№ 930
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от М. Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100504381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20195107 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. № 14880/2021 г. по
описа на СРС, 62 състав, са уважени предявените от М. П. М. срещу „Ю.Б.“ АД , искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено
уволнението на М. П. М., извършено със Заповед № 19/14.01.2021 г., и е възстановена е на
заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър оперативен риск и качество на
обслужването“ в „Централно управление“, сектор „Банкиране на дребно“, управление
„Клонова мрежа“, регион „София Север“, „София-Свобода-ФЦ 893“, секция „Индивидуално
банкиране“ при „Ю.Б.“ АД.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Ю.Б.“ АД. В жалбата се излагат
оплаквания, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на първоинстанционния съд. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на
първия съд, че по делото не е било установено кога са били извършени нарушенията,
описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; че не са били изискани
обяснения от наказания служител; че заповедта не е била надлежно мотивирана; че не е било
спазено изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, като счита, че не е било необходимо
предоставянето от страна на работодателя на ищцата на доклада на управление „Вътрешен
одит“ за запознаване. На следващо място с жалбата се поддържа, че съдът не е анализирал и
обсъдил всички доказателства, представени в производството. Оспорва се от
доказателствата, събрани по делото, да се установява, че ищцата е била повишена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност. Подчертава, че към момента, към който М. е
назначена на тази длъжност временно /до завръщане на титуляря/, на работодателя не са му
били известни извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина. Намира за
необоснован извода на първия съд, че причините за уволнението на ищцата са други, а не
извършените от нея дисциплинарни нарушения. С жалбата се акцентира на допуснати от
първоинстанционния съд многобройни нарушения в това число и такива, свързани с
1
недопускането на заявени от ответника доказателствени искания. Навеждат се възражения
срещу предоставената на ищцата възможност да ангажира свидетелски показания по делото
в три поредни открити съдебни заседания, както и срещу допускането от страна на съда
събирането на гласни доказателства за обстоятелства, за които свидетелите не са били
допуснати. Неправилно според въззивника съдът е оставил без уважение искането за разпит
на друг свидетел – М.Х. – М., заявено в откритото съдебно заседание на 29.09.2021 г., с
показанията на който свидетел ответникът е целял да проведе насрещно доказване и да
опровергае показанията на свидетелите, призовани по искане на ищцата относно
обстоятелството воден ли е разговор между служителите в банковия офис във връзка със
сканирането на всички документи в системата. Поддържа се на следващо място, че
процесуално нарушение е било допуснато и при разпита на свидетеля И.А., като съдът не е
допуснал въпроси към свидетеля, касаещи извършването на дисциплинарни нарушения от
страна на ищцата, при положение, че с отговора на исковата молба ответникът е поискал
разпит на свидетеля за констатираните в работата на ищцата несъответствия с действащите
вътрешнобанкови изисквания. Наведени са оплаквания по дейността на съда по кредитиране
и обсъждане на събраните по делото гласни доказателствени средства. Неправилно също
така според жалбоподателя съдът е отказал да допусне като писмено доказателство по
делото извлечение от протокол от съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г. по гр.д. №
15239/2021 г. по описа на СРС, 168 с-в, по което дело ищцата е била разпитана като
свидетел и според въззивника в показанията си, дадени пред съда, е признала извършването
на нарушения, което доказателствено искане се поддържа, че е било своевременно заявено в
откритото съдебно заседание на 06.10.2021 г. В обобщение на подробните доводи, заявени с
жалбата, до въззивния съд е отправено искане да уважи предявените доказателствени
искания, а с решението по същество на спора да отмени обжалвания съдебен акт и да
отхвърли предявените от ищцата искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М.
П. М., чрез адв. М., с който е заявено становище за правилност на решението на първия съд,
като в подкрепа на същото страната е изложила подробни доводи. Въззиваемата счита, че
ищецът не е установил в хода на производството, че уволнението на ищцата е било
извършено законосъобразно, поради което и правилно с решението исковете са били
уважени. Поддържа становището си, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
не са били посочени дати на твърдяните нарушения, с оглед на което е било нарушено
изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Отделно от това, според въззиваемата в хода на
дисциплинарното производство не е била осигурена възможност да организира защитата
си, тъй като не са били предоставени за запознаване докладът на звено „Вътрешен одит“ и
предложението на Етичната комисия. Заповедта не е била надлежно мотивирана, а
същевременно е препращала към документи, които не са били приложени към същата.
Намира за преклудирани възраженията на банката, че ищцата не е израствала кариерно,
доколкото твърдения за това са се съдържали още с исковата молба, а ответникът не е
оспорил същите и не е ангажирал доказателства за противното. Поддържа се, че нарушен е
бил и чл. 189, ал. 1 КТ, а производството по налагане на дисциплинарно наказание е било
напълно формално. Противопоставя се да бъдат уважени заявените с жалбата
доказателствени искания. До въззивния съд е отправено искане обжалваното решение да
бъде потвърдено и в полза на въззиваемата да се присъдят разноските за тази фаза на
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа
страна:
Софийски районен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищцата излага твърдения, че е била в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 5723/10.11.2016 г. и
допълнителни споразумения към него, в рамките на което изпълнявала длъжността
„Мениджър оперативен риск и качество на обслужването” (МОРКО) в клон “София-
Свобода-ФЦ 893“ при ответното дружество. Сочи, че на 15.01.2021 г. са и връчени
2
едновременно заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и заповед №
19/14.01.2021 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 190, ал. 2,
т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 18.01.2021 г. Излага твърдения уволнението й да е
било незаконосъобразно, тъй като дисциплинарното наказание „уволнение“ не е наложено в
срока по чл. 194, ал. 1 КТ; процесната заповед не била мотивирана – в същата не са
посочени кои конкретни нарушения е извършила ищцата и какви точно разпоредби от
вътрешните правила и процедури е нарушила същата; не е посочен точния момент на
извършване на нарушенията, а само периода на извършването им; не са спазени
изискванията на чл. 193 КТ в процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност –
на ищцата не е дадена възможност да се запознае с документите от двата одитни доклада, за
който са й поискани обяснения, както и не й е даден подходящ срок за представяне на
такива. По същество, излага, че не е извършила описаните в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина. Поддържа, че не е била обучавана за работата, която е вършила – и
тя и служителите в клон „София-Свобода – ФЦ 893“ не са преминавали никакви обучения и
не са били инструктирани как следва да изпълняват банковите операции, които са им
възлагани. При условията на евентуалност заявява, че наложеното й наказание „уволнение“
не съответства на тежестта на нарушенията. По тези съображения, счита уволнението за
незаконно, поради което се иска неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответника „Ю.Б.“ АД излага
подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди ищцата да е
законосъобразно уволнена, предвид извършените от нея тежки, системни нарушения на
трудовата дисциплина. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194
КТ, при спазване на процедурата по налагането му. Поддържа, че заповедта за налагане
дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195 КТ – същата е мотивирана,
описаните са нарушенията, спазени са критериите по чл. 189 КТ. По същество излага
подробни доводи, че вменените нарушения са извършени виновно от ищцата, а наложеното
наказание е съответно с тежестта на нарушенията.
Липсва спор между страните, а от ангажираните по делото доказателства - Трудов
договор № 5723/10.11.2016 г., и Допълнителни споразумения към него - № 1876/10.06.2019
г. и № 2134/24.01.2020 г., се установява, че страните са били обвързани от безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Мениджър
оперативен риск и качество на обслужване“ в банков клон „София-Свобода- ФЦ 893“ при
ответника.
По делото е представена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата
длъжност, в която подробно са описани основните задължения и отговорности, включващи
касова и оперативна дейност, контролни функции, организационна дейност и материална
отговорност, сред които са и да познава и спазва действащото законодателство и
вътрешните правила и процедури, като и своевременно да се запознава с промените и
актуализацията на продукти, процеси и процедури; да упражнява контрол и
прави/организира проверки на дейността в клона в неговата област съгласно изискванията
на съответните правила и процедури; да осъществява втори контрол върху операциите на
служителите в клона; да упражнява последващ контрол за евентуално наличие на
непотвърдени операции; да проверява съдържанието на всички реквизити на приетата от
клиентите документация; да проверява дали всички операции са документално обосновани;
да упражнява контрол върху касовата дейност в клона/офиса съгласно съответните правила
и процедури; да контролира и потвърждава пълнотата на хартиените клиентски досиета,
както и точността и пълнотата на клиентската информация в информационните системи на
банката; да спазва установените правила за работа и извършване на операции в ИТ
системата и носи отговорност за нарушаването им.
Не е спорно между страните, че със Заповед № 0000/0030/14.01.2021 г. на прокуриста
и изпълнителния директор на „Ю.Б.“ АД на ищцата М. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 и чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ, за това, че при изпълнение на задълженията й в периода февруари 2020 г. –
август 2020 г. е извършила груби нарушение на вътрешните правила и процедури на банката
и на трудовата дисциплина, както следва: 1) приемала е попълнени искания за
3
потребителски кредит, които са й предоставяни от лице (Т.А., собственик и управител на „Г
и Т К.“ ЕООД), което няма договор за посредничество с банката. Попълнените заявления са
й предавани извън финансовия център, в който работи. Кредитоискателите, посочени в
исканията, не са присъствали във финансовия център за идентификация при
кандидатстването за кредит, както изисква процедурата на банката; 2) в 18 от общо 45
проверени случая, на копието на личната карта на кредитоискателя, липсва заверка от
служител, идентифицирал кредитоискателя; 3) в договор за банков кредит (FL 1066325 на
Е.Ц.Р.) е изтрит и липсва част от чл. 2 (3) съгласно утвърдения образец, която касае
посочването на сумите и сметките за рефинансиране на задълженията, което е целта на
кредита. В същия договор липсват подписи на всички страници освен на последната, както
изисква процедурата на банката и законът (в последствие договорът е подписан повторно от
клиента на 21.09.2020 г. на всички нео0бходими места); 4) кредити за обединение на
задължения на клиентите, насочени от лицето, което няма договор за посредничество с
банката, посочено в т. 1, са били усвоявани чрез изплащане на цялата налична сума в брой,
без да се нареждат преводи за погасяване на задължения в съответните финансови
институции, както изисква процедурата на банката; 5) в случи на кредити за обединение на
задължения в системата и в кредитното досие не са налични документи, показващи размера
на задължението, обект на рефинансиране; 6) документи, удостоверяващи погасяването на
задълженията на кредитополучателите към други кредитори, насочени към банката от
лицето, което няма договор за посредничество с банката, посочено в т. 1, не са налични във
всички изискуеми случаи 7) в случаи, при които има условие, че кредитът може да бъде
усвоен след предоставяне на Съгласие-Декларация за превод на работна заплата в банката,
такъв документ не е наличен в системата; 8) разкрила е на лицето, което няма договор за
посредничество с банката, посочено в т. 1, служебна информация за подадена в банката
жалба от кредитополучател (Е.Ц.Р.); 9) документите по усвоените кредити, насочени към
банката от лицето, което няма договор за посредничество с банката посочено в т. 1, не са
сканирани в системата, както изисква процедурата на банката; 10) на 21.09.2020 г. при
напускане при напускане на бюрото си за среща с кредитополучател (Е.Ц.Р.) е оставила
работната си станция отключена, при което Д.Ш. е могла да извърши действия в системата с
личните й потребителски инициали – одобрява заявка за закриване на депозитна сделка в
9:02:14, с код 95988242 и потвърждава покупко-продажба на валута на каса 501100028938,
касиер МРК05, с ББ 8081743, за сума в лева 7,784.5, в 9:02:17; 11) не е декларирала по
надлежния ред външна заетост като собственик и управител на дружество „С.-МК“ ООД,
ЕИК *******, заедно с Н. Т. В.. Заповедта е връчена на 15.01.2021 г. при отказ на ищцата,
удостоверен с подписите на двама свидетели.
Със заповед № 19/14.01.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и Заповед №
0000/0030/14.01.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ по чл. 188, т.
3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено, считано от 18.01.2021 г. Заповедта е връчена при отказ на служителя,
удостоверен с подписа на двама свидетели. Видно от съдържанието на заповедта, като
причина за уволнението са посочени изброените от т. 1 до т. 11 нарушения, посочени в
заповедта за налагане на наказанието.
Установява се от приетите като писмени доказателства по делото Вътрешен
меморандум от 18.11.2020 г., изготвен от И.Ч. – началник отдел „Разследване и
предотвратяване на измами и клонови инспекции“ към управление „Вътрешен одит“, и
Протокол от заседание на етичната комисия, проведено на 25.11.2020 г. по
видеоконферентна връзка, че по жалба на клиент на банката, е започнала вътрешна проверка
от служителите на отдел „Разследване и предотвратяване на измами и клонови инспекции“ в
клон „Свобода София ФЦ 893“. Съгласно междинните резултати от вътрешната проверка, са
констатирани извършени нарушения на вътрешните процедури на банката при отпускане на
потребителските кредитите от няколко служители, работещи в банковия клон, в т.ч. и от
ищцата М. М., като видно от съдържанието на документа нарушенията се отнасят до
следното: липсата на документи, показващи размера на задължението, обект на
рефинансиране, изплащане на сумите в брой на кредитополучателя, вместо по банков път,
липса на удостоверения за погасяване на външни задължения, липса на декларация-съгласие
за превод на работна заплата от работодател, част от документите, по усвоените кредити не
са сканирани в системата. В документа е посоченo още, че служителите от банковия клон
4
съобщават, че са работили по кредитни сделки с лица, насочени от Т.А., за което знаят, че
няма договор за посредничество с банката. В т.10 от вътрешния меморандум е посочено, че
чрез преглед на записите от камерите за видеонаблюдение, е установено, по отношение на
част от кредитите, че лицата кандидатстващи за потребителски кредит не са присъствали в
клона на банката към момента на въвеждане на заявленията им за кредит в iApply.
Видно от представения Протокол от заседание на етичната комисия, проведено на
25.11.2020 г. по видеоконферентна връзка, по отношение на ищцаата М. е предложено да
бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 15.12.2020 г. прокуриста и изпълнителния директор на ответното дружество е
поискал от ищцата на основание чл. 193, ал. 1 КТ обяснения в срок до 18.12.2020 г. във
връзка с нарушения на трудовата дисциплина, които работодателят е констатирал при
проверка от управление „Вътрешен одит“ в клон „София-Свобода-ФЦ 893“.
Дисциплинарните нарушения са описани идентично с тези, посочени в оспорената заповед.
Документът е връчен на ищцата на 15.12.2020 г.
Видно от депозираните обяснения (л. 34 от първоинстанционното производство),
ищцата се е възползвала от правото си по чл. 193, ал. 1 КТ и в предоставения от
работодателя срок е депозирала писмени обяснения. В същите ищцата признава, че е
приемала искания за потребителски кредити от лице, като е идентифицирала клиентите
извън офиса, но е заявява, че тази практика към момента била прекратена. По отношение на
установените 18 случая на кредити, по които не е налице заверка от служител на личната
карта на кредитоискател, както и по отношение на кредит с № FL1066325, при който са
установени липса на подписи на всички страници от договора за кредит, както и че лисват
посочване на суми и сметки за рефинансиране, ищцата е заявила, че съжалява за тези
„пропуски“ и че за в бъдеще същите ще бъдат преустановени. По отношение на
констатираните нарушения, свързани с установени случаи на изплащане на суми в брой на
касата при кредити за рефинансиране, липса на документи, показващи размера на
задължението, обект на рефинансиране, липса на документи, удостоверяващи липса на
задължения, и липса на декларация-съгласие за превод на работната заплата, ищцата
обяснява че „целта е била постигане на максимална удовлетвореност на клиентите“. Във
връзка с твърденията на работодателя, че е разкрила на лицето Т.А. информация за подадена
от банката жалба от кредитополучателя Е.Р., ищцата посочва, че информацията е разкрита с
цел подпомагане на банката и разрешаване на казуса. Твърди, че на лицето не е
предоставена информация, представляваща бА. тайна или нарушаваща изискванията за
защита на личните данни. Твърди, че „унаследяване на процеса на работа“ била причината
да не се сканират всички документи по кредитите. По отношение на посоченото в т. 9
нарушение, а именно - че на 21.09.2020 г. при напускане на бюрото си за среща с
кредитополучател ищцата е оставила работната си станция отключена, при което друг
служител (Д.Ш.), използвайки личните й потребителски инициали е одобрила заявка за
закриване на депозитна сделка и е потвърдила покупко-продажба на валута на касата,
ищцата заявява, че е осъзнала допуснатата от нейна страна грешка, моли за извинение и че
за занапред няма да допусне подобна ситуация. Посочва, че не е декларирала външна
заетост, тъй като фирмата „С. –МК“ ООД, на която е собственик и управител не извършва
дейност.
По делото е приобщена имейл кореспонденция между служителите на управление
„Вътрешен одит“ и служителите М. М., В.М., Д.Ш. и Л.Б., от която се установява, че след
проведена онлайн среща на 12.11.2020 г. служителката А. от управление „Вътрешен одит“ е
поставила на ищцата и на останалите служители множество въпроси (л. 145-159 от
първоинстанционното производство) във връзка с установените при проверката нарушения
от страна на служителите в клона на банката. На 18.11.2020 г. ищцата М. е отговорила
писмено на детайлно зададените й въпроси, включително е депозирала обяснения във връзка
с констатирани пропуски по отношение на отделни договори за кредит.
По делото е представена Процедура за работа във финансовия център при
кандидатстване и отпускане на потребителки кредит за обединение на задължения, в сила от
02.01.2020 г. (л. 400 – л.410 от делото). В т. 4.1 „приемане на документи за кандидатстване“
е предвидено задължение на служителят да проведе разговор с клиента, за да идентифицира
нуждите му и да му предложи най-подходящ продукт. В случай, че клиентът има текущи
5
задължения в други банкови и небанкови финансови институции, които погасява редовно и
желае да ги обедини в един кредит, банковият служител му предлага „Потребителски
кредит за обединение на задължения“. Според стъпка 2 служителят на банката предоставя
разяснения по преддоговорната информация, основните характеристики на кредита и за
последиците в случай на просрочени плащания от страна на кредитополучателя. Съгласно т.
5.1 за разглеждане на молбата за потребителски кредит за обединение на задълженията,
кредитополучателят представя: 1) разпечатано от системата iApply и подписано на всяка
страница „Искане за потребителски кредит“ или попълнено и подписано на всяка страница
„Искане за кредитен продукт“; 2) лична карта на кредитоискателя за идентификация на
клиента, като в случай, че лицето не е регистрирано като клиент на банката, служителят
копира личната карта, а след това предоставя копието на лицето за надпис „вярно с
оригинала“ и подпис; 3)попълнена и подписана декларация за свързани лица; 4)документ за
платена такса за разглеждане; 5) документ за доказване на доходи, в случай на
необходимост. В стъпка 4 от т.4.1 от процедурата е посочено, че кредитоискателят
задължително следва да посочи всички свои задължения в други банкови и/или небанкови
финансови институции като обяви: първоначални суми/ разрешен кредитен лимит, остатъчен
баланс и размер на месечна погасителна вноска. Експерт „индивидуално банкиране“
задължително следва да уточни изрично кои задължения ще се рефинансират и да ги опише
детайлно в поле „забележки“ в iApply. Според стъпка 2 на т. 4.2 „разглеждане, оценка и
отпускане“ от процедурата, преди подписване на договора за кредит клиентът задължително
следва да представи във финансовия център документи, удостоверяващи наличието на
задължение към други институции, в които требва да фигурира следната информация:
размер на остатъчен дълг и номерата на банковите сметки (IBAN), по които служебно да
бъдат преведени средствата за погасяване на задълженията към другите банкови /небанкови
институции. Съгласно стъпка 3 на т. 4.2 извършването на преводи по задълженията на
кредитополучателя към външни банкови (небанкови финансови) институции трябва
задължително да се извърши непосредствено след отпускането на одобрения размер на
потребителския кредит за обединение на задължения и удържането на автоматичната такса
за разглеждане на искането. За целта преводите по посочените от кредитополучателя IBAN
номера на сметки към външни институции се въвеждат от експерт „индивидуално
банкиране“ и се потвърждават в системата от търговски пълномощник. Рефинансиране на
задължения по начин различен от „по банков път“ не се допуска. Следващите стъпки,
посочени в процедурата са: предаване на екземпляр от договора за кредит и погасителния
план на всички участници в кредитната сделка, като върху екземпляра, който остава за
банката, участниците попълват срещу текста „получих екземпляр от договора“, имената си,
датата и също се подписват; сканиране на договора в системата iApply, окомплектоване на
досие по кредитна сделка и неговото предаване на МОРКО и изпращане на досиетата на
усвоените кредити към отдел „Обработка на оригинални документи“ управление „Кредитна
администрация“. Съгласно т.5.2 „изискуеми документи след отпускане на кредита“
кредитополучателят е длъжен в срок до 30 календарни дни от датата на сключване на
договора и отпускане на кредита да представи документи, доказващи погасяване на кредит
(включващи удостоверение за пълното погасяване на кредита, удостоверение от
нефинансова институция за пълно погасяване на дълга към нея, извлечение от сметка, от
което да е видно погасяване на кредита, молба за извършване на пълно предсрочно
погасяване на кредит, придружено с платежен документ, доказващ погасяване на кредита
със съответната сума) и документи, доказващи погасяване на револвиращ кредит. В стъпки
1 - 3 на т.4.3 е посочено, че експерт „индивидуално банкиране“ има задължение да следи за
наличието на посочените, като след извършване на проверка, ако е изрядна документацията
на кредитополучателя, служителят сканира предоставените документи в iApply и ги
изпраща към централното управление на банката.
Представени са и Процедура за работа във финансовите центрове при кандидатстване
и отпускане на стандартен потребителски кредит, съответно в сила от 15.11.2019 г.,
03.02.2020 г. и 17.07.2020 г. (л. 312 до л.399). Съгласно стъпка 1 на т.4.1“
„идентифициране на нуждите на клиента и предоставяне на преддоговорна информация“
от процедурата при първоначално запитване от страна на физическо лице в клон или офис
на „Ю.Б.“ АД за потребителски кредит, служителят провежда с него разговор, за да
идентифицира нуждите му и да му предложи най-подходящия банков продукт. В стъпка 3 е
6
предвидено, задължението на банковия служител да провери в системата VCsoftBank++
дали лицето е клиент на банката, и в случай, че същото не е регистрирано като клиент,
банковият служител прави копие на личната карта на клиента, а последния го заверява с
надпис „вярно с оригинала“ и се подписва. Според стъпка 4 служителят събира информация
под формата на интервю-разговор с лицето, кандидатстващо за кредит от банката и попълва
заявление за кредит директно в системата iApply. В стъпка 8 на т. 4.4 от процедурата е
предвидено задължение на търговския пълномощник да извърши следната проверка:
идентифицира всички участници по сделката съгласно Процедура за регистриране на нов
клиент- физическо лице. Идентификация на физически лица. Актуализация и поддържане на
клиентско досие; дали комплектът е пълен; дали кредитоискателят, съкредитоискателят и
поръчителят са се подписали на всички документи и дали подписите съвпадат с тези от
личните карти; дали правилно са въведени обезпеченията и връзките между клиента и
другите участници по кредитната сделка – в случай че има такава; дали в случай на
попълнена молба за периодично плащане вноската и датата са попълнени коректно; дали
IBAN-а на сметката е коректен; в случай, че клиентът има предварително одобрение с
условие за представяне на Съгласие-Декларация от работодател или други документи
(когато е приложимо), следва да провери и потвърди наличието на документите.
По делото са представени и Процедура за регистриране на нов клиент- физическо
лице. Идентификация на физически лица. Актуализация и поддържане на клиентско досие, в
сила от 02.01.2020 г., 28.04.2020 г., 13.08.2020 г. (л. 226 до 311 от делото). В стъпка 1 на т.
4.1 от процедурата е предвидено задължение на служителя след като проведе разговор с
клиента, с цел опознаването му и придобиване на информация относно услугите и/или
продуктите, които възнамерява да ползва, да извърши проверка на документа за
самоличност на лицето съгласно описаните в т.5.2 Методи за проверка на идентификацията
на клиент. В същата е посочено, че при първоначална регистрация, при актуализиране на
данните за документа за самоличност, както и в случай на съмнение в автентичността на
предоставения документ за самоличност или на предоставените от клиента данни, банковият
служител задължително извършва следните проверки: 1. Документът за самоличност е
оригинален и дали е валиден към текущата дата; 2. Лицето съответства на снимката в
представения документ; 3. Белези, посочени в документа (ръст, цвят на очите) видимо
отговарят на тези на клиента; 5. Проверка на българска лична карта с лупа (детектор) за
проверка на лични документи; проверка на българска лична карта чрез осветяване на
документа с UVсветлина. В абзац „забележка“ е разписано, че резултатът от двете проверки
по т.5 и т. 6 задължително се удостоверява върху завереното от клиента копи е на личната
карта от служителя, който регистрира клиента или актуализира данните му в VCsoftBank++
с текст „Картата е проверена с лупа и UVсветлина“; 7. Проверка за валидност на
българските лични документи на следните адреси: https://mvr.bg/електронни -услуги/
справка за валидност на български лични документи и https://mvrspawki.postbank.bg; 8.
Проверка за валидност на чуждестранни документи чрез проверка на реквизитите за
сигурност на европейските документи за пътуване и самоличност и за проверка на
валидността на номерата на чуждестранните документи. Служителят извършил посочените
в 5.2 проверки да изготвя хартиено клиентско досие и го предава на МОРКО (стъпка 12 на
т.4.1 от процедурата). Съгласно стъпка 13 на т.4.1 МОРКО проверява дали комплексната
проверка е извършена в съответствие с изискванията, дали хартиеното клиентско досие е
пълно и дали формулярите „Клиентски данни – физически лице“ и „Допълнителна
информация за клиента“ са коректно попълнени, като в случай на непълноти в клиентското
досие, го връща на банковия служител, за да предприеме действия по отстраняването им.
От ответника са ангажирани и Процедура за работа с посредници и партньори за
продажби на потребителки и ипотечни кредити, в сила от 25.09.2019 и от 13.04.2020 г., в
които детайлно са разписани процесите на сключване на споразумение с
посредник/партньор и изплащането на комисионни на посредника (л. 411 до 437 от делото).
От приети по делото Процедура за изпълнение на левови преводи във финансовите
центрове на „Юробнак България“ АД, в сила от 02.01.2020 г. и от 26.11.2020 г. (л.438-468 от
делото), се установява, че изпълнението на бА.та операция се осъществява от двама
служители на банковия клон – служител, въвеждащ превода и служител, потвърждаващ
превода.
7
Видно от съдържанието на приетата като доказателство по делото Политика за
сигурност на паролите (л. 222-225 от делото), обхватът на тази политика включва всички
служители, които имат или са отговорни за даден профил/акаунт (или каквато и да е форма
на достъп, който поддържа или изисква парола) на всяка система, качена на всяко
оборудване на банката, имащо достъп до мрежата на банката, или на което се съхранява
някаква непублична информация на банката. В раздел „стандарти за защита на паролите“ е
посочено, че същите не следва да бъдат споделяни с никого, включително с
административните сътрудници или секретарите и че всички пароли се третират като
чувствителна, поверителна информация.
По делото е приет и Кодекс за професионално поведение на „Ю.Б.“ АД (л. 469 – 523).
Съгласно т.V.А.4 служителите са задължени да предотвратяват всяко разкриване пред трети
лица на каквато и да е поверителна информация, придобита при или по повод изпълнение на
служебните задължения. Разяснено е, че по смисъла на кодекса трето лице е всяко лице,
което няма законно право да знае законната информация, в т.ч. и служител, на който не е
необходим достъп до такава информация за изпълнение на служебните му задължения.
Според Кодекса „поверителна информация“ обхваща всички данни, информация или
документи във връзка с отношения на банката с клиенти и потенциални клиенти и/или
свързани с тях лица, искани и ползвани от тях продукти и услуги, условия по сключени от
банката договори, наличности и операции по сметки и всяка информация, станала известна
на служителя при или по повод изпълнението на заеманата от него длъжност, като
служителят трябва да спазва изискванията за опазване на бА. и професионална тайна, дори и
след прекратяване на отношенията с банката. В т. V. В. 6 е предвидено, че служителите на
банката нямат право да придобиват дялове/ права, нито да поемат задължения или да се
ангажират с каквито и да е правоотношения пряко или косвено, за собствена сметка или за
сметка на друго физическо или юридическо лице, независимо дали срещу или без
възнаграждение, с каквато и да е бизнес дейност или компания, без да е налице
предварително писмено разрешение от банката.
Видно от представена Политика за външни дейности (външна заетост), в сила от
29.04.2020 г. (л. 524-529 от делото), при наличие на външна заетост, служителят трябва да
подаде съответния формуляр до началника на съответното управление, в което работи за
одобрение (т.2.6.1 от политиката).
Представени са декларации от ищцата от 08.11.2016 г., с които потвърждава, че е
получила и е запозната с действащите процедури, правила, политики и инструкции в
„Ю.Б.“ АД и че своевременно ще се запознава с тяхното изменение; с разпоредбите на
Процедура за работа на оперативни каси и с останалите вътрешнонормативни актове,
касаещи охраната на парите и други ценности, и е декларирала липса на външна заетост
и/или бизнес дейност.
Пред първа инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
И.А., И.Ч., Ж.Д., М.К. и Д.Ш..
От разпита на свидетелките И.А. и И.Ч., служители при ответника, се установява, че
по повод сигнал на клиент на банката, с твърдение, че от кредит в размер на 16000 лв. са му
били изплатени само 5000 лв., в банковия клон „Свобода“ е започнала проверка.
Свидетелката А. излага, че при проверката било установено, че жалбоподателят е получил
целия размер на кредита, но отпуснатата сума била изплатена на касата на банката, вместо
по банков път, както били правилата на банката. Сочи, че по време на пандемията
служителите на банката са ползвали от един до три дни хоум офис, като по това време не са
работили с клиенти. Категорична е, че няма нито една бА. процедура, която да включва
работа с клиенти извън банковия офис. Документите при кандидатстване по договор за
кредит се попълват единствено на място в банковия клон, лично от лицето, кандидатстващо
за договора за кредит. Сочи, че ищцата М. по длъжностна характеристика няма
компетенцията на кредитен посредник, както и правото извън офис да се среща с клиенти
във връзка с отпускане на кредити. Поддържа, че вътрешнобанковите правила при ответното
дружество не позволяват външна заетост. Пред първия съд излага още, че при преглеждане
на видеозаписите от камерите в банковия офис, било установено, че неидентифицирани
лица придружавали клиентите до вратата на офиса, и ги изчаквали отвън, а вътре
последните били посрещани от ищцата М.. Всичко това се случвало извън работното време
8
на банковия офис. Свидетелката Ч. изнася пред първа инстанция, че е участвала в
проведената видео връзка с ищцата по повод извършената проверка. Поддържа, че в голяма
част от проверяваните кредитни досиета липсвали удостоверения от друга банка, че лицето,
кандидатстващо за кредит няма задължения към друга банка, а това изискване било
задължително съгласно приетите правила при ответника.
Свидетелят Д. заявява пред СРС, че няма лични впечатления от работата на ищцата,
като основно е контактувал с управителя на клона на банката. Сочи, че натовареността на
банковия клон е сходна с тази на всички останали клонове, дори е по-ниска. Твърди, че във
връзка с ковид пандемията в този клон служителите излизали хоум офис за около четири
дни през м. април. Свидетелят е присъствал при връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказания и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата.
Свидетелката Ш., бивш служител в ответното дружество, в разпита си пред СРС
излага твърдения, че преди уволнението не е била запозната с доклада на Етичната комисия.
Въпросите на които е следвало да отговаря съответствали на тези, по които била уволнена.
Поддържа, че въпросите били общи и към тях „нямаше нищо друго“. Свидетелката заявява,
че преди да започне работа в банковия офис в „Свобода“ работила в офис „Стефан
Стамболов“, където практиката била да се сканират всички документи. Излага, че след
преместването й в клона в „Свобода“ процедирала по същия начин, до една среща с прекия
й ръководител – М. М., на която последната й съобщила, че не е нужно да сканира
документите, тъй като същите отивали в архива, където се проверявали обстойно и в
случай, че има липсващи документи, били уведомявани. Това било унаследена практика в
банковия офис. В останалата част показанията на разпитаната свидетелка, както и
показанията на св. К. не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, тъй като касаят
обстоятелства, свързани с момента и начина на връчване на заповедите за уволнение на 4-ма
от служителите в банковия клон, в т.ч. и ищцата, поради което са неотносими към предмета
на спора.
От приет пред въззивната инстанция като писмено доказателство по делото Протокол
от съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г. по гр.д. № 15239/2021 г. по описа на СРС,
168 състав, се установява, че на 01.10.2021 г. ищцата в качеството на свидетел е депозирала
показания, в които заявява, че когато е започнала работа в банковия клон, нямало практика
да се сканират всички документи, поради което сканирали само част от тях – платежно
нареждане, съгласие от работодател. Започнали да сканират всички документи когато
разбрали, че това е задължителна процедура на банката. В показанията си заявява още, че
предварително попълнените и подписани исканията, са идвали от фирма, която няма
сключен договор с банката. Готовите искания за кредити били донасяни пред банковия клон
от представител на фирмата, като в тези случаи кредитоискателят не е присъствал в офиса.
Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при допускането и
събирането на гласни доказателства, пред настоящата инстанция е допуснат повторен
разпит на св. А. за обстоятелствата около констатираните нарушения на трудовата
дисциплина в хода на извършената проверка от звено „Вътрешен одит“ и на св. М.Х.-М.
относно сканирането на документите в банковия офис и даване на указания на служителите
в тази връзка.
От показанията на св. А., заемаща длъжността „началник отдел“ в отдел „разследване
и предотвратяване на измами, клонови инспекции“ при ответника, се установява, че
проверката в банковия клон е започнала по сигнал на клиент, в който се излагали твърдения,
че кредитополучателят реално е получил по-малка по размер сума, от отпуснатата по
документи. Свидетелства, че в хода на извършената проверка твърденията на жалбоподателя
не били установени, но били констатирани редица други нарушения, като това, че
въпросният клиент въобще не е трябвало да получава отпуснатата сума в брой, тъй като
кредитът е бил за рефинансиране. При прегледа на документацията по процесния кредит
установили още, че в договора за кредит лисвали цели изречения и абзаци, както и
идентификация на клиента в клона – проверка на личната му карта, документ, показващ
размера на задълженията му към другите банки, съгласие от работодателя за превод на
работната заплата. Констатираните нарушения по този кредит, ги провокирало да разширят
9
обхвата на проверката, за да видят дали такива се наблюдават и по други договори за
кредит, сключвани от служителите на банковия клон. Свидетелката сочи, че въз основа на
това били проверени около 80 бр. кредитни досиета, като почти по 40 от тях имало
допуснати сходни нарушения. Имало и кредити с напълно изрядна документация. Посочва,
че в бА.та система, с която работи ответното дружество – „Apply”, всеки служител работи
със собствен юзернейм и инициали, а всеки кредит има собствен номер, като по този начин
може да се проследи във всеки един момент кой служител е работил по кредита и какви
операции е извършвал по него. Твърди, че в хода на проверката от страна на ищцата М.
били установени редица нарушения на процедурите на банката във връзка с изискванията за
идентификация и работа с потребителски кредити при обединение на задълженията при
около 40 договора за кредит. Констатирано било и че част от исканията за кредити били
донесени в банковия офис от ищцата, без физическото присъствие на кредитоискател в
банковия клон, както и че ищцата имала недекларирана външна заетост. Заявява още, че при
преглед на записите от камерите в банкови клон установили случай, при който ищцата при
напускане на работното си място, оставила включен компютъра, при което друг служител
потвърждава от служебния й компютър извършената операция. Категорична е, че
посоченото обстоятелство се явява абсолютно нарушение на процедурите на банката, тъй
като по този начин се избягвало втори контрол по отношение на извършваните банкови
операции. Следващото нарушение, което било установено в хода на проверката било, че
ищцата е разкрила на лицето Т.А. служебна тайна във връзка с клиента, по чиято жалба е
започнала проверката в банковия клон.
Свидетелката Х.-М., заемала длъжността „ръководител сектор индивидуално
банкиране“ при ответника, поддържа, че не е давала указания на служителите в банкови
клон да не сканират документи, тъй като през процесния период е била в отпуск по
майчинство. Заявява, че преди да излезе в отпуск по майчинство не е имало нареждане от
ръководството на банката да не се сканират документи към кредитните досиета.
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на свидетелите А., Ч., Д. и Х.-М. като
обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че същите са служители
на ответното дружество и към настоящия момент, не е основание само по себе си за
дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетелите,
които са заинтересовани в полза или във вреда на едната от страните, се преценяват от съда
с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетелките взаимно се допълват помежду си и не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че
свидетелите са служители на ответното дружество, а св. А. и св. Ч. и като лица, участващи в
иницираната проверка, им е дало възможност да придобият преки впечатления от
конкретните трудови задължения ищцата, така и от констатираните нарушения, като съдът
няма основание да смята, че при свидетелките липсват способността и желанието вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизвеждат в показанията си.
Пред въззивната инстанция е изслушано и прието заключение на комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Същото е изготвено след запознаване с
материалите по делото и проверка в централната информационна система при ответника
„Ю.Б.“ АД по кредити сключени от ищцата М. М. за периода 2019-2020 г. От заключението
се установява, че всички служители при ответника имат свободен достъп до всички
процедури, политики и правила на банката в платформата на вътрешнобА.та система
HelpDesk. Установено е, че в системата на дружеството с име iApply BG Edition ver. EFG
1.00.08 се сканират и качват всички документи по кредитите. Ищцата има достъп до тази
система, като инициалите й за достъп били „МРМ03“. След анализа на банковият софтуер
при ответника, експертите са установили, че в него се води непрестанен информационен
одит на всички служители и техните действия. Тези информационни записи са защитени в
системата и до тях има достъп служител от ниво административен софтуерен ресурс, като
този достъп е единствено само за преглед/четене, без възможност за въвеждане на каквато и
да е редакция. Вещите лица посочват, че системата води паралелни архиви, в която отразява
всички процедури в банката. След анализ на системата, вещите лица са констатирали, че по
отношение на ищцата е воден непрестанен информационен одит, който позволява да бъде
проследено и установено по несъмнен начин на коя дата и от кой служител са били качени
документи по партидата на даден кредит, както и дали, кога и от кого са били изтривани
10
въведени документи, ако е налице такова действие. От проверка във вътрешнобА.та система
iApply при ответника, вещите лица са констатирали следното: не е налично копие от лична
карта на кредитоискателя, надлежно заверено от ищцата по 12 кредита, описани в таблица
4.1 на стр. 4 от заключението; липсва документ, удостоверяващ размера на задължението,
обект на рефинансиране при 21 договора за кредит (описани в таблица 4.2 на стр. 6 от
заключението); в 12 кредита (описани в таблица 4.3, на стр. 8 от заключението) липсва
документ/документи или на част от тях, удостоверяващ погасяването на задълженията на
кредитополучателите подлежащи на рефинансиране; липсва съгласие-декларация за превод
на работна заплата в банката при 11 кредита (описани в таблица 4.4 на стр. 10 от
заключението); Договорите по кредити FL1088404 и FL1058476 не са били качени в
системата iApply, констатирани са и кредити, по които не са били сканирани изискуемите по
процедура документи. Съгласно експертното заключение всички кредити, описани в
таблици от 4.1 до 4.5 от същото са подписани от ищцата М.. Отбелязано е, че при справка в
системата iApply са установени и напълни изрядни кредити, подписани от ищцата. В
заключението е посочено още, че по кредити с партида № № FL1066325/30.04.2020 г.,
FL1104014/22.07.2020 г., FL1104631/27.07.2020 г., FL1104772/28.07.2020 г. и
FL1110024/12.08.2020 г., предназначени за рефинансиране и обединяване на задължението,
подписани от ищцата М., са изплащани в брой цялата сума, без да се нареждат преводи към
финансови институции, каквито са изискванията на банката. В дадените пред настоящата
инстанция устни разяснения по реда на чл. 200 ГПК, вещите лица потвърждават, че
заключението е изготвено след посещение на офиса на банковия клон, проверка в системата
iApply и вътрешнобА.та система HelpDesk, запознаване с всички приложени по делото
документи, като за част от кредитите са изисквали електронните документи да бъдат
разпечатани. При изслушването му в о.с.з. от 25.01.2023 г., вещото лице Х. разяснява, че
информационните записи в системата iApply са защитени, по начин, че служителите, в т.ч.
този, които работи по кредита нямат възможност да правят промени чрез въвеждане на
данни, коригиране и т.н., като това правило е действало и към 2020 г. Изяснява още, в
системата се извършват две проверки по отношение на личната карта на кредитополучателя.
Вещото лице С. допълва, че процедурата по проверка на личната карта, се извършва в
следната хронологична последователност: банковият служител прави копие на лична карта
на кредитоискателя, сверява копието с оригинала, записва „Вярно с оригинала“ и полага
подпис, следва втора проверка – в системата на МВР дали личната карта е истинска, което
се удостоверява с втори подпис на служителя извършил проверката. Съдът намира, че
заключението на вещите лица е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя трудовото правоотношение,
последният следва да установи при условие на пълно и главно доказване сбъдването на
предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение, а именно: че
уволнителната заповед е издадена от компетентен орган; мотивирана е съгласно
изискванията на чл. 195 КТ; дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
предвидените от закона срокове; преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193 ГПК като е изискал и получил от служителя обяснения относно
вменените му дисциплинарни нарушения, че служителят виновно е извършил вменените му
деяния, които представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното
11
наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №
177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011
г. по гр.д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.; Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и
др., изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато
нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя
начин, чрез фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не
означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е
извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника/служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите). В този смисъл дисциплинарните
нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл. 195,
ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказана ищцата,
чрез съществените им признаци. Работодателят е посочил периода, в който са извършени
дисциплинарните нарушения, в какво се изразяват те, като и законния текст, въз основа на
който се налага дисциплинарното наказание. Налице е съответствие между посоченото
правно основание и изложените фактически обстоятелства. Описанието им е достатъчно
подробно и ясно и дава възможност на ищцата да разбере причината за уволнението и да
организира защитата си. Видно от писмото, с което са поискани писмени обяснения от
служителя, както и дадените по всяка точка отговори, ищцата е знаела за какво е
ангажирана дисциплинарната й отговорност от работодателя. Ето защо изложените в тази
насока оплаквания са неоснователни.
Спазени са и изискванията чл. 193, ал. 1 КТ, съгласно която норма, работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Съгласно дадените разяснения в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 49/ 08.02.2011 г.
по гр.д.№ 824/ 2010 г., ІV ГО, обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него
дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи
точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Допустимо е в искане
на обяснения по реда на чл.193,ал.1 КТ и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание
по чл.195 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са
установени и уточнени (индивидуализирани).
В случая, работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да изиска и приеме писмените обяснения на ищцата. За същата
е налице яснота, че писмените обяснения се изискват в рамките на дисциплинарна
процедура, като изрично е взела становище във връзка с конкретните дисциплинарни
12
нарушения, за които е наказана. Доводите на ищцата, че не е била запозната с документите
от доклада на управление „Вътрешен одит“, се опровергават от доказателствата по делото.
На първо място, в поканата от 15.12.2020 г. за даване на писмени обяснения, изрично е
посочено, че същите се искат във връзка с констатирани при проверка от управление
„Вътрешен одит“, клон „София-Свобода- ФЦ“ нарушения. На следващо място, в
депозираните на 18.12.2020 г. писмени обяснения ищцата не е възразила, че не разбира
поставените й въпроси за извършени нарушения, а е дала подробни обяснения по всички 12
пункта, в които е направила признания, че е не е извършила свои конкретни задължения.
Отделно от това, в приобщената имейл кореспонденция, между служителите на управление
„Вътрешен одит“ и ищцата, се съдържат подробни отговори на детайлно зададените й
въпроси, включително и обяснения във връзка с констатирани пропуски по отношение на
отделни договори за кредит. От анализа на посочените писмени документи, следва изводът,
че най-късно месец преди отправяне на поканата за даване на писмени обяснения, ищцата е
била наясно с извършваната от работодателя проверка и запозната със съдържанието на
доклада на управление „Вътрешен одит“, в който са посочени периодът на извършване на
деянията, както и конкретните нарушения на трудовите задължения. Следователно
изложените в тази насока оплаквания, са неоснователни.
Въззивната инстанция намира за неоснователни и оплакванията на ищцата, че
предоставения от ответника срок за даване на писмени обяснения, бил недостатъчен.
Доколкото в Кодекса на труда не е регламентиран срок, в рамките на който работникът или
служителят може да упражни правото си да даде писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1
КТ, преценката дали даденият срок е разумен и достатъчен се извършва с оглед на това дали
е осигурена реално възможността за даване на обяснения (решение № 53 от 31.05.2017 г. по
гр. д. № 2943/2016 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 165 от 25.10.2011 г. по гр. д. №
359/2010 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 563 от 12.01.2013 г. по гр. д. № 1747/2011 г., на
ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая, с връчената на 15.12.2020 г. на ищцата покана, работодателят е определил 3-
дневен срок за даване на писмени обяснения. Ищцата не твърди и съответно не установява,
че е възразила пред работодателя, че така определеният срок е недостатъчен, като е спазила
същия и е депозирала подробни писмени обяснения. Отделно от това всички въпроси, за
които работодателят е поискал обяснения, са идентични с въпросите, поставени й от
служителите от управление „Вътрешен одит“ след проведената онлайн среща на 12.11.2020
г., и на който ищцата на 18.11.2020 г. е отговорила подробно. Предвид изложеното,
доколкото ищцата вече е била запозната с вменените й деяния, даденият от работодателя
срок от 3 дни е подходящ и достатъчен, като ищцата е имала реална възможност да се
защити срещу вменените й нарушения.
Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушенията и в едногодишния срок от
извършване на всяко едно от тях. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта
на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други
служители на работодателя не означава, че срокът за налагане на наказанието е започнал да
тече. (Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о.). В случая, от
събраните по делото доказателства, се установява, че във връзка с получен сигнал от клиент
на банката, в клона в офис „София-Свобода- ФЦ“ е започнала проверка от служителите в
управление „Вътрешен одит“ при ответника. Тази проверка е приключила с доклад на
вътрешния одит, представен и обсъден на заседанието на Етичната комисия на 25.11.2021 г.
Съдът намира, че именно това е и моментът, в който работодателят е узнал за извършените
нарушения и от който е започнал да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно
13
наказание. Доколкото наказанието е наложено на 15.01.2021 г., то срокът по чл. 194, ал. 1 КТ
е спазен. Същевременно към датата на налагане на дисциплинарното наказание не е бил
изтекъл и едногодишния срок от извършването на всяко едно от констатираните нарушения.
От материално правна страна настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че ищцата е извършила описаните в
заповедта дисциплинарни нарушения на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т.3, т. 8 и т, 10 КТ.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. и Ч., така и от
приобщения като писмено доказателство по делото Протокол от съдебно заседание,
проведено на 01.10.2021 г. по гр.д. № 15239/2021 г. по описа на СРС, 168 състав, се
установява че ищцата е приемала попълнени искания за потребителски кредит,
предоставени от лице, което няма договор за посредничество с банката. Видно от протокола
от съдебното заседание от 01.10.2021 г. в депозираните пред съда показания ищцата е
заявила, че предварително попълнените и подписани искания, са идвали от фирма, която
няма сключен договор с банката. Отделно, самата ищца М. в дадените й по реда на чл. 193
ГПК обяснения пред работодателя, е признала, че е приемала искания за потребителски
кредити от лице, като е идентифицирала клиентите извън банковия офис. Съгласно
практиката на ВКС дадените от работодателя писмени обяснения по реда на чл. 193 ГПК
пред работодателя представляват извънсъдебно признание за осъществили се неизгодни за
служителя факти, чиято доказателствена сила следва да бъде установена. С извършване на
тези действия ищцата е нарушила изискванията за идентификация на клиента, подробно
разписани в приетите при ответника Процедура за регистриране на нов клиент – физическо
лице. Идентификация на физически лица. Актуализация и поддържане на клиентско досие
и Процедура за работа във финансовия център при кандидатстване и отпускане на
потребителки кредит за обединение на задълженията, Процедура за работа във финансовите
центрове при кандидатстване и отпускане на стандартен потребителски кредит. В стъпка 1
на т. 4.1 от Процедурата за работа във финансовите центрове при кандидатстване и
отпускане на стандартен потребителски кредит е предвидено задължение на служителя след
като проведе разговор с клиента, с цел опознаването му и придобиване на информация
относно услугите и/или продуктите, които възнамерява да ползва, да извърши проверка на
документа за самоличност на лицето, която включва: проверка дали документът за
самоличност е оригинален и дали е валиден към текущата дата; дали лицето съответства на
снимката в представения документ; белези, посочени в документа (ръст, цвят на очите)
видимо отговарят на тези на клиента; проверка на българска лична карта с лупа (детектор)
за проверка на лични документи; проверка на българска лична карта чрез осветяване на
документа с UVсветлина; проверка за валидност на българските лични документи в сайта на
Министерството на вътрешните работи. Според стъпка 8 на т.4.4 от процедурата МОРКО,
респ. търговския пълномощник извършва проверка като идентифицира всички участници
по сделката, и проверява дали кредитоискателят, съкредитоискателят и поръчителят са се
подписали на всички документи и дали подписите съвпадат с тези на личните карти. В т.5.1
от Процедура за работа във финансовия център при кандидатстване и отпускане на
потребителки кредит за обединение на задълженията, също е предвидено, че
кредитополучателят следва да представи лична карта за идентификация на клиента.
Съгласно стъпка 13 на т.4.1 МОРКО проверява дали комплексната проверка е извършена в
съответствие с изискванията, дали хартиеното клиентско досие е пълно и дали формулярите
„Клиентски данни – физически лице“ и „Допълнителна информация за клиента“ са коректно
попълнени, като в случай на непълноти в клиентското досие, го връща на банковия
служител, за да предприеме действия по отстраняването им. С оглед изложеното приемането
на предварително попълнени искания за кредити, без да е извършена преди това
идентификация на кредитоискателя, и проверка на документите му за самоличност
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Посоченото в т. 2 от уволнителната заповед нарушение също се отнася до
идентификацията на клиента. В т.5.2. от Процедура за регистриране на нов клиент –
физическо лице. Идентификация на физически лица, е разписано, че резултатът от двете
проверки (проверка на българската лична карта с лупа и чрез осветяване) задължително се
удостоверява върху завереното от клиента копие на лична карта от служителя, който
14
регистрира клиента или актуализира данните му в VCsoftBank++ с текст „Картата е
проверена с лупа и UVсветлина“. От заключението на комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза се установи, че в системата не е налично копие от лична карта на
кредитоискателя, надлежно заверено от ищцата по 12 кредита, подробно описани в табличен
вид в заключението. Видно от дадените обяснение по чл. 193 КТ ищцата е посочила, че
съжалява за този „пропуск“ и за вбъдеще няма да го допуска. С оглед изложеното по делото
е установено и соченото в т. 2 от заповедта нарушение.
Осъществяването на твърдяното в т. 3 от уволнителната заповед нарушение се
установява от признанието на ищцата, съдържащо се в обясненията, дадени по реда на чл.
193 ГПК, в които посочва, че съжалява за този „пропуск“. В този смисъл са и показанията на
св. А., която заявява, че при прегледа по документацията на процесния кредит установили,
че в договора липсвали цели изречения и абзации.
Установява се, на следващо, от заключението на комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, че ищцата е извършила и твърдяното в т. 4 от уволнителната заповед
нарушение, като по 5 кредити с партида № № FL1066325/30.04.2020 г.,
FL1104014/22.07.2020 г., FL1104631/27.07.2020 г., FL1104772/28.07.2020 г. и
FL1110024/12.08.2020 г., предназначени за рефинансиране и обединяване на задължението,
подписани от ищцата М., са изплащани в брой цялата сума, без да се нареждат преводи към
финансови институции, каквито са изискванията на банката. В този смисъл са и събраните
по делото доказателства, чрез разпита на свидетелите А. и Ч.. Съгласно т.4.2 от Процедура
за работа във финансовия център при кандидатстване и отпускане на потребителски кредит
за обединение на задължения експерт „индивидуално банкиране“ непосредствено след
отпускане на кредита въвежда в бА.та система преводите по посочен от кредитополучателя
IBAN номера на сметки към външни институции, а МОРКО , респ. търговския
пълномощник потвърждава преводите. Посочено е, че рефинансиране на задължения по
начин различен от „по банков път“ не се допуска. Предвид изложеното с действията си,
описани в т. 4 от заповедта ищцата е нарушила посочените правила, изплащайки по 5
кредита за рефинансиране суми в брой на каса на клиенти.
От заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се
установява по категоричен начин извършване от страна на ищцата и на посочените в
уволнителната заповед от т. 5 до т. 7 вкл. и т. 9 нарушения. Според експертното заключение
при 21 кредитни досиета липсва документ, удостоверяващ размера на задължението, обект
на рефинансиране, в 12 кредита – липсва документ/документи или на части от тях,
удостоверяващи погасяването на задълженията, а по 11 кредита липсва Съгласие-
Декларация за превод на работна заплата в банката. Съгласно т.4.2. Процедура за работа във
финансовия център при кандидатстване и отпускане на потребителски кредит за обединение
на задължения преди подписване на договора за кредит клиентът задължително следва да
представи във финансовия център документи, удостоверяващи наличието на задължение
към други институции, а съгласно т.5.2. кредитопилучатлеят е длъжен в срок от 30
календарни дни от датата на сключване на договора и отпускане на кредита да представи
документи, доказващи погасяване на кредита. Задължение на търговския пълномощник,
респ., МОРКО е да следи дали посочените документи са налични по кредитните досиета на
клиентите на банката. Съгласно т.4.4. от Процедура за работа във финансовите центрове при
кандидатстване и отпускане на стандартен потребителски кредит, задължение на
търговският пълномощник, респ. МОРКО е и да провери и потвърди наличието на
Съгласие-Декларация от работодател за превод на работната заплата, в случай, че клиентът
има предварително одобрение. Ето защо, съдът намира, че като не е изпълнила посочените
задължения, ищцата е допуснала нарушение на приетите при ответника процедури.
Настоящият съдебен състав, противно да доводите на ищцата, намира, че от приетите
при ответника процедури се установява, че служителите са имали задължение да сканират
всички документи по кредитите и да ги качват във вътрешнобА.та система iApply. От
заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установи, че
договорите кредити FL1088404 и FL1058476, подписани от ищцата, не са били качени в
системата iApplу, а по всички договори за кредит, подробно описани в табличен вид в
заключението са констатирани липси в iApplу на сканирани документи. В същото време
вещите лица посочват, че са налични и кредити, подписани от ищцата, по които са били
15
сканирани всички документи. Недоказани останаха твърденията на ищцата, че това били
„унаследени практики“ в банковия клон, както и че на служителите им било наредено от
св. Х.-М. да не сканират всички документи по кредитите. Напротив, от показанията на св.
Х.-М., се установява, че през процесния период свидетелката е била в отпуск по майчинство,
поради което, въззивният съд намира, че обективно не е било възможно да дава каквито и да
било разпореждания на служителите в банкови офис.
От самите обяснения на ищцата, дадени по реда на чл. 193 ГПК, се установява и
твърдяното т. 8 от заповедта нарушение – че ищцата е разкрила на лицето, което няма
договор за посредничество с банката, служебна информация за подадена в банката жалба от
кредитополучател (Е.Р.). Съгласно т.V.А.4 от Кодекса за професионално поведение на
„Ю.Б.“ АД служителите са задължени да предотвратяват всяко разкриване пред трети лица
на каквато и да е поверителна информация, придобита при или по повод изпълнение на
служебните задължения, като е разяснено, че „поверителна информация“ обхваща всички
данни, информация или документи във връзка с отношения на банката с клиенти и
потенциални клиенти и/или свързани с тях лица, искани и ползвани от тях продукти и
услуги, условия по сключени от банката договори, наличности и операции по сметки и
всяка информация, станала известна на служителя при или по повод изпълнението на
заеманата от него длъжност, като служителят трябва да спазва изискванията за опазване на
бА. и професионална тайна, дори и след прекратяване на отношенията с банката. С оглед
изложеното разкриването на информация за подадена жалба от клиент на банката,
безспорно представлява разкриване на поверителна информация по смисъла на Кодекса на
банката, и нарушение на т.V.А.4 от същия.
На следващо място, от показанията на св. А., както и от обясненията на ищцата,
дадени по реда на чл. 193 КТ, безспорно се установява, че на 21.09.2020 г. при напускане
при напускане на бюрото си за среща с кредитополучател (Е.Ц.Р.) е оставила работната си
станция отключена, при което Д.Ш. е могла да извърши действия в системата с личните й
потребителски инициали – одобрява заявка за закриване на депозитна сделка в 9:02:14, с код
95988242 и потвърждава покупко-продажба на валута на каса 501100028938, касиер МРК05,
с ББ 8081743, за сума в лева 7,784.5, в 9:02:1. Посоченото обстоятелство представлява
нарушение на приетата при ответника Политика за сигурност на паролите, според която
служителите са длъжни да не споделят с никого, вкл. с административните сътрудници или
секретарите паролите за достъп до личните си акаунти/профили.
От писмените обяснения на ищцата, както и от отговорите й на поставените от
служителите на управление „Външен одит“ въпроси, се установява, че същата е извършила
и описаното в т. 11 от уволнителната заповед нарушение – не е декларирала по надлежния
ред външна заетост като собственик и управител на дружество „С.-МК“ ООД. Съгласно т..
V. В. 6 от Кодекса за професионално поведение на „Ю.Б.“ АД служителите на банката
нямат право да придобиват дялове/ права, нито да поемат задължения или да се ангажират с
каквито и да е правоотношения пряко или косвено, за собствена сметка или за сметка на
друго физическо или юридическо лице, независимо дали срещу или без възнаграждение, с
каквато и да е бизнес дейност или компания, без да е налице предварително писмено
разрешение от банката. В т.2.6.1 от Политика за външни дейности (външна заетост) е
посочено, че при наличие на външна заетост, служителят трябва да подаде съответния
формуляр до началника на съответното управление, в което работи за одобрение. Видно от
приета по делото декларация от 08.11.2016 г. ищцата е декларирала липса на външна заетост
и/или бизне дейност. С оглед изложеното, ищцата е нарушила вътрешните процедури на
банката, като при наличие на задължение за деклариране на външна заетост, същата е
премълчала този факт. Обстоятелството, че дружеството, на което ищцата е собственик и
управител, не осъществява дейност, съгласно посоченото в обясненията, не дерогира
посоченото задължение.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че описаните в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
фактически основания съответстват на хипотезата на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8
и т. 10 от Кодекса на труда и съответно е налице и визираното в нея нарушения на
трудовата дисциплина. Неоснователен е доводът на ищцата, че не е запозната със
съдържанието на тези правила. От приетото по делото заключение на комплексната
16
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, се установява, че тези политики и правила са
били достъпни в информационната система на банката HelpDesk, като видно и от
задълженията на ищцата, включени в длъжностната характеристика е да познава отлично и
стриктно да спазва вътрешните правила и процедури, отнасящи се за длъжността и
регламентиращи задачите и функциите на заеманата позиция, както и своевременно да се
запознава с промените и актуализацията им. Отделно от това, вещите лица са посочили, че
наред с кредитите, по които има допуснати от страна на ищцата нарушения на приетите при
ответника правила и процедури за работа, са налице и напълно изрядни кредитни, което
изключва твърденията й, че не е била запозната с правилата и процедурите за
работа.Правилата са свързани с изпълнението на трудовите й задължения. Следователно и
доколкото не е изпълнила задължението си да прилага вътрешните правила, съдържащи се
във вътрешните правила и процедури за работа, приети при ответника, то са налице и
нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8, т. 10 от КТ.
Доводите на ищцата за наследени процеси на работа, както и за висока натовареност
във финансовия център, поради отсъствие на служители по време на пандемията, се
опровергаха от събраните по делото гласни доказателства. В показанията си св. Д. заявява,
че по време на пандемията обемът на работа е намалял, както и че банковия офис, в който
ищцата е полагала труд е един от най-ненатоварените от клоновата мрежа на ответника.
Отделно от това, по делото няма данни ищцата или някои от другите служители да е
възразил писмено пред работодателя, че е във фактическа невъзможност да изпълнява
работата си, предвид големия й обем. Независимо от горното, предвид така установената
при ответника организация на работния процес, ищцата е имала обективна възможност и
задължение да се информира за въведените от ответника правила и процедури.
Въззивната инстанция приема, че вменените на ищцата дисциплинарни нарушения
сочат на системност, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3
КТ предвижда възможност за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за
системни нарушения на трудовата дисциплина, като понастоящем в закона липсва легална
дефиниция на понятието „системни нарушения“. Теорията и практиката възприемат
наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът/служителят
е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност
има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не
е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198
КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както
съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и
съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието
работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран
поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. Чрез
посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция
на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. (Решение № 55/01.03.2011 г. по
гр. д. № 1972/2009 г. на ІV г. о. и Решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д. № 299/2009 г., ІV г.
о. на ВКС). В случая по делото се установиха извършени от ищцата единадесет нарушения
на трудовата дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до момента на
издаване на заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията не е било
погасено по давност.
Нормата на чл. 189, ал. 1 КТ вменява в задължение на субекта на дисциплинарна
власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. При преценка тежестта на нарушението следва да се съобрази значимостта
на задължението, което работникът или служителят не е изпълнил, в контекста на трудовата
му функция на работника. Следва да се прецени също така обемът на неизпълнение на
трудовите задължения, последиците от допуснатото нарушение и отражението им върху
дейността на работодателя, възможността от неизпълнението на трудовите задължения за
работодателя да настъпят вреди. От значение също така е и формата на вина, мотивите за
извършване на деянието, осъзнава ли се неправомероността на същото и неговите
последици, които са не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено
на работа, отношението на работника или служителя към стореното, налице ли е готовност
17
да поправи вредите, ако такива са настъпили, доколко с действията си служителят е
отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение е и пр. (решение №
109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 213 от
29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 436 от 01.12.2015 г. по
гр. д. № 2666/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая ищцата е заемал длъжността „мениджър оперативен риск и качество на
обслужване“ при ответника, на която са възложени множество отговорни трудови
задължения, вкл. свързани с достъп до лични данни на лица. Извършените от ищцата
единадесет различни по вид нарушения на трудовата дисциплина, сочат на постоянство и
устойчивост в пренебрегването и нарушаването на приетите при ответника
вътрешнобанкови правила и процедури и са в разрез с основните трудови задължения, които
същата е имала по длъжностна характеристика. Неизпълнението на трудовите й
задълженията поставя в риск основната дейност на работодателя и създава възможност за
настъпване на значителни вредни последици. Следва да се отбележи, и че в рамките на
дисциплинарното производство ищцата не е демонстрирала, че е осъзнала последиците от
извършените от нея тежки системни нарушения на трудовата дисциплина, не е
демонстрирала и критичност към стореното от нея.
По изложените съображения и с оглед тежестта на нарушението, заеманата
ръководна длъжност от ищцата, създаденитете предпоставки за злоупотреба с поверителна
за работодателя информация, липсата на критичност от страна на служителя към
извършените нарушения на трудовата дисциплина, както и обстоятелството, че с действията
си ищцата не е отговорила на очакванията за съответстващото за длъжността поведение,
следва да се приеме, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията на
трудовата дисциплина.
По изложените съображения предявеният иск за отмяна на уволнението като
незаконно се явява неоснователен
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Тъй като главният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен и с
оглед акцесорния характер на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ , то същият се
явява неоснователен.
С оглед изложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
решение № 20195107 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. № 14880/2021 г. по описа на
СРС, 62 състав, следва да се отмени.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за неоснователност на
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, решението на първоинстанционния съд
следва да се ревизира в частта за разноските. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
„Ю.Б.“ АД има право на разноски в размер на 100 лв., представляваща юрисК.ско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта за разноски за сумата от 780 лв., представляваща присъдени в полза на ищцата
разноски за адвокатска защита, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати в
полза на бюджета на СРС държавна такса в размер на 160 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът „Ю.Б.“ АД
има право на направените във въззивното производството разноски в общ размер на 1400
лв. (от които 1300 лв. за депозит за вещи лица и 100 лв. за юрисК.ско възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
18
ОТМЕНЯ решение № 20195107 от 06.10.2021 г., постановено по гр.д. № 14880/2021
г. по описа на СРС, 62 състав, с което са уважени предявените от М. П. М. срещу „Ю.Б.“ АД
, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е признато за незаконно и е
отменено уволнението на М. П. М., извършено със Заповед № 19/14.01.2021 г., и е
възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър оперативен риск и
качество на обслужването“ в „Централно управление“, сектор „Банкиране на дребно“,
управление „Клонова мрежа“, регион „София Север“, „София-Свобода-ФЦ 893“, секция
„Индивидуално банкиране“ при „Ю.Б.“ АД, както и в частта за разноските, в която „Ю.Б.“
АД е осъдено да заплати на М. П. М. сумата от 780 лв. представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. М., ЕГН **********, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за
незаконно и отмененно уволнението, извършено със Заповед № 19/14.01.2021 г., и за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър оперативен риск
и качество на обслужването“ в „Централно управление“, сектор „Банкиране на дребно“,
управление „Клонова мрежа“, регион „София Север“, „София-Свобода-ФЦ 893“, секция
„Индивидуално банкиране“ при „Ю.Б.“ АД.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ап. 79, да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, бул. „Околовръстен *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1400 лв. –
разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на основание чл. 280, ал. 1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19