Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 25.09.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и девети август,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 328
по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: „ ИВИ 2008“-ЕООД-град Тетевен,Лов.обл.
Ответник: ОБЩИНА-ТЕТЕВЕН,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че между страните е сключен договор за продажба на дървесина на корен №241/16.07.2014г/вероятно се касае за техническа грешка при изписване номера на договора,с оглед и представения такъв с номер 239/,по силата на който Общината се задължила да продаде определено прогнозно количество дърва,едра,средна и дребна дървесина,срещу цена от 10100 лева без ДДС.Количеството е прогнозно,тъй като при сключване на договора не се знае точно какво е количество на маркираната в сечището дървесина,която купувачът има право да отсече и извози.Купувачът превежда по сметка на продавача определената цена на вноски,съгласно определения в договора график.
Ищецът е изпълнявал стриктно задълженията си по договора,като извършил добив и извоз на дървесина,съгласно утвърден технологичен план.По време на сечта били правени множество проверки от служители на продавача,но нарушения не са констатирани.Ищецът спазвал всички срокове по договора и стриктно изпълнявал задълженията си.От приложен протокол от ответника-т.4,не са констатирани нарушения по ЗГ,продавачът не е съставил акт за установяване на административно нарушение на купувача,не му е налагал някаква санкция.Добитите количества дърва били експедирани от служители на ответника,които съставяли превозни билети и маркирали експедираните дърва.
Видно от протокол от 18.04.2016г в голямата си част едрата дървесина не е излязло съгласно маркирането,като при предвидени 141 куб.м. са добити и експедирани само 74.78 куб.м.,т.е. с 66.22 куб.м. по-малко.Цената на 1 куб.м. едра дървесина е 57 лева.За сметка на това са добити с 29.85 куб.м. поведе от предвидените дърва,като цената на 1 куб.м. дърва е 15.35 лева.Като са продали с 66.22 куб.м. по-малко едра дървесина,продавачът е измамил купувача с 3774.54 лева,която сума донякъде е компенсирана с добити в повече дърва,средна и дребна дървесина,чиято цена е 811.02 лева.Разликата в цената е 2963.52 лева,внесени в повече от купувача само за сметка на маркираното по-малко количество едра дървесина.Върху така надвнесената сума има и начислен ДДС,който купувачът внасял с всяка вноска в размер на 592.70 лева,с който общо надвнесената сума е 3556.22 лева.
Купувачът изсякъл всички маркирани дървета и поискал освидетелстване на сечището,били съставени протоколи за освидетелстване,в които не е посочена никаква причина за разликите между количествата и категориите по позволително за сеч и фактически добитите.
Община-Тетевен съставя протокол ,в който назначената комисия решава,че разликата се дължала на неотсечени дървета,решава също да не върне неправомерно надвнесените суми от купувача,представляващи цена на прогнозни количества дървесина съгласно договора в размер на 3551.83 лева.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,като такава била издадена по ч.гр.дело №270/2018г на РС-Тетевен,като длъжникът подал в срок възражение по чл.414 от ГПК,поради което за ищеца възниква правен интерес за предявяване на иска.
Моли да бъде постановено решение,с се признае със сила на присъдено нещо ,че ответникът дължи на ищеца сумата от 3551.83 лева главница ,незаконно задържана за надвнесени суми и лихва за забава в размер на 607.98 лева за периода от 16.07.2016г до 23.03.2018г по договор за продажба дървесина на корен.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият моли да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск.Излага се,че на 18.07.2016г назначена от Кмета на Общината комисия е извършила уточняване на резултатите от изпълнение на договор №239/16.07.2014г ,крайният срок на който е 16.01.2015 година,като същият е удължаван.Установени са разлики в количествата по договор и действително добита дървесина по категории.Разликите се дължат на неусвоено количество по договора.Във връзка с тези констатации ответникът задържа остатъка от внесената по договора сума в размер на 3551.83 лева,тъй като не дължи връщане на тези суми за неусвоена дървесина по вина на купувача.По подписания от купувача протокол няма постъпили писмени възражения до Кмета на Общината.Ако купувачът има претенции по клаузите на договора е следвало да обжалва решението на ОбС-Тетевен.
Моли да бъде отхвърлен иска, позовава се на писмени и гласни доказателства
От приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. по приложеното ч.гр.дело №270/2018г по описа на РС-Тетевен,заключението на съд.-техническата експертиза,изготвена от вещото лице инж.К.С. и показанията на свидетелите Ц Т.Си Д.Й.М. ,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
На 16.07.2014г година между страните по делото Община-Тетевен/продавач/ и „Иви 2008“-ЕООД-гр.Тетевен,Лов.обл./купувач/ е сключен Договор №239/16.07.2014г., за покупко-продажба на дървесина на корен.Съгласно т.1.1 и 1.2 от договора,продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху маркираната дървесина на корен,а купувачът да добие и извози дървесината и да заплати договорената между страните цена.В т.1.2. е отразено,че дървесината се намира в обект 1425,отдел 94,подотдел „ж“ и отдел 1227,подотдел „б“,в землище на Общината,както и категориите дървесина и начални цена,като общото количество прогнозна дървесина е отразено в размер на 202 куб.м. и цена без ДДС в размер на 10 100.00 лева или 12 120.00 лева с ДДС.Съгласно чл.3.2от договора правото на собственост върху дървесината преминава върху купувача от момента на издаване на превозен билет.Срокът на договора е до 16.01.2015г,като не се спори между страните,че не е бил удължаван след фиксирания краен срок в договора.
В договора,както и в приложени позволителни за сеч е отразено,че представител на купувача-лицензиран лесовъд,на който се издават позволителните,съгласно чл.108,ал.2 от Закона за горите/ЗГ/ е Т.С..Позволителните за сеч са издадени от свидетеля инж.Ц С.
Съгласно чл.108,ал.3 от ЗГ(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Приложени са протоколи за освидетелстване на сечище №0185089/23.12.2014г,№0209529/27.01.2015г,№0225773/31.08.2015г. и №0285132/15.07.2016г,подписани от издалия позволителните за сеч св.С.и лицензирания лесовъд-представител на купувача/ищеца/ Т.С.,съгласно които в отдел 94,подотдел „ж“ е констатирано наличие на неотсечени маркирани стъбла,без да е посочено количеството и категорията дървесина.
Приложен е протокол съставен на 18.07.2016г от назначена от Кмета на Община-Тетевен комисия,в която са отразени резултатите от изпълнението на договор №2139/16.07.2014 година,в който е отразено,че във връзка с направени констатации за неусвоено количество дървесина, продавачът/Общината/ задържа остатъка от внесената сума по договора в размер на 2959.86 лева без ДДС или 3551.83 лева с ДДС.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,срещу ответника,като по образуваното ч.гр.дело №270/2018г по описа на РС-Тетевен е издадена Заповед по чл.410 от ГПК за следното вземане:Главница в размер на 3551.83 лева,законната лихва върху главницата от 23.03.2018г,лихва за забава в размер на 607.98 лева ,начиная от 16.07.2016г до 22.03.2018г.,както и за разноски в размер на 684 лева.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът/ответникът по настоящето дело/ депозирал възражение по образец срещу издадената заповед,като оспорил изцяло вземането ,както и обективирал възражение за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.415,ал.4 от ГПК заявителят е подал иск за установяване на вземането си,предмет на разглеждане в настоящото производство.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,а разгледан по същество е основателен и доказан за претендираната главница в размер на 3551.83 лева.
От изложените в исковата молба факти и представените доказателства,съдът приема за безспорно установено в отношенията между страните в исковия процес съществуването на правоотношение, с източник-договор за продажба на дървесина на корен. Не се спори между страните досежно клаузите на договора,обема прогнозно количество дървесина,което продавачът се е задължил да продаде на купувача,местонахождението на дървесината,договорената цена по договора,заплатената такава от купувача,добитото количество дървесина от купувача,както и че срокът на действие на договора/крайният срок/не е бил удължаван след неговото изтичане.
Настоящият състав на Районен съд-Тетевен
приема, че в процесния случай се касае до авансово заплащане на суровина
/дървесина/, която предстои да бъде добита по договор за възмездно ползване на
гори и горски фонд, а не до цена на право на ползване.Съобразно чл. 20 от ЗЗД
при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, е оглед
на неговите цели.
Съобразно клаузите на сключеният договор за покупко-продажба
на дървесина на корен и технологията на разплащане между страните, налагат
извод не за цена на право на ползване, а за авансово заплащане на дървесината,
която предстои да бъде придобита.Между страните е възникнало срочно
облигационно правоотношение, произтичащо от цитирания договор,по което едната
страна – ищецът е превела авансово цената на дървесината, която има право да
придобие. След изтичане срока на действие на
договора и прекратяването му на това основание се установява, че само
част от авансово преведената цена е усвоена, а другата не е.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е
получил нещо е оглед на отпаднало основание, дължи неговото връщане, защото в
противен случай се обогатява неоснователно за чужда сметка. Хипотезата е
приложима и тогава, когато сделката е сключена при договорено прекратително
условие, цената е преведена и условието е настъпило.
В процесния случай подписаният договор за
покупко-продажба на дървесина на корен е срочен, т.е. налице е договорено
прекратително условие. То е настъпило, а част от авансово преведената цена на
сделката е останала неусвоена. Насрещната страна по облигационната връзка
Община-Тетевен няма правно основание да я задържи, поради което дължи
възстановяването й на ищеца.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за неизпълнение на договорните задължения от страна на купувача,респ.
за това,че неусвоената разлика от авансово преведената сума от купувача се
дължи на неотсичане от същия на маркирани дървета. Действително, ищецът не е
оспорил приложените по делото протоколи за освидетелстване на сечище,респ. тези
за отдел 94,подотдел „ж“,в които е отразено текстово наличие на неотсечени
маркирани стъбла.В протоколите обаче не са описани по сортимент и категория
съответните налични неотсечени дървета,като в графата „наличност в сечището“
няма отбелязване.Не е посочено в същите на какво се дължи разликата между
количествата и категориите дървесина,по позволително за сеч и фактически
добитите в по-малко от ищеца.От показанията на св.Т.С. се установява,че същата
не е изпълнявала стриктно задълженията си по чл.108,ал.3 от ЗГ,като е подписвала
протоколите предоверявайки се на съответните служители на ответника и без
извършване на оглед на сечището при неговото освидетелстване.
В
предвид многобройните писмени
доказателства и спецификата на договора ,съдът съобразява и заключението на
назначената по делото експертиза,в което вещото лице след оглед на сечището е
констатирало наличието на незначително количество маркирани и неотсечени
дървета,които са около 3 куб.м. ,като е заключило ,че тези неотсечени дървета
не могат да формират разликата между едрата строителна дървесина по
позволителните за сеч и реално добитото количество от купувача/ищеца/.
В
предвид горните съображения,съдът намира,че ответникът не доказва/съобразно и
вменената му доказателствена тежест в доклада по делото/твърдените факти в
отговора на исковата молба,а именно виновно неизпълнение на поети договорни
задължения от купувача по цитирания договор,в резултат на неотсичане на
маркирани дървета,което да съставлява основание за задържане на неусвоената
авансово преведена цена от купувача,отразено в протокола,съставен на 18.07.2016
година.Обстоятелството,че протоколът е подписан от представляващия на купувача
не би могло да се възприеме според решаващия състав като признание на
твърдените от ответника и посочени по-горе факти.В подкрепа на това становище е
и решението на продавача/ответникът/обективирано в протокола от
18.07.2016г. да върне на купувача
внесената гаранция по договора,която обезпечава именно пълното и точно
изпълнение на поетите договорни задължения от купувача.
Претендираното
от ищеца вземане не е погасено по давност,каквото възражение е направено в
отговора на исковата молба,с оглед момента на неговото възникване/настъпване на
прекратителното условия по договора между страните/ и визирания в чл.110 и 11
от ЗЗД срок до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
На
основание изложените съображения съдът намира за основателен и доказан иска в
частта на вземането за главницата в размер на 3 551.83 лева.
По
отношение на частта от вземането /акцесорно/ за мораторна лихва в размерна
607.98 лева:
Съгласно т. 7 от ПП на ВС № 1/28.05.1979 год. при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (отпаднало основание,което съдът приема,че е налице в настоящата хипотеза) основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.В случая обаче, при вземане за връщане на получено на отпаднало основание няма определен ден за изпълнение на задължението на обогатилия се, а изискуемостта на задължението не е достатъчна, за да постави длъжника в забава, поради което е необходима покана, по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.За задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен (Решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., по чл. 290 от ГПК).
В конкретния казус и преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК ищецът не е поканил ответника да му възстанови
неусвоената авансово преведена парична сума по договора за продажба на
дървесина на корен,поради което мораторна лихва не се дължи,като в тази връзка
сочения начален момент на забава-датата 16.07.2016 година е произволно посочена
от заявителя,респ.ищеца по настоящето дело.За това вземане искът следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските: Съгласно т.12 от ТР №3/2014г на ОСГТК на
ВКС,съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на
делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото
производство.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 604 лева-заплатена такса в размер на 84 лева и адвокатски хонорар след редуцирането му от въззивната инстанция в размер на 520 лева.
Ответникът-длъжник в заповедното производство е депозирал
възражение,чрез юрисконсулт,поради и което,съобразно изхода на инициираното въз
основа на възражението исково производство и фактическата и правна сложност на
делото и извършените действия от юристконсулта,съдът определя юристконсултско
възнаграждение в минимален размер на 50 лева,съгласно чл.37 от ЗПП,в-ка с чл.26
от НЗПП.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размерна 1 250.00 лева,от които 100 лева заплатена държавна такса,1000 лева заплатен адвокатски хонорар и депозит за вещо лицев размерна 150 лева. Ответникът,чрез процесуалния си представител,е направил искане за редуциране на разноските,което съдът възприема като такова за прекомерност съгласно чл.78,ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от цитираната Наредба,минималното възнаграждение в исковото производство е в размер на 478.62 лева,по делото са проведени четири съдебни заседание и е налице хипотезата на чл.7,ал.8 от Наредбата,в който смисъл минималното възнаграждение е в размер на 678.62 лева.
Съдът приема,че делото-исковото производство, не се отличава с фактическа и правна сложност,поради което приема за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар в исковото производство.На основание чл.78,ал.5 от ГПК и поради прекомерност на адвокатското възнаграждение ,същото следва да бъде редуцирано-намалено по исковото производство до размер на 678.62 лева.
Ответникът е представляван в исковото производство от юристконсулт,който е изготвил отговор на исковата молба,както и е осъществил процесуално представителство,поради което и на основание чл.78,ал.8 от ГПК,във в-ка с чл.37 от ЗПП и чл.13,т.2 и чл.25,ал1 от НЗПП,възнаграждението в исковото производство на юристконсулта се определя в общ размерна 150 лева.
В предвид изложеното, на основание чл.103,ал.1 от ЗЗД и константната съдебна практика,съдът определя разноски,по съразмерност и компенсация,които ответникът следва да заплати на ищеца в общ размер на 1164.62 лева,от които 490 лева по заповедното производство и 674.62 лева за исковото производство.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК, съществуването на вземане на „ИВИ 2008“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в Тетевен,Лов.обл.,ул.“Христо Ботев“ №11,представлявано и управлявано от И.С.Х.,***,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.5700,пл.“Сава Младенов“ №9,представлявано от Кмета д-р М.Ц.Б., в размер на 3 551.83/три хиляди петстотин петдесет и един лева и осемдесет и три ст./лева,представляваща разликата между авансово преведена продажна цена по Договор №239/16.07.2014г за покупко-продажба на дървесина на корен,за добив на общо 202 кум.м. дървесина и реално добитото от ищеца количество дървесина от 174.43 куб.м.дървесина,за което вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №270/2018г по описа на РС-Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ИВИ 2008“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в Тетевен,Лов.обл.,ул.“Христо Ботев“ №11,представлявано и управлявано от И.С.Х.,***,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.5700,пл.“Сава Младенов“ №9,представлявано от Кмета д-р М.Ц.Б.,иск в частта на вземане в размер на 607.98 лева,представляващо лихва за забава за периода от 16.07.2016г до 23.03.2018г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-ТЕТЕВЕН, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.5700,пл.“Сава Младенов“ №9,представлявано от Кмета д-р М.Ц.Б.,да заплати на „ИВИ 2008“,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в Тетевен,Лов.обл.,ул.“Христо Ботев“ №11,представлявано и управлявано от И.С.Х., сумата от 1164.62/хиляда сто шейсет и четири лева и шейсет и две ст./лева,представляващи сторени разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.дело №270/2018г по описа на РС-Тетевен,определени по съразмерност и компенсация,от които 674.62 лева в исковото производство и 490 лева в заповедното производство.
Намалява,поради прекомерност и на основание чл.78,ал.5 от ГПКС,заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по исковото производство-гр.дело №328/2018г по описа на РС-Тетевен,от 1000.00 лева до размер на сумата от 678.62 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: