№ 206
гр. Ловеч, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500259 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
С решение № 6 от 29.01.2024г. постановено по гр.д. №633/2021г. на Районен
съд-Луковит, е отменено протоколно определение от 5.05.23 г., с което е допуснато
изменение на предявените искове чрез преминаване от установителни към осъдителни и е
признато за установено в отношенията между страните, че ответниците „АГРОПРОДУКТ
С.И“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д. П. С. седалице и адрес на управление ***
и Д. П. С. ЕГН ********** *** дължат солидарно на ищеца „Банка ДСК“ АД ЕИК
********* сдалище и адрес на управление *** представлявано от гл.изп.директор В. М. С. и
изпъл.директор Д. Н. Н. следните суми 13 747,55 лв, главница, 502,48 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 15.03.2021 г. 529,83 лв. обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.2020 г. до 15.03.2021 г, 58,76 лв
обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава от 16.03.21 г. до 7.04.21 г. 132 лв. разноски
за уведомяване по договор за кредит-овърдрафт №99/15.03.2017 г. ведно със законната
лихва, считано от 12.04.2021 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№255/2021 г. по описа на РС-Луковит е
издадна заповед за изпълнение и са осъдени „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД ЕИК *********,
представлявано от Д. П. С. седалице и адрес на управление *** и Д. П. С. ЕГН **********
*** да заплатят на „Банка ДСК“ АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление ***
1
представлявано от гл.изп.директор В. М. С. и изпъл.директор Д. Н. Н. сумата от 399,41 лв.
разноски в заповедното призводство и 1049,41 лв. разноски в исковото производство, както
и по сметка на РС-Луковит сумата от 117 лв, представляваща внесен допълнтелен депозит за
ССчЕ, като е разпоредено да се изплат на вещо лице Д. Н. от бюджета на съда 117 лв. за
изготвяне на допълнителната ССчЕ.
Против това решение е подадена въззивна жалба от „АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД
представлявано от Д. П. С. чрез пълномощника си адв.П., ВТАК, моли да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове.
Счита, че решението е неправилно и незаконосъбразно, постановено в разрез със
събраните по делото доказателства, тъй като в първоинстанционното производство се
установили факти и обстоятелства, противоречащи на констатациите на PC — Луковит.
На първо място твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, независимо от
твърденията на ищеца, поради незаплатени 10 бр. месечни погасителни вноски с падежни
дати от 10.06.2020г. до 10.03.2021г.
Освен това развива и съображения, че той е регистриран земеделски производител,
получаващ субсидии по линията на държавно и европейско финансиране, като сумите се
нареждат по банкова сметка, открита в банка „ДСК" и при падежиране на съответната
вноска, банката автоматично удържа съответната сума, като така удържаните суми не са
надлежно отразени в т.н. „счетоводна справка" и по този начин посредством неправилното
отразяване на удържаните и постъпили суми, Кредиторът „Банка ДСК" АД достига до
неправилния и незаконосъобразен извод за настъпила предсрочна изискуемост.
Позовава се на подадено Заявление с вх. Per. № 01-10-08318 от 16.04.2020г. за
отсрочване на задълженията по процесиите кредити, предоставени и обслужвани от банкат
авъв връзка с утвърдения на 10.04.2020 г. от УС на БНБ представен от Асоциацията на
банките в България (АББ) проект на Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения
към банки и дъщерните им дружества - финансови институции във връзка с извънредното
положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020 г, като след утвърждаването
му документът представлява частен мораториум по смисъла на Насоките на Европейския
банков орган (ЕБО) относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по
кредити във връзка с COVID-19 към който на 11.04.2020г. Банка ДСК се присъединила.
Сочи, че от страна на Банка ДСК били изискани редица документи, касаещи дейността на
дружеството, които предоставил в най-кратък срок и въпреки многократните напомняния и
молби, от страна на банката липсва произнасяне по направеното искане и така посредством
нелоялното си поведение, неспазването на поети ангажименти към БНБ, правителството и
ЕС, кредиторът „Банка ДСК" АД сам е поставил дружеството в просорочие и тя не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и не може да се позове на
предсрочната изискуемост и последиците на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
Подкрепя извода от многобройната и непротиворечива практика на ВКС, която
2
цитира.
Сочи, че „Агропродукт С.и" ЕООД има разкрита банкова сметка в Банка ДСК с
IBAN: BG15STSA930000********, BIG:STSABGSF и от събраните в първоинстанционното
производство доказателства се установило, че Д. С. своевременно е информирал Банка ДСК,
че по така посочената банкова сметка постъпват средства, представляващи субсидии за
земеделски производител и на основание чл. 444 т. 8 от ГПК във връзка с чл.96, ал.1 от
ЗДБРБ за 2018г. относно предоставяне на средства за целеви субсидии от държавния бюджет
и Регламент на ЕС № 1360/2013 г. относно плащания на отпуснатите от еврофнодовете
средства и свързаното с тях национално съфинансиране, същите са несеквестируеми и като
такива не подлежат на запор и принудително изпълнение.
Сочи, че единствено Банка ДСК има право да удържа от така постъпилите средства за
погасяване на процесния кредит — по силата на учредения особен залог и даденото
съгласие за ползване на средствата за погасяване на кретита.
Сочи, че от страна на Банка ДСК обаче е предприето прехвърляне на средства към
ЧСИ В. П., въз основа на наложен запор по ИД№474/2019 на ЧСИ Петров.
Изтъква, че от банкова разпечатка за периода от 15.01.2019 г до 07.10.2019 г. е видно,
че Банка ДСК" АД (в качеството и на трето задължено лице) е превело от сметка на
дружеството обща сума в размер на 89845,13 лв. по сметка с титуляр ЧСИ В. Л. П. рег. №
879 с район на действие Окръжен съд Ловеч, пo и.д.№20198790400474., която цитира
подробно в жалбата.
Прави извод, че сума в общ размер от 88832,20 лв. са целево предоставени средства
от държавния бюджет и от фондовете на ЕС, персонално на фирма „Агропродукт С.и"
ЕООД, ЕИК *********, в качеството и на бенефициер с ЕИК *********, от бенефициента
„ДФЗ", поради което те са несеквестируеми.
Твърди, че Банка „ДСК" АД е била наясно с произхода на тези средства, както и с
факта, че има право да удържа от така постъпилите средства за погасяване на собствените си
вземания — по силата на учредения особен залог и даденото съгласие за ползване на
средствата за погасяване на кредита и въпреки това, кредиторът е предпочел да извърши
едно незаконосъобразно разпореждане със несеквестируемите спрямо трети лица средства,
превеждайки ги по сметка на ЧСИ и по този начин банката сама се е лишила от
възможността да направи удръжки от наличните суми — които биха стигнали за много
повече от 10 вноски.
Изтъква, че банката не се е съобразила със съдебно решение, а именно Решение
№131/13.02.2020г. по ВГД №62/2020г. на ОС – Плевен, касаето незакосъобразните действия
на банка ДСК относно получените от ДФЗ парични средства по банковата сметка на
Дружеството в Банка ДСК ЕАД клон гр.Плевен с превод на 17.12.2019г. в размер на 94
281,32лв., представляващи целево предоставени средства по Схема за единно плащане на
площ 2019 г, коато цитира мотивите на Решението. Излага, че съдът е постановил отмяна на
наложения запор по отношение на плащанията, извършени в полза на длъжника от страна на
3
ДФЗ в размер на 92 281,32лв., поради това че са несеквестируемо имущество по смисъла на
чл.444 т.8 ГПК.
Отбелязва, че за така посочената стопанска година Банка ДСК вече не е разполагала с
възможността да се удовлетворява от несеквестируемите субсидии.
Сочи, че това решение е представено от въззивника на банката и от ръководството са
поискали и осъществили среща за неговото обсъждане, но въпреки това, в разрез с влезлия в
сила съдебен акт и поети ангажименти, Банка ДСК не осигурява достъп на въззивника до
несеквестируемите средства, като те „потъват" по сметки в банката, разпределени на
произволен принцип. Смята, че не е ясно как е извършено това разпределение, но прости
математически изчисления сочат, че сумата би била достатъчна за покриване на почти 50 %
от задължението.
Счита, че посредством несъобразяването с влязъл в сила съдебен акт, кредиторът
„Банка ДСК" АД поставя дружеството кредитополучател в невъзможност да оперира с
несеквестируеми средства, а от там — да печели и плаща вноски и се възползва от средства,
които няма право да си разпределя и по този начин, кредиторът още веднъж сам се е лишил
от възможността да погаси дължимите вноски изпяло и в срок. Соч, че са налице и
остатъчни средства по банкова сметка с IB AN: BG15STSA930000******** в размер на 2000
лв., отново с произход субсидии, но същите не са на разположение на доверителя ми, не са
използвани и за погасяване на вноски.
Счита, че „извлечението от счетоводни книги", въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение на парично вземане и Изпълнителния лист по частното гражданско
дело, е нередовно от външна страна и по съдържание, в него няма никаква информация за
непогасени вноски, нито за кои периоди са те, нито за лихвите им, а просто са посочени
твърдяните от банката задължения в техния краен размер. Смята, че в в извлечението от
счетоводни книги липсват данни за каквито и да било операции, още по-малко може да се
говори за хронологичен ред, като така посоченият документ, на който законът придава
такава тежест, че да допуска принудително изпълнение, дори не съдържа печат на банката
— а единствено един подпис.
Прави анализ на понятието „извлечение от счетоводните книги".
На следващо място сочи,че по делото липсват доказателства за изискуемостта на
вземането към момента на заявяването на искането за издаване на заповедта и
изпълнителния лист.
Прави извод, че представените документи не удостоверяват годно за принудително
изпълнение притезание в полза на ищеца, срещу лицата, против които се иска издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и не удостоверяват размер,
ликвидност и изискуемост на претендираното парично вземане.
С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.
Подадена е и въззивна жалба с вх.№1005/13.03.24 г. от адвокат П., ВТАК, като
4
процесуален представител на Д. П. С. против решение № 6/29.01.2024, постановено по ГД №
633/2021 по описа на PC — Луковит, като моли то да бъде отменено изцяло като неправилно
и незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове.
Твърди, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установило, че съгласно Договор за кредит №33 от 09.03.2015г., сключен с Банка ДСК,
„Агропродукт С.и" ЕООД се явява в качеството си на кредитополучател, а Д. С. —
солидарен длъжник, но последното обстоятелство не отговаря както на обективната воля на
въззивника, така и на водените преговори в хода на отпускането на кредита.
Твърди, че от Банка ДСК са поставили условия Д. С. да поръчителства в полза на
последната по договор за кредит и именно за това и само в този смисъл дава своето съгласие
и нито във вътрешните отношения между него и кредитополучателя, нито във външно
обектпвираната им воля, изразена пред служителя на кредитодателя, е налице разминаване
за конкретния вид солидарност, а именно — поръчителство. Сочи, че съгласно същото
Решение №213/06.01.2017г. на ВКС, „Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство — чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение
на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред
кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост." Твърди, че
фактът, че той не е получил сумата в собственост не е спорен и едва ли е случайност и това,
че фирмата е вписана като „клиент" и именно на нея е преведена сумата, а другата като
„солидарен длъжник", но в нито един момент дори и най-минимална част от сумата не е
влизала в патримониума на С., не е използвана за негови нужди и дори ищецът не твърди
подобно нещо.
Цитира и практика на ВКС в този смисъл.
Сочи, че по отношение на това как са изпълнявани задълженията по Договора след
сключването му също не възниква съмнение за това кой е главният длъжник и кой се е
задължил в качеството си на поръчител да отговаря за чужд дълг, доколкото всички
плащания са извършвани от длъжника "Агропродукт С.и" ЕООД и именно фирмата е
осъществявала всякакви други действия, свързани с кредита като молби за промяна на
погасителни планове и отлагане на вноски.
Сочи, че гореизложеното по безспорен начин доказва, че Д. С. се задължава в
качеството си на поръчител по кредит, получен и обслужван лично от длъжника
"Агропродукт С.и" ЕООД и моли да бъде изследвана действителната обща воля на страните
в тази насока.
На тази база твърди, че Банка ДСК не може да ангажира отговорността на
поръчителя, поради изтичане на законоустановения 6 месечен срок.
Цитира, че константната съдебна практика приема, че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е
краен и преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността за принудително
изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Счита, че в хипотезата на чл.60 ал.2
5
ЗКИ, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост, съобразно
обстоятелствата, посочени в т. 18 на TP № 4/2013 год. и изтичането на срока по чл.147 ал.1
ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му, а ако
искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена,
позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо
поръчителите, може да бъде направено и в производството по чл.422 ал.1 ГПК, както е в
случая.Поради това пред настоящата инстанция се позовава на погасяване на субективното
материално право на кредитора по смисъла на чл. 147 от ЗЗД, спрямо поръчителя Д. С..
Счита, че от правната характеристика на срока по чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД произтича
и преценката за приложимостта на продължението по ал.2 на чл.147 ЗЗД спрямо него и
доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ
от тях след изтичането им, както и продължаването им, то очевидно е, че хипотезата на
чл.147 ал.2 ЗЗД, не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително
съгласие, дерогиращо правилото на чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД изпълнение.
Заявява, че Д. П. С., в качеството си на физическо лице не е изразявал такова съгласие
в последващо сключваните анекси.
По отношение на съществото на спора пълномощникът на този въззивник изразява
идентични съображения с тези, изложени във въззивната жалба на „Агропродукт С.и" ЕООД
досежно ненастьпила предсрочна изискуемост, несъобразяване със съдебно решение
№131/13.02.2020г. по ВГД №62/2020г. на ОС – Плевен, наличие на остатъчни средства,
нередовно извлечение от счетоводни книги.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърлите изцяло исковата претенция.
В срок е постъпил отговор на въззивните жалби от „БАНКА ДСК" АД, който счита
същите за допустими, но по същество неоснователни и недоказани.
Изразява несъглесие с твърденията на въззивниците, че поради ненадлежно
отразяване на постъпили средства от субсидии не са отразени погасявания на дължими
вноски по кредита, което е довело до обявяването му за предсрочно изискуем. Счита, че
всички постъпили погашения по кредита са отразени правилно, което е установено в
първоинстанционното производство, въз основа на извършената първоначална и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че вещото лице, правилно е
установило, че погасяванията по кредита са преустановени на 22.05.2020 г., което е довело
до възможността на банката да го обяви за предсрочно изискуем. Счита, че не са спорни
обстоятелствата между страните, че е предприета процедура по обявяване на предсрочна
изискуемост, но в последствие е подадено Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.417 ГПК, въз основа на настъпил краен падеж. Същото е констатирано от
първоинстанционния съд и не е надлежно оспорено в рамките на производството. Предвид
това, счита твърденията на въззивниците за ненастъпила предсрочна изискуемост за
ирелевантни в настоящото производство, доколкото Банка ДСК АД не претендира, че
6
вземането е обявено за предсрочно изискуемо, а претендира изискуемостта му, въз. основа
на настъпил краен падеж и на това основание е издадена и въпросната заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 225/2021 г. по описа на PC Луковит.
Твърди, че срещу заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК обаче са подадени
възражения от длъжниците в законоустановения срок, което е довело до предявяване на иск
за установяване на вземането на основание чл.422 ГПК, което е предмет на настоящото
производство. Доколкото с Определение № 14 от 14.01.2022 г., постановено в. ч. гр. д. №
573/2021 г. по описа на ОС Ловеч е отменено Разпореждането за незабавно изпълнение,
отхвърлено е заявлението, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 225/2021 г. по описа
на PC Луковит и издаденият изпълнителен лист е обезсилен, счита че не следва да се
разглежда в настоящото производство възражението на ответниците относно редовността на
извлечението от счетоводните книги, тъй като е налице друг процесуален ред за това и
същото не е предмет на настоящия спор по установяване на вземането. Предвид това, счита
възраженията в тази насока за неоснователни и неотносими към настоящия правен спор.
Сочи, че ЛРС правилно е приел, че нито Насоките на Европейския надзорен орган,
нито Решението на Управителния съвет на БНБ не са създали задължение за Банките в
Република България, да отсрочват и преструктурират кредитите във връзка с въведения
механизъм за справяне с извънредното положение в страна, приет от Народното събрание на
13.03.2020 г. Счита, че това е една възможност за длъжниците да отсрочат или
преструктурират дължимите си плащания по кредитите при наличието на определени
предпоставки, но не и задължение за Банките. Предвид това, счита твърденията на
въззивниците за неспазване и неприлагане на утвърдения частен мораториум за
неоснователни и недоказани.
На следващо място, счита за ирелевантни по отношение на настоящия спор,
твърденията и оплакванията на въззивниците относно „прехвърлянето" на средства от Банка
ДСК АД към ЧСИ В. П. в периода от 15.01.2019 г. до 07.10.2019 г., доколкото към този
момент процесният кредит е бил редовен /извършената в рамките на първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза е установила, че плащанията по кредита са
преустановени на 22.05.2020 г./, а извършените преводи са по изпълнително дело, което не е
свързано с кредита. Счита, че е налице друг процесуален ред за обжалване на тези действия
и същите не следва да бъдат предмет на изследване нито в проведеното първоинстанционно
производство нито в настоящото въззивно производство. Твърди, че от друга страна във
въззивната жалба са наведени твърдения, че кредитът на въззивниците е изпаднал в забава, в
следствие на извършеното „прехвърляне" на средства в този период /15.01.2019 г. до
07.10.2019 г./, което няма никакво отношение към обследвания период след 22.05.2020 г.,
когато е преустановено погасяването на кредита.
На последно място, счита че не е спорно между страните, а същото е установено и от
съда, че Д. П. С. отговаря за задълженията на АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД по процесния
договор за кредит, като солидарно отговорен съдлъжник, а не като поръчител и предвид
това, счите всички възражения в тази насока, както и възраженията за прекратяване на
7
поръчителството, в преклузивния срок на чл.147, ал.1 от ГПК за неоснователни и
неотносими към настоящия правен спор.
Предвид гореизложеното, моли съда да остави без уважение подадените въззивни
жалби от АГРОПРОДУКТ С.И ЕООД и Д.в П. С. чрез процесуалния им представител адв. Й.
М. П., като потвърди изцяло Решение № 6 от 29.01.2024 г. по гр. д. 633/2021 по описа на
Районен съд Луковит.
Моли на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да бъдат определено и присъдено в полза на
„Банка ДСК" АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители, но
представят писмени становища, с които поддържат въззивните жалби и отговора, на
изложените в тях основания, като претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.
От представените доказателства по гр.д.№633/2021 г. на ЛРС, от становищата на
страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Атакуваното решение е съобщено на въззивниците, както следва: на „Агропродукт
С.и“ ЕООД на 5.02.24 г, като въззивната жалба е подадена на 20.02.24 г, а на въззивника Д.
С. на 28.02.24 г., като въззивната жалба е подадена на 13.03.24 г. т.е. и двете в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, следователно
настоящето въззивно производство е допустимо.
Видно от представения договор за кредит-овърдрафт №99/15.03.2016 г., сключен
между „Банка ДСК“ЕАД в качеството му на кредитор и „Агропродукт С.и“ЕООД-с.Д. в
качеството му на кредитополучател, както и от Д. П. С. като съдлъжник, като предмет на
договора е предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя кредит-овърдрафт с
погасителенплан за покриване на времененнедостиг на средства при обслужване на текущи
плащания, свързани с бизнес оборота, като максималния договоренразмер на креидта е
50 000 лв и средстата по треидта се усвояват от разплащателна сметка на кредитополучателя
№********. / чл.1 – чл4 от договора/
Посочено е, че срокът на ползване на кредита е 12 месеца с крайна падежна дата
15.03.2017 г.., като при изпълнение на условията, предвидени в приложение №1 към
договора, този срок може да бъде продължаван с анекси, като общият срок на ползване не
може да бъде по-дълъг от 2 години от датата на сключване на първоначалния договор.
Уточнено е, че анексът се сключва в последния месец от срока на кредита и влиза в сила
след изтичането му./чл.5.2 от договора/ Уговорено е, че искането за продължаване на срока
на ползвания кредит, заедно с всички необходими документи, съгласно приложения №1 се
подава от кредитополучателя най-малко 30 календарни дни преди изтичане срока на
кредита, посочен в договора или анексите към него, като в случай, че кредитополучателят не
спази срока по т.5.3 кредиторът има право да откаже продължаване на срока, но при
решение на кредотра за продъжлаване на срока на кредита, въпреки неспазения срок по
предходната точка, кредитополучателят дължи на кредитора такса в размер на 0,5% върху
8
размера на револвираната сума. В чл.5.5 от договора е уточнено, че в случай, че
кредитополучателят депозира искането по т.5.3 в рамките на 10 календарни дни преди
изтичане срока на кредита и при решение на кредитора за продължаване срока на действие
на договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора такса в размер на 2% върху
размера на револвираната сума. Договорено е, че след изтичане на срока за ползване по т.5.1
и т.5.2 съгласно настоящия договор или евентуалните анекси към него, както и при
прекратяване на револвирането по решение на банката или по искане на клиента, дългът по
кредита се погасява за срок от 36 месеца, съгласно договорен погасителен план, неразделна
част от настоящия договор за кредит приложение №2 без възможност за усвояване на
погасената част.
Съгласно клаузите на сключения Договор от 15.03.2016 г. усвояването на кредита
се допуска след учредяване от кредитополучателя на договорените меду страните
обезпечения и изпълнение на всички свързани с това задължения, в съответствие с
предвиденото в раздел V , изпълнениена задълженията по т.15.1 б.“б“ и „ и ако посочените
условия за усвояване на кредита не бъдат изпълнени в срок от един месец от дата на
сключване на договора за кредит, ангажиментът на кредитора за предоставяне на средства
по настоящия договор отпада и кредиторът моге да го счита за прекратен. В чл.9 е посочено,
че средствата по кредита се усвояват автоматично от разплащателната сметка на клиента,
въз основа на надлежно попълнени от кредитополучателя стандартни платежни документи,
от чието основание е видно целевото изразходване на средствата съгласно уговореното в т.1
Съгласно чл.9.1 при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по този или друг
договор с банката, кредиторът има право да откаже или спре усвояването по всеки от
ползваните от кредитополучателя кредити до отстраняване на неизпълнението. Погашения
по кредита в срока за ползване по т.5.1 и т.5.2 се извършват автоматично при всяко
постъплнение на средства по разплащателната сметка на кредитополучателя./чл.10.1/
Договорено в чл.10.2 е, че погашения по кредта в сока за ползване по т.5.1 и т.5.2 се
извършват автоматично при всяко постъпление на средства по разплащателната сметка на
кредитополучателя. Уговорено е в чл.11.1, че за предоставения кредит кредитополучателя
заплаща на кредитора годишна лихва, формирана от едномесечния SOFIBOR плюс
договорена надбавка в размер на 5,16 процентни пункта, като към датата на сключване на
договора едномесечиня SOFIBOR е в размер на 0,049% и промяната на едномесечния
SOFIBOR се отразява на договорената лихва по кредита, но крайния годишен лихвен
процент не може да бъде по-нисък от 5,2%. В същия член е договорено, че след изтичане на
12 месечния срок и при уславя, че сокът на ползване бъде продължен с анекс, съгласно т.5.2,
страните договорят олихвяване на кедита за новия срок съгласно дейсващите към момента
на предоговаряне лихвени условия на банката. Договорено е, че в случай, че кредита
навлезе в режим на погасяване след първата кредитна година, до крайния срок на
погасяване, кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, формирана от 1М SOFIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 6,46 процентни пункта, а към датата на сключване на
договора за 1М SOFIBOR е в размер на 0,049%. Договорено е, че промяната в 1М SOFIBOR
се отразява на договорената лихва по кредита, но крайния годишен лихвен процент не може
9
да бъде по-нисък от 6,5%. Договорено е в чл.11.2, че олихвяването на кредита се извършва
ежедневно, върху действително ползвания размер и е платима текущо преди всяко
погашение по главница и периодично на месечна падежна дата, на 25 число, а в чл.11.4 е
посочено, че кредитополучателят дава съгласие, в случай, че на месечна падежна дата по
разплащателната му сметка не са осигурени средства да покриване на дължимата лихва,
кредиторът да я погаси служебно за сметка на неусвоената част от кредита.
Кредитополучателят е дал съгласие кредиторът да събира служебно дължимите към банката
такси и комисионни по договора за кредит, както и по договора за обслужване на
разплащателната сметка по т.4, в това число и такси за извършване на платежни операции
по усвояване за сметка на неусвоената част от кредита. Договорено е, че когато е усвоен
целият размер на кредита и на падежната дата по разплащателната сметка на
кредитополучателя не са осигурени средства за покриване на дължимата лихва, тя се оформя
като просочена, а при погашения по кредита се погасяват първо такси, ако такива се дължат
към момента, начислената към датата на плащането лихва, а остатъкът се отнася за
погасяване на главницата. Кредитополучателят има право в срока на ползване по т.5.1 и 5.2
предсрочно да прекрати договора за кредит, като погаси изцяло кредита и в този случай той
дължи на кредитора такса за прекратяване на договора за кредит в размер на 3%, изчислена
върху договорения размер на кредита, посочен в т.2. Съгласно чл.12.3 в срока за погасяване
по погасителен план по т.6 главницата и лихвите се събират служебно от кредитора на
датите, определени в погаситения план по т.6 и т.11.3 или на първия следващ работен ден,
ако падежът е в неприсъствен ден, от средствата по разплащателната сметка на
кредитополучателя, като погасяването в случаите, извън посочените в предходното
изречени, се извършва по писмено нареждане на кредитоплучателя. Когато
кредитополучателят предсрочно погаси ползвания кредит, той дължи такса върху размера
на тази предсрочно погасена сума в размер на 5%. Съгласно чл.14 от договора гкредиторът
им право служебно да удържа дължими по кредита суми с настъпи падеж от сметките на
кредитополучателя и съдлъжника, откити при кредитора въз основа на съгласието по т.15 т.1
б“и и 15.2.
В раздел четвърти „Задължения на страните“ т.15.1 са посочени задълженията на
кредитополучателят, измежду които б.и“, според която с подписването на договора,
кредитополучателят на основание чл.21 от Наредба №3 на БНБ дава съгласие и
упълномощава банката да събира служебно от сметките му в Банка ДСК ЕАД всички свои
вземания с настъпил падеж-главница, лихви, такси, комисионни и други вземания,
възникнали по силата на сключени договори между страните.
По договореност между кредитора и кредитополучателя кредитът се обезпечава с
първи по ред особен залог върху движими вещи, собственост на земеделски производител
Д. П. С., подробно индивидуализирани в т.17.1
Съгласно т.21 от договора кредиторът прилага задължително следните санкции: в
сроа за погасяване по погасителен план при неплащане на част или цяла погасителна вноска
по главницата на кредита в уговорените срокове, събира от кредитополучателя лихва върху
10
размера на просрочената главница, включваща договорената по т.11.1 лихва и наказателна
надбавка от 7% пункта, която надбавка се дължи за времето на забавата до окончателното
плащане на дължимите суми или до предявяване на молба от кредитора за събиране на
вземането по съдебен ред; при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в
уговорените срокове, събира от кредитополучателя лихва върху размера на редовната
главница, включваща договорената по т.11.1 лихва и наказателна надбавка от 3% пункта,
която надбавка се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите
суми или до предявяване на молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред;
при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, събира от
кредитополучателя лихва върху размера на цялата неиздължена главница, включваща
договорената по т.11.1 лихва и наказателна надбавка от 7 % пункта.
Според т.22 от договора кредиторът има право да превърне кредита, заедно с
лихвите, в предсрочно изискуем, в изчерпателно изброени случаи от б.“а“ до б. „и“
включително. следните случаи: при нецелево използване на средствата от кредита; при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница, намаления на
приетите обезпечения и по този начин остатъка от кредита и лихвите остават необезпечени,
неизпълнение на задълженията по подновяване на застраховките и обезпеченията,
неизпълнение на задълженията по т.15 .1 б.“б“, в, д и е, представяне на невярна информация,
срещу кредитополучателя е започнало изпълнително производство по реда на ДОПК и ГПК
и в други случаи на неизпълнение на задължение по този договор или предвидени от закона
случаи. Изрично в чл.22.1 е договорено, че в случай, че кредита стане предсрочно изискуем,
банката има право да направи предсрочно изискуеми всички кредити на кредитополучателя
и съдлъжника в банката и да се удовлетвори от приетите обезпечения.
Страните са договорили, че кредиторът задължително превръща кредита, заедно с
лихвите в предсрочно изискуем, ако кредитополучателят е в производство за обявяване в
несъстоятелност или в ликвидация.
Съгласно чл.24.1 от договора кредитополучателят и съдлъжникът са солидарно
отговори пред кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в
пълен размер при условията на договора за кредит и анексите към него, като съдлъжникът
отговаря с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на
неговите задължения по договора за кредит/24.2/.
В чл.29 от договора е договорено, че всички разходи, извършени от кредитора във
връзка с кредита, вкл.тези за учредяване и заличаване на обезпеченията, събиране на
задължението, в т.ч. принудителното му събиране, и за застраховка на обезпеченията са за
сметка на кредитополучателя. Към договора е приложен и погасителен план.
По делото е представен анекс №1/20.01.2017 г. към договор за кредит-овърдрафт
№99/15.03.2015 г. подписан от двете страни, като съдлъжникът Д. П. С. го подписва в
качеството си на земеделски производител с БУЛСТАТ **********. С този анекс се променя
размерът на предоставения кредит и той се намалява на 49 500 лв., срокът за ползване на
кредита се продължава до 15.03.2018 г. с възможност за продължаване, погасяването на
11
кредита се извършва съгласно т.6 от договора, като се изготвя нов погасителен план, като за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва, формирана
от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 4,973 процентни пункта.
Промяната на едномесечния СОИФБОР се отразява на договорената лихва на кредита, като
крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 5 % и преференцията се
предоставя до 15.03.2018 г. и след този срок, ако не е уговорено друго, кредитополучателят
заплаща лихва, съгласно действащия лихвен бюлетин на банката. Кредитополучателят се е
задължил да заплаща годишна такса за управление в размер на 0,5% върху договорения
размер, като таксата е преференциална и е валидна до 15.03.2018 г и след този срок, ако не е
уговорено друго, кредитополучателят заплаща лихва, съгласно действащия лихвен бюлетин
на банката. Към този анекс е приложен и нов план за погасяване на овърдрафта.
От приложения по делото на л.14 анекс №2/22.03.2018 г., съдът установява, че
страните са се договорили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на
кредитора годишна лихва, формирана от 1М СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер
на 4,3 процентни пункта, като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от
4,3 %. Договорено е, че лихвата е преференциална и е валидна до срока на анекса.
Кредитополучателят се е задължил да насочи всички банкови обороти по сметка в Банка
ДСК ЕАД, като в случай на неизпълнение се прилага разпоредбата на чл.20
б.“б“/наказателна лихва/. Съгласно т.1.1.1 промяната на 1М СОФИБОР се отразява на
лихвения процент по кредита ежемесечно, на датата, на която се изплаща лихвата и
промените по тази клауза са задължителни за страните до окончателното издължаване на
кредита. Неразделна част от този анекс е и нов план за погасяване на кредитна линия /л.15
от делото./, като от него се установява, че срокът на действе на този договор за овърдрафт е
до 10.03.2021 г.
Поради забава в погасяване на задълженията по договора за банков кредит от
15.03.2016 г. Банка ДСК е изпратила покана-уведомление до кредитополучателя
„Агропродукт С.и“ ЕАД, връчена чрез залепване на уведомление на адреса на седалището
на дружеството от 16.02.2021 г. и до съдлъжника Д. С. чрез неговият пълномощник адв.Н. Л.
от 24.03.2021 г., с които ги уведомява, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем и
ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Докато трае връчването на
уведомлението обаче, крайният падеж на договора изтича на 10.03.2021 г.
Образувано е ч.гр.д.№225/21 г. по описа на РС-Луковит по реда на чл.417 от ГПК, като
е издадена заповед за незабаввно изпълнение №156/13.04.2021 г., с която е разпоредено
длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД-с.Д. обл.Ловеч и длъжникът Д. П. С. солидарно да
заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 13 747,55 лв. главница, произтичаща от солидарно
настъпила изискуемост на кредита, поради нередовно издължаване на дължимите суми по
договор за кредит от 15.03.16 г. с 502,48 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от
10.06.20 г. до 15.03.21 г., с 529,83 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за
периода от 10.07.20 г. до 15.03.21 г. с 58,76 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 16.03.21 г. до 7.04.21 г. със законна лихва от 12.04.21 г. датата на
12
подаване на заявлението, до окончателно изплащане на вземането, със 132 лв. разноски за
уведомяване на длъжника, както и сумите 299,41 лв. юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски по делото.
Към заявлението си в заповедното производство ищеца е приложил извлечение от
счетоводните книги към 8.04.2021 г., по сметка № 25177365 на
кредитополучателя„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД-с.Д. обл.Ловеч и съдлъжникът Д. П. С., от
което се установява, че кредитът е разрешен на15.03.2016 г, договорен размер 50 000 лв,
краен падеж на кредита-15.03.2021 г. -301 дни забава. Посочена е изискуемост-15.03.2021 г. и
брой и падежа на непогасените месечни вноски от 10.06.2020 г. до 10.03.2021 г.-общо 10 на
стойност 14 047,53 лв. Конкретизиран е размера на главницата 13 747,55 лв и дължима
договорна лихва за периода от 10.06.20 г до 15.03.21 г.502,48 лв, размер на обезщетението за
забава/лихвена надбавка за забава/ от 10.07.20 г. до датата на настъпване на изискуемостта
15.03.21 г-529,83 лв, размера на обезщетението за забава след датата на настъпване на
изискуемост от 16.03.21 г. до 7.04.21 г.58,76 лв, като общата дължима сума по кредита е
уточнена на 14 838,62 лв, като се претендира заплащане и на 132 лв. такси и разноски или
общо претендираната сума е в размер на 14 970,92 лв.
Издаден по ч.гр.д.№225/21 г. по описа на РС-Луковит е изпълнителен лист
№165/16.04.21 г., като въз основа на това изпълнително основание и по молба на „Банка
ДСК" ЕАД е образувано на 14.05.2021 г. изпъл.д.№982/21 г. по описа на ЧСИ В. П. рег.№879
с район на действие Окръжен съд –Ловеч. Посочени са и изпълнителни способи-запори и
възбрани, включително и опис на ДМС, собственост на ЗП Д. П., 2 бр. трактори
индивидуализирани в молбата.
С определение №14/14.01.2022 г. постановено по ч.гр.д.№573/21 г. по описа на ЛОС
е отменено като неправилно разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в заповед
№156/13.04.2021 г. на РС-Луковит постановено по ч.гр.д.№225/21 г. по описа на съда, с
което е е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК от „“Банка ДСК“АД ЕИК ********* против
длъжникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ЕООД ЕИК ********* и длъжникът Д. П. С. ЕГН
********** солидарно да заплатят на кредитора Банка ДСК АД сумата 13 747,55 лв.
главница, произтичаща от солидарно настъпила изискуемост на кредита, поради нередовно
издължаване на дължимите суми по договор за кредит от 15.03.16 г. с 502,48 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.06.20 г. до 15.03.21 г., с 529,83 лв. обезщетение за
забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.07.20 г. до 15.03.21 г. с 58,76 лв.
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 16.03.21 г. до 7.04.21 г. със
законна лихва от 12.04.21 г. датата на подаване на заявлението, до окончателно изплащане на
вземането, със 132 лв. разноски за уведомяване на длъжника, както и сумите 299,41 лв.
юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото, като вместо него е
отхвърлено заявление вх.№1111/12.04.21 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417,т.2 от ГПК от „“Банка ДСК“АД ЕИК ********* против длъжникът „АГРОПРОДУКТ
С.И“ЕООД ЕИК ********* и длъжникът Д. П. С. ЕГН ********** солидарно да заплатят на
13
кредитора „Банка ДСК“ АД сумата 13 747,55 лв. главница, произтичаща от солидарно
настъпила изискуемост на кредита, поради нередовно издължаване на дължимите суми по
договор за кредит от 15.03.16 г. с 502,48 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от
10.06.20 г. до 15.03.21 г., с 529,83 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за
периода от 10.07.20 г. до 15.03.21 г. с 58,76 лв. обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 16.03.21 г. до 7.04.21 г. със законна лихва от 12.04.21 г. датата на
подаване на заявлението, до окончателно изплащане на вземането, със 132 лв. разноски за
уведомяване на длъжника, както и сумите 299,41 лв. юрисконсултско възнаграждение,
представляващи разноски по делото и е обезсилен издаденият на 16.04.2021 г. изпълнителен
лист по ч.гр.д.№225/21 г. по описа на РС-Луковит.
За правилно решаване на спора и по искане на ищеца по делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на дълга. Съдът приема
констатациите на експертизата и ги съобразява при решаване на спора. Съобразно
заключение вх.№236/18.01.23 г. на вещо лице Д. Н. кредит №99/15.03.2916 г. на
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД-с.Д. е разрешен на 15.03.2016 г. като усвояването му е
възпроизведено в заключението в табричен вид. Вещото лице посочва, че с вноските, които
са постъпвали за погасяване на кредита за периода от 23.03.2016 г. до 7.03.2018 г. са платени
3 641,64 лв. лихви, 1 164 737,10 лв. оборот по кредит овърдрафт, платени 111, 57 лв такса
закъснение и платени 247,50 лв. такса управление. Също в табличен вид е посочен и начина
и датите, на които ползваните суми са възстановявани. Вещото лице конкретизира, че с
вноските, кито са постъпвали за погасяване на кредита за периода от 26.03.2018 г. до
22.05.2020 г. са погасени 3 164,92 лв. лихви, 35 752,45 лв платена главница по погасителен
план, 490,38 лв. такса закъснение и 522,46 лв. такса управление, а падежната дата по
договара е 10 число от всеки месец. Погашенията са представени в табличен вид по суми и
дати. Вещото лице е установило, че плащанията по договора са преустановени на 22.05.2020
г, когато е извършена последната погасителна вноска съгласно погасителния план и са
погасени дължимите суми за месец януари до месец май 2020 г, когато е извършена и
последната погасителна вноска съгласно погасителния план и са погасени дължимите суми
за месец януари до месец май 2020 г. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незебевно изпълнение пореда на чл.417 т.2 от ГПК
размерът на дълга е възлизал на 14 853,90 лв, от които главница 13 747,55 лв, договорна
лихва 502,48 лв за периода от 10.06.2020 г. до 15.03.21 г., обезщетение за забава 529,83 лв зе
периода от 10.07.20 г. до 15.03.2021 г. обезщетение за забава 58,76 лв. за периода от 16.03.21
г. до 7.04.21 г. и законна лихва 15,28 лв. за периода от 9.04.21 г. до 12.04.21 г., а към датата
16.10.21 г.-датата на образуване на гр.д.№633/21 г. размерът на дълга вече е 15 564,19 лв,
като сумите за главница, договорна лихва и обезщетения за забава са същите, с изключени
ена законната лихва, която вече възлиза на 725,57 лв. от 9.04.21 г. до 15.10.21 г.
По искане на ответника РС-Луковит е възложил допълнителна задача на вещото
лице, което, като е съобразило допълнително представените документи е дало заключение,
че всички извършени плащания от ответника и служебни погашения на банката по
14
процесния договор за кредит овърдрафт за периода от 28.03.2018 г. до 12.12.2019 г. са както
следва: главница 27 546,97 лв, договорна лихва 2 784,79 лв, лихва за забава 320,39 лв., такси
419,36 лв, като сумите са подробно описани по дати в приложение №1 към експертизата.
Вещото лице е изчислило и размерът на задължениета на ответника съгласно неговия
хронологичен реистър от 26.3.2108 до 12.04.21 г. към 12.04.21 г, както следва главница
21 953,03 лв, договорна лихва 882,61 лв. за периода 10.06.20 г. до 15.03.21 г., обезщетение за
забава 699,82 лв. за периода от 10.07.20 г. до 15.03.21 г. и обезщетение за забава 58,76 лв. за
периода от 16.03.21 г. до 7.04.21 г. или общо 23 594,22 лв.
Изготвено е и второ допълително заключение от вещото лице с вх.№3343/11.09.23 г.,
от което се установява, че за периода 15.03.16 г. до 25.03.2018 г. извършените плащания от
ответника и служебни погашения от страна на ищцовата банка са както следва: главница
1 165 237,10 лв, договорна илхва и лихва за забава 3 637,32 лв, и такси 378,77 лв, като за
този период няма отразени суми в счетоводството на банката за погасяване на кредита. За
период от 28.03.18 г. до 12.12.2019 г. са извършени пращания от ответника и служебни
погашения от банката както следва: гланица 27 546,97 лв, договорна лихва 2 784,79 лв, лихва
за забава 320,39 лв и такси 419,36 лв., като за този перирод сумите, постъпила като
плащания от ответника за погасяване на кредита са отразени в счетоводството на банката
като постъпили. Вещото лице е заключило, че всички извършени плащания за периода от
15.03.2016 до 12.12.2019 г. са били в общ размер на 1 200 324,70 лв, от които главница
1 192,784,07 лв, договорна лихва и лихва за забава 6 742,50 лв и такси 798,13 л. Вещото лице
посочва, че от ответника не са представени счетоводни записвания, от които да е видно
какъв е размерът на задълженията по процесния кредит към дата 12.04.2021 г.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че има разминаване в номерата на
сметките, тъй катокредитъ е усвоен по сметка №02/********, а след прекратяване
револвирането на кредита сметката е променена на №15/25177365. В съдебно заседание на
19.09.2023 г. експаретът заявява, че меродавни са посочените суми по допълнителната
експертиза, а не по допълнението към допълнителната експертиза, тъй като тези суми
съвпадат в счетоводствата на двете страни по спора. Вещото лице пояснява на съда, че
сумата, посочена като главница 1 165 237,10 лв е сума, която е усвоявана по кредит
овърдрафт т.е, тя не се счита като платена главница, тъй като по скоро е усвоявана сума,
връщана като оборотна сума „ползват-връщат“.
При тези данни настоящата инстанция счита, че е сезирана с установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК чл.430 и сл. от ТЗ, чл.79 и чл.86 от ЗЗД спрямо двамата
ответници кредитополучател и съдлъжник солидарно, като претенцията произтича от
сключения договор за кредит-овърдрафт №99/15.03.2016 г. чиито падеж е настъпил на
15.03.21 г., както следва: главница в размер на 13 747,55 лева /, 502,48 лева Договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020 г. до 15.03.2021 г., 529,83 лева -
Обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от 10.07.2020 г. до 15.03.2021
г., 58,76 лева - Обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от 16.03.2021
г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.04.2021 г.- до окончателно изплащане на
15
вземането, както и 132,00 лева - разноски за уведомяване, както и разноски в размер на
299,41 лева - държавна такса и 100 лева /сто лева/ -юрисконсултско възнаграждение, така
както са ни присъдени с издадените ИЛ и заповед за изпълнение по ЧГД № 225/2021г. по
описа на PC Луковит. Производството е допустимо доколкото правният интерес от
установителния иск по чл.422 от ГПК не се счита за отпаднал в хипотезата на отменено по
реда на чл.419 от ГПК разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед по
чл.417 от ГПК. Искът е предявен в едномесечиният срок на 15.10.2021 г. доколкото
разпореждането на ЛРС с указания за предявяване на установителния иск поради подадено
възражение от длъжника е връчено на 15.09.21 г.
С оглед заключенията на вещото лице по приетите съдебно счетоводни експертизи,
които се непротиворечиви и изготвени компетентно, безпристрастно и в съответствие с
представените доказателства по делото ЛОС приема, че искът на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19,
представлявана от В. М. С. и Д. Н. Н. - Изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт В. Т. срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Д. П. С., седалище и адрес на управление: *** и Д. П. С., ЕГН:
**********, с. Д., общ. Л., *** с правно основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 от ЗЗД,се
явява основателен и доказан и следва да се уважи, като бъдат осъдени ответниците
солидарно да заплатят на ищеца суми, произтичащи от настъпване на падежа на сключения
договор-овърдрафт №99/15.03.16 г, както следва: главница в размер на главница в размер на
13 747,55 лева /; 502,48 лева Договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2020 г.
до 15.03.2021 г., 529,83 лева -обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода
от 10.07.2020 г. до 15.03.2021 г.,58,76 лева - Обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/, за периода от 16.03.2021 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.04.2021
г.- до окончателно изплащане на вземането, както и 132,00 лева - разноски за уведомяване,
както и разноски в размер на 299,41 лева - държавна такса и 100 лева /сто лева/ -
юрисконсултско възнаграждение, така както са ни присъдени с издадените ИЛ и заповед за
изпълнение по ЧГД № 225/2021г. по описа на PC Луковит.
Ответниците чрез своя представител правят възражение, че не е настъпила
предсрочната изискуемост, тъй като е поискана отсрочка на задълженията по всички
кредити в Банката поради присъединяването й към Реда за отстрочване и уреждане на
изискуеми задължения, но тя не е уважила искането му. Следва да се отбележи, че ищецът не
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а на настъпил падеж на вземането, от
една страна. От друга страна фактът, че банката не е уважила искането за отсрочване или
разсрочване на погасителни вноски на длъжника, не може да игнорира задълженията на
страните по вече сключения договор за кредит и анексите към него, тъй като е налице
свобода на договаряне между равноправни субекти-търговци по правната сделка и това е
само една правна възможност. Освен това ответниците не са представили по делото
цитираното в отговорите заявление от 16.04.2020 г. за отсрочване на задълженията по
договора.
16
Неотносими към спора са възраженията за незаконосъобразно разпореждане на
банката в качеството й на трето задължено лице с несеквестируеми средства посредством
прехвърлянето им в периода от 15.01.2019 г. до 7.10.2019 г. от банковата сметка на ответното
дружество в банката към ЧСИ В. П., тъй като видно от заключението на вещото лице в този
период от време не е имало забавяне в плащанията, а и това е предмет на друго
производство.
Солидарният длъжник, ответникът Д. П. С., освен горните възражения, които са
неоснователни, прави самостоятелно възражение, че е подписал договора в качеството си на
поръчител, а не на съдлъжник и по отношение на него е изтекъл преклузивният срок на
чл.147 от ЗЗД, следователно не дължи изпълнение. Съдът приема, че този ответник е страна
по договора за кредит-овърдрафт, като е вписан в договора и се е подписал в качеството си
на солидарен длъжник по смисъла на чл.304 от ТЗ, вр. с чл.101 от ЗЗД . След анализ на
чл.15.2, чл.15.3 и чл.24.1 и чл.24.2 от договора, както и факта, че този ответник е учредил и
първи поред особен залог върху движими вещи, негова собственост като земеделски
производител води до извода, че е встъпил в договора за кредит-овърдрафт като съдлъжник,
а именно встъпил е в чужд дълг със съгласието на основния длъжник, управляваното от него
ЕООД и на кредитора и се е задължил солидарно с „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД за връщане
на сумата на главницата, както и за заплащането на акцесорните вземания по договора. В
този смисъл основанието да встъпи в договора е поемане лично на задълженията на
кредитополучателя, солидарно с него. Изрично в договора са посочени предпоставките за
встъпване в дълга от този ответник и не могат да бъдат приети за основателни възраженията
му за наличие на поръчителство. Следва да се има предвид, че поръчителят гарантира
изпълнението на чужд дълг, докато съдлъжникът се задължава лично, както е в процесния
случай, и изпълнявайки договора, изпълнява лично свое задължение. По тези мотиви
настоящата инстанция счита правозащитните възражения на ответника за неспазване на
преклузивния срок по чл.147 ал.1 пред.1 от ЗЗД за неоснователни.
При тези съображения настоящата инстанция намира атакуваното съдебно
решение за правилно и то следва да бъде потвърдено изцяло. Действително на основание
чл.253 от ГПК едва в диспозитива му е поправена допуснатата от РС-Луковит грешка
досежно приемане направено от ищеца недопустимо изменение на иска, но това
определение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а на такъв по повод обсъждане
правилността на съдебното решение.
При този изход на процеса въззивника следва да заплати на въззиваемата страна
всички разноски по делото за въззивна инстанция в размер на сумата 150 лв. за
юрисконсултко възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от ЗПрП във
връзка с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ./ Размерът е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, както и с факта, че е подаден само отговор на
въззивната жалба без явявяване в съдебно заседание.
По изложените съображения Ловешкият окръжен съд
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №6/29.01.2021 г. постановено
по гр.д.№633/21 г. по описа на РС-Луковит.
ОСЪЖДА „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Д.
П. С. седалице и адрес на управление *** и Д. П. С. ЕГН ********** *** да заплатят на
„Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за въззивна инстанция.
Решението е окончателно по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18