Р      Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                           град София, 28.11.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело № 1407 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение № 518583 от 29.10.2018г., постановено по гр.дело № 23616/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О. 68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от З. „Б.И.“АД против З. „А.“АД осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, да заплати  на ищцовото дружество сумата от 7 937.94 лв., представляваща сбора от платеното  от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Автокаско“ по щета  № 120152002517 за имуществените вреди на автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № ********, причинени при реализираното на 08.04.2012г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, и т. нар. ликвидационни разноски (15 лв.).

            Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.И.“АД, подадена чрез адв. М. Гочев, с която се обжалва изцяло постановеното решение № 518583 от 29.10.2018г., постановено по гр.дело № 23616/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О. 68 с-в, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от З. „Б.И.“АД против З. „А.“АД осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ /отм./. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че по делото не е доказано валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента, водач на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, виновен за причиненото на 08.04.2012г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, и ответното дружество – З. „А.“АД. Излагат се доводи, че това обстоятелство не е въведено по делото като спорен предмет. Твърди се още, че съждението на първоинстанционния съд не кореспондира с извънпроцесуалното поведение на ответното дружеството, което в отговора си твърди, че част от заплатеното от ищеца обезщетение е прихванал със свое вземане към него. Изразява се становище, че доколкото прихващането е сурогат на изпълнението по така създалата се облигация, ответникът е признал основанието на настоящия иск. По изложените съображения моли се прави искане съдът да постанови съдебно  решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. Претендира се присъждане на разноски. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

            Въззиваемата страна – „З.А.“ АД, чрез юрк. М.-Л., депозира писмен отговор, с който изразява становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба – неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. Излага доводи, че с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, указано е на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и деликвента, но доказателства в тази насока не са били ангажирани. Навежда аргумент, че исковата претенция е неоснователна, тъй като вземането на З. „Б.И.“АД е погасено изцяло. Посочва, че страните са уредили взаимоотношенията си по повод процесното ПТП чрез прихващане на насрещни вземания, което се установявало от доказателствата по делото. Евентуално, в случай че съдът счете исковата претенция за основателна, се твърди, че по силата на извършеното прихващане вземането на З. „Б.И.“ АД е погасено за сумата от 4731,10 лв. С оглед изложеното ответното дружество моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Прави се искане за присъждане на направените разноски по делото, представен е списък по чл. 80 от ГПК.

Предявен е от З. „Б.И.“АД срещу „З.А.“ АД иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. 

         За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154,  ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновният за процесното ПТП  деликвент - водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, който е собственик на същия автомобил, към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена  съответната застрахователна полица. При липсата на доказателства за валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество, е обоснован извод, че по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника. Така направеният краен извод на СРС е неправилен, тъй като противоречи на събраните по делото доказателства, което води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.      

           Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни  процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователността на предявения иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./. Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

           От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав счита, че основателен е доводът във въззивната жалба, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ/ отм./, приложим към датата на настъпване на процесното ПТП, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”.     В настоящия случай посочените предпоставки на закона са налице. Механизмът на настъпване на произшествието и причинно-следствената връзка с причинените щети на лекия автомобил, застрахован при ищеца, се потвърждават и от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, приета от съда като неоспорена от страните. Предвид изложеното, съдът счита, че настъпилото застрахователно събитие е следствие на противоправното виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, който при нарушаване правилата за движение по пътищата е реализирал ПТП, при което са били причинени процесните щети и е осъществил състава на деликт - чл.45 от ЗЗД. Вината му съгласно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В случая от протокола за ПТП и заключението на съдебно-автотехническата експертиза е установен механизмът на произшествието, причинените имуществени щети, както и че същите са настъпили в причинно-следствена връзка с поведението на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******.

              На следващо място основателно е възражението на въззивника- ищец, че по делото е доказано наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и прекия причинител на вредите, поради което ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск. Действително по делото не е представена полица за застраховка „гражданска отговорност”. От друга страна фактът на извършеното от ответника в настоящия случай, частично погасяване на регресната претенция на ищеца представлява извънсъдебно признание на всички обстоятелства, от които произтича ищцовото вземане, освен на размера му, на всички елементи от фактическия състав на претендираното право. С извънсъдебното си поведение ответното дружество е признало наличието на основание за възстановяване на платеното от ищеца застрахователно обезщетение и следователно - наличието на застрахователно правоотношение, по което е застраховал гражданската отговорност на деликвента, управлявал лекия автомобил, с който е причинено увреждането /ответникът не би погасил част от претендираната от ищеца сума, ако отрича договорната си обвързаност по застраховка ,,Гражданска отговорност"/. Ето защо, въззивният съд намира за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен с ответното дружество и покриващ отговорността на прекия причинител – водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******.

            На следващо място, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка "Гражданска отговорност". Видно от неоспореното заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено, вещото лице е оценило размера на причинените вреди по средни пазарни цени, тъй като това са действителните вреди, т.е. тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар. Размерът на вредите по средни пазарни съгласно АТЕ възлиза на  7266.05 лв., или вземането на ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ срещу ответника възлиза на 7281.05 лв., в която сума се включват и ликвидационни разходи в размер на 15 лв.. След приспадане на погасената от ответника сума от 4 731.10 лв., дължимото регресно вземане е в размер на 2549.95 лв., поради което предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размер за сумата от 2549.95, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016г. /дата на подаване  на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

           С оглед на изложените съображения и поради несъвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен до размера на сумата от  2549.95 лв., като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 2549.95 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016г. до окончателното й изплащане, като обжалваното решение бъде потвърдено в останалата му част.

       Относно разноските по производството.

            При този изход на спора на въззивника-ищец следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно поисканите разноски за производството пред двете инстанции, съразмерно с уважената част от иска в размер на 183.36 лв., от които 50.90 лв. – доказани разноски, направени пред СРС, включващи платена държавна такса и внесен депозит за изготвяне на експертиза; 132.46 лв. - разноски, направени пред СГС за държавна такса. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато  юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ответник в полза на въззиваемата страна - ответник юрисконсултско възнаграждение следва да  се определи от съда в размер на 100 лв. На въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 135.88 лв., включващи 67.94 лв. - разноски за първата инстанция и 67.94 лв. – разноски за въззивното производство.

          Така мотивиран СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав,  

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 518583 от 29.10.2018г., постановено по гр.дело № 23616/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О. 68 с-в, в частта, в която искът с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ /отм./, предявен от З. „Б.И.“АД против З. „А.“АД, е отхвърлен до размера на сумата от  2549.95 лв., както и в частта за разноските, и

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „А.“АД, ЕИК ********с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 2549.95 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и пет ст./, представляваща неизплатена от ответника част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Автокаско“ по щета  по по щета  № 120152002517 за имуществените вреди на автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № ********, причинени при реализираното на 08.04.2012г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, и ликвидационни разноски при определянето му, заедно със законна лихва за забава, считано от 27.04.2016г., /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и на  основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.1  и ал.8 от ГПК сумата от 183.36 лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и шест ст./, представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции, определени съразмерно с уважената част от иска.

         ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.“АД, ЕИК ********с адрес: *** на  основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.3  и ал.8 от ГПК сумата от 135.88 лв. /сто тридесет и пет лева и осемдесет и осем ст./, представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции, определени съразмерно с отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

         ЧЛЕНОВЕ : 1./

 

 

2./