ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело
№ 20225330200567 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на „Дани Транс“ ООД чрез управителя И. К. К.,
срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 17.01.2022 г., с
което наказателното производство по ДП № 104/2021г. по описа на 04 РУ при
ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, е било
прекратено.
С жалбата се оспорват изложените констатации в постановения
прокурорски акт, като се иска постановлението да бъде отменено, а
материалите да бъдат върнати на РП-Пловдив с даване на задължителни
указания относно попълването на разследването с всички относими към
случая доказателства.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от
легитимирано лице – ощетено юридическо лице от престъплението, за което е
водено досъдебно производство, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да
прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи
сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да
предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице.
1
При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано,
трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по
делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото
доказателствен материал. В случая, фактическите констатации на прокурора,
са подкрепени от събраните по делото гласни доказателства и представените
писмени документи. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ
на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им
или превратно тълкуване.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че по
делото са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като от
събраните доказателства не може да се направи извод, че е извършено
престъпление.
От фактическа страна прокурорът приел, че св. Р. работел за „Дани
Транс“ ООД като шофьор на товарен автомобил за времето от 26.03.2019г. до
08.09.2020г. Докато работел за дружеството, на свидетеля били предоставяни
парични средства в различни валути – левове, румънски леи и евро за
заплащане на такси, винетки и други разходи, свързани с транспортирането.
За предоставянето на тези средства се изготвяли РКО, като при връщането на
свидетеля следвало да се представи отчет за направените разходи.
Прокурорът приел, че освен посочената практика, в дружеството имало и
практика остатъкът от получените средства да не се възстановява на
дружеството, а да се ползва от шофьорите в дружеството, за лични цели, като
в последствие въпросните суми се приспадали от полагащото им се
възнаграждение.
След прекратяване на трудовото правоотношение със св. Р., св. К. и
съпругата му направили отчет на преведените му суми, при което установили,
че св. Р. дължи на дружеството общо 1879,49 лв. Св. К. се свързал със св. Р.,
който заявил, че няма да възстанови тази сума. Поради това св. К. се свързал
с адвокат и изпратил покана за възстановяване на паричната сума. Поканата
не била получена от св. Р.. Впоследствие св. К. подал жалба и било
образувано настоящото досъдебно производство. В хода на същото бил
разпитан св. Р., който посочил, че пожелал да напусне работодателя си
поради неплатени парични суми.
След анализ на доказателствената съвкупност прокурорът приел, че
няма доказателства за извършено престъпление по чл. 206 от НК, тъй като не
е било осъществено престъпление от общ характер.
Настоящият състав напълно се солидаризира с приетата в обжалваното
постановление фактическа обстановка. Същата е изведена от събраните в
хода на досъдебното производство показания на разпитаните свидетели К.,
К.а, Р., И., както и от приобщените по делото писмени доказателства. По
отношение на извода на прокурора, че в дружеството имало практика
понякога остатъкът от получени средства да не се възстановява, а да се
прихваща впоследствие от дължими заплати, който извод е оспорен с
жалбата, следва да се посочи, че същият се извежда не само от показанията на
св. Р., но и от показанията на св. И. – служител в дружеството, а и дори и от
2
показанията на св. К., в които същият сочи като причина да не поиска
дължимите според него суми веднага, практиката при международните
шофьори изравняването на сумите да се извършва напред във времето. Св. К.
също сочи и че по отношение на св. Р. се е случвало да не възстановява
дадените му средства и същите да бъдат удържани от заплатата му или от
командировъчните (протокол за разпит на св. К. от 03.08.2021г.). Фактът, че
това е обща практика във фирмата, се установява и от показанията на св. К. от
06.04.2021г., като такава е била устната уговорка между св. К. като управител
и шофьорите.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият състав намира,
че не е налице несъответствие с материалния закон, като изводът в
обжалваното постановление, че деянието не представлява престъпление,
напълно се споделя като законосъобразно и обосновано. Съдебната практика
отдавна е приела, че деянието е несъставомерно, ако с неотчетени парични
средства се прихваща дължимо трудово възнаграждение – така и Решение №
457 от 09.11.2010 г. по н.д. № 496 /2010 г. на Върховен касационен съд. Не е
налице присвоително намерение и ако деецът е действал със субективното
убеждение, че задържайки вещта добросъвестно упражнява едно свое право
до разрешаване на съществуващ граждански спор - така Решение № 165 от
26.09.2016 г. по н. д. № 565 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение №
92 от 24.02.2010 г. по нак. д. № 749/2009 г. на Върховен касационен съд
Както правилно е посочил прокурорът в обжалваното прекратително
постановление, в случая е липсвал субективният елемент на престъплението.
От приетите по делото доказателства се установява, че св. Р. е действал с
представата, че има незаплатени трудови възнаграждения от дружеството,
като извод за това са не само неговите показания, но и показанията на св. К.а
(сочеща, че св. Р. е подписал всичко без ведомостите под предлог, че има да
взима още пари от фирмата). Най-ярък израз за субективното отношение на Р.
към задържането на сумата е фактът, че същият е подал искова молба с
искане да му бъдат заплатени полагащите му се трудови възнаграждения от
дружеството „Дани Транс“ ООД, като видно от справката в Деловодна
система САС-съдебно деловодство, исковата молба е била входирана на
27.10.2020г., само месец след прекратяването на трудовото правоотношение,
и при това месеци преди образуването на процесното досъдебно
производство (образувано на 11.03.2021г.). Нещо повече – производството е
приключило с влязло в сила на 29.04.2021г. Решение на РС-Пловдив, с което
със сила на присъдено нещо е установено в отношенията между страните, че
„Дани Транс“ ООД дължи на св. Р. сумата от 1523,80 лв., представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение. Поради това и няма как причина
за подаването на исковата молба да е било образуваното досъдебно
производство, а същата безспорно е желанието на Р. да му бъдат
възстановени дължимите според него суми, за които е доказал в съдебното
3
производство, че следва да му бъдат заплатени от дружеството.
При така посоченото, напълно правилно прокурорът е посочил, че се
касае за неизяснени граждански отношения между „Дани Транс“ ООД и св.
Р., при които не следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
последния. В случай, че дружеството е счело, че са били надплатени средства
на св. Р., е следвало да предяви по надлежния ред претенцията си при
разглеждането на заведеното от свидетеля гражданско дело чрез съответно
предявяване на насрещен иск или на възражение за прихващане, или пък чрез
предявяване в отделно производство на иск за неоснователно обогатяване
поради недължимо платено.
Не е налице и несъответствие с процесуалния закон, тъй като не са били
налице съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането и
проверката на доказателствения материал и при осигуряването на средствата
за защита. Следва да се отбележи, че проведеното разследване е било
обективно, всестранно и пълно, като прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства, като са били
разпитани многократно както св. К., така и св. Р., и същевременно са били
събирани и допълнителни доказателства, свързани с изнесените от тях данни.
В жалбата е формулирано бланкетно възражение, че проведеното разследване
не е било пълно, но същевременно не се сочи искане за събирането на
каквито и да е други доказателства.
С оглед на изложеното, обжалваното постановление се явява
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от
17.01.2022 г., с което наказателното производство по ДП № 104/2021г. по
описа на 04 РУ при ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл. 206, ал.
1 НК, е било прекратено.
Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП-
Пловдив.
След влизане в сила на определението досъдебното производство да се
върне на РП Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4