МОТИВИ
на СГС, 23 с-в по НОХД № 1 292/2020г.
Софийска градска
прокуратура по д.п. 352/2017 г. по описа на СО-СГП и пр.пр. № 19 441/ 2017г. по описа на СГП е внесла
обвинителен акт срещу И.Г.Ф. за това, че на 15.08.2017 г.около 17,00 часа в
град София,в парцел УПИ ХI-184, ПИ-68134.2806.184, находящ се в град София,
на ъгъла на ул.“Воденичарски път“ и бул.“Сливница“, до № **, в качеството си на
Технически ръководител- Механизация Автотранспорт и С/назначен с договор от
26.06.2017г. между Б.Т.ООД и И.Ф./, причинил на Р.В.О.смърт, поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, а именно:
на 15.08.2017
г.,около 17,00 часа в гр.София, в парцел, находящ се в гр.София, на ъгъла на
ул.“Воденичарски път“ и бул.“Сливница“, до № **, при извършване на запояване на
кабели при допир до технически неизправен електрически поялник, намиращ се под
напрежение, Р.В.О.е поразен от електрически ток, което довело до остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и бързо настъпване на смърт, при
което починал на място. Р.В.О.е назначен във фирма „Си Р.50“ ЕООД на длъжност
„Машинист пътностроителни машини“ с трудов договор № 012 /17.06.2017,
пострадалият притежава свидетелство за правоспособност № 6/28.02.2013 за
машинист на ПСМ, пострадалият е работил на обекта ,съгласно заповед №
111/17.06.2017г. на управителя на Си Р.**ЕООД, като И.Ф. да е нарушил следните
разпоредби: т.19 на „Правила общи инструкции по безопасност на труда при работа
с ръчни, механични и електрически инструменти“ /документ на Си Р.-**ЕООД и на
чл.8 ал.1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като е
предоставил на работещия Р.В.О.необезопасен електрически поялник, с което е
застрашил здравето и безопасността му: в т.19 на „Правила общи инструкции по
безопасност на труда при работа с ръчни ,механични и електрически инструменти,
е записано „Преди да се предоставят за използуване, ръчните електрически
инструменти трябва внимателно да се прегледат и да се изпробват в присъствието
на лицето, което ще ги използува“ ; в чл.8 ал.1 на Закон за безопасни условия
на труд, е записано “Работното
оборудване трябва да е подходящо за извършената работа, така че да не
застрашава здравето и безопасността на работещите“
-
престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2, алт.1 от НК.
Съдът е конституирал Д.О. и Г.О. – майка и сестра на
починалия Р.В.О.като частни обвинители в наказателното производство.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Ф., тъй като счита че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява доказаността му по категоричен и безспорен начин. Анализирайки
събраната по делото доказателствена съвкупност, представителят на държавното
обвинение намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е
установено по категоричен начин. Счита, че подсъдимия Ф. носи пряка и
непосредствена отговорност за смъртта на работника О., тъй като основната
причина за смъртта му е работата с неизправния поялник, който е бил собственост на подсъдимия и му е
бил предоставен от него, респ. общественоопасният резултат би могъл да бъде
предотвратен ако подсъдимият му е предоставил поялник, който е отговарял на
всички технически изисквания и е бил изправен. Предлага на съда подсъдимият Ф.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде
определено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ около предвидения
в закона минимум от 1 година, изпълнението на което на осн. чл. 66 от НК да
бъде отложено за срок от 3 години.
Общият повереник на частните обвинители О.и – адв. А.А.
– поддържайки изводите на прокурора за доказаност на обвинението, акцентира
върху обстоятелството, че правилата за безопасност са нарушени от прекия
ръководител на пострадалия, като задачите са му възлагани без подсигуряване на
неговото здраве и живот. Пледира за наказването му.
Частните обвинители Д.О. и Г.О. не се явяват пред съда
и не изразяват становище по съществото на делото.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Ф. – адв. Н.Т. в
хода на съдебните прения излага становище за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подзащитния му. В подкрепа на тезата си защитникът
изтъква, че смъртта на О. е инцидент, случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Анализирайки обясненията на подзащитния си, показанията на св. Р.А. и най –
вече заключенията на изготвените технически експертизи, адв. Т. приема аз
установено по делото, че действително поялникът е бил собственост на Ф. и
въпреки че не е отговарял на съвременните стандарти, той е бил направен по
действащите тогава в страната стандарти, бил е изправен, с него е било
работено и не е имало видими признаци,
от които да се установи, че не е бил изправен. Защитникът пледира подс. Ф. да
бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.123, ал.1 от НК.
Подс. Ф. се възползва от правото си да даде обяснения
по повдигнатото му обвинение и дава подробни такива. Заявява, че на
инкриминираната дата двамата с пострадалия О. били изправени от управителя на
фирмата Д.Х. да ремонтират помпа на багер. Със служебния автомобил отишли на
мястото, като в багажника му се намирал и процесния поялник, който бил на подсъдимия
и с който и преди това и двамата работели безпроблемно. На обекта подсъдимият
работел в кабината на багера, а за смяна на предпазител пострадалият донесъл
поялника и заедно със св. А. разпънали кабел, за да осигурят електрическо
захранване за функционирането на поялника. След това подсъдимия и пострадалият
запоили по една клема на предпазителя, като подсъдимият останал в кабината, а О.
отишъл в задната част на багера, където трябвало да се подмени изгорял
проводник. След това О. и А. отишли да купят изолирбанд и кабел. Около 16.30ч.
другите работници си отишли, а О. влязъл под багера, където имало проблемен
кабел. Двамата разговаряли, като в един момент О. спрял да говори. Тогава
подсъдимия слязъл от кабината и възприел тялото на пострадалия. Той издърпал
кабела на поялника и изключил електрическото му захранване. След това обхванат
от паника, потърсил помощ от хора в
съседен строителен обект и те позвънили на тел. 112. О. бил облечен с къси панталони, тениска и
джапанки, като при намирането му под багера бил гол до кръста и без джапанки. О.
бил оператор на машина и се грижел за ремонтите, а подсъдимият се занимавал с
доставка на материали и зареждал машините с гориво. Подсъдимият твърди, че и
двамата с О. са работели преди това с поялника и той не е създавал проблеми.
Подсъдимият в хода на съдебните прения заявява, че поддържа доводите на защитника си и не излага
допълнителни съображения.
В последна дума подс.Ф. моли да бъде
оправдан.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно
и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Г.Ф. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като
шофьор във фирма „Д.Е.“ ООД, живущ ***, с ЕГН **********.
На 26.06.2017г. бил сключен трудов договор № 95
/26.06.2017 г.между „Б.Т.“ ООД и подс. Ф.,
който бил назначен на длъжност „Технически Ръководител - Механизация и
Автотранспорт и строителство“ в дружеството.
На 17.06.2017 г. между „Си Р.50“ ЕООД и пострадалия Р.В.О.бил
сключен трудов договор, с който О. бил назначен в дружеството на длъжност „Машинист
пътно-строителни машини“. На 26.06.2017г. същият е придобил 3-та
квалификационна група по безопасност при работа Правилника за
безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически
съоръжения / ПБРНУЕТЦТМХС/до и над 1000V с протокол № NE-1000/096
от с.д.
На 11.08.2017 г.между „Б.С.“ ООД, представлявано от св.
Д.Х. и „Си Р.50“ ЕООД, управител на което бил св. С.Ц., но пълномощник и осъществяващ
фактическото ръководство бил отново св. Х., бил сключен договор за строителство,
според който „Си Р.50“ ЕООД следвало да извърши строително-ремонтни дейности на
обект „Офис и Складова База в УПИ-Х1-184 ПИ 68134.2806.184“, находящ се в
гр.София, на ъгъла на ул. „Воденичарски път“ и бул. „Сливница“, до № **.
На 15.08.2017 г. св. Д.Х. заявил на подс. Ф., че е
възникнала авария на електрическата инсталация и следвало да се постави горивна
помпа на верижен багер, модел КС-240, използван от „Б.Т.“ ООД за извършване на
строително-монтажни дейности на посочения обект. За целта св. Х. изпратил подс.Ф.
и пострадалия О. да отстранят повредата. Около 12,00 ч. подсъдимият и О.
пристигнали със служебен автомобил на обекта, където вече се намирал и св. Р.А.,
който изпълнявал функциите на технически ръководител на обекта. При извършване
на ремонтните дейности възникнала необходимост от запояване, поради което както
подс. Ф., така и пострадалия О. използвали по предназначение в кабината на
багера поялника, собственост на подсъдимия, с който и преди това работели.
Около 17,00 ч. Ф. се качил в кабината на багера, а О.
легнал под машината, за да запоява с поялника електрически кабели ,като преди
това включил поялника към електрическо табло. Пострадалият бил легнал по гръб под
багера, обут с къси панталони, гол до кръста. Ф. изолирал в кабината снопове от
кабели, а О. запоявал кабели с поялника на Ф.. Внезапно, поради прекъсване на
нагревателя в керамичното тяло на поялника, единият край на нагревателя опрял в
металното тяло, като по този начин металната част попаднала под напрежение.
Поради допир между тялото на О. с металната част на поялника, той бил поразен
от електрически ток, което довело до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност и бързо настъпване на смъртта му.
Подсъдимият слязъл от кабината на багера и минал към задната страна на машината, където
се намирал пострадалият и видял тялото му под багера. Незабавно Ф. издърпал
кабела на поялника от електрическото табло,
след което уведомил св. Д.Х. за настъпилия инцидент. Веднага след това подсъдимият
изтичал до склад, находящ се на адрес гр.София, бул. „Сливница“ № ** ,където се
намирал св. Б.М. и помолил същия за помощ. Св. М. веднага отишъл до мястото на
инцидента, мушнал се под багера и започнал да прави изкуствено дишане на О., но
му направило впечатление, че същият няма нито пулс, нито сърдечна дейност. Бил
повикан екип на СМП. След около 30-40 минути
св. Д.Х. пристигнал на мястото на инцидента,като при пристигането си на
място заварил подс. Ф., св. Р.А., св. Б.М. и екипа на СМП.
Според заключението на съдебно - медицинска експертиза
на труп причината за смъртта на О. е въздействието на електрически ток, довело
до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност чрез потискане на дишането
и сърдечната дейност.
Според заключението на съдебно-електротехническа
експертиза (СЕТЕ), при проверка на електрическия поялник е установено, че
същият не затопля, като има прекъсване на нагревателя в керамичното тяло, като
при прекъсването на нагревателя, единият му край опира в металното тяло на
поялника, като когато се подвключи фазовият проводник към този край на електрическия
нагревател, металната част на поялника попада под напрежение.
Според заключението на комплексната медико - техническа експертиза (
КМТЕ) по писмени данни, поради попадането на металната част на поялника под
напрежение, същият бил технически неизправен и опасен за ползване. Според
експертното заключение при извършената аутопсия на О., са установени увреждания
по двете ръце, които са резултат от механичното, термичното и
електрокоагулационното действие на електрическия ток, което на свой ред е могло
да възникне единствено при съприкосновение на технически неизправния
електрически поялник, намерен в непосредствена близост до пострадалия.
При разпита на експерта Б., участвал в състава на КМТЕ
и изготвил СЕТЕ в о.с.з. на 31.07.2020г. ( впоследствие на 15.01.2021г. същият
е починал), той заяви, че процесният поялник е един от първите български
поялници, без каквато и да било защита, които вече не са се продават в
търговската мрежа, но позволяват по –
дебели и по – тежки запойки; при държане на поялника за изолационната дръжка,
работещият с него е предпазен дори при офазяване, но при допир с металната част
не е предпазен; експертът счита,че с поялника е работено в кабината на крана от
подсъдимия и от пострадалия, но липсват следи от извършена дейност под багера,
тъй като „…..няма необходимата подготовка. Не са изтеглени двата проводника от
помпата до разклонителната кутия. Пострадалият е трябвало да намери арматурна
тел. Двамата с И. е трябвало да изтеглят двата проводника от помпата до
разклонителната кутия и да си подготвят краищата за запояване. В разклонителната
кутия аз видях само два проводника, които слизат от кабината и са подготвени за
запояване. За да стане запояване, трябва да има и другите два проводника от
помпата. Тези два проводника не бяха прокарани…… Направени са изолации на двата
проводника, които са пуснати от кабината, но другите два проводника не са
изтеглени. Трябва да се намери арматурна тел и с тази арматурна тел трябва да
се изтеглят двата проводника от помпата в едни маркучи, които минават през
разпределителната кутия. Това не е направено, защото проводникът го видях във
вид на топче, като веществено доказателство. По това съдя, че пострадалият е
трябвало да излезе от багера, да намери арматурна тел….“. Експертът счита, че
при опита на О. да излезе изпод багера, той по някакъв начин е докоснал
поялника и „ ….в момента, в който е докоснал поялника, е
докоснал фазата, след настъпила повреда в поялника, но кога и как – при
пренасянето ли, долу, докато е бил, кога е настъпила тази повреда, не мога да
установя…..“. Относно момента на настъпване на повредата на поялника в.л. Б.
заявява, че не може да бъде установено, като възможните варианти са при „продължителна
работа на заваряване, при пренасянето, леки сътресения, при изпускане на
земята, а може и при изключване и както са направили леко са го хвърлили малко
настрани…“.
За проверка на изнесената в хода на съдебното
следствие информация от експерта Б., бе назначена допълнителна съдебно
техническа експертиза (ДСТЕ), изготвена от в.л. В.. Според експерта в кабината на багера е запоявано преди
инцидента; под багера не е запоявано по време на инцидента, което не означава,
че не е работено – подготвяно за запояване при включен в захранването поялник
да загрява; възможно е било да настъпи същата неизправност при работа с
поялника в кабината на багера, но без да се определи обосновано неговата
тежест. В аналитичната част на експертизата, в.л. В. обяснява, че металната
част на поялника (корпус/тяло) е попаднала под напрежение поради прекъсване
(прегаряне) а нагревателния проводник (реотан), който бидейки под механично
напрежение в керамичния изолатор, се е преместил и е допрял металното тяло на
поялника; може да се предположи, че процесния поялник многократно е офазявал
корпуса си по време на експлоатацията му, при което може да е намалявала
интензивността на загряване или е спирал да загрява, което не е задължително;
тъй като поялникът е бил от клас на защита по електробезопасност „0“, времето
на съществуване на опасен потенциал върху корпуса на поялника е неопределено дълго,
като след механично въздействие ( удар/вибрация) реотанът може да се
прибере/намести, офазяването да „ изчезне“ и поялникът да заработи нормално
отново до следващото офазяване на корпуса; този вид поялници са с масивна
бакелитова ( изолационнна) ръкохватка, което предполага невъзможност за
попадане под напрежение през нея, дори при офазяване на металното тяло.
Експертът описва като възможни три хипотези за
възникване на инцидента:
1.
Офазено тяло на
поялника и изправна изолация на ръкохватката при поставен поялник върху
проводима част под багера да загрява преди започване на запояването (примерно
върху веригата), при което металното тяло на поялника се допира до веригата;
2.
Офазено тяло на
поялника и изправна изолация на ръкохватката като пострадалият пипа с гола ръка
металното тяло на поялника за проверка дали поялника започва да загрява, докато
лежи под багера преди да започне да запоява, тъй като този тип поялници
изискват известно време след включване в захранването, за да загреят до
необходимата за работа температура;
3.
Офазено тяло на
поялника и изправна изолация на ръкохватката при прекъснат / прегорял
нагревателен проводник (реотан).
Като фактори, способствали за смъртта на пострадалия,
експертът посочва:
-квалификация на пострадалия – било е необходимо същият да притежава най-малко IIIкв. група по електробезопастност, за да има право да
извършва ремонтни дейности по ел. частта на багера;
-поялникът не отговаря на стандартите, не е минал
проверка за техническа изправност и няма документи за това;
-пострадалият не е използвал индивидуални предпазни
средства;
-пострадалият е трябвало да знае, че в работна среда с
особена опасност от електропоражение е недопустимо да се работи с ръчни
инструменти от клас 0, 1 и 2.
-пострадалият е работил гол до кръста с къси
панталони, бос – без необходимото работно облекло.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези
факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията
на подс. Ф., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Р.А.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство /л.л.40-42 от т.1 на д.п./, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1
т.1 и т.2 от НПК, показанията на свидетеля Б.М., дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на св. Д.Х., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от д.п. показаният в частта им
относно възприетите от него обстоятелства на местопроизшествието от
16.08.2017г. /л. 34 от т. 1 на д.п./, показанията на св. С.Ц., дадени в хода на
съдебното следствие, заключенията на СМЕ на труп №50/17г. /л.л. **– 54 от т.1 на д.п./, потвърдена при
разпита на експертите в о.с.з., на съдебно електро – техническа експертиза
/л.л. 66-69 от т.1 на д.п./, с направените от експерта допълнения при разпита
му в о.с.з., на комплексната медико – техническа експертиза /л.л. 12 – 30 от
т.3 на д.п./ с направените от експертите допълнения при разпита им в о.с.з., на
техническа експертиза по протокол № 239-Ф/2018 / л.л. 34 – 37 от т.3 на д.п./, потвърдена при разпита на експертите в
о.с.з., на допълнителната съдебно техническа експертиза / л.л. 144 – 156 от
съд.дело/, потвърдена при разпита на експерта в о.с.з., множеството писмени
доказателства и доказателства средства – фиш за СМП, протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.08.2017г., ведно с албум с фотоснимки, протокол за
оглед на местопроизшествие от 17.08.2017г., ведно с албум с фотоснимки, определение
на СГС от 16.08.2017г., протокол за доброволно предаване от 17.08.2017г.,
протокол за отговорно пазене от с.д., справка от тел. 112, протокол за
доброволно предаване от 16.08.17г., книга за инструктаж, трудови договори и длъжностни характеристики
на подсъдимия и пострадалия, договор за Сот 11.08.2017 г., дневник за ежемесечна
проверка на електрически инструменти, протокол за трудова злополука,
удостоверение за родствени връзки , удостоверение за наследници, препис –
извлечение от акт за смърт, пълномощно от С.Ц., протокол № NE-1000/096
от
26.06.2017г., Правила за безопасна
работа с инструменти, свидетелство
за съдимост, както
и веществените доказателства – вкл. багер модел КС-240, поялник и други.
Относно обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102,т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът не констатира съществени противоречия между събраните по
делото доказателствени средства, напротив гласните и писмени източници на доказателства и
експертните заключения еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата от
съда фактическа обстановка и в частност фактите, значими за правилния изход на
делото.
Датата на деянието и настъпилите
общественоопасни последици се установяват по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
експертните заключения.
Мястото и часът на деянието се
установи по делото от обясненията на подс. Ф., показанията на св. М., данните
от национална система 112, заключението на техническа експертиза по протокол №
239-Ф/2018, протоколът
за оглед на местопроизшествие, актът за смърт на пострадалия О. и заключението
на СМЕ на труп, които са напълно синхронни и установяват по несъмнен начин мястото
и часа на инцидента.
Касателно заеманите от подсъдимия и пострадалия О.
длъжности съответно във ф-ми „Б.Т.“ ООД и „Си Р.50“ ЕООД гласните /показанията на
всички свидетели - работници на строителния обект и обясненията на подсъдимия/
и писмени доказателствени средства по безпротиворечив начин и категорично установяват по делото, че
пострадалият е започнал работа в фирма „Си Р.50“ ЕООД на 17.06.2017 г. като „Машинист пътно-строителни машини“, а подс. Ф.
е назначен на работа в „Б.Т.“ ООД на 26.06.2017 г. на длъжност „Технически
Ръководител - Механизация и Автотранспорт и строителство“. От гласните доказателствени средства –
показанията на св. Х. и най – вече на св. С.Ц. (вписан юридически като управител на „Си Р.50“ ЕООД) се установи, че и оперативното
управление и на двете дружества се е осъществявало от св. Д.Х. ( срв.
показанията на св. Ц. „ … Фирмата „СР 50“ е създадена през 2013 г. по молба на Д.Х.
и основно управлението е чрез него, но аз се водя управител. Още тогава съм му дал пълномощно за управлението на
фирмата. Аз не съм се занимавал с оперативното управление на фирмата. Това беше
работа на г-н Х.….“ ).
Относно организацията на работния процес на
строителния обект показанията на св. Х. ( „…(инструктажът – б.м.) в етапа на работа
се провежда от прекия ръководител. По принцип въпросния Р.….), на св. Р.А.
(„….аз бях технически ръководител в дружеството…. Аз поставях дневните задачи
на работниците….“ и от д.п. „…длъжността ми е технически ръководител на
строителен обект…) и обясненията на
подс. Ф. (…с Р., техническия ръководител, разпънаха макара…) гласните
доказателства също са непротиворечиви и установят категорично, че технически
ръководител на строителния обект е бил св. Р.А., а конкретната задача за
поправка на багера е възложена на подсъдимия и пострадалия от св. Х., който е
осъществявал оперативното ръководство на двете фирми („Б.Т.“ ООД и „Си Р.50“ ЕООД).
Обстоятелството, че процесният поялник е бил
собственост на подс. Ф. не се оспорва от самия подсъдим ( срв. обясненията му „…Поялникът
беше мой личен. Той седеше в багажника на служебния автомобил, за да го
ползваме…) и намира индиректно потвърждение в дневника за ежемесечна проверка
на електрически инструменти, какъвто вид инструмент не е описан като фирмен
такъв.
Напълно последователни са гласните доказателствени
средства и относно обстоятелството, че на инкриминирания ден, преди
настъпването на злополуката, както подсъдимия, така и пострадалия са ползвали
по предназначение ( за запояване) поялника
и същият е функционирал безпроблемно – така св. А. ( “…там те запояваха
нещо…поялникът се ползваше още преди обяд… направиха проверка и на поялника и
на макарата…никой не се е оплакал, че поялникът не е изправен, само те двамата
работеха с него…мисля, че и двамата работеха с него….) и обясненията на подс. Ф.
– „…и запоихме две клеми. Той запои едната клема, а аз запоих другата клема със
самия поялник…). Данни за употреба на поялника в кабината на багера се съдържат
в разпита на в.л. Б. и в заключението на
допълнителната съдебно – техническа експертиза.
Обясненията на подс. Ф., че преди инкриминираната дата
поялникът не е давал дефекти и е бил изправен не се оборват от друго събрано по
делото доказателство, тъй като в.л. В. изразява единствено предположение, че
поялникът и преди това е показвал дефекти ( „ ….може да се предположи, че
процесния поялник многократно е офазявал корпуса си по време на експлоатацията
му, при което може да е намалявала интензивността на загряване или е спирал да
загрява, което не е задължително“) и съответстват на описанието на инструмента,
дадено от св. А. (“…Поялникът не изглеждаше нито стар, беше нормален поялник,
който се включва. Поялникът отпред има човка, отзад има бакелитова дръжка с
черен кабел, който се включва, видимо не е поправян, не е правено нищо по него.
Имаше вид на фабричен. Не е от тези поялници, които са със спусък. Той е дълъг
с голяма човка, която да запои нещо по - голямо…“). Поради това и въз основа на
необорените обяснения на подс. Ф., съдът прие, че неизправността на поялника се
е проявила за първи път на инкриминираната дата при подготовката за употребата
му от пострадалия.
Конкретният механизъм на злополуката
с работника О. и обстоятелствата при настъпването й се изясняват от показанията
на св. А., който е напуснал строителната
площадка непосредствено преди настъпването на инцидента, обясненията на подс. Ф.
и констатациите в огледния протокол, които еднопосочно установяват, че
пострадалият се е намирал под багера, облечен единствено с къси панталони и боравещ
с включен в електрическо напрежение
поялник ( без данни да е извършвал запояване, а се е подготвял за извършването на такова, видно
от цитираните по – горе пояснения от в.л. Б. и заключението на допълнителната
съдебно – техническа експертиза).
Мнимо противоречие е налично между писменото
доказателство - протокол № NE-1000/096
от 26.06.2017г.
/л.74 от папка 1 на д.п./, удостоверяващо, че пострадалият О. е придобил 3-та квалификационна група по безопасност при работа по ПБРНУЕТЦТМХС до и над 1000V и
заключението на допълнителната съдебно –
техническа експертиза, в което експертът заявява, че не е открил такъв документ
(стр.4 от заключението), тъй като неоткриването на протокола от в.л. не
означава, че същият не е наличен по делото, поради което и съдът прие, че
пострадалият О. е притежавал квалификация по електробезопастност, позволяваща
му извършването на ремонт на електрическата мрежа на багера, съответно е имал необходимите знания за
безопасно боравене с поялника.
Съставомерният резултат – смъртта на
Р.О., както и причините за настъпването
му, са установени по делото по несъмнен начин от заключението на СМЕ на труп, КМТЕ, двете технически експертизи и писмените
доказателства – акт за смърт, а именно - поради въздействието на електрически ток, довело
до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност чрез потискане на дишането
и сърдечната дейност. Установена е причината за това въздействие – неизправност
на поялника, тъй като е било налично прекъсване на нагревателя в керамичното
тяло, като при прекъсването на нагревателя, единият му край е опрял в металното
тяло на поялника, като когато се подвключи фазовият проводник към този край на
електрическия нагревател, металната част на поялника попада под напрежение (
офазява се). Следователно е имало допир между тялото на О. и металната част на
поялника, което е довело до протичане на електрически ток в тялото му и бързо
настъпване на летален изход.
Относно заключенията на приетите по
делото основна и допълнителна технически експертизи, съдът ги цени единствено в
частта, в която вещите лица изразяват становище относно техническата обосновка
на станалата злополука и не ги цени в частта, в която експертите сочат
нарушените подзаконови норми по безопасността на труда, тъй като това е дейност
по прилагане на правото, за която съдът, а не експерта, е компетентен. От най-
съществено значение за правилния изход на делото се явява разпитът на експерта Б.,
проведен в о.с.з. на 31.07.2020г. и
заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза, в които експертите
обясняват техническите причини за настъпилата
неизправност на уреда, наложилата се
практика по безопасност при боравенето с подобни инструменти и неправилните от
техническо естество действия, довели до злополуката.
В заключение съдът цени
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на
експертизите и писмените доказателства по делото, които образуват едно
хармонично единство, не разкриват противоречия и еднозначно установяват
релевантните за делото факти.
Приетата за установена
възоснова на доказателствения материал фактическа обстановка, мотивира съдът да
изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият И.Г.Ф. не е извършил престъпление по чл. 123, ал.1 от НК,
поради което следва да бъдат приложени последиците на чл.304 от НПК спрямо него.
За съставомерността на деянието по чл.123,ал.1 от НК
се изисква от обективна страна с действието или бездействието си, деецът да е
нарушил норма от действащ нормативен или ненормативен акт /технологични
правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от категорията на
общопризнати правила от научната теория и строителна практика/, уреждащ
правилата за безопасно упражняване на правнорегламентирано занятие или дейност,
представляващи източник на повишена опасност и с това са е причинил настъпването
на предвидения в закона общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия.
Обществената опасност на деянието, инкриминирано по тази законова разпоредба, е
значително по-висока от тази, която разкрива причиняването на смърт при
обикновена непредпазливост / по чл.122 от НК/ именно защото се касае до
упражняване на дейност или занятие, представляващи източник на повишена
опасност. От тази категория са всички дейности, при които и най-малкото
незнание или немарливо изпълнение създава опасност от увреждане живота и
здравето на гражданите, като все пак това са дейности, които са
общественополезни и се осъществяват в обществен интерес. Тъкмо поради това и в
наказателния закон се инкриминира не въобще настъпването на предвидения в
закона общественоопасен резултат при осъществяването на подобна дейност или
занятие, доколкото тяхното осъществяване винаги риск от това, а само онова
причиняване на смърт, дължащо се на незнание или немарливо изпълнение на
подобни дейности.
Упражняването на строителна дейност безспорно е
източник на повишена опасност и поради това е правнорегламентирана – в Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за устройство на
територията, Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /Н №2/, Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /Н №7/, като боравенето с електроуреди като част от ремонтната дейност също следва да
бъде прието за източник на повишена
опасност и то е регулирано в Правилник за безопасност
и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи ( обн. ДВ, бр. 34/27.04.2004г., в сила от
29.08.2004г.).
В конкретния случай се установи, че подс. Ф. е
упражнявал описаната по – горе дейност –
бил е назначен на длъжността „Технически Ръководител - Механизация и
Автотранспорт и строителство“ във ф-ма „Б.Т.“ ООД. Същото се отнася и за
пострадалия О. – същият е бил назначен на длъжност „Машинист пътно-строителни машини“ във ф-ма „Си
Р.50“ ЕООД. По делото се установи, че и двете фирми са били оперативно
ръководени от св. Х. и именно по негово разпореждане е бил
сформиран ремонтен екип, състоящ се от подс. Ф. и пострадалия О. за
отстраняване на възникнала техническа неизправност на багер, ползван от „Си Р.50“
ЕООД при извършване на строителна дейност. От друга страна св. Р.А. ( също
служител на „Си Р.50“ ЕООД ) е бил технически ръководител на обекта, в който се
е намирал повредения багер. От изложеното следва, че св. Р.А. е бил лице, упражняващо
непосредствен и текущ контрол за
спазване изискванията на Закона за безопасни и здравословни условия на труд на
конкретното място на работа и в частност на изискванията на Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи при извършване на инкриминираната дейност по поправка на
багера, свързана с използването на електроуред, а оттам и пряко
отговорно за изпълнението на нормативните изисквания за безопасни условия на
труд на обекта / чл. 26, т.1 от Н № 2 /. Съответно за подс. Ф. не са налични
данни да е бил ръководител на пострадалия О. или да е изпълнявал контролни
функции по отношение на извършваната от О. работа, за да може да бъде приет за субект
на престъпление по чл.123, ал.1 от НК касателно настъпилата при изпълнение на
служебните задължения смърт на работника на строежа Р. О.. Налага се правният
извод, че между подсъдимия и пострадалия не са съществували отношения на
субординация или контрол при изпълнение на трудовите им задължения на
конкретния строителен обект, поради което наказателната отговорност подс. Ф. не е възможно да бъде ангажирана на
плоскостта на състава на престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
На следващо място настоящият съдебен състав прие, че
смъртта на пострадалия О. се дължи единствено и само на неправилното му
боравене с електрическия уред – поялник, която неизправност е възникнала
внезапно и съответно е била непредвидима от подсъдимия. От установените по делото
факти, че
- поялникът е използван на инкриминираната дата преди
инцидента както от пострадалия така и от подсъдимия
-преди случилото се инструментът не е проявявал
дефекти/неизправности
-пострадалият е притежавал квалификация по
електробезопастност, от което следва че е притежавал необходимите знания за
безопасно боравене с поялника
-пострадалият О. е ползвал неправилно поялника, тъй
като е имал досег с металното тяло на
поялника, а ако го е бил употребил правилно, държейки го изолационната бакелитовата дръжка, не е било възможно
протичането на електричество по тялото му
-пострадалият не е осигурил безопасни условия за
работа с електрическия инструмент, тъй като е бил без необходимото работно
облекло, поради което тялото му е имало добър контакт със земята.
Анализът на така установените факти сочи, че
пострадалият О. е предприел неправилно по отношение на безопасната работа с електроуреда поведение, което, съчетано с настъпилата
повреда на поялника, е довело до настъпването на смъртта му.
Видно от съдържанието на обвинителния акт, прокурорът
е посочил като нарушени от подс. Ф. разпоредбите на т.19 на „Правила общи инструкции по
безопасност на труда при работа с ръчни ,механични и електрически инструменти“,
според която „Преди да се предоставят за използуване, ръчните електрически
инструменти трябва внимателно да се прегледат и да се изпробват в присъствието
на лицето, което ще ги използува“ и на
чл.8 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, според която „Работното
оборудване трябва да е подходящо за извършената работа, така че да не
застрашава здравето и безопасността на работещите“ и е криминализирано
поведение на Ф., изразяващо се в предоставяне на пострадалия на необезопасен електрически поялник. При наличието
на такава конкретика на обвинението наказателната отговорност на подсъдимия
обективно не може да се ангажира за други нарушения, различни от посочените и по
отношение естеството и вида на действието, което той е извършил, а не е следвало
да извърши. Именно в рамките на обвинението, за което е предаден на съд подс.Ф.,
съдът намери, че липсва осъществено от
обективна страна престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Както бе посочено по
–горе, установените по делото факти сочат, че с поялника е било работено от Ф.
и О. по предназначение преди инцидента с последния, което несъмнено покрива
признаците на „преглеждане“ и „изпробване“ на инструмента; що се касае до
„подходящо за извършената работа“ оборудване, то инкриминираният по делото
поялник е бил използван именно за запояване, т.е. по предназначение, същият е
бил стандартизиран продукт ( масово, серийно производство), а не самоделен ( с
подръчни средства, от непрофесионалист) такъв, поради което е налага извод за
„подходящо оборудване“. Също така се установи ( заключение на допълнителна СТЕ),
че процесният поялник е с клас по електробезопасност „0“, която е възможно най
– ниската такава, но съдът не намери нормативна уредба, забраняваща използването
му. Експертите Б. и В. еднопосочно
заявяват, че при правилно използване на включения в електрическата мрежа
поялник, изразяващо се в държането му единствено за ръкохватката, която е
масивна бакелитова (изолационна), се
предполага невъзможност за попадане на напрежение през
нея. Следователно поялникът е бил обезопасен при правилна употреба, макар и не
по съвременните стандарти, обяснени от експертът В. при разпита му в о.с.з.,
проведено на 17.09.2021г.
От правна страна се налага извод, че са е налице
конкуренция на основания за невиновността на подс. Ф. по обвинението, за което
е предаден на съд, а именно – че същият не е субект на престъплението по чл.
123, ал.1 от НК, че общественоопасният резултат се дължи единствено на
неправилно боравене на пострадалия с инструмента и че липсват нарушения на
вменените на подсъдимия разпоредби на нормативните актове.
От житейска гледна точка подсъдимият би могъл да
изпитва чувство на вина по повод инцидента с О. единствено поради
обстоятелството, че е носил на работа свой стар, несъответен на съвременните
стандарти, инструмент и го е използвал, но това негово поведение не
представлява основание за ангажиране на наказателната му отговорност.
Пострадалият е бил наясно, че поялникът е стар и съответно с възможно най –
ниска защита по електробезопасност, но въпреки това при употребата му не е взел
каквито и да е мерки за собствената си безопасност, въпреки наличната си
квалификация за това ( именно това негово поведение е дало основание на
експерта В. да заключи, че „ пострадалият е съумял да наруши почти всички
текстове в Правилника за безопасност, касаещи работата с ръчни електрифицирани
инструменти“).
Предвид изложеното съдът счете, че подс.Ф. не е
осъществил от обективна страна съставът на престъпление по чл.123, ал.1 от НК,
а съставомерният резултат се дължи единствено и изключително на поведението на
пострадалия Р.О..
Несъставомерността на деянието,
осъществено от подс. Ф. от обективна страна на престъплението по чл.123, ал.1
от НК, води до безпредметност обсъждането на субективната съставомерност на
деянието по този законов текст.
Предвид
изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда изцяло подсъдимия Ф. по
повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 от НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като подсъдимият Ф. бе
признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, направените по делото разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК по
делото следва да останат за сметка на Държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: