№ 23129
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110149074 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С..........., чрез адв. П.
И., срещу С. О., БУЛСТАТ *********, гр. С......, чрез юрк. М. К., с която се
иска осъждане на ответника да заплати сумата от 114,56 лв., представляваща
главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ във връзка с настъпило застрахователно събитие на 21.05.2024 г. с
участието на лек автомобил „Опел“, с per. № ********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 19.08.2024
г., до датата на окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 21.05.2024 г., в гр. София, при движение по ул.
„Добротич“, в района на бул. „Никола Мушанов“ с бул. Възкресение, с посока
на движение от ул. „Добротич“ към ул. „Вардар“, водачът на лек автомобил
„Опел“, с per. № ********, попада в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, в резултат което настъпили материални вреди за
автомобила. За процесното ПТП бил съставен протокол за ПТП №
1886962/22.05.2024 г., като било подадено заявление за щета пред ищцовото
дружество, при който увреденият лек автомобил марка Опел с per. №
********, бил застрахован на основание застрахователна полица „Каско” №
4704230300005150, валидна от 08.09.2023 г. до 07.09.2024 г. Със заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ била
предявена застрахователна претенция. Нанесената в резултат на ПТП щета на
застрахования увреден автомобил е описана в опис на претенция по щета №
470423242429223 и протокол за ПТП. Увредени по МПС -марка Опел с per. №
********, били гума предна дясна, джанта лята предна дясна и др., описани в
1
опис претенция и заключение. Сочи,че размерът на щетата бил определен в
размер на 114,56 лв., представляващо стойност на извършен ремонт. На
27.05.2024 г. с преводно нареждане ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ заплатило сумата в общ
размер 114,56 лв. на застрахованото лице и е поканило на 17.07.2024 г.
ответника да възстанови платеното обезщетение, като бил направен отказ.
Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите.
Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди,
тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Предвид
обстоятелството, че се касае за реализирано ПТП на участък от път,
стопанисван от С. О., следва да се има предвид, че съгласно §1,т.1 от ДР на
Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата за „стопанин на
пътя“ е определен собственикът или администрацията, която го управлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската
собственост, общинска собственост са общинските пътища,улиците,
площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. В случая, по аргумент от чл. 19 от Закона за пътищата, собственик и
управител на пътя е С. О.. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. З ЗП управлението на пътя
включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата. По смисъла на §1, т. 14 ДР на ЗП
поддържането на пътищата била дейност по осигуряване на необходимите на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Съгласно чл. З, ал. 2 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни знаци,
светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на
процесното събитие. Изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, безпротиворечивото наличие на
твърдените от него обстоятелства. Твърди, че в тази връзка не били
представени никакви преки доказателства, които да потвърждават наличието
на препятствие на пътното платно (дупка). Липсвало каквото и да е описание
на твърдяната пътна неравност, поради което, в случай че ищецът не
представи доказателства на наличието на същата, не би могло да се приеме, че
подобна съществува. Оспорва протокола за ПТП. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. с
чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което е в тежест на ответника. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт
на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за
положителни факти.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за
окончателен в о.с.з. от 09.12.2024 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в сочения от него размер- 114,56 лв., и че процесният л.а.
„Опел“, с рег. № ********, е бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“, валидна към датата на ПТП.
По делото бяха изслушани и приети свидетелски показания на В. Б. Г., в
качеството му на водач на увреденото МПС към датата на ПТП, които съдът
кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. От същите се установява, че около 12 ч. на процесната дата свидетелят
е управлявал процесното МПС, като при движение по бул. „Никола Мушанов“
автомобилът е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
плътно, намираща се между линиите на трамвая, в резултат на което една от
гумите била спукана, а джантата й- увредена. Наличието на необезопасена и
несигнализирана неравност по пътя под формата на дупка на пътното платно,
в близост до трамвайните линии, се потвърждава и от приложената по делото
като писмено доказателство докладна записка от младши автоконтрольор В.
Г.. Скоростта на движение, с която свидетелят е управлявал процесното МПС,
е между 20-30 км/ч.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Същото потвърждава описания в
исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, а именно
преминаване на превозното средство през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, намираща се в близост до трамвайните релси. От
заключението се доказва, че всички увреждания по лек автомобил марка
„Опел“, модел „Мерива“, рег. № ********, отразени в описа на застрахователя
се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
3
размер на 382,74 лв.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното
произшествието, общински по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с
оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът. Съгласно чл. 31 ЗП общината е длъжна да осъществи ремонта и
поддържането на общинските пътища и да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП
„поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
В контекста на изложеното съдът счита, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е за платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по изслушаната
САТЕ е 382,74 лв. и надвишава изплатеното от застрахователя обезщетение.
Предвид диспозитивното начало съдът ще следва да присъди
претендираното от ищеца обезщетение до размер от 114,56 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца размер на 114,56
лв., представляващи заплатено застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка „Каско Стандарт“.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от
114,56 лв.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По отношение на разноските:
4
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Същият е сторил разноски общо в размер на 1050 лв., от които 50 лв.-
държавна такса, 400 лв.- депозит за вещо лице по САТЕ, 120 лв.- депозит за
свидетел, и 480 лв.- адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на
които по делото са представени доказателства
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски общо в
размер на съдебни разноски в размер на 1050 лв. за настоящото производства.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника С. О., БУЛСТАТ *********, гр. С......, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С..........., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл.
49 ЗЗД сумата от 114,56 лв., представляваща главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 21.05.2024 г. с участието на лек
автомобил „Опел“, с per. № ********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба- 19.08.2024 г., до датата
на окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. О., БУЛСТАТ *********, гр. С......, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1050 лв.,
представляваща съдебни разноски, сторени в настоящото производство пред
СРС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5