Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8809 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 111709/10.05.2019г. по гр.д. № 51032 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 33-ти състав С.О.,
Булстат +*******, с адрес: гр. София, ул. *******е осъдено да заплати на М.П.Т., ЕГН**********, със съдебен
адрес: адв. М.П.,***, офис 1 на основание на
чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 156,20лв., ведно със законната лихва от
17.05.2018г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за
лечение, прегледи и консумативи, претърпени в резултат на травматични
увреждания, получени в следствие на падане в необезопасена дупка на пътна
настилка на ул. „Панагюрище”, гр. София; сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от 17.05.2018г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в
резултат на травматични увреждания, получени в следствие на падане в
необезопасена дупка на пътна настилка на ул. „Панагюрище”, гр. София; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 1350лв. представляващи
съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5096421/05.06.2019г. по регистъра на СРС,
депозирана от ответника С.О., Булстат
******* в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено основание за ангажиране на
отговорността му, разпитаните по делото свидетели не били очевидци на събитията
и показанията им не следвало да се кредитират.
По делото не било установено, че ищцата е паднала в тротоарна дупка , че е получила процесните увреждания от
такова падане. Показанията на свидетелите следвало да се ценят при условията на
чл. 172 от ГПК. Не следвало да се ценят представените по делото снимки, защото
не били писмени доказателства. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претнецията за разноски на въззиваемия.
Въззиваемият- ищец М.П.Т., ЕГН********** е оспорил жалбата. Изложила е съображения,
че решението на районния съд е правилно.
По делото било установено, че състоянието на ул. „Панагюрище” е лошо, че
ответникът носи отговорност за поддържането му, ищцата била подала сигнал на
23.05.2018г. до ответника за същото и била уведомена, че ремонт ще се извърши
на 15.07.2018г. Установено било и, че на 17.05.2018г. ищцата паднала в дупка
на пътна настилка и претърпяла
процесните вреди, причинно-следствената връзка между вредите и инцидента била
установена от гласни доказателства и заключение по съдебната експертиза.
Правилно били кредитирани показанията на свидетелите, като логични и
последователни, кореспондиращи със събраните по делото доказателства.
Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2021895/02.08.2018г. на М.П.Т., ЕГН**********,
със съдебен адрес: адв. М.П.,***, офис 1 срещу С.О., Булстат *******, с адрес: гр. София, ул. *******с която е
поискала от съда да осъди ответника да й заплати основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 156,20лв., ведно със законната лихва от
17.05.2018г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за разходи за
лечение, прегледи и консумативи, претърпени в резултат на травматични
увреждания, получени в следствие на падане на 15.05.2018г. в необезопасена
дупка на пътна настилка на ул. „Панагюрище”, гр. София; сумата от 5000лв., ведно със законната лихва
от 17.05.2018г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени в резултат на травматични увреждания, получени в
следствие на падане на 17.05.2018г. в необезопасена дупка на пътна настилка на
ул. „Панагюрище”, гр. София. Навела е твърдения, че на 17.05.2018г. около
22,30ч. се прибирала в дома си като
минавала по ул. „Панагюрище”, гр. София и паднала в огромна дупка, отворила се
в пътната настилка на улицата непосредствено до дома й в резултат на което
получила тежки контузии и фрактури в областта на лицето и на тялото-множество
охлузвания по челото, лявото слепоочие, бузата; отворени рани по носа и горната
устна; увреждания по коляното и раменете, останали белези по лицето
притеснявала се да не остане обезобразена, наложила се лазерна процедура за
лечение на травми на лицето, имала белези месеци след инцидента, притеснявала
се как я възприемат хората, срамувала се. Посочила е, че за лечението направила
разходи за прегледи, лазерна процедура, превръзки от общо 156,20лв.,
справедливото обезщетение на неимуществените й вреди било 5000лв. Улицата била
общинска и отговорност на ответника било да я поддържа съгласно чл. 19 от
Закона за пътищата и чл. 167 от ЗДвП. Състоянието на улицата не съответствала
на изискванията и за привеждането й в необходимо състояние живущи били подавали
множество сигнали до ответника. Претендирала е разноски.
Ответникът С.О., Булстат ******* в предоставения срок за отговор е
оспорило исковете. Навело е твърдения, че ищцата не е претърпяла процесните вреди от
попадане в дупка на ул. „Панагюрище” в гр. София, размер на претенции бил прекомерен. Ищцата
допринесла за настъпването на вредите, защото не била положила необходимо внимание и предпазливост при
придвижването по улицата. Получените
увреждания не били особено тежки и били довели само до краткотрайно
разстройство на здравето. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните лист за преглед от 18.05.2018г.,
съдебно-медицинско удостоверение от 21.05.2018г., фактури, фискални бонове,
съгласно които на 18.05.2018г. в 01:16ч.
ищцата е била прегледана от д-р К.Г.при
което е установено, че има открита рана
на главата, назначено е изследване „графия на кости” и терапия с медикаменти на
21.05.2018г. е била прегледана от д-р А.и е установено, че има разкъсно-контузни рани в областта на
носа, в областта над горната устна и кореспондиращо по лигавицата на устната кухина
на горна устна; охлузвания в областта на лявата половина на лицето, в областта
на носа, по лявото рамо, по гърба на дясната ръка и по двете колена, оток на
меките тъкани в областта на дясното коляно, кръвонасядания по гърба на лявата
ръка, като тези увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи или
тъпоръбести предмети, може да бъдат
получени при падане в улична дупка на 17.08.2015г., за прегледа ищцата е
заплатила 40лв., на 08.06.2018г. е заплатила 80лв. за лазерна процедура на АСМП
по КиВБ – ИП „Е.Е.Д.” ЕООД, на 22.06.2018г. е платила 30лв. на същото ЕООД, на 08.06.2018г.
е заплатила сумата от 6,20лв. за „Гранулекс”.
Прието е писмо от СО до ищеца, съгласно което на
23.05.2018г. ищцата е подала сигнал до ответника за компрометирана настилка на
ул. „Панагюрище”, гр. София, като СО е посочило, че улицата е включена в
програма за ремонти, които ще бъдат извършени на 15.07.2018г.
По делото са приети снимки на улица, на която се вижда,
че асфалтовото покритие е нарушено, има
места в които то липсва, има множество дупки и локви с голям диаметър
непосредствено до тротоара, някои заемащи половината от лента за движение на
моторни превозни средства, като са почти по цялото протежение на улицата и са
разположение близо една до друга.
Разпитана по делото св. Б.П.е заявил, че живее в гр.
София, ул. „*****, ищцата живеела на 100м. от него. Заявил е, че ул.„Панагюрище” била с напълно разбит асфалт,
нямало осветление и ищцата прибирайки се към дома си паднала, свидетелят се опитал
да й помогне, но тя цялата била в кръв. Посочил е, че ищцата му била на гости,
той я изпращал и бил на улицата, в момента, в който ищцата паднала свидетелят
бил на 10м. от нея, не я видял как пада, но след като достигнал до нея видял,
че тя е в дупка на пътя. Било тъмно, но като отишъл до ищеца видял, че е
паднала в дупка. След като ищцата станала цялото й лице било в кръв, двете
устни, имала увреждания по лицето, ръката, носа. Посочил е, че след като се
върнала от болница „Пирогов“ ищцата била със залепени нос и устни, била
обезобразена и това повлияло на психическото й състояние.
Разпитан по делото св.
Е.Н.е заявила, че в деня след злополуката видяла ищцата, устната и носа й
били цепнати, не можела да се движи, имала рани по ръцете и краката, не можела
да се движи самостоятелно, изпитвала силни болки, 2 седмици не излизала заради
начина по който изглеждала, ограничила контактите си, това я сринало,
свидетелят ходела да й помага, да си направи тоалет и това продължило около 3
месеца. Посочила, че ищцата имала нарушения в съня, казвала , че не може да
спи, била психически разстроена, сега вече била по-добре, но не се била възстановила
напълно-имала фобия и страх.
С приетото по
делото неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца е посочило, че при падането на 17.05.2018г.
ищцата е получила разкъсно-контузна рана на носа; разкъсно-контузна рана на
горната устна на устата; множество охлузвания на бедрото вляво, на лявото
слепоочие, лявата буза, горен ляв клепач и по гърба на носа; охлузвания по
задна повърхност на ляво рамо; охлузвания по гръбната повърхност на дясна ръка
; кръвонасядания по гръбната повърхност
на лявата ръка; множество охлузвания по предна повърхност на дясно коляно;
множество охлузвания по предната повърхност на лявото коляно. Посочила е, че
разкъсно-контузни рани са били обработени
хирургично с тъканно лепило, а охлузванията – хирургично с дезинфекция,
проведени са лазерни процедури за възстановяване на раните на лицето и
охлузванията. Висока интензивност на болки ищцата е претърпяла за около 10-15
дни особено по лицето, за 15-20 дни не е било възможно пълноценна хигиена на
лицето, имало е дискомфорт от всички охлузвания по ставните области. Посочило
е, че в момента при ищцата няма оплаквания от болки, но има белег на носа,
който причинява незначителен козметичен дефект. Белегът бил линеен, не било
препоръчително да се извърши операция, с времето щял да се уеднакви с кожата.
Травмите можело да се получат от падане в дупка на пътя, посочена от ищеца ,
извършени разходи за лечение са били необходими.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са
с правно основание чл. 49 вр. с
чл. 45 и чл. 51 вр. с чл. 52 и чл. 86 от
ЗЗД вр. с чл. 31 от Закона за пътищата и
§1, т.1 и т.2 от ДР на Закона за пътищата.
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна
отговорност на ответника по отношение на увредения по смисъла на чл.49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата (ЗП) вр. с § 1, т.1
и т.2 от ДР на Закона за пътищата -
неизпълнение на задължението на ответника
по закон да поддържа пътища, в следствие на който деликт, са настъпили
вреди, пазарната стойност на
имуществените вреди към настъпване на събитието, обстоятелства обосноваващи и
размер на неимуществени вреди, за които предпоставки ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване.
Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно §1 т. 1 от ДР за ЗП "път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци
и отговаря на определени технически изисквания.
Съгласно §1 т. 2 от ДР за
ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника към ищеца за обезщетяване на
процесните вреди – неизпълнение на задължението на С.О. по закон да поддържа пътя на
ул. „Панагюрище” в гр. София като част от
общинските пътищата, като е оставила същата с множество дупки с голям диаметър в непосредствена
близост до тротоара, които не са
били обезопасени и обозначени, в следствие на който деликт на 17.05.2018г. ищцата е попаднала в дупка и е претърпяла телесни
увреждания разкъсно-контузна рана на носа; разкъсно-контузна рана на горната
устна на устата; множество охлузвания на бедрото вляво, на лявото слепоочие,
лявата буза, горен ляв клепач и по гърба на носа; охлузвания по задна
повърхност на ляво рамо; охлузвания по гръбната повърхност на дясна ръка ; кръвонасядания по гръбната повърхност на лявата
ръка; множество охлузвания по предна повърхност на дясно коляно; множество
охлузвания по предната повърхност на лявото коляно. По делото не се спори, че
ул. „Панагюрище” е общински път, поради което и по делото е установено, че
ответникът е следвало да поддържа същата съгласно чл. 31 от Закона за пътищата.
Показанията на св. П..установяват, че към 17.05.2018г. по пътно платно на
лицата е имало множество дупки. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
резултат от личните му впечатления, натрупвани от постоянно наблюдение на
улицата – свидетелят е посочил , че живее на съседната ул. Дунав”. Тези
показания са подкрепени и от приетото по делото писмо от СО, сочещо, че улицата
е включена в програмата на общината за ремонт през юли 2018г. Съдът приема за
установено по делото, че на 17.05.2018г.
ищцата е паднала в дупка на улицата в причинно-следствена връзка с което е
получила процесните увреждания. Свидетелят П..е бил категоричен в показанията,
си че е бил на 10м. от ищцата в момента, в който е паднала, че се приближил до
нея и видял, че е паднала в дупка на пътя, че цялото и лице е в кръв, има
наранявания по лицето, рамото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
резултат от личните му впечатления, неопровергани от другите събрани по делото доказателства,
логични и последователни. Причинно-следствената връзка между падането в дупката и процесните вреди е
установено от приети по делото лист за преглед, медицинско удостоверение, свидетелски
показания, заключение по медицинската експертиза, фактури и фискални бонове.
При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел, че по
делото са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
обезщетяване на ищеца за вредите, които е претърпял в следствие на уврежданията,
получени от падане на 17.05.2018г. в дупка на ул. „Панагюрище” в гр. София.
С жалбата не са
въведени оплаквания срещу изводите на районния съд в частта в частта размера на
обезщетението, за приноса на ищеца за настъпването на вредите, при обосноваване
на изводите си за същите районният съд не е нарушил императивна правна норма, поради което и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК и по съображения, изложени
по-горе съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно
и следва да бъде потвърдено. Приетите фактури и фискални бонове установяват, че
непосредствено след падането в дупката на пътното платно ищцата е направила
разходи за лечението, прегледи превръзки в размер на общо 156, 20лв.,
заключението по съдебно-медицинската експертиза установява, че тези разходи са
били необходими за лечението на ищеца.
Заключението по съдебно-медицинската експертиза и събраните по делото
гласни доказателства установяват, че ищцата е изпитвала интензивни болки за
около 20 дни, имала е затруднения в самостоятелното обслужване, останал е белег
на лицето, получила множество наранявания по лицето, не е излизала първите две
седмици, притеснявала се е от външния си вид, малък белег на носа е бил останал
и към прегледа на вещото лице през март 2019г. При така установеното и като
съобрази социално-икономическите условия към 2018г. то съдът приема , че
определеното от районния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е правилно.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и
той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство
пред СГС в размер на 457лв. Възражението за прекомерност на уговорено е претендирано
възнаграждение за адвокат от 700лв. е
основателно. Сложността на делото пред въззивния съд не е висока и затова в тежест на въззивника
следва да се постави само минималния размер на възнаграждение за адвокат по
Наредба № 1/2004г. в приложимите й редакции.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111709/10.05.2019г. по гр.д. № 51032 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 33-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА С.О., Булстат *******, с адрес: гр. София, ул. *******да заплати на М.П.Т., ЕГН**********, със съдебен
адрес: адв. М.П.,***, офис 1 на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 457лв.
( четиристотин петдесет и седем лева) представляващи съдебни разноски в производството
пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.