№ 11912
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110156843 по описа за 2024 година
намери следното:
С молба от 19.02.2025 г. ищецът е направил второ искане за отвод на съдията-
докладчик поради „крайно разочарование“ и демонстрирано нежелание за разглеждане на
делото с оглед дадените указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Това
искане е неоснователно. Предвид многобройните и хаотично изложени твърдения в исковата
молба и предходната уточнителна молба, съдът е дал нови указания на ищеца за
отстраняване нередовности на исковата молба, с цел извършване на точна правна
квалификация на предявените искове. Тези действия на съда не могат да бъдат основание за
отвод, тъй като няма как съдът да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание
нередовни или недопустими искове. Ето защо искането за отвод следва да бъде оставено без
уважение.
Б. Б. К. е предявил кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 2в ЗОДОВ срещу Софийски градски съд и Върховния касационен съд за осъждане на
ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 120 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди за заплатено възнаграждение за
приподписването на касационната жалба и на изложението на основанията за касационно
обжалване, подадени по в.гр.д. № 3889/2023 г. по описа на СГС, IV-E въззивен състав, които
разходи са били извършени в изпълнение на разпореждане № 14335/12.06.2024 г. по същото
дело, дадено във връзка с указания на Върховния касационен съд, както и сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с посоченото
разпореждане, както и от непредоставянето на обяснение за поисканото допълнително
приподписване на изложението на основанията за касационно обжалване, с които действия
са били нарушени конституционно установените права на ищеца по чл. 6, чл. 41, ал. 2, чл. 45
и чл. 56 КРБ, както и чл. 6 и чл. 14 ЕКПЧОС.
Ищецът твърди, че с разпореждане № 14335/12.06.2024 г. по в.гр.д. № 3889/2023 г. по
описа на СГС, IV-E въззивен състав, са му били дадени указания да представи приподписано
от адвокат изложение на основанията за касационно обжалване като приложение към
подадената от него касационна жалба. Излага доводи, че тези указания нарушават правото
му на жалби до ВКС и на справедлив съдебен процес, гарантирани от Конституцията на
република България и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Тъй като разпореждането е било издадено във връзка с указания на Върховния касационен
съд, предявява претенциите при условията на солидарност. Сочи, че изискването за
приподписване на изложението към касационната жалба представлява упражнена държавна
принуда от страна на съда да ползва правно представителство в касационното производство,
което ищецът не желае, ограничава правото му на свободен избор как да се представлява
пред съда и блокира правото му да подава жалби и правото му на справедлив процес. Излага
1
доводи, че е бил подложен и на дискриминация спрямо участниците в наказателни съдебни
производства, както и спрямо участниците в двуинстанционни граждански производства,
където няма такова изискване. Вследствие на незаконосъобразното поведение на
ответниците се наложило да похарчи допълнителни средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение за приподписване и на изложението на основанията за касационно
обжалване. Твърди, че с писмо от 10.07.2024 г. е поискал официално обяснение за
поисканото допълнително приподписване, но не е получил отговор, с което е било нарушено
и правото му да получава информация от съда по въпроси, които пряко касаят интерес му.
Вследствие на противоправното поведение на ответниците претърпял и неимуществени
вреди като бил поставен в емоционална напрегнатост и неведение за мотивите на съдиите да
постановят процесния акт, бил обиден и объркан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Върховния
касационен съд, с който исковете се оспорват. Изложени са доводи за липса на причинна
връзка между процесното разпореждане и твърдените от ищеца вреди, тъй като
разпореждането е било постановено в съответствие с процесуалния закон и чл. 40 от
Правилника за администрацията на ВКС. Поддържа се, че не е налице нарушение на правото
на справедлив съдебен процес, като посочва, че гр.д. № 2840/2024 г. по описа на ВКС, III
Г.О. е било насрочено в закрито съдебно заседание по чл. 288 ГПК за 26.02.2025 г. Намира
също така, че не е налице дискриминация, тъй като не се установява по-неблагоприятно
третиране на ищеца спрямо други страни по дела в производства по ГПК и АПК. Моли се
производството по делото да бъде прекратено спрямо ВКС или при условията на
евентуалност, исковете срещу този ответник да бъдат отхвърлени. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от другия ответник Софийски градски
съд. Изложени са доводи за недопустимост на предявените срещу СГС искове поради
обстоятелството, че този съд не е последна инстанция по спора. Поддържа се и че исковете
са неоснователни, тъй като липсват твърдените от ищеца нарушения. Сочи се още, че тъй
като производството пред ВКС не е приключило, въпросът за дължимостта на разноските не
е окончателно разрешен. Исковете се оспорват и по размер. Претендират се разноски.
По допустимостта на исковете
Съдът намира, че предявените искове са недопустими по следните съображения.
На първо място, недопустими са искове за вреди, причинени на ищеца в резултат на
допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране
и разглеждане на делото. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на
инстанционния контрол. Ако е смятал, че указанията на Софийски градски съд са
незаконосъобразни, то ищецът не е следвало да ги изпълнява, като при евентуално връщане
на касационната му жалба, разпореждането би подлежало на инстанционен контрол, в
рамките на който законосъобразността на указанията е щяла да бъде проверена от по-
горната инстанция. Не е допустимо в настоящото отделно производство първоинстанционен
съд да се произнася по законосъобразността на тези указания, свързани с администрирането
на касационната жалба от въззивния съд. В този смисъл са и мотивите на Определение №
60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о.
На следващо място, исковете срещу Софийски градски съд за допуснати нарушения
на правото на ЕС са недопустими, тъй като този съд не е последна инстанция по спора,
поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно
нарушение на приложимото право на ЕС ( в този см. и решение от 9 септември 2015 г.,
Ferreira da Silva e Brito и др., C-160/14, EU: C: 2015: 565, т. 47; решение от 13 юни 2006 г.
по дело C-173/03, т. 32 и 42 решение от 28 юли 2016 г., Tomбљovб, С-168/15, EU: C: 2016:
602, т. 20 и т. 24). Такава е и константната съдебна практика, обективирана в Определение
№ 1190 от 14.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 691/2024 г., IV г. о., Определение № 60354 от
4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., Определение № 4406 от 20.12.2022
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г. о., Определение № 293 от 23.01.2024 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 5360/2023 г., IV г. о. В тази решение също е посочено, че според практиката на
2
СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция,
постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при
допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС. Тъй като Софийски градски съд не е
последна инстанция по спора, то това е допълнително основание за недопустимост на
предявените искове в тази част.
По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната и
производството по делото прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на всеки от
двамата ответници следва да бъдат присъдени разноски в размер на по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид последното уточнение на исковата молба, направено с молбата от 19.02.2025
г., съдът приема, че правната квалификация на предявените искове е именно чл. 2в ЗОДОВ,
поради което дължимата държавна такса за разглеждането им е в размер на 10 лв. Разликата
до първоначално определената от съда пропорционална държавна такса в размер на 120 лв.
следва да бъде възстановена в полза на ищеца като съдът му укаже, че следва да предостави
банкова сметка, по която да му бъде възстановена недължимо платената сума.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отвод на съдията-докладчик,
направено с молба с вх. номер 59775/19.02.2025 г.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. номер 300884/25.09.2024 г.,
подадена от Б. Б. К., и прекратява производството по гр.д. № 56843/2024 г. по описа на СРС,
151 състав.
ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., да заплати на Върховния
касационен съд на Република България, с адрес: гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 100 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на Б. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., сумата от 120
лв., представляваща недължимо платена държавна такса, като му УКАЗВА, че за да му бъде
преведена възстановената сума, следва с писмена молба да предостави банкова сметка, на
която е титуляр.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
частта, с която исковата молба е върната и ищецът е осъден да заплати разноски на
ответниците, в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението е
окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3