбата. Сочи още, че дружеството не е
бездействало, а предоставянето на работното облекло се забавило, защото се
чакало сключването на договори за доставка на работно облекло, съгласно
правилата на ЗОП.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Тодоров в дадения ход по същество на делото
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като процесното предписание
не било обжалвано в срок, влязло е в сила и е подлежало на изпълнение. До
приключване на проверката не били представени доказателства,
удостоверяващи изпълнението му. Ето защо, отправя молба към съда да се
произнесе с решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подаден сигнал от синдикатите била извършена
последваща проверка на „Т С” ЕАД, ЕИК по спазване на трудовото
законодателство.
В хода на проверката било констатирано, че не е изпълнено даденото на
основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, с протокол за извършена проверка от №
ПР2222201/13.07.2022 г. предписание под № 6, а именно: „Т С” ЕАД в
качеството си на работодател да предостави на всички работещи в
2
„Централно управление“ безплатно специално облекло и лични предпазни
средства, съгласно утвърдения от работодателя Списък на длъжностите в
Централно управление с право на безплатно работно облекло, специално
работно облекло и лични предпазни средства –( Приложение № 1 към Заповед
№ РД-383/28.11.2017 г.), съгласно чл.284, ал.1 от КТ “. Срокът на
предписанието е изтекъл на 26.08.2022 г.
На 16.09.2022 г. от страна на дружеството били представени документи,
от които се установило, че същото в качеството си на работодател не е
предоставило на М Й М – П на длъжност „инженер инвеститорски контрол“ в
„Централно управление“ към „Т С” ЕАД, полагащото й се специално работно
облекло, в това число работен костюм зимен /ватенка/ -не е получавала от
2018 г., елек –сигнален, след срока на износване /към м.04.2019 г./; на Е М Т
на длъжност „еколог“ към отдел „Екология“, работодателят не е предоставил
специално работно облекло, в това число ватенка след срока на износване
/към м.08.2020 г./; на М З Г –„специалист сигурност“ работодателят не е
предоставил специално работно облекло- ватенка след срока на износване
/към м.10.2018 г./.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол
№ПР2228853/16.09.2022 г.
На база на така направените констатации срещу „Т С” ЕАД бил
съставен АУАН № 22-2200449/16.09.2022 г. за извършено на 27.08.2022 г. в
предприятието нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
АУАН бил предявен на същата дата на пълномощник на дружеството,
който след като се запозвал със съдържанието му, го подписал без
възражения. Писмени възражения срещу акта не са били депозирани и в
законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на дружеството-жалбоподател
било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно
постановление, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 КТ за нарушение на
чл. 415, ал.1 от КТ. Същото било връчено срещу подпис на представител на
дружеството на 29.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
3
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 22-2200449/16.09.2022 г., протокол за
извършена проверка от № ПР2222201/13.07.2022 г., Протокол за извършена
проверка №ПР2228853/16.09.2022 г., Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на
Изпълнителен директор ИА”Главна инспекция по труда”, Заповед № ЧР-
1526/03.10.2022 г. и Заповед № ЧР-1280/04.09.2020 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностна характеристика за длъжността „главен
инспектор“ в Д“ИТ“ - София, известие за доставяне на пощенска пратка,
справка за неполучено работно облекло и лични предпазни средства, Правила
за осигуряване и използване на лични предпазни средства, специално работно
облекло, работно облекло и предпазни обувки в съответствие с Наредба №
3/19.04.2001 г. на работещите в „Т С” ЕАД, Заповед № З-РД-383/28.11.2017 г.,
списък на длъжностите в Централно управление с право на специално
работно облекло, работно облекло и предпазни обувки, съобразно Наредба №
3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства; както и от гласните
доказателствени средства.
В основа на фактическите си изводи съдът постави показания на св. Е.–
актосъставител и лично присъствал при извършване на процесната проверка.
Показанията на този свидетел се отличават с последователност и логичност,
което мотивира настоящия съдебен състав да им се довери изцяло.
Твърденията на св.Стоянова относно направените констатации по време на
проверката намират потвърждение в съставения протокол за извършена
проверка Протокол №ПР2228853/16.09.2022 г.
Фактът на наличието на предходна проверка на дружеството
работодател и даването на задължителни предписания от Дирекция
„Инспекция по труда” – София, както и съдържанието на тези предписания и
срокът им на изпълнение безспорно се установяват от приложеното към
материалите на делото писмено доказателство - протокол за извършена
проверка от Д”ИТ”- София № ПР2222201/13.07.2022 г.
От представените от „Топлофикация София” ЕАД писмени
доказателства и приобщени към материалите на делото не се установява, че
даденото предписание е било изпълнено, като на посочените в същото лица е
било предоставено съответното работно облекло.
Съдът не намира основание да подложи под съмнение изложените в
4
жалбата обстоятелства, че с Решение от 20.06.2022 г. е била открита
процедура по чл.20, ал.2, т.2 вр.чл.178 и сл.от ЗОП с предмет „Доставка на
предпазно облекло, специално предпазно облекло, работни обувки, лични
предпазни средства и индивидуални средства за защита на служителите на „Т
С” ЕАД, като срокът за подаване на офертите е бил до 22.07.2022 г., а на
26.08.2022 г. са били отворени ценовите предложения на участниците.
Изложеното мотивира извод, че към датата на издаване на предписанието -
13.07.2022 г. от страна на дружеството –жалбоподател е била стартирана
процедура по ЗОП, като на изпълнителният му директор, респ. на
председателя на УС на дружеството е бил известен факта, че процедурата
няма да приключи и да се сключат съответните договори до изтичане срока на
даденото предписание -26.08.2022 г., но въпреки това не е било обжалвано с
посочените аргументи, поради което и настоящият съдебен състав приема
изложеното в жалбата за обективна невъзможност за изпълнение на даденото
предписание и предприети действия в тази насока, за неоснователно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е насочена срещу административно –наказателен акт, който подлежи
на въззивно съдебно обжалване.
Настоящият съдебен състав противно на изложеното в жалбата, намира,
че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-
наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило
съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказаното лице. В атакуваното НП ясно, точно и пълно е
описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради
което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП,
нито е нарушено правото на лицето да узнае за какво точно административно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Датата и мястото на нарушението са посочени ясно -27.08.2022 г.,
5
предприятието на работодателя.
Като неоснователни съдът възприема и възраженията в жалбата за
допуснати нарушения по чл.42, т.7 и т.9 от ЗАНН. В текста на съставения
АУАН са посочени имената, точните адреси и датата на раждане на
свидетелите, така че същите са в достатъчна степен индивидуализирани и при
необходимост могат да бъдат установени, призовани и разпитани от съда. В
случая от твърдяното нарушение не се сочат лица, които са претърпели
имуществени вреди, така че да е необходимо да се посочат техните имена и
адреси в съставения АУАН.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид разпоредбата на
чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната - нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. Именно такъв орган е актосъставителят Е С на длъжност „главен
инспектор“ при Д”ИТ” – София. Посочената правна норма пряко делегира
правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от
допълнително оправомощаване. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган – и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда”, чиято материална
компетентност се установява от приложените към материалите на делото
заповеди на Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда” .
АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените от законодателя
срокове по чл.34 ЗАНН. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 16.09.2022 г., а обжалваното НП е издадено на
15.11.2022 г., т.е спазен е шестмесечният срок за издаване на НП от
съставянето на акта. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и
НП на представител на дружеството –жалбоподател.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
по чл.415, ал.1 КТ, предвиждащ „който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.».
В конкретния случай безспорно е установено по делото, че на
дружеството жалбоподател е била извършена първоначална проверка,
констатациите от която са били обективирани в протокол за извършена
проверка. Безспорно е също така, че на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ на
6
работодателя с цитирания по –горе протокол за извършена проверка
ПР2222201/13.07.2022 г. е било дадено задължително предписание, като
срокът му за изпълнение е бил до 26.08.2022 г. Това предписание не е било
обжалвано от дружеството работодател и е влязло в сила.
При последваща проверка на работодателя, извършена за времето на
16.09.2022 г. не са били представени документи, удостоверяващи изпълнение
на даденото задължително за изпълнение предписание под № 6 с протокол от
13.07.2022 г., връчен на пълномощник на дружеството-жалбоподател на
същата дата.
От материалноправна гледна точка административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415,
ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните
предписания на контролните органи за спазване на трудовото
законодателство.
При индивидуализация на предвиденото административно наказание,
АНО е наложил същото в неговия минимален размер от 1500 лева, поради
което за съда не съществува възможност да го ревизира. Така определеният
размер на наложената имуществена санкция според настоящия съдебен състав
се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще постигне
необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
установения правов ред в страната.
На следващо място, съдът приема, че в случая е неприложима нормата
на чл.415 в, ал.1 КТ. В посочената разпоредба са поставени две условия, за да
може нарушение на трудовото законодателство да бъде прието за маловажно
такова – да е отстранено веднага след установяването му по надлежния ред и
от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници или
служители. В случая нарушението не е остранено веднага след
констатирането му, същото е формално, поради което и наличието или
липсата на вредни последици не следва да бъде обсъждано при преценка
приложението на чл.415 в КТ. Именно, поради формалния характер на
нарушението, съдът намира, че конкретният случай не се отличава с по –
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения
от този вид. С оглед на това, със самото осъществяване на нарушението,
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ
7
са застрашени. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че при
неизпълнение на даденото задължително предписание, посочените работници
са били лишени от дължимото им специално работно облекло и лични
предпазни средства.
Всички тези съображения мотивират съда да приеме, че в случая е
неприложима разпоредбата визираща маловажен случай на административно
нарушение по КТ.
Предвид всичко гореизложено съдът намира подадената жалба за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от
80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Наказателно
постановление № 22-2200449/15.11.2022 г., издадено от изпълняващ
длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда”– София, с което на
„Т С” ЕАД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ
за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” – София разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
8
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9