МОТИВИ ПО НОХД № 1077/2017 год. по описа на Варненски окръжен съд:
Производството е разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие.
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Н.Г., ЕГН **********
*** за престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 17.04.2017г., в
гр. Варна, причинил другиму - на К.Г.Х., ЕГН **********, смърт по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесени на 08.04.2017г., в гр. Варна
средни телесни повреди - счупване на седем десни ребра - второ, трето,
четвърто, пето, шесто, седмо и осмо десни ребра и счупване на десето ляво
ребро, обусловили трайно затрудняване на движението на снагата, а също
обусловили и разстройство на здравето временно опасно за живота.
Производството по делото е
протекло по реда на глава двадесет и седма и конкретно по чл.371, т. 2 от НПК,
по инициатива на подсъдимия.
С протоколно определение в
открито съдебно заседание от 11.10.2017 год., след предварително изслушване на
подсъдимия същият се възползва от особените правила в глава двадесет и седма от
НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
други доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това и
на основание чл.373, ал. 2 от НПК, съдът при провеждане на съдебното следствие
не извърши разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано
в обвинителния акт.
При предварителното изслушване
подсъдимият Г.Н.Г., както беше посочено по-горе призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, призна и вината си.
При последната дума моли съда да
му наложи справедливо наказание.
Защитникът, съобразно
разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Пледира на подсъдимия да бъде наложено най-ниското
предвидено в НК наказание, което би могло да бъде справедливо и да постигне
целите на закона, както личната, така и генералната превенция.
Представителят на прокуратурата в
пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимия, като намира, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Заявява, че по отношение на
подсъдимия са налице отегчаващи отговорността обстоятелства и липса на
смекчаващи такива, предвид което моли съда да определи наказание към горната
предвидена граница, което с оглед реда по който се разглежда делото да бъде
намалено с една трета.
От събраните и проверени в
съдебно заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание и
съобразно императивната разпоредба на чл373, ал.3 от НПК съдът намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Г.Н.Г., роден на ***г***,
понастоящем настанен в Затвора Варна, с МНО „Задържане под стража", български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН *********.
Пострадалата К. .Г.Х, родена на ***г., живеела сама в апартамент,
находящ се в гр.Варна, ж.к.„Владислав Варненчик", бл. № 21, вх.4, ет.4, ап.11. В края на
месец януари 2017г., същата постъпила в болница за лечение, предвид получени
при падане счупвания в областта на едната ръка и единия крак. За случилото се, нейна съседка – св. А.Т. К.Х.,
уведомила подс.Г.Г., който бил син на единствения
родственик на пострадалата – брат й Н. Г.. Тъй като за предстоящата операция на
пострадалата били необходими 1 500 лева, подс.Г.Г.
донесъл нужната сума и било осъществено съответното лечение. След изписването
от болницата, К.Х. била неподвижна и това наложило подсъдимия Г. Г., който към този момент не работел, да
остане да живее при нея и да я обгрижва. Двамата се
препитавали с парите от пенсията, която Х. получавала, както и с парични суми
изпращани от сестра му - чрез
свидетелката К.-Х.. Предвид състоянието на пострадалата, тя не можела да става
и да се движи, затова помолила съседите
си - свидетелите Х.Д. Ж. и съпруга й – И.Ш. И. да й сменят ползваните от нея
памперси сутрин и вечер. За целта, пострадалата им предоставила ключ от
жилището си, като обикновено сутрин идвал св. И., а св. Ж.- в късния следобед
или в първите часове на вечерта. Подс.Г. използвал
холното помещение от апартамента, а леля му – спалнята. Той често употребявал
алкохол, предимно водка, като след употребата му ставал агресивен и нанасял
побой на леля си. На 17.03.2017 г., сутринта, когато св.И. както обикновено
отишъл в жилището на пострадалата за да й смени памперса, видял видими следи от
побой върху лицето и шията на същата, но тя ги обяснила с падане. Когато същия
ден, пострадалата била посетена и от съпругата му, виждайки състоянието й -
синини, затворено око, рана на главата,
св.Ж. се обадила на телефон „112“. Изчакала в дома си идването на полицейските
служители от Трето РУ- свидетелите И. К. А. и Г. Ю. К. и ги отвела до
апартамента на К.Х.. Там ги посрещнал подс.Г., който
ги поканил в жилището, като когато влезли в стаята на пострадалата и видели
състоянието й, подс.Г. обяснил, че то се дължи на
падане от леглото на леля му, която потвърдила думите му. След проведен
разговор без присъствието на подсъдимия, пострадалата казала на полицейските
служители, че предната вечер, след употреба на алкохол, племенникът й е бил, но
тъй като се страхувала от него, не желаела да съобщава за случилото се. Предвид
състоянието на пострадалата бил извикан екип на Бърза помощ, като в последствие
същата била приета за лечение в болницата. Подс. Г.
бил задържан по реда на ЗМВР и му бил съставен предупредителен протокол на
основание чл. 65 от ЗМВР „да не извършва както физическо, така и психическо
насилие спрямо К.Г. Х..
След няколкодневен престой, пострадалата се прибрала в
дома си. На 03.04.2017 г., св.Ж.
установила, че съседката й отново има следи от наранявания по тялото, като
сигнализирала за това на полицията. На място пристигнал екип от Трето РУ-Варна
-младши инспектор при Трето РУ-ОД-МВР-Варна П. П., както
и св.Г.К., който за втори път посещавал жилището на пострадалата във връзка с
подаден сигнал за побой над нея. При разговор с нея, тя отказала да се тъжи,
както и медицински преглед. Обяснила, че била бита с юмруци от племенника си и
споделила, че много се страхува от него, особено след като установи, че е
употребил алкохол.
На 08.04.2017г., около 18.00 ч., подс.Г.,
преди да се прибере в жилището на леля си, от близкия до блока хранителен магазин си купил, както обикновено
200 мл. водка, която изпил до самия
търговски обект, след което се прибрал. Междувременно, около 18.20 ч. св.Х.Ж.
отишла в апартамента на К.Х. и сменила памперса й, като установила, че всичко е
наред с възрастната жена, след което около 18.30 напуснала жилището й. Когато
се прибрал, подс.Г., запалил печката, нахранил леля
си, и се навечерял, няколкократно излизал на терасата да пуши цигари. През това време, К. Х. лежейки на леглото си в спалнята,
гледала телевизия. В късните часове на 08.04.2017г. подс. Г. влязъл в спалнята
на леля си за да гледа и той телевизия, но не харесал предаването и поискал да смени канала. Пострадалата не се
съгласила, при което алкохолно повлияния подс.Г. се
нахвърлил върху неподвижната възрастна жена и започнал да й нанася удари в
юмруци по главата, крайниците, гръдния кош и по цялото й тяло, като едновременно
с това викал и ругаел. Крясъците били чути от съседите, но никой от тях не
можел да установи от кой апартамент точно се чуват. След като преустановил боят
над леля си, подс.Г. легнал да спи. На следващия ден, когато се
събудил, той се облякъл и излязъл от жилището. Около 10.30ч., съседката на
пострадалата - св. А. К.- Х., решила да
я посети и тъй като имала ключ от апартамента на К. Х. отишла до жилището й. Когато
влязла вътре, намерила К. Х. лежаща на леглото си в спалнята, с посинено лице и
врат. Надигнала одеялото, с което била завита старицата и видяла, че кожата на
дясната й ръка от лакътя до китката е наранена, а самата ръка била счупена. Попитала пострадалата
„Пак ли е той?", имайки предвид подс.Г., като тя
й отвърнала утвърдително, като й казала, че я е бил с юмруци, че е бил пиян и я
псувал и викал. Св. К.- Х. ужасена от видяното, веднага отишла в дома на свидетелите
Х. Ж. и И. И. и им разказала какво е видяла. Междувременно в апартамента се
прибрал подс.Г., който започнал да пали печката
в спалнята. В този
момент, разбралите за поредния нанесен побой над възрастната жена - свидетели Хр. Ж.и И.И. дошли в
апартамента на К. Х. и влезли в спалнята. Видели, че дясното й око е кърваво,
дясната част на лицето й било подуто, както и, че кожата на дясната й ръка била
свлечена, като в 11.32 ч.св. И. позвънил на телефон „112“ и съобщил за
установеното от тях и помолил да дойде медицински екип и полиция на адреса, описвайки
състоянието на пострадалата. Когато останали насаме с нея, те я попитали
племенникът ли е причинил това, като тя отвърнала утвърдително, допълвайки, че
е бил „под булото на алкохола". При пристигането на екип на Бърза
помощ, св. И. и св. Ж. преблекли К. Х., като тогава забелязали, че в областта на
гърдите също имало посинявания. Предвид състоянието й, медицинският екип отвел К.
Х. до Спешен център на МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна. Дежурният лекар - свидетелят
доктор А. А. Г., разбрал от колегата си – който придружавал пациентката, че вероятно
племенникът на жената който също бил с
тях, е лицето, което е нанесло побой на възрастната жена. След извършен
преглед св. Д-р Г. установил, че възрастната жена е с много наранявания, но
била контактна и адекватна. На въпросите му относно причината за състоянието й
, вместо нея отговарял подс.Г.. Ето защо, св.д-р Г. го
помолил да излезе от шокова зала, след което К. Х. му казала, че вечерта е била бита от племенника
си, след като двамата се скарали, кой
какво да гледа по телевизията. При прегледа на пациентката, св.д-р Г. забелязал,
че по тялото й имало множество кръвонасядания с различна давност. Дясната й ръка била счупена, целият й гръден
кош бил син на цвят от ударите, по лицето й имало синини и подкожни хематоми,
ребрата и от двете страни били счупени. Поради наличието на кръв в урината й,
били направени изследвания за увреден бъбрек, но след това съмненията
отпаднали. Останало съмнение, че вероятно е получила контузия на бъбрека. Докато
била още в шокова зала пристигнал разследващ полицейски екип, като в
присъствието на дежурния лекар бил проведен разпит на К.Х., в която същата потвърдила,
че е била бита от племенника й и, че това била причината сега да е в шокова
зала. Предвид състоянието на счупената дясна ръка на пострадалата, същата не
успяла да подпише протокола лично, затова същия й бил прочетен от св.д-р Г..
След извършване на всички необходими изследвания и снимки на пациентката, тъй
като се установило, че водещо нараняване е гръдната травма, К. Х. била
настанена в Катедра по гръдна хирургия при МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна,
където същата била приета от свидетеля д-р С. Б. К.. При извършения преглед на
пациентката, лекарят установил, че К.Х. има кръвонасядания
и оток в лява лицева половина, гръден кош,както и кръвонасядания около лява
млечна жлеза, с палпаторна болезненост по хода на
четвърто- девето ребро в дясно. Била е с гипсирана предмишница.
След рентгенография се установили фрактури на четвърто до осмо ребро в дясно и
на едно ребро в ляво. В периода, в който била лекувана от д-р К., К. Х.
многократно споделяла, че няколкократно е била бита от племенника си – подс.Г.. На същата дата била назначена и СМЕ имаща за
задача да установи какви травматични
увреждания е получила К. Х. в следствие на нанесените й на 08.04.2017г. удари,
какъв е техния характер и механизъм на получаване, като след извършено
освидетелстване на пострадалата от вещото лице на 10.04.2017 г и след
запознаване с медицинската документация, вещото лице е дало заключение, обективирано в съдебно-медицинска експертиза за освиделстване № 277/2017г. Видно
от заключението, при прегледа на пострадалата К. Г. Х. са установени следните
травматични увреждания: травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания по
лицето, брадата, носа, разкъсно- контузии рани по лявата половина на лицето,
кръвоизлив под конюнктивата на дясното око,
кръвонасядания по лявата половина на гръдния кош, лявото рамо, лявата мишница,
ожулване по левия лакът, кръвонасядания по двете подбедрици, разкъсно- контузна рана по лявата предмишница,
разкъсно- контузна рана по
дясната предмишница, счупване на 4-то до 8-мо десни
ребра, счупване на 9-то ляво ребро, счупване в долния край на дясната раменна
кост /областта на десния лакът/, кръвонасядания по
двете подбедрици, гипсова имобилизация
на дясната мишница, лакът, предмишница, белег в
областта на дясното бедро от проведена хир.интервенция.
Всички описани травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети, реализирани в областта на лицето, гръдния кош, крайниците, биха
могли да бъдат получени при удари с юмруци с областта на лицето, гръдния кош,
падане и удар в подлежаща повърхност, отговарят да бъдат получени при удар в
подлежаща повърхност, отговарят да бъдат получени в указаното време и начин,
т.е. каквито са предварителните данни.
На 16.04.2017г., докато пострадалата била лекувана в отделението по гръдна хирургия при МБАЛ
„СВ.Анна", нейното здравословно състояние рязко се влошило и същата била
приведена от болнична стая в реанимация, където била поставена на изкуствена
белодробна вентилация и медикаментозно лечение. Въпреки провежданото лечение,
на 17.04.2017г., около 11.00 часа, К. Х. починала.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза на починалата К. Х., е установено: гръдна травма - счупване на 2-8
десни ребра по средно мишнична линия, с кръвонасядания около тях, стари
счупвания на същите ребра по предна мишнична линия, с нарушен костен калус, счупване на 10 ляво ребро с кръвонасядания около
счупването, ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в тилната област на
дясното голямомозъчно полукълбо, счупване на носни
кости, счупване на дясна раменна кост, множество кръвонасядания по лицето,
меките черепни обвивки, гръдиня кош, корема, горните
и долни крайници, разкъсно- контузии рани по лицето, охлузни
рани в областта на дясната предмишница, лявата предмишница и лявата подбедрица, катарална бронхопневмония, оток, емфизем,
плеврални сраствания, пневмосклероза,
двустранни плеврални изливи,
коронаросклероза, миокардиосклероза,
дисиминирана липоматоза на
миокарда, вълнистос на миофибрите,
околоклетъчен и околосъдов
оток на мозъка, хиалинизация на артеоли
и глумерули, хиалинни
цилиндри в бъбречните каналчета, множествени язви по
стомашната лигавица, анемия, състояние след оперативно лечение в миналото по
повод счупване на дясната бедрена кост.
Според вещото лице, изготвило СМЕ, „причина за смъртта на
К. Х. е гръдната травма-счупване на леви и десни ребра, които са довели до
трайно затруднение в движенията на снагата от една страна и от друга страна - разстройство на здравето временно опасно за
живота в резултат на силно намалената възможност за дихателни екскурзии. В
причинна връзка с това и продължителното залежаване е развилата се като
усложнения катарална бронхопневмония.
Облагоприятстващо значение за развитието на това усложнение и настъпването на
смъртния изход са имали и развитите в напреднала степен хронични и болестни
промени в областта на белите дробове и сърцето, а именно двустранни плеврални сраствания, хипертоничната болест, исхемичната болест на сърцето- коронаросклероза,
миокардиосклероза, двустранни плеврални
изливи, хроничната анемия и не на последно място
възрастта на индивида.
Всички травматични увреждания са резултат на множество
удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата-
окосмената част на главата и лицето, гръдния кош, корема, горни и долни
крайници.
Проведеното лечение в клиника „Гръдна хирургия" и
ОАИЛ при МБАЛ „Св. Анна- Варна" АД е било правилно“.
От заключението на назначената и извършена съдебно- медицинска
експертиза № 296/2017 се установило, че в резултат на нанесен й побой, К. Г. Х.
е получила следните травматични увреждания: „счупване на 2, 3, 4 , 5, 6, 7 и 8
десни ребра по средната мишнична линия, счупване на 10 ляво ребро, с кръвонасядания
около описаните счупвания, стари счупвания на 2-8 десни и 2-6 леви ребра,
ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на дясното голямо мозъчно
полукълбо, счупване на носните кости, счупване на дясната раменна кост,
кръвонасядания по лицето, меките черепни обвивки, гръдния кош, корема, горни и
долни крайници, разкъсно- контузии рани по лицето, охлузни
рани в областта на десния горен, левия горен и левия долен крайници, старо
счупване на дясна бедрена кост.
Описаните травматични увреждания са резултат на множество
удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на окосмената
част на главата, лицето, гръдния кош, корема, горни и долни крайници
Травматичните увреждания в областта на дясната раменна
кост реално могат да бъдат получени при падане и удар на дясната лакътна област в подлежаща настилка.
Останалите травматични увреждания са реализирани в
различни анатомични области и плоскости: по окосмената част на главата- три
отделни удара в дясната челна, централна теменно- тилна и лява слепоочна
област; в областта на лицето- дясна челно- теменна област, дясната вежда,
дясната скула, дясната буза, долния клепач на дясното око, лявата челна област,
лявата скула, долния ляв клепач и лявата буза, предно- страничната лява
повърхност на брадата, предно- страничната дясна повърхност на брадата, в
областта на гръдния кош-непосредствено под лявата ключица, областта на лявата
млечна жлеза, гръдната кост, в областта на горните крайници- горна повърхност
на дясното рамо, странична и задната повърхност на дясната мишница, гърба на
дясната предмишница, страничната повърхност на лявата
предмишница, страничната повърхност на левия лакът,
гърба на лявата предмишница, в областта на левия
долен крайник- предната повърхност на лявата подбедрица,
като тези увреждания реално не могат да бъдат получени при едномоментно
падане по лице. Вещите лица считат, че същите са резултат на удари, реализирани
с юмруци и други в горепосочените анатомични области.
Към момента на получаване на тези травматични увреждания
най- вероятно пострадалата е била лежаща по гръб /лице в лице с нападателя/.
Счупването на леви и десни ребра от една страна обуславя
трайно затруднение в движенията на снагата, а от друга страна- силно намаляване
на възможността за осъществяване на нормално дишане /нарушени дихателни
екскурзии/ и в този смисъл и обуславя разстройство на здравето временно опасно
за живота.
Счупването на дясната раменна кост обуславя трайно затруднение
в движенията на десния горен крайник за период надхвърлящ 1 месец.
Всички останали травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Причината за смъртта на К. Г. Х. е гръдната травма. Във
връзка със затруднението в движението на снагата, нарушените дихателни
екскурзии и продължителното залежаване е развилата се като усложнение катарална бронхопневмония.
За развитието на установената катарална
бронхопневмония облагоприятстващо значение са имали и установените в напреднала
степен хронични болестни изменения в областта на белите дробове и
сърцето-двустранните плеврални сраствания и изливи, хипертоничната болест, исхемичната
болест на сърцето, хроничната анемия, както и възрастта.
Между настъпилия смъртен изход и травматичните увреждания
в областта на гръдния кош е налице пряка причинно- следствена връзка“.
Съдът изцяло кредитира заключението на така изготвената
от вещото лице СМЕ №296/2017, относно получените травматични увреждания на пострадалата
К.Х. в резултат на нанесения й побой, в която са установени счупвания и на 2, 3, и на 10-то ,
а не 9-то дясно ребро на пострадалата, увреждания, които не са били посочени в
изготвената въз основа на освидетелстването на К. Х. непосредствено след
приемането в болничното й заведение СМЕ № 277/2017г. , тъй като същата е
базирана единствено на данни, налични в първите два дни след нанесения на
пострадалата побой.
По делото е назначена и изготвена съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, от която се установило, че към момента на освидетелстването подс.Г.Н.Г. страда от „разстройство на личността и
поведението и по-точно от вида - Емоционално нестабилна личност, импулсивен
тип“, като при същият е налице вредна употреба на алкохол. Към момента на
деянието, подс.Г.Н.Г. „е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като същият е в
състояние да дава годни показания свързани с поведението му към момента на
инцидента“.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВОП
се установява и потвърждава от събраните по реда на глава двадесет и седма от
НПК доказателства, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК на всички факти изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от подкрепящите ги писмени и гласни доказателствени
средства, събрани на досъдебното производство, а именно: показанията на разпитаните
по делото свидетели, от заключенията на съдебномедицинските, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертизи, както и от другите писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Доказателствата са непротиворечиви,
последователни и не навеждат на различни изводи, поради което съдът ги
кредитира. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно такава
каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените
самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в
обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства, обсъдени
поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически
изводи.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Анализът
на изброените доказателства обосновава у съда извода, че подсъдимият Г.Н.Г., ЕГН ********** *** на 17.04.2017г., в гр. Варна, причинил другиму - на К.Г. Х., ЕГН **********,
смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесени на 08.04.2017г., в гр.
Варна, средни телесни повреди- счупване на седем десни ребра -
второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо и осмо десни ребра, и счупване на
десето ляво ребро, обусловили трайно затрудняване на движението на снагата, а
също обусловили и разстройство на здравето временно опасно за живота -
престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа установка и със закона.
От обективна страна деянието е
обществено опасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез действие, като на 17.04.2017 г. подсъдимият Г. е нанесъл множество удари в тялото на пострадалата К.
Г. Х. и в резултат на тези действия й причинил средни телесни повреди, които в последствие
довели до настъпването на смъртта на пострадалата. За съставомерността
на извършеното по чл. 124, ал. 1 от НК е достатъчно
причиняването на едно увреждане, съставляващо средна телесна повреда. В
конкретния случай, извън посочените в предявеното на подс.Г.
обвинение счупване на леви и десни ребра, на пострадалата е причинено счупване
на дясна раменна кост, обуславящо трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за период надхвърлящ 1 месец, което само по себе си също е средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Причинени са и
редица по-леки увреждания, доведи до разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Изпълнителното
деяние се изразява в умишлено причиняване на средни телесни повреди - нанасяне
на удари в областта на цялото тяло на пострадалата, като тези попаднали в й
гръдния кош, са довели до счупване на десни и леви ребра, с които е засегнал двигателната способност на
пострадалата и са причинили състояние обуславящо опасност за живота на
пострадалата, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на К.Г. Х..
Налице е и причинна връзка между причинената средна телесна повреда и настъпилата
смърт - вследствие на нанесените удари в областта на гръдния кош се е довело от
една страна до трайно затруднение в движенията на снагата, а от друга - до
силно намаляване на възможността за осъществяване на нормално дишане.
Субект на престъплението – подс. Г. е пълнолетно вменяемо физическо лице,
което е наказателно отговорно.
От
субективна страна, подс. Г. е съзнавал обществено опасния
характер на действията си спрямо физическото здраве на пострадалата
К.Х., предвиждал е обществено опасните
последици свързани с увреждане на здравето й и е искал тяхното настъпване,
като умисълът му е обективиран
в извършените от него действия свързани с
нанасяне на удари с юмруци върху цялото й тяло. По отношение на смъртта
на пострадалата К. Х.,
подс. Г. е действал при форма на вината - несъзнавана
непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3,пр.1 от НК, тъй като същият е целял причиняването на телесни
повреди, като не е предвиждал възможното настъпване на смъртта на пострадалата,
но е бил длъжен и е могъл да я предвиди като резултат.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
:
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на
чл. 36 от НК, относно целите на наказанието, като съобрази предвиденото от
закона наказание за престъплението по чл.124, ал.1 от НК, което е лишаване от
свобода от две до осем години, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е и настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК.
Съгласно редакцията на чл.58а,
ал.1 от НК, при постановяване на присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на общата част, т. е. при условията на чл.54 от НК и намалява така
определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
В настоящия случай при определяне
на наказанието на подс. Г.Г. съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието – изключително висока, предвид настъпилите тежки обществено опасни
последици.
Съдът се съобрази и със степента
на обществена опасност на подсъдимия – висока, а освен това взе предвид и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Не следва да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство изявлението му в съдебно заседание с
което признава фактите в обвинителния акт, тъй като по никакъв начин не е
спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство
още в хода на досъдебното производство, а с това си процесуално поведение се
ползва от прилагане правилата на облекчената процедура на глава двадесет и
седма от НПК, като наказанието му се определя при условията на чл.58а от НК. /В
този смисъл Тълкувателно решение №1/2009 год. на ВКС/.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие наличните доказателствени средства, обективиращи
негативни характеристични данни, предпоставящи
определянето като изключително висока на обществената опасност на дееца, а
именно - предходните осъждания на подс.Г., които в конкретния случай не влияят на
квалификацията на извършеното от същия деяние, както и данните за злоупотреба с
алкохол отстрана на последния, видно както от показанията на разпитаните по
делото свидетели, така и от наличните констатации в заключението на изготвената
по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия. Съдът отчете и обстоятелството, че жертвата е роднина на
подсъдимия, като взе предвид и начинът на извършване на деянието, осъществено с
удари по тялото на пострадалата с голяма сила, предвид причинените от същите
счупвания, техният значителен интензитет, както и състоянието на пострадалата, нейната уязвимост,
обуславяща се както от възрастта на същата, така и от невъзможността й за предвижване. Отегчаващо обстоятелство представлява и
поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, което го характеризира
като личност, проявила коравосърдечие, както и
наличните по делото данни за осъществявани предходни няколкократни
посегателства върху пострадалата.
Предвид на това съдът счете, че
наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1
от НК, вр. чл.54 от НК. Предвиденото наказание за
това престъпление е лишаване от свобода от две
до осем години. С оглед на всички изброени по-горе обстоятелства съдът
определи на подсъдимия наказание при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства в размер на максималният, а именно - осем години лишаване от
свобода. След редуциране на същото по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с
намаляване с 1/3 наложи на подсъдимия Г.Н.Г. наказание ШЕСТЕДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
По отношение на подс.Г. изтърпяването на наказанието следва
да е ефективно, при първоначален строг режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК,
съдът зачита времето, през което подс. Г. е бил задържан с МНО „Задържане под стража“, считано
от 09.04.2017 г.
Съдът счете, че така определеното
наказание е достатъчно и справедливо и е съответно на извършеното от подсъдимия
деяние, което ще изиграе както своята превъзпитателна и предупредителна роля по
отношение на подсъдимия за да коригира противоправното си поведение, така и за
постигане челите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С присъдата си съдът постанови
веществените доказателства – 1 брой СД-диск със запис от обажданията до
Национална система 112 да се отнеме в полза на Държавата и след влизане на
присъдата в сила да бъде УНИЩОЖЕН.
По делото са направени разноски в
размер на 654.96 лева, поради което и на основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът
осъди подс. Г. да ги заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР
- Варна.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС:………………