Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 02.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7432
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №91800 от
12.04.2019г., постановено по гр.дело №68160/2018г. по описа на СРС, ГО, 162
с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу С.И.Б. искове с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите:
1165,64 лева- стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот- ателие
№2 в гр.София, ж.к.“******, абонатен №379836 за периода от м.07.2014г. до м.04.2017г.;
199,38 лева- мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 21.03.2018г.; 39,59
лева такса за дялово разпределение за периода от м.07.2014г. до м.04.2017г.; 8,09
лева- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.09.2015г. до 21.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.04.2018г. по гр.д.№21888/2018г. по описа на СРС, 162
състав за заплащане на сумите при условията на солидарна отговорност с Х.И.Б.,
като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК
направените разноски в размер на 480 лв. в заповедното и исковото производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот.
Твърди, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ като наемател на топлоснабденото общинско жилище. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът по делото и по жалбата С.И.Б.
заявява, че решението на СРС следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните
по делото доказателства не се установява да е потребител на топлинна енергия в
процесния имот за процесния период. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Третото
лице-помагач „Т.с.“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Доколкото не се
твърди, а не се и установява наличието на облигационно отношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните по силата на закона (в качеството
на ответницата на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
процесния топлоснабден имот), наличието на облигационно отношение следва да
бъде доказано с позволените от закона доказателствени средства по общия ред.
Такова доказване ищецът не е провел. Представените по делото доказателства не
установяват при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. На първо
място от представените по делото настанителна заповед и служебна бележка от
2007г. не може да бъде направен еднозначен извод за това, че ответницата е била
наемател на топлоснабдения имот през периода от м.07.2014г. до м.04.2017г. На
следващо място, видно от представения по делото на л.26 споразумителен протокол
от 01.10.2007г. може да се направи извод, че партидата е открита на името на Х.И.Б.,
поради което по отношение на него може да се направи извод за наличие на
облигационни отношения с ищеца по делото. Това обстоятелство обаче не означава,
че ответницата, макар и настанена през 2007г. заедно с Х.Б.в процесния имот,
автоматично също става страна по договор за доставка на топлинна енергия. По
делото не са представени и доказателства за сключен граждански брак между Х.Б.и
С.Б., което предвид разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК и при условие че имотът
се ползва за семейно жилище, би довело до извод за солидарна отговорност на
ответницата заедно с Х.Б.по отношение задължението за заплащане на доставена в
имота топлинна енергия.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, което е в
минималния предвиден от закона размер.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№91800 от 12.04.2019г., постановено по гр.дело №68160/2018г. по описа на СРС,
ГО, 162 с-в.
ОСЪЖДА „Т.- С.“ЕАД с ЕИК:******** да заплати на С.И.Б. с ЕГН:**********
сумата от 330 (триста и тридесет) лева- разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/