Решение по дело №508/2019 на Районен съд - Харманли

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      24.07.2019г.  гр.Харманли

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр.Харманли, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                  

                                                                                               СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА

 

при секретаря Катя Кавръкова…………………………………………..…..…..……

и с участието на  прокурора ……….……………………………………….…....……

като разгледа докладваното от съдията Гогова………….……..……………. гр.дело №508 по описа на РС-Харманли за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по чл.128 ал.1 от СК.

 

        Образувано е по искова молба на И.Б.В., ЕГН:********** *** против Е.С.З. ЕГН: **********, адрес: ***, в която се сочи, че ищецът бил дядо по бащина линия на малолетната Й. Б. ИВ., ЕГН:**********, род.на *** ***. Внучката му се родила от фактическото съжителство на сина му Б. Ив. В. с ответницата Е.С.З..Синът му починал на 22.06.2018 год. и единственото им дете останало при майка си. Когато съжителствували, те живеели в апартамент в град Харманли, който впоследствие майката с детето напуснали и се установили на друг адрес, посочен за ответницата в исковата молба.Няколко месеца след като синът му починал, ответницата започнала да дистанцира детето от ищеца и близките му- родители, сестра и брат. Когато изявявал желание да види детето, или да го взема при себе си поне за няколко часа, майката намирала оправдание: или че детето спи, или че била заета. Не приемала и обичайните подаръци, които искал да направи на внучката си по повод на рождени, именни дни или други празници. Твърди още, че детето било привързано към него и близките му, радвало се на контактите им с него и се чувствувало обичано и радостно. През 2015 година починала съпругата му Л. Г., а през 2018 година и синът му, предвид което детенцето му вдъхвало надежда да живее. Счита, че създадените от майката на детето препятствия да осъществява лични контакти с детето влияели отрицателно не само на него, като дядо, но и на самото дете, което по този начин се отчуждавало от него и от рода на баща си. Счита, че изцяло в интерес на детето било на този етап и за в бъдеще да продължи емоционалната връзка с ищеца като негов дядо, ни липсвало съгласие за осъществяване на личните контакти с детето от страна на майката.

              С оглед на гореизложеното и на осн.чл.128 ал.1 от СК, моли да се постанови решение, с което да се постанови детето Й. Б. ИВ. ЕГН-**********- род.на *** *** да има следния режим на лични отношения с ищеца като негов дядо- всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, двадесет дни през лятото, което да не съвпада с ползувания от майката платен годишен отпуск и по един ден след личните празници на детето­ съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година- рожден ден и имен ден, по един ден след Коледа-27.12.и след Великден на съответната година за всяка календарна година също от 10.00 часа до 16.00 часа, като от 01.01.2020 година режимът на лични отношения да е както следва- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден,с приспиване със задължение да взема детето от местоживеенето му при майката и да го връща пак там.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З., в който се сочи, че счита предявения иск за допустим и неоснователен. Оспорва изцяло така предявения иск и всички твърдения посочени в него и всички представени доказателства. Ответникът признава че, ищецът е дядо по бащина линия на Й.Б.Ив.. Признава че, Й. Ив. се  родила от фактическо съжителство със сина на ищеца Б. Ив. В.. Признава че, Б. В. е починал на 22.06.2018г. Всички останали факти и обстоятелства, изложени от ищеца в исковата молба, се оспорват от ответника и не се признават.

             Заявява още, че не били налице посочените от ищеца предпоставки за уважаване на предявения от ищеца иск. Ответницата твърди че, не била напуснала апартамента в гр.Харманли, където съжителствували, не била дистанцирала детето от ищеца. Ищецът не помагал и не полагал грижи за детето по никакъв начин, не се опитвал да създаде контакт с детето по никакъв начин или с ответницата. Ищецът по делото сменил бравата на вратата на апартамента, в който живеели, спрял тока и водата. Ищецът не бил във физическо и психическо годно състояние да полага грижи за детето. Отношението на ищеца към детето Й. и към ответницата било лошо, отблъскващо и неотговарящо на нормалното отношение дядо- внучка. Нямало основание за уважаване на иска. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

 

              ХАРМАНЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема за установено следнто от фактическа страна:

 

               Ответницата по делото Е.З. е майка на малолетното дете Й. Б. Ив., ЕГН:**********, род.на *** год., което се установява и от представеното Удостоверение за раждане от ***г***. Детето е родено от фактическо съжителство със сина на ищеца Б.Ив. В., видно от удостоверение за раждане от ***г***. Б. Ив.В. е починал на 22.06.2018г., което не се оспорва от страните.

                Детето към момента живее при майка си отв.З. *** съгласно данните от социални доклади (становища) на ДСП-Харманли, според които връзката между детето Й. и дядото И.В. не е прекъсната напълно. Пред социалните работници ищецът споделил, че детето му липсва и че не желаел да прекъсва отношенията и връзката си с единствената си внучка, като според него ответницата дистанцирала детето от него. От своя страна ответницата споделила пред служителите на ДСП-Харманли, че не е съгласна и че е притеснена детето да се среща с дядото, както и че не одобрява поведението на дядото да ги посещава, без да се съобразява с режима на детето. В социалния доклад на ДСП-Харманли е отразено също, че ищецът живее на втория етаж от къща в гр.Харманли, собственост на ищеца и на малолетното дете Й.Ив., състоящ се от две стаи и коридор, обзаведени и предлагащи добри условия за отглеждане на дете.

              Всяка от страните по делото ангажира гласни доказателства, като от показанията на свидетелите на ищеца Г. В. и Хр. В. се установява, че детето се е виждало с дядо си на коледните празници през 2018г., когато ищецът и св.Василева посетили дома на ответницата и оставили подаръци за детето, но били посрещнати от нея негостоприемно. След това според свидетелите на ищеца до 28.09.2018г.  не е имало други срещи между дядото и детето, това се дължало именно на ответницата. Впоследствие на 28.09.2018г. ищецът В. организирал рожден ден за детето Й., на който отново възникнали пререкания между страните, съпроводени с повишаване на тон от страна на ответницата З., като според свидетелите на ищеца причината за това била, че ищецът сменил ключа на входната врата на апартамента, в който тя живяла заедно с детето и с бащата на детето Б. В. до смъртта на последния. От гласните доказателства по делото се установява, че нов ключ е бил даден на ответницата известно време след това. Според свидетелите на ищеца същият е в състояние и може адекватно да полага грижи за внучето си, вкл. с преспиване, като в къщата му имало нужните условия за отглеждане на дете.

            На страната на ответницата като свидетели бяха разпитани Г. Д. и Б. Ян., като от показанията на същите се установи, че ищецът В. до момента не е полагал самостоятелни грижи за детето без присъствието на родител. Свидетелите потвърждават, че ключът на апартамента, в който живеело младото семейство и в който имало дрехи за детето и други нужни вещи, бил сменен от ищеца и нов ключ бил предоставен на ответницата известно време след това. Всички свидетели са категорични, че именно това е довело и провокирало влошаване на отношенията между страните по делото. Според свидетлите на ответницата тя не възпрепятсвала контактите между ищеца и детето, като според св.Б.Ян. ищецът не се съобразявал с режима на детето при посещенията си.

            На основание чл.176 ал.1 от ГПК бяха изслушани и двете страни по делото, като ищецът В. заяви, че е полагал самостоятелно само материални грижи за детето, отрича да е упражнявал физисически и психически тормоз над ответницата и детето и твърди, че е виждал детето преди 6 месеца. От своя страна ответницата З. заяви по реда на чл,176 от ГПК, че съображенията й детето да не се вижда с дядо си са притесненията й ищецът да не настрои детето против нея, за което свидетелствало отношението му спрямо нея. Ответницата счита, че ищецът не се съобразявал с режима на детето, като непрекъснато звънял по телефона. Твърди също, че ключът на апартамента, в който живеела до смъртта на бащата на детето й, бил сменен от ищеца, за което тя не бил предварително предупредена, като нов ключ й бил предоставен 5 дни след това.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

             Съгласно разпоредбите на чл.128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето

            С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл.59,ал.4 СК, вр.чл.124, чл.125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Следователно в случая определянето на мерки за лични отношения на дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето, който е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.

            Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му, тъй като по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.

             При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето с дядото следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към дядото, неговите качества да го отглежда и възпитава, влиянието, което може да окаже за развитието на неговата личност. Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, който упражнява родителските права. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.

              Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на детето Й. Ив.изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и ищеца, който й е дядо по бащина линия. Според настоящия съдебен състав режима на лични отношения на ищеца с внучаката му няма да възпрепятства нормалното й физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищеца същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формира като пълноценна личност, детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителя си, но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина. Освен това по делото са налице данни, че битовите условия в дома на ищеца са подходящи за отглеждане на дете, че ищеът има желание да поддържа връзка с внучето си, което несъмнено ще допринесе за правилното развитие и възпитание на детето.

             Относно режима на лични отношения на детето Й. Ив. с ищеца съдът взема предвид ниската възраст на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, както и способността на ищеца да се грижи за нея. При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и преценява, че същият с оглед на установените обстоятелства по делото не е в интерес на детето.

             Като взема предвид изложеното съдът преценява, че за период от време от една година, считано от влизане в сила на настоящото решение контактите между ищеца и детето Й. Ив. следва да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на майката Е.З., както и от 10.00 часа до 12.00 часа в деня след личните празници на детето­ (рожден ден и имен ден) - съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година и от 10.00 часа до 12.00 часа в деня след Коледа - 27.12. и след Великден на съответната година за всяка календарна година, също в присъствието на майката, със задължение да взема и връща детето от и до дома на майката. Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот.

            След изтичане на посочения период от време до навършване на 7-годишна възраст на детето ищецът И.В. следва да има възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа без присъствието на майката, както и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след личните празници на детето­ (рожден ден и имен ден) - съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след след Коледа - 27.12. и след Великден на съответната година за всяка календарна година, със задължение да взема и връща детето от и до дома на майката. Този период е необходим с оглед изключително ниската възраст на детето и необходимостта от плавна промяна към разширения и типичен режим на лични контакти между дядото и детето, безспорно нужен за нормалното и пълноценно развитие на детето.

          След навършване на 7-годишна възраст на детето ищецът И.В. следва да има право да вижда и взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч на съботния ден до 16.00 ч на неделния ден, десет дни през лятото, които да не съвпадат с ползувания от майката годишен отпуск, както и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след личните празници на детето­ (рожден ден и имен ден) - съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след след Коледа - 27.12. и след Великден на съответната година за всяка календарна година, със задължение да взема и връща детето от и до дома на майката.

          Така определеният режим на лични отношения между ищеца И.В. и малолетното дете Й. Ив. съдът намира, че е в интерес на детето, съобразен е с възрастта, нуждите и потребности на детето, като в никакъв случай не би навредил на детето, а напротив ще способства за правилното изграждане на същото като индивидуална личност.

           Имайки предвид характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация, то следва, независимо от изхода на делото, разноските да останат за сметка на страните, така както са направени. В този смисъл и Определение №385/25.08.2015г. по дело №3423/2015г. на ВКС, ГК, I г.о.  

           Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128 от СК мерки на лични отношения на И.Б.В., ЕГН:********** *** с внучката му малолетното дете Й. Б.Ив., ЕГН:**********, както следва:

 

              За период от една година, считано от влизане в сила на настоящото решение И.Б.В., ЕГН:********** *** има право да вижда и взема детето Й. Б. Ив., ЕГН:********** всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на майката, както и от 10.00 часа до 12.00 часа в деня след личните празници на детето­ (рожден ден и имен ден) - съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година и от 10.00 часа до 12.00 часа в деня след Коледа - 27.12. и след Великден на съответната година за всяка календарна година, също в присъствието на майката, със задължение да взема и връща детето от и до дома на майката.

 

            След изтичане на посочения период от време до навършване на 7-годишна възраст на детето И.Б.В., ЕГН:********** *** има право да вижда и взема детето Й. Б. Ив., ЕГН:********** всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа без присъствието на майката, както и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след личните празници на детето­ (рожден ден и имен ден) - съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след след Коледа - 27.12. и след Великден на съответната година за всяка календарна година, също без присъствието на майката, със задължение да взема и връща детето от и до дома на майката.

 

          След навършване на 7-годишна възраст на детото И.Б.В., ЕГН:********** *** има право да вижда и взема детето Й. Б.Ив., ЕГН:********** с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч на съботния ден до 16.00 ч на неделния ден, десет дни през лятото, които да не съвпадат с ползувания от майката годишен отпуск, както и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след личните празници на детето­ (рожден ден и имен ден) - съответно 29.09. и 08.01. на всяка календарна година и от 10.00 часа до 16.00 часа в деня след след Коледа - 27.12. и след Великден на съответната година за всяка календарна година, със задължение да взема и връща детето от и до дома на майката.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Хасково.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: