Решение по дело №6765/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4958
Дата: 28 ноември 2017 г. (в сила от 8 февруари 2018 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20173110106765
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 28.11.2017 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 15054 по описа на ВРС за 2012 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Н.Н.К. с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето ***Б. с ЕГН **********,***  срещу Д.Б.М. с ЕГН ********** ***, с която се иска осъждане на ответника да предаде владението върху лек автомобил марка ***, цвят: сив металик, гориво: дизел, дата на първа регистрация 28.05.2003г. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на името на малолетния ***Б. е закупено МПС, т.к. детето е в инвалидна количка и е затруднено неговото придвижване. Собствеността била придобита по силата на договор за покупко-продажба от 28.03.2013г. с нотариална заверка на подписите  № 1471 на нотариус Павлина Симеонова. След раздялата на родителите на 29.04.2013г. детето автомобилът останал във владение на ответника.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Ответникът се явява в съдебно заседание и оспорва предявения иск. Сочи, че е закупил автомобила със свои средства, като го е записал на името на детето.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обстоятелствата, че при закупуване на процесния автомобили, същият е записан на името на детето ***Б. и че владението върху автомобила се упражнява от ответника.

Видно от удостоверение от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Варна от 12.07.2017г., ***Б. е регистриран като собственик на лек автомобил марка ***, цвят: сив металик, гориво: дизел, дата на първа регистрация 28.05.2003г. от 28.03.2013г. до момента на издаване на удостоверението. Посочено е, че от 28.03.2013г е вписана промяната на собственост на основание договор за покупко-продажба на превозно средство с № 1471 от 28.03.2013г. по описа на нотариус Павлина Симеонова, рег. № 335.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

За уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния автомобил и че ответника владее същия, а ответникът следва да докаже, че има правно основание да владее автомобила.

Безспорно се установи, че в регистрите на Сектор „ПП” като собственик на автомобила от 28.03.2013г. е вписано детето ***Б.. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, като изрично прието е за безспорно между страните, че при закупуване на автомобила същият е записан на детето. В този смисъл съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че е собственик на автомобила. Ирелевантно е твърдяното от обстоятелство, че автомобилът е закупен с негови лични средства, доколкото не са наведени други оспорвания, касаещи валидното придобиване на собствеността от страна на детето с договора за покупко-продажба от 28.03.2013г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът владее процесния автомобил.

Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за наличието на правно основание да владее автомобила. Неотносими към предмета на спора са твърденията му, че ищцата живее с друг мъж, който има автомобил, както и че същата няма шофьорска книжка, с оглед на което не й е необходим автомобил. От значение е само собствеността върху същия от страна на детето, а не дали то или още по-малко майка му имат нужда от автомобил.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б.М. с ЕГН ********** ***, че ***Б. с ЕГН ********** *** е собственик по силата на договор за покупко-продажба на  лек автомобил марка ***, цвят: сив металик, гориво: дизел.

ОСЪЖДА Д.Б.М. с ЕГН ********** *** да предаде на ***Б. с ЕГН ********** *** чрез неговата майка и законен представител  Н.Н.К. с ЕГН ********** собствеността върху лек автомобил марка ***, цвят: сив металик, гориво: дизел, на основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА Д.Б.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: