Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3250
01.08.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО
АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9879 по описа на съда за
2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от М.В.К. и М.Д.М., действащи лично за себе си и като
законни представители на малолетното си дете Ж.М.К. срещу ЗАД "Булстрад
Виена иншурънс груп", за заплащането на следните суми: 4000 лева на Ж.М.К.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди; 7070 лева на М.Д.М., от
която 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 70 лева обезщетение за
имуществени вреди и 5260 лева на М.В.К., от които 5000 лева обезщетение за
нанесени неимуществени вреди и 260 лева имуществени вреди, всички претърпени
вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.04.2017г., ведно със
законната лихва от 29.04.2017г. до окончателното изплащане на сумите
Ищците твърдят, че на
29.04.2017г. на ****** настъпило
пътнотранспортно произшествие между МПС - лек автомобил „***** с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, управляван от И.Г.Г.
и автомобил марка ***** с водач ищеца М.В.К..
И.Г. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил телесни повреди
на ищците, които били в лекия автомобил ****. На М.К. били причинени
кръвонасядане по гърба на носа, лявата гръдна половина и лявата колянна става,
както и охлузвания по гръбната повърхност на дясната длан и дясната подбедрица. На М.М. били причинени кръвонасядане по челото, дясната мишница, лявото и
дясното бедро, лявата и дясната подбедрица, както и охлузване по лявата
половина на челото и по предната повърхност на дясната подбедрица. На Ж.К. била
причинена кръгова плешивост на база преживения стрес от претърпяното ПТП. М.М. и М.К. посещавали психолог през
м.май-юни 2017г., като за лечебна терапия М.М. била заплатила 70 лв. /включваща
две терапевтични сесии и разговори с психолог/, а М.К. сумата от 260 лв. /включваща
диагностика, четири терапевтични сесии и разговори с психолог/.
За извършеното деяние
на виновния водач бил съставен АУАН от 29.04.17г. а впоследствие за нарушението
било издадено наказателно постановление. Ищците твърдят, че отправили претенция
вх. № *****. до ответника за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но заплащането
на обезщетение било отказано. Предвид изложеното ищците молят за уважаване на
предявените искове. Претендират разноски.
Ответникът в срок подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявената претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Твърди, че не е изяснен механизма на ПТП, както и че липсвала
причинно-следствена връзка. Оспорва обстоятелството, че Ж.К. била пътник в
лекия автомобил марка „*****“, тъй като в
представения протокол от ПТП не фигурирала като такава. Възразява, че
пострадалите са съпричинили вредоносния резултат, тъй като били без поставени
обезопасителни колани в автомобила. Счита, че размерът на предявените искове
бил силно завишен. Оспорва претендираната в исковата молба лихва от датата на
увреждането. Твърди, че е информиран за процесното ПТП с исковата молба. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно общите за всички претенции факти:
Безспорно
се установява реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие между
л.а. „*****“, с валидна застраховка ГО при ответника и л.а. „****“, управляван от ищеца М.К.. От приетата ДСАТЕ се установява
механизма на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил,
който не е пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС управлявано от М.К..
С категоричност в последното са били ищците М.К. и М.М., съгласно приетия
протокол и медицинската документация. Оспорва се единствено твърдението, че пострадала
от катастрофата е и малолетната Ж.К.. В действителност, тя не присъства с
протокола за ПТП и няма данни за физически увреждания, настъпили непосредствено
от инцидента. Участието й в произшествието обаче се установява от съвкупния
анализ на събраните доказателства. В тази насока за показанията на свидетелката
Ж. К.- баба на детето, която е пристигнала на
местопроизшествието непосредствено след реализирането му. Показанията са
конкретни последователни и непротиворечиви, като преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК следва да бъдат кредитирани. Изложените от нея
обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля П., който заявява, че
М. първо е извадил дъщеря си от колата и от показанията на свидетеля Г.
(съставил протокола за ПТП), който заявява, че в „невинната“ кола били мъж,
жена и малко дете. Наред с това, участието на детето косвено се потвърждава от
развилото се автоимунно заболява, което съгласно повторната СМЕ, която съдът
кредитира, е резултат на много
стресиращо събитие и от приетата първоначална СМЕ, която установява, че майка
на детето- М.М. по време на инцидента е пътувала на задната седалка, въпреки че
мястото до шофьора е било свободно- обичайна практика при пътуване на малко
дете в автомобила с двамата си родители. При преценката, съдът съобрази и
разминаването с показанията на свидетеля П., който сочи, че в колата са били
двете деца на М., но предвид останалите събрани доказателства то не може да
обоснове извод в обратна насока.
Относно
претенцията на М.К.:
От
приетата СМЕ се установява, че на М.К. е било причинено кръвонасядане по гърба
на носа, лявата гръдна половина и лявата колянна става, както и охлузвания по
гръбната повърхност на дясната длан и дясната подбедреница. Те по отделно и в
съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето,
като е изпитвал леки до незначителни по интензитет болки до приключване на
оздравителния процес в рамките на 10-15 дни. Съгласно показанията на
свидетелката К., ищецът заедно със семейството си е посещавал психолог след
инцидента, не е искал да се качва в колата и е имал видимо безпричинни
раздразнения.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики.
При така
установеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението в размер
на 3500 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента. Конкретният
размер съдът определи, като съобрази приетата по делото СМЕ, която дава
заключение за причинените телесни увреждания, сравнително лекия им характер и
малкия оздравителен период- около 2 седмици, условията, при които е причинен
деликтът (в резултат на ПТП), причинените от него физически увреждания,
физическата болката и продължителността й, липсата от медицинско лечение,
уплахата след инцидента, липсата на трайни последици, възраст на пострадалия
към дата на ПТП- **** години, икономическите условия в страната към датата на
деликта, а още и съдебната практика по сходни казуси. (Решение № 271 от
30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о. ППВС № 4/1986 г. на ВС
на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2014 г., III г. о.
и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г., II т. о.)
От приетата ДСМЕ
се установява, че кръвонасядането по предната лява половина на гръдния кош,
представлява специфична травма, причинена от предпазен колан, поради което
съдът намира, че към момента на инцидента такъв е бил поставен от страната.
Поради това не се установява съпричиняване и няма причина за намаляване на
определеното обезщетение.
За разликата над
посочения размер до пълния предявен претенцията е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Относно
претенцията на М.М.:
От
приетата СМЕ се установява, че на М.М. е било причинено кръвонасядане по челото,
по дясната мишница, по лявото и дясното бедро, по лявата и дясната подбедреница,
както и охлузвания по лявата половина на челото и по предната повърхност на
дясната подбедрица. Те по отделно и в съвкупност са му причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето, като е изпитвала леки до незначителни
по интензитет болки до приключване на оздравителния процес в рамките на 10-15
дни. Съгласно представените документи, след инцидента ищцата е посещавала
психолог.
От
приетата ДСМЕ се установява, че за М.М. няма данни за специфични травми от поставянето
на предпазен колан. Вещото лице сочи, че травмите по челото може да се получат при удар на главата в
предната седалка или подглавника, а другите травматични увреждания са получени
при удар в гърба на предната седалка. Въз основа на горно прави извод, че
страната е пътувала без поставен предпазен колан и неизползването му е
допринесло за получаването на голяма част от уврежданията. От САТЕ се
установява, че автомобилът (индивидуализиран по номера на рамата) има колани на
всички седалки, вкл. задните.
При
така събраните доказателства съдът намира, че се установява направеното от
ответника възражение за съпричиняване по отношение на получените от ищцата
увреждания, без охлузванията по челото. Предвид наличието на предпазен колан,
ищцата е била задължена да го постави, съгласно чл. 137в, ал. 1 ЗДвП, като не
се твърди, нито се установява да е било налице някое от изключенията,
предвидени в чл. 137а, ал. 2 от същия закон.
Не се установява
възражението за съпричиняване относно травмите по челото. Тук трябва да се
съобразят различните изводи на вещото лице по отношение на така обособените две
групи увреждания, като за тези по челото в ДСМЕ се изказва предположение- „може
да стане“, а по отношение на останалите се дава категорично заключение, че са
получени при удар в гърба на предната седалка. Това се дължи факта, че дори при
сложен обезопасителен колан, главата е свободно движеща се и има определен
широк периметър и траектория на свободно движение, за което реално липсват
възможност за описание. Поради горното изводът, че неползването на
задължителния предпазен колан, е допринесло за настъпването на вреодносния
резултат по отношение на охлузванията на лавата, е необоснован и ще доведе до
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид даденото в
заключението предположение, не може да се направи категоричен и обоснован извод,
че поставянето на предпазен колан би довело до избягването на тези увреждания.
При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан при пътуване с лекия автомобил и вредоносния резултат, не би
следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и
трайната съдебна практика обективирана в решения на ВКС- Решение № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от
24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в автомобил, без да ползва предпазен
колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха били настъпили в този вид или обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
При така
установеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер
на 1400 лева относно кръвонасядане и
охлузване по челото и 3800 лева за останалите
увреждания. Конкретният размер съдът определи, като съобрази приетата по делото
СМЕ, която дава заключение за причинените телесни увреждания, сравнително лекия
им характер и малкия оздравителен период- около 2 седмици, броят на
уврежданията, условията, при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП),
причинените от него физически увреждания, физическата болката и
продължителността й, липсата от медицинско лечение, уплахата след инцидента,
липсата на трайни последици, възраст на пострадалата към дата на ПТП- 26
години, икономическите условия в страната към датата на деликта, а още и
съдебната практика по сходни казуси, посочена по-горе.
При съпоставяне
на поведението и действията на ищцата и водача на лекия автомобил причинил
катастрофата и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат, съдът счита, че конкретният принос е 20%.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетия принос
на ищцата за настъпване на част от вредите, определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер 3800 лева следва да бъде намалено с размера на
приноса до сумата от 3040 лева. Следователно претенцията е основателна за
сумата от общо 4440 лева. За разликата над посочения размер до пълния предявен
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията
на Ж.К.:
Както бе
мотивирано по-горе, съдът намира за установено, че детето е пътувало в колата
по време на катастрофата. От показанията на свидетелката К., които съдът
кредитира при преценка по чл. 172 ГПК, се установява, че детето е плачело непосредствено
след събитието и през известен период след него, посещавало в психолог заедно с
родителите си и не е искало да се качва в кола. От приетата ПСМЕ, която съдът
кредитира, предвид изготвянето й от специалист дерматолог, се установява, че е налице
причинно следствена връзка между процесното ПТП и появилата се след него
алопеция на главата на детето. При изслужването си вещото лице сочи среден
период на възстановяване между 1 и 5 месеца, липата на физически дискомфорт и
наличието на психически, който не бил лек.
При така
установеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер
на 3200 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента. Конкретният
размер съдът определи, като съобрази приетата по делото ПСМЕ, липсата на
физически увреждания, емоционалния и психически дискомфорт предизвикан у
детето, проявил се конкретно в развитата алопеция, средния оздравителен период,
доколкото липсват доказателства за конкретния, условията, при които е причинен
деликтът (в резултат на ПТП), липсата на болнично лечение, уплахата след
инцидента, липсата на трайни последици, възраст на пострадалия към дата на ПТП-
4 навършени години, т.е. в достатъчно напреднал етап на развитие, за да може да
възприема и осъзнава реално събитията.
Относно
претенциите за имуществени вреди:
Претенцията за
имуществени вреди се явява неоснователна. От ангажираните в тази насока
доказателства се установява, че ищците са посещавали „*****“ в периода месец
май-юни 2017г., както и заплащането на претендираните суми. Не се установяват
конкретните причини за посещенията, диагнозите на експертите и предмета на
провежданите сесии. Поради това не може да направи обоснован извод за
причинната връзката на терапията с претърпения на 29.04.2017г. инцидент. В
действителност периодите на посещенията са непосредствено след травматичното
събитие, но при липсата на конкретни данни за проведеното лечение, изводът за
причинна връзка представлява житейско предположение. Ето защо претенциите за
имуществени вреди на неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите
за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото
лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената
преписка по претенциите е видно, че ищците са уведомили застрахователя на
01.12.2017г. От представения от ответника снимков материал обаче е видно, че
оглед на увредения от застрахования лек автомобил е бил направен още към
02.05.2017г.- лист 222. Предвид горното, ответникът е бил уведомен за инцидента
към тази дата и от нея следва да бъде присъдена законната лихва.
По разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът- следва да
заплати на М.К. и М.М. сумата от 731.06 лева направени в производството
разноски, съразмерно на уважената част от претенциите.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. М. следва да бъде
присъдена сумата от 570 лева с ДДС за адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца М.К., сумата от 648.96 лева с ДДС за адв. възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищцата М.М., сумата от 544.80 лева с ДДС
за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Ж.К.,
съобразно уважената част от претенциите, както и сумата от 334.20 лева с ДДС за
защита в повече от 2 о.с.з., съразмерно на уважената част от претенциите.
Последната е определена съобразно НМРАВ за зашита в четири о.с.з., тъй като
представителят не се е явил в първото о.с.з., а в това на 23.04.2019г. не са
извършвани никакви процесуални действия.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност
или сумата от общо 403.99 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК *****, да заплати на М.В.К., ЕГН **********, сумата от 3500.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017 г. в
***** пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху сумата от 3500 лева от 02.05.2017г. до
окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата НАД 3500 лева ДО 5000 лева, както и претенцията
за имуществени вреди в размер на 260
лева, представляваща разноски за диагностика и 4 терапевтични сесии.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК ****, да заплати на М.Д.М., ЕГН **********, сумата от 4440.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017 г. в
с***** пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху сумата от 4440 лева от 02.05.2017г. до
окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата НАД 4440 лева ДО 7000 лева, както и претенцията
за имуществени вреди в размер на 70.00
лева, представляваща разноски за 2 терапевтични сесии.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК ****, да заплати на Ж.М.К., ЕГН **********- малолетна
представлявана от родителите си М.В.К., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН **********,
сумата от 3200.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от реализирано на 29.04.2017 г. в
****** пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху сумата от 3200 лева от 02.05.2017г. до
окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата НАД 3200 лева ДО 4000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК *********, да заплати на М.В.К., ЕГН ********** и М.Д.М.,
ЕГН **********, сумата от 731.06 лева, представляваща
разноски в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, АД ЕИК *********, да заплати на **** В. Д.М., ЕГН **********, сумата от 570.00 лева с ДДС- за адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца М.К., сумата от 648.96 лева с ДДС- за адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата М.М., сумата от 544.80 лева с ДДС- за адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Ж.К., както и сумата от 334.20 лева с ДДС- за
защита в повече от 2 о.с.з., съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН **********, да заплатят на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“, АД ЕИК *****, сумата от
403.99 лева, представляваща разноски в настоящото производство по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следните банкови сметки- IBAN: ***- посочената в исковата молба за М.К.; IBAN: ***- представена към исковата
молба за М.М. и IBAN: ***- представена към исковата молба за Ж.К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.