Решение по дело №4776/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П., 10.02.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

   Съдия: Маринела Маринова-Стоева

 

При секретаря Даниела А., като разгледа гражданско дело № 04776 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение № 961 от 24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 04776 по описа за 2017г. на Пернишкия районен съд, е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.** по кадастралната карта и регистри на град П., одобрени със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор **-**-**, с предназначение на обекта: жилище, апартамент с площ 88,39 кв.м., находящ се в гр. П., ул. „****, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещение, заедно с прилежащото избено помещение № 6 с площ 3,89 кв.м. и с 2,42% ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото при следните делбени квоти: 1/3 идеални части за Т.Н.Ц.; 1/3 идеални части за Ц.Н.К. и 1/3 идеални части за З.Н.Л..

В първото заседание след допускане на делбата и трите съделителки са  направили искания за възлагане по реда на чл. 349 ГПК. Т.Н.Ц. и Ц.Н.К. не поддържат исканията си, в последното съдебно заседание, считат за подходящ способ за прекратяване на съсобствеността изнасяне на имота на публична продан, поради което съдът не е провеждал наддаване.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Основен принцип при извършване на делбата според чл. 69, ал. 2 ЗН е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Когато до делба са допуснати няколко имоти (самостоятелни обекти на собственост), съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял (допуснатите до делба имоти да съответстват на броя на съделителите) и направените претенции за възлагане по реда на чл. 349 ГПК не са уважени, респ. не са предявени, основният начин на извършване на делбата е този по чл. 350 и чл. 352 ГПК, т. е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий. Извършването на делбата не чрез жребий, а чрез разпределение от съда – чл. 353 ГПК, е тогава приложимо, когато е налице една от двете алтернативни предпоставки - или невъзможност да се тегли жребий, или голямо неудобство за това.

Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари.

Съдът е сезиран със своевременно заявено в първото съдебно заседание, след извършване на делбата,  искане за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК от съделителката З.Л..

 

В случая предмет на делбата е един имот. От заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена по делото, се установява, че съсобственият апартамент има жилищно предназначение и е неподеляем - от него не могат да бъдат образувани самостоятелни обекти, които да отговарят на изискванията на чл. 40 ЗУТ и Наредба № 7. СТЕ дава заключение, че пазарната стойност на жилището е 76 500 лева.

Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл.349,ал.2 ГПК са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване.

Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.    Доколкото в ГПК от 2007г. не са установени различни правила, следва да се имат предвид дадените в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения и указания по приложението на закона.

В случая съсобствеността между страните е настъпила по силата на наследствено правоприемство от Н.К.Т., поч. *** г.и Р.М.Т., поч. *** г. Когато съсобствеността на неподеляем делбен жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече открити наследства, то за възлагането по чл.349, ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права-т.9 от ТР №1/2004г. на ВКС. / решение по гр.д.№619/2012г. на ІІ ГО на ВКС, решение №29/17.04.2018г. по гр.д.№1729/2017г. на Първо ГО на ВКС, и решение №4/18.02.2019г. по гр.д.№4976/2017г. на Първо ГО на ВКС/. Наследникът следва да е живял в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя-т.7 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В.Х. и К.Т., живеещи в съседни имоти на процесния, които съдът кредитира, тъй като свидетелите пресъздават свои преки впечатления и показанията им са последователни и житейски обосновани, се установява, че съделителката З.Л. е живяла в процесния апартамент, заедно с общия наследодател – Р.Т.от 2000 г. до нейната смърт и след това, което обосновава извод, че съделителката е живяла продължително време в имота – близо 16 години до смъртта на наследодателя.

Следващата изискуема предпоставка за уважаване на възлагателната претенция е съделителят да не притежава друго жилище. Според дадените в т.7 на ТР №1/2004г. указания следва да се има предвид дали този съделител притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот, т.е. имот който да служи за задоволяване на жилищните му нужди и да може да бъде ползуван целогодишно като жилище. Притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането.

Видно от представена справка от Агенция по вписванията по партида на З.Н.Л. /л. 333-335/ съделителката е притежава в съсобственост с М.К. Л. жилищен имот с идентификатор № 55871.514.71.1.114 по КККР на гр. П., находящ се на ул. „****, с който се е разпоредила чрез договор за покупко-продажба от 21.05.2015 г. в полза на П.М.М.. Други вписвания на актове за придобиване на право на собственост, освен констативния нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост в идеални част върху процесния имот, по партидата да съделителката няма, от което съдът формира извод, че същата не притежава друго жилище.

 Способът за извършване на делбата – публична продан е приложим когато допуснатото до делба жилище е неподеляемо и то не може да бъде възложено поради това, че не са налице предпоставките за възлагане на заявилия претенция по чл. 349, ал.2 и ал.3 ГПК. Тъй като предпоставките за възлагане по претенцията на съделителя З.Л. са доказани в настоящия процес, съдът следва да възложи на нея процесното жилище на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като определи и сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители, съобразно определената пазарна цена от СТЕ – 76 500 лв. и квотата им – по 1/3 ид. на стойност при тази цена – или по 25 500 лв. за всеки. Тези суми са дължими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила ведно със законната лихва, съгласно чл. 349, ал.5 ГПК.

Обстоятелството дали съделителката, чието искане за възлагане се уважа, поради наличие на предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК, разполага с парични средства за уравнение на дяловете не е предмет на изследване от съда и евентуалната липса на такива не може да обуслови избора на друг способ. Неслучайно законодателят е предвидил шестмесечен срок от влизане в сила на решението, в който сумите за уравнение могат да бъдат заплатени. Ако в срока сумите не бъдат заплатени, вещноправният ефект на възлагателното решение няма да настъпи и възлагането ще се обезсили по право.

 

По разноските за производството:  

Разноските, които се дължат в делбеното производство, се подчиняват на особен режим. Те се определят по правилото на чл. 355 ГПК, според което страните заплащат разноски според стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В т. 9 на ППВС № 7/1973 г. е дадено разяснение, че при делбата разноските между съделителите се разпределят съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а ако са направени по повдигнат спорен въпрос - разноските се възлагат съобразно общите правила - чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.). Това постановление продължава да се прилага, тъй като уредбата на чл. 64 и чл. 293а ГПК (отм.) е аналогична на чл. 355 и чл. 78 ГПК. Отделно от това в практиката на ВКС е детайлизирано, че разноските за делбеното производство, които са направени по повод признаването и ликвидирането на имуществената общност, се заплащат съобразно дяловете при приключване на делбеното производство. Разноските за адвокат, при липса на спорове относно правата на съделителите и начина на извършване на делбата, се понасят от всеки съделител както ги е направил. При наличие на такива спорове и при пренасянето им в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила в чл. 78 ГПК. В този смисъл са определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о.определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО и др.

В настоящия случай дължимите за първоинстанционното производство държавни такси следва да се определят в края на производството, съобразно стойността на дяловете - чл. 355 ГПК. Разноските за адвокатски възнаграждения и вещо лице за първата инстанция следва да се определят по правилата на чл. 78 ГПК, предвид развилия се спор по въпроса за размера на квотите в съсобствения имот.

От заключението на съдебно - техническата експертиза по делото се установява, че действителната стойност на имота - предмет на съдебна делба, възлиза на сумата от 76500 лв. Страните дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4% от тази стойност, съразмерно на квотите им в съсобствеността – по 1020 лв.

Ищците претендират заплащане на разноски за заплатени депозити за вещи лица. За изготвянето на СТЕ, даваща отговор на въпросите за поделяемостта и пазарната стойност на имота разноски не им се следват, тъй като те са извършени не във връзка със спорен въпрос. Назначаването на СТЕ, която да даде отговор на така поставените въпроси е задължително и същата ползва всички съделители. Депозитът за нея е разпределен съобразно правата им в съсобствеността.

На ищците следва да се присъдят разноски за внесен депозит в размер на 500 лв. за изготвяне на повторна съдебно-почеркова експертиза, доколкото те са извършени във връзка с направено от ответницата оспорване на правата в съсобствеността. Същите не са присъдени в решението по допускане на делбата, тъй като съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС, съгласно която отговорността за разноските се решава с решението по втората фаза. Съществува противоречива съдебна практика на ВКС по този въпрос. С определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о., такива разноски са присъдени в първата фаза. Настоящият съдебен състав, намира, че не следва страната да бъде поставена в ситуация на изненада  и следва да се обезпечи предвидимост в действията на съда, затова правно необосновано би било съдът да се позове на тази практика и откаже да се произнесе по въпроса за разноските, по който не се е произнесъл съдебният състав в решението си по допускане на делбата.

Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

      ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал.2 ГПК на З.Н.Л., ЕГН ********** допуснатия до делба недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.***.****.*.** по кадастралната карта и регистри на град П., одобрени със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор **-**-**, с предназначение на обекта: жилище, апартамент с площ 88,39 кв.м., находящ се в гр. П., ул. „****, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещение, заедно с прилежащото избено помещение № 6 с площ 3,89 кв.м. и с 2,42% ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, с пазарна цена 76 500 лв., при условие че заплати на Т.Н.Ц., ЕГН ********** и Ц.Н.К., ЕГН **********, за уравнение на дяловете по
25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева на всяка от тях по отделно в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

      ОСЪЖДА З.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд – гр. П. съд държавна такса в размер на 1020 лева.

      ОСЪЖДА Т.Н.Ц., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд – гр. П. съд държавна такса в размер на 1020 лева.

ОСЪЖДА Ц.Н.К., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд – гр. П. съд държавна такса в размер на 1020 лева.

 

ОСЪЖДА З.Н.Л., ЕГН ********** да заплати на Т.Н.Ц., ЕГН ********** и Ц.Н.К., ЕГН **********, общо сумата в размер на 500,00 лева, представляваща направени разноски за съдебно – почеркова експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

Съдия: