ПРОТОКОЛ
№ 114
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600120 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради участие на
съдебния състав в разглеждане на ВЧНД № 125/2024 г. по описа на БАС в
същата съдебна зала.
Подсъдимият Ж. К. И., се явява лично и с упълномощените
защитници адв. Д. К. и адв. Г. М.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и предвид личното
явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за
разглеждане на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните ПООТДЕЛНО заявиха, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. М.: Няма да сочим нови доказателства.
Като изслуша становищата на страните и като не намери служебна
необходимост за събиране на допълнителни доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им, както и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
подадения протест от Окръжна прокуратура гр. Бургас.
За да оправдае подсъдимия, първоинстанционният съд е приел, че
деянието не е осъществено на датата и мястото посочено в обвинителния акт и
че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Според Окръжен съд – Бургас, са налице два етапа за подаване на
общото заявление за подпомагане. Първият етап - заявление за регистрация и
втори - въвеждането на данните от попълнените общи заявления за
регистрация в СРКЗПС - системата за регистрация на кандидатите и на
заявленията за подпомагане. В конкретния случай на 22.03.2013 г.,
подсъдимият е подал заявление за регистрация 2013 година, форма за
2
юридически лица, което е стартирало процедурата по кандидатстването за
подпомагане, но същото не е било приключило, тъй като заявлението е
насочено за продължаване на действията от ОСЗ - Ямбол и според Окръжен
съд – Бургас най-ранната дата, на която може да се счита за подадено, е
13.05.2013 г., когато заявлението вече е било въведено в системата и
подписано от подсъдимия, но най-обосновано би било да се приеме, че
общото заявление за подпомагане е валидно подадено на 29.05.2013 г., на
която дата е бил генериран и УИН номера му. Освен това, според БОС общото
заявление за подпомагане е подадено в гр. Ямбол или ОСЗ гр. Ямбол, където е
адресът на управление на дружеството, а не в гр. Созопол, както гласи в
обвинителния акт и поради неправилно посочване на време и място на
извършване на престъплението, подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен, че на 22.03.2013 г. в гр. Созопол е осъществил престъпление.
Тези изводи на БОС противоречат както на трайната съдебна
практика, така и на Наредба № 5 от 27.02.2009 г., както и на ППЗСПЗЗ
/Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи/.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 34 от 14.04.2021 г. на ВКС, Решение № 46 от 15.03.2018 г. на ВКС,
Решение № 264 от 10.01.2017 г. на ВКС и Решение № 60192 от 26.01.2022 г. на
ВКС - престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК е формално, на "просто"
извършване и е довършено с представянето на неверни сведения или
затаяване на сведения в нарушение на задължението да представи такива, с
цел деецът да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския
съюз. Наказателната отговорност не се свързва с настъпването на конкретен
вредоносен резултат с имуществен характер, а е достатъчно самото
извършване на деянието - представянето на неверни сведения или затаяването
на сведения.
В случая престъплението е довършено с факта на подписване от
подсъдимия на заявлението и в частност на приложените към него общи
декларации, което се е случило на посочената дата в обвинителния акт, а
именно 22.03.2013 г. в гр. Созопол. С полагането на подпис върху заявлението
за подпомагане и съпровождащата го таблица, подсъдимият е удостоверил
невярното обстоятелство, че ползва посочените в нея парцели и с това
съставът на престъплението е осъществен. Действията на длъжностните лица
по препращане на преписката на ДФ "Земеделие", по предоставяне на УИН и
по извършване на надлежни проверки, са последващи тези на подсъдимия и не
могат да обосноват отпадане на наказателната му отговорност за предоставяне
на неверни обстоятелства. Допустимата корекция на сведенията в определен
срок има значение при преценката на формата на вината му - дали е допуснал
грешка или умишлено е декларирал неверни данни.
Отделно от това, съгласно чл. 70 от ППЗСПЗЗ в срок до 31.07.2012
г. подсъдимият е подал заявление по местонахождение на имотите в ОСЗ
3
Созопол, в което е заявил кои имоти ще ползва през следващата стопанска
година, ведно с копие от договорите за наемане на селскостопанската земя.
Ето защо и съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. същият е
следвало да се яви и се е явил в ОСЗ - Созопол, където е очертал масивите,
които ще ползва, а пред свидетелката К. е декларирал неверните
обстоятелства, че обработва и поддържа в добро земеделско състояние
масивите, които е посочил лично и очертал, и предоставил договори за
ползването им. Без значение в случая е последващото довършване на
заявлението за подпомагане от ОСЗ - Ямбол, тъй като престъплението вече е
било извършено на 22.03.2013 г. в гр. Созопол.
Считам също така, че престъплението е доказано по несъмнен
начин.
Според Окръжен съд – Бургас, преобладаваща част от
собствениците били ангажирани само с рентата и много от тях не са
обработвали имотите си лично, а някои от собствениците дори не знаели къде
се намират земите им.
Действително, че за голяма част от собствениците на имоти е
важно получаване на рентата и всички заявяват, че са получавали такава
редовно всяка година и фактът, че рентата е била получена не от „***“ ЕООД -
дружеството на подсъдимия, е категорично доказателство според мен, че
земята на този собственик е била обработена от друго дружество, а именно от
това, което е дало рентата. Това важи за свидетелите Л. Г., С. С., Д. С., Т. Г., В.
С., всички които са получили рентата си от дружеството „Е.“. Липсва
житейска логика ако дружеството „Е.“ не е обработвало земите на тези лица,
да плаща на собственици на имоти рента за имоти, които се обработват от
друго дружество, а не от тях. Несъмнено имотите са били обработени от „Е.“,
за което закономерно е била изплатена рента на техните собственици.
Вярно е също така, че голяма част от собствениците не знаят къде
се намират имотите им, но същото важи и за подсъдимия, който също няма
откъде да знае данните на имот и къде се намира същия, още повече, че е
представил договори с несобственици на имоти. Такива например, са –
парцелите на С. Г., договорът на който е подписан от свидетеля В., който не е
собственик на имота, парцелът на А. Ч., подписан от свидетеля К., който също
не е собственик на имота, парцелът на К. Г., с подписан договор с Г. И., който
не е собственик на имота, парцелът на А. К., договорът е подписан от М. Г.,
която също не е собственик на имота.
Няма как да бъдат подминати и показанията на свидетелите К. Г.,
А. К. и Д. И., които никога не са отдавали земята си под наем и въпреки това
за земите им са били представени от подсъдимия договори за наем. Същото
важи и за починалата през 2009 г. Н. С., за която е представен от подсъдимия
договор, че е отдала земята си на него през 2012 г. Същата е починала през
2009 г.
4
Несъмнено важно доказателство, че процесните имоти включени в
обвинението не са обработвани от подсъдимия, е изпращането от негова
страна на уведомителното писмо на множество от собствениците на имоти, а
именно свидетелите - Г., Д., С., Т. Г., в което писмо подсъдимият ги
уведомявал, че няма да обработва техните земи и сключеният от тях договор
да се счита за прекратен. Нелогично и необосновано би било след изпращане
на такова писмо, подсъдимият да е обработил земята, което също е
неоспоримо доказателство, според мен, че е представил неверни сведения
пред ОСЗ - Созопол специално за тези земи.
Всъщност и обясненията на подсъдимия са в тази насока и той сам
признава, че не е обработвал земите, тъй като, цитирам: „Някъде през март-
април 2013 г., когато отидохме да почистваме пасищата, видях, че земята е
изорана.“.
Съгласно действащото законодателство при заявяване на имотите,
в случая на 22.03.2013 г., същите е следвало вече да бъдат обработени и
почистени, а според обясненията на подсъдимия, той е отишъл да ги
обработва малко след подаване на общото заявление за подпомагане. Нещо
повече, същият е съзнавал, че няма как да почисти парцелите, тъй като те вече
са били изорани, но не съобщил това обстоятелство в ОСЗ - Созопол и не
оттеглил заявлението си за подпомагане.
Житейската практика и логика, са напълно противоположни на
твърдението на подсъдимия, че в качеството си на управител и собственик на
търговското дружество, се занимавал със земеделската и техническата работа,
а от счетоводството е имал хора, които да обработват договорите и той не се е
занимавал с тях. Считам, че няма как собственикът на дружество да не се
интересува от работите на същото, особено при положение, че наемът на земя
е свързан и с плащания. Приходите и разходите са най-значимите елементи в
търговската дейност и в случая се касае за голяма площ земеделска земя, която
трябва да бъде стопанисвана и поддържана в добро екологично състояние,
поради което тези дейности са свързани с извършването на големи разходи,
които е немислимо да бъдат извън полезрението на подсъдимия.
Според БОС също така липсва знание у подсъдимия, че
дружеството му не ползва и не обработва процесните имоти, тъй като
ръкописните текстове в договорите за наем били изпълнени от неговата
съпруга, а подсъдимият само бил подписал и подпечатал празни бланки, като
по този начин не се е уверил лично в истинността на договорите. Не съм
съгласна с това мнение на Окръжен съд – Бургас, тъй като при подаване на
заявлението за подпомагане, подсъдимият е декларирал множество данни, за
чиято истинност носи отговорност. Затова, пристъпвайки към заявяването на
парцелите, с които кандидатства, той вече е бил длъжен да знае, респективно
да се е уверил лично, че площите действително подлежат на подпомагане като
съответстващи на създадените стандарти, включително и че отново са
отдадени под наем на „***“ ЕООД от същите тези наемодатели, както в
5
предходните години, както и че имотите са обработени и почистени, и
поддържани в добро екологично състояние, както е обявил, едва след което би
могъл законосъобразно да ги декларира. В този смисъл е Решение № 28 от
24.02.2017 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Решение № 111 от
19.05.2017 г. на ВКС.
Освен всичко казано дотук, приложените анкетни карти за 2012 и
2013 година категорично обосновават извода, че подсъдимият е знаел, че
представя неверни сведения, но го е направил със специалната цел да получи
неследващите му се субсидии от европейките фондове.
При регистрацията на дружеството като земеделски производител
през февруари 2012 г. и февруари 2013 г., подсъдимият в качеството си на
едноличен собственик и законен представител на дружество „***” ЕООД, е
декларирал, че осъществява дейност в землището на село Вършило и село
Равадиново, но не е декларирал дейност в село Росен, където са имотите по
обвинителния акт.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., за създаване и
поддържане на регистър на земеделските производители, подсъдимият като
едноличен собственик и представител на „***”ЕООД, е бил длъжен да
декларира всички дейности на дружеството, свързани със земеделие, тъй като
основната цел на регистъра на земеделските производители съгласно
посочената разпоредба, е да се контролира ползването на земеделските земи
от страна на държавата. За постигане на тази цел законодателят императивно е
предвидил конкретни реквизити на този регистър, включително задължение
на земеделския производител да посочи използваната земеделска площ, както
и правното основание за нейното ползване и това задължение имат всички
земеделски производители. Нещо повече, при промяна на обстоятелствата
относно ползването на земите, всеки регистриран земеделски производител е
длъжен да подаде актуализирана информация в съответната служба по
земеделие, именно с цел упражняване на ефективен държавен контрол.
Поради това и като се вземе предвид, че в анкетните карти за 2012
г. и 2013 г. подсъдимият не е декларирал ползването на земите в с. Росен,
очевидно е, че същият още тогава, т.е. още преди подаване на
инкриминираното заявление е знаел, че сведенията, които представя по
СЕПП, са неверни и това самостоятелно обуславя категоричен извод за
виновно извършено деяние по чл. 248а от НК.
В този смисъл е Решение № 15/26.01.2015 г. на БАС, потвърдено с
Решение № 198 от 17.06.2015 г. на ВКС.
Считам в случая, че е допуснато при постановяването на
оправдателната присъда нарушение на материалния закон, като с оглед на
правилното му приложение, моля да отмените присъдата на Окръжен съд -
Бургас и да постановите нова присъда, с която да признаете за виновен и
осъдите подсъдимия Ж. К. И. по повдигнатото и предявено обвинение за
6
извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, като
му наложите наказание от една години „лишаване от свобода“, изпълнението
на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години. Моля за решение в този смисъл.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, считам протеста на
Окръжна прокуратура - Бургас за неоснователен, като в същото време считам
присъдата, постановена от Бургаски окръжен съд за законосъобразна и
правилна.
В издадените от съда мотиви е видно, че той е положил огромни
усилия да проследи процедурата и хронологията на така нареченото
очертаване или заявяване на земеделски земи за 2013 г. Изследвал е
нормативната уредба и на база на приложените в делото доказателства и на
база на тази нормативна уредба, според защитата, той е направил един
обоснован и логичен извод.
Считаме, че това е така, тъй като тук се касае за процедура, тя има
начало, има и край. Съдът, според нас, правилно е оценил това обстоятелство,
като е приел, че началото е подаването на заявлението в службата в Созопол, а
в края е генерирането и получаването на УИН от службата в Ямбол и поради
това е налице пропуск от страна на обвинението да посочи правилното време
и място на деянието, в което подсъдимият е обвинен. Най-малко считаме това
за правилно, тъй като в процеса на обработка на всички материали, а те не са
никак малко, е възможно да бъдат допуснати грешки, неточности, както и по
инициатива на самия заявител да настъпят най-различни корекции и това е
възможно до получаване на този уникален УИН. За това считаме, че в това
отношение съдът е взел категорично правилно становище и го е поставил в
основата на присъдата си.
От друга страна, съдът също подробно и детайлно е изследвал
дали подадените сведения, са верни или неверни. Посочил е подробно
разнопосочни свидетелски показания, други становища, но според нас е
направил правилен извод, че в това отношение обвинението не е доказано, тъй
като при констатираните разлики, застъпвания, е образувано административно
наказателно производство, в рамките на които би могло категорично да се
докаже така ли е или не е така, като се извърши физическа проверка на терен.
Това поради някаква причина не е направено и съдът правилно е приел, че
въпреки че съществуват индиции за извършено деяние, това не е достатъчно,
за да бъда доказано безспорно наличието на такова.
По отношение на умисъла, за да бъде извършено такова
престъпление, считаме, че съдът правилно е преценил, тъй като се касае за
формално деяние на просто извършване, че за осъществяването на такова
деяние е необходимо да е налице единствено пряк умисъл. Втората
графологична експертиза категорично доказа, че подсъдимият не е имал
7
никакво участие в изготвянето на договорите за аренда и поради тази причина
към момента на заявяването у него не са били налице каквито и да било
представи, че някой от договорите посочват неверни обстоятелства. Ето защо,
в случая не може да се каже, че е налице пряк умисъл и подсъдимият е
извършил деяние в тази форма на вина.
Считам, че на база на тези наши становища може да се приеме, че
присъдата на Бургаски окръжен съд е правилна и ще Ви помоля с Вашето
решение да я потвърдите.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, ще си позволя да опонирам
представителя на държавното обвинение по отношение на следните
обстоятелства.
На първо място, с подадената декларация не се декларира
бъдещото ползване на земеделските земи, а състоянието им към момента на
подаване на декларацията, а именно, че той обработвал и поддържа в добро
земеделско състояние. И ако, тук ще се съглася с Вас, това е подаването на
декларацията, всъщност, довършва престъплението в един момент, тогава към
кой момент ще изследваме умисъла и каква всъщност функция и роля имат
всички последващи събития към вече довършеното престъпление и
формирания към този момент умисъл. Апропо, ако уважаемият съдът си
направи, аз вярвам, че си е направил труда да погледне доказателствата по
делото, ще установи, че 90 % от тях са съсредоточени в периода след подаване
на декларацията. Липсва обследване на обстоятелството дали през
предходната година – 2012 г. и началото на стопанската 2012 - 2013 година,
подсъдимият е обработвал процесните земеделски земи. Нещо повече. Видно
от обвинителния акт и справката, представена пред първата инстанция се
касае за 112 броя отделни самостоятелни имоти, от които държавното
обвинение конкретизира факти и обстоятелства единствено и само за 24. При
липсата на теренни проверки, държавното обвинение се домогва да докаже
чрез договорите, които подсъдимият е сключил, неговия умисъл към момента
на подаване на декларациите. По никакъв начин, а и не кореспондира с
доказателствата по делото обстоятелството, че подсъдимият е бил наясно, че
сключените договори не са сключени със собствениците на процесните имоти.
Напротив, както вече ставна ясно, става въпрос за семейна фирма, в която са
разпределени функциите между подсъдимия и неговата съпруга. Стана ясно
още, че в предходен период от време, той дори е възложил тези действия на
местни жени от населените места. Стана ясно още, че той предварително е
полагала подписите върху договорите, а същите текстово са изпълнявани от
неговата съпруга. Естествено, получавайки всички тези договори, у
подсъдимия няма как да не бъде формирано заключението, че именно той и
неговото дружество обработват всички тези земи. Тук ще вметна само че
въпросните писма са изпратени през месец август 2013 г., след като
подсъдимият вече е констатирал, че е в невъзможност да обработва поради
8
конфликта, възникнал с другия арендатор. Именно и това е причината да
изпрати тези писма и да укаже на собствениците, че не може да обработва
тези земи и че следва да получат рентата си от други.
В заключение ще кажа, че по делото се натрупаха множество
доказателства, част от които от преки участници в дейността на управителя на
дружеството. Това са хора, които на място са обработвали в 2012 -2013г. Това
са хора, които са били гонени от другите арендатори в опита си да обработят
земеделската земя.
Считам присъдата на първата инстанция за правилна и моля да я
потвърдите.
АДВ. К.: Искам да добавя само едно изречение, защото пропуснах
преди малко. По отношение на задължението на подсъдимия, случаите, в
които констатира застъпване на парцели с други арендатори, е длъжен да
уведоми Областната служба „Земеделие“. Пак при разпита на тези свидетели,
които също са били арендатори и са обработвали, както и на други свидетели
стана ясно, че през всичките години, през които са съществували тези служби,
особено за района на гр. Бургас, никога не се е постигало споразумение и тези
служби не се ангажират да споразумяват арендаторите, а ги съветват да се
разберат помежду си. Това исках само да уточня.
Съдът предоставя възможност на ПОДСЪДИМИЯ Ж. К. И. да
упражни правото си на лична защита: Трудно ми е да говоря при тези
обстоятелства. Цял живот съм работил. Бях първият арендатор в район на
Бургас. Целта беше да си отида в Ямбол. Те ми го казваха и от службата -
„отиди си в Ямбол“ и накрая се скалъпи тази работа. Съжалявам да чуя
толкова неверни неща.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Ж. К. И.:
Чувствам се невинен. Моля да потвърдите присъдата на Бургаски окръжен
съд. Ако се потвърди, имам две сирачета, да помогна на тях.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
9
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10