РЕШЕНИЕ

№203

гр. Хасково, 28.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Мария Койнова

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №631/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.148, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

Образувано е по жалба, подадена от адв. Е.В., в качеството ѝ на пълномощник на „РОС“ ЕООД, гр.Х., против Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 31.05.2021г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково в частта, с която е определено обезщетение за унищожени кокошки – носачки от породата „Ломан браун“ на възраст 5.8 седмици, представляващи 38970 броя птици, с общо тегло 77940 кг., в размер на 108 336.60 лева.

В жалбата се сочи, че обезщетението е определено заради унищожаването на животните и техните продукти в следствие на установено първично огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект, собственост на дружеството. Счита се, че оспореният акт е необоснован, неправилен и несправедлив. Обезщетенията не можело да покрият претърпените от „РОС“ ЕООД вреди в следствие от унищожаването на кокошки и яйца. Смята се, че при определяне на конкретната стойност на вид и категория животно трябвало да се отчете влиянието на качеството върху цените. В конкретния случай в категорията и вида на кокошка - носачка не била отчетена инвестиционната стойност на стоката и съответно така определената стойност на тримесечна цена била неправилна. Възрастта на кокошките била 18 седмици, т. е. били на етап на развитие, в което животните били изгледани и за тях тепърва предстоял период на производителност с дълъг хоризонт от повече от две години. Според Методологията, която била използвана от НСИ за избягване на различията в качеството, при определяне на цени на производител било необходимо да се въведат корективни индекси, които да се прилагат за продуктите, за които се правила справка. Такива индекси не били приложени в случая, тъй като размерът на обезщетението бил определен на база общата окрупнена цена за всички кокошки - носачки без значение от тегло, преживяемост, производителност и други показатели. Така определената цена била неправилна и необоснована, и не отговаряла на целите и смисъла на закона. НСИ следвало или да предостави точна информация, отчитайки влиянието на качеството на кокошките за формирането на цена на производител, или ако такава информация не можело да бъде определена по използваната методика, да отговори, че липсва информация за вида продукт. В случай, че цената била неточна и не обхващала качествените характеристики на животните, на основание чл.144, ал.З от ЗВМД следвало да се възложи определянето на обезщетението на независим оценител, което не било сторено. Също така в конкретния случай не бил спазен принципът на съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК, тъй като обезщетението не покривало стойността на птиците, които дружеството загубило при унищожаването. Стойността на обезщетението за яйцата същото било неправилно и несправедливо определено. Не отговаряло на качествените характеристики на продукта. Обезщетението по окрупнената цена за кокоши яйца за консумация, предвидена в цените за първо тримесечие, не било обективно и правилно. Следвало да се използва за база фактурната стойност на яйцата или да се възложи оценка на независим оценител.

По изложените съображения се иска изменение на оспорения акт, като се увеличат размерите на обезщетенията за видовите животни и продукти.

В подадена писмена молба се релевират доводи за неправилно и незаконосъобразно определяне на обезщетението, тъй като това станало по данни на НСИ, които не можело да служат за целите на определяне на обезщетение. Размерът на обезщетението от 1.39 лв./кг. бил приложим за краткотрайни биологични единици, отглеждани за угояване, но не и за кокошки - носачки. Критерият за определяне следвало да бъде пазарната стойност на животните. Допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт се развиват в съдебно заседание и писмени бележки. Уточнява се (в о.с.з. от 05.11.2021г.), че обжалваният акт се оспорва само в частта на обезщетението за кокошките - носачки в размер на 108 336.60 лева.

Ответникът – Директор на ОДБХ – Хасково, в писмена форма, чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, като иска намаляването му до нормативно установения минимум, в случай на отмяна на оспорения административен акт. Становището за неоснователност на оспорването се поддържа в съдебно заседание и в писмени бележки, като се излагат допълнителни съображения в тази насока.

Настоящият състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие от фактическа страна следното:

Със Заповед №РД 11-821 от 23.04.2021г. (л.39), на основание чл.47, ал.1, ал.2 и ал.6, чл.50, ал.1 и чл.117, ал.1, т.1, 2 ,7, 8, 9, 12 и 13 от ЗВМД, Наредба №ДВ-103 от 21 август 2006г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците и във връзка с констатирано огнище на болестта Инфлуенца по птиците (грип) в животновъдни обекти с рег.№2BG26009 и №3BG26009 за отглеждане на кокошки - носачки, собственост на „РОС“ ЕООД, находящи се в землището на *, и съгласно получени лабораторни резултати от Националната референтна лаборатория за „Инфлуенца „А“ и „Нюкясълска болест по птиците“ към НДНИВМИ с протокол за изпитване с изх.№ДДД-02-2967/23.04.2021г., изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обявил първично огнище на Инфлуенца А (грип) при домашни птици в животновъдни обекти с рег.№2BG26009 и №3BG26009 за отглеждане на кокошки - носачки, собственост на „РОС“ ЕООД, находящи се в землището на *. Със заповедта е разпоредено директорът на ОДБХ - Хасково да организира принудително избиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдните обекти с констатирано огнище.

Във връзка Заповед №РД 11-821 от 23.04.2021г. на изпълнителния директор на БАБХ и на основание чл.31, ал.1, т.1 и във връзка с чл.30, ал.1, т.4 от Устройствения правилника на БАБХ и чл.143, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗВМД, със Заповед №1429 от 23.04.2021г. (л.42) директорът на ОДБХ – Хасково определил комисия от длъжностни лица, която да извърши принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдни обекти с рег.№2BG26009 и №3BG26009 за отглеждане на кокошки - носачки, собственост на „РОС“ ЕООД, находящи се в землището на *, при спазване на изискванията на Регламент №1099/2009 на Съвета относно защитата на животните по време на умъртвяване, одобрения и заверен индивидуален план за хуманно умъртвяване на птиците с включени в него методи за умъртвяване, местата определени за загробване и маршрута от животновъдния обект към определените за загробване места.

В протокол за унищожаване/убиване на животни №1 от 26.04.2021г. (л.54), съставен и подписан от председателя и членовете на формираната със Заповед №1429 от 23.04.2021г. комисия, е отразено извършено унищожаване/убиване на 12 810 бр. кокошки - носачки, от животновъдни обекти с рег.№2BG26009 и №3BG26009, находящи се в землището на *, собственост на „РОС“ ЕООД, а в протокол за унищожаване/убиване на животни №2 от 27-30.04.2021г. (л.56) е отразено извършено унищожаване/убиване на 25 000 бр. кокошки - носачки. В протоколите е отразено, че кокошките са били на възраст 41 седмици и с тегло 2 кг., от порода „Ломан браун“.

В попълнен протокол за загробване на животни №1 от 26.04.2021г. (л.55) е отразено загробването на общ брой кокошки - носачки 14 630, в т.ч. 12 810 бр. убити и 1 820 бр. умрели, всички от посочените по-горе обекти, собственост на „РОС“ ЕООД.

В Констативен протокол от 26.04.2021г. (л.57) са описани резултатите от извършена от част от комисията по Заповед №1429 от 23.04.2021г. проверка на обект „Пакетиращ център за кокоши яйца“ с рег.№2619005. Констатирано е наличие на кокоши яйца в общо количество 708 010 бр., добити от ферми с рег.№2BG26009 и №3BG26009, находящи се в землището на *, собственост на „РОС“ ЕООД. В констативен протокол от същата дата (л.58) е направено подробно описание на констатираните яйца.

На 05.05.2021г. от управителя на дружеството жалбоподател „РОС“ ЕООД е било подадено Заявление-декларация вх.№II-3480/05.05.2021г. (л.21), с молба за изплащане на обезщетение на основание чл.141, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗВМД за принудително убити 38 970 бр. кокошки - носачки и яйца  S – 25 460 бр., M - 160 650 бр., L – 493 980 бр., XL – 27 920 бр. – общо 708 010 бр.

Във връзка с писмо изх.№I-1177/11.05.2021г. в писмо изх.№УП-1908/20.05.2021г. (л.73) председателят на Националния статистически институт (НСИ) информирал директора на ОДБХ, че по статистически изследвания на НСИ средната цена на производител на кокошки - носачки на яйца за консумация и на кокоши яйца за консумация в България за първото тримесечие за 2021г. е както следва: кокошки - носачки на яйца за консумация – 1391.28 лв./т.; кокоши яйца за консумация – 132.68 лв./т. Отбелязано е, че НСИ не събира данни за кокошки носачки по породи, както и за яйца за консумация по размер. Провежданите статистически изследвания на НСИ осигуряват данни за цени на производител на кокошки носачки на яйца за консумация, по качество и за цени на производител на кокоши яйца за консумация по класове. Предоставените цени са средни за страната и не включват разходите за доставка, съхранение, транспортиране и други разходи, възникнали при продажбата на селскостопанските продукти/животни. Не включват също и получени субсидии, ДДС и др.

На 31.05.2021г. директорът на ОДБХ – Хасково е издал оспорения Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който определил на „РОС“ ЕООД обезщетение за кокошки носачки (38 970 бр.) в размер на 108 336.60 лева и обезщетение за кокоши яйца в размер на 94 041.30 лева.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя беше назначена съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза. Заключението на вещото лице по същата е, че пазарната цена на 1 брой кокошка - носачка от породата „Ломан браун“ на 6 месечна възраст, съгласно приетата със Заповед № РД 11- 698/08/04/2021г. на изпълнителния директор на БАБХ Методика за изчисляване на пазарните цени на различните видове и категории птици във връзка с критериите по чл. 144а, ал. 2 от ЗВМД, е 11.39 лева, като експертът посочва, че при определяне на цената използвал стойности на различните пера от образуването на стойността на птиците (описани в табличен вид) и съобразил данните, получени от жалбоподателя. На следващо място сочи, че пазарната цена на 1 брой кокошка - носачка от породата „Ломан браун“ на 6 месечна възраст, съгласно актуална агро-пазарна информация била 12.00 лева. На трето място посочва, че има разлика в производителността на кокошка носачка в зависимост от възрастта. Пилетата „Ломан браун“ започвали да снасят много рано - на възраст от 21 седмици. Производството на яйца на едно пиле продължавало 80 седмици. Теглото на птицата през този период било само 1,7 - 1,9 килограма. През първата година от живота една кокошка произвеждала 310 - 320 яйца с тегло 63-64 грама. Ако били снабдени с поне 14 часа дневна светлина, те щели снасят всеки ден, дори и през зимата. През втората година производителността намалявала с 15 %, в следващите години намалявала с още 20 %. Колкото по-възрастни били пилетата, толкова по-рядко снасяли, но самите яйца се увеличавали по размер. Според експерта месото от кокошка - носачка от породата „Ломан браун“ може да се използва за консумация, но след края на периода на производство на яйца. То можело да бъде използвано в месопреработвателната и колбасарска промишленост.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че цената на процесните кокошки - носачки е определена към момента на умъртвяването им. Същото така цените били съобразни с тези за стокови носачки. В Методика за изчисляване на пазарни цени на различни видове и категории птици във връзка с критериите по чл. 144а, ал. 2 от ЗВМД влизала категорията „кокошки - носачки“ и поради това съобразил тази категория. Уточнява, че в началото стойността на самите птици е най-висока, защото в началото на яйцеснасянето птицата трябвало да е най-добре гледана. Унищожените (убити) птици били в началото на продуктивния процес и това било съобразено при изготвянето на заключението, защото това бил моментът, когато птиците били най-скъпи. На следващо място, теглото на тази порода кокошки - носачки било ниско, защото се използвали основно за яйца. В селекцията на птиците за отглеждане, кокошките - носачки винаги били от 1,5 до 2,0 кг., защото основната им продукция не била месото, а яйцата. Това бил стандартът за тези птици.

В хода на съдебното производство беше изискана и информация от НСИ относно исканията, които институтът е отправил до производители на кокошки - носачки за да установи цената на производител на кокошки - носачки на яйца за консумация за първото тримесечие от 2021г. в размер на 1391.28 лв./т., която предоставило на административния орган, и за справките (информациите), които са били предоставени от фирмите производители на кокошки - носачки по повод на исканията на НСИ, за всеки месец от тримесечието, а именно: за януари, за който е била определена цена на производител – 1196.08 лв./т., за февруари с цена 1436 лв./т. и за март с цена 1547,75 лв./т., като е изискано в документите да фигурира цялата предоставена от производителите информация, в т.ч. за вид, порода, възраст, количество и цени на животните.

В отговор – с писмо изх.№07-07-44/17.11.2021г. (л.255), от НСИ посочват, че режимът на събиране на данни за тримесечното наблюдение „цени на производител в селското стопанство“ се осъществявал по два начина - посредством web-базирано приложение, чрез което се изпращали индивидуални онлайн покани на електронната поща на включените в наблюдението респонденти, както и чрез хартиен носител от респондентите, неразполагащи с електронна поща. От интернет страницата на НСИ всеки заинтересован можел да свали екземпляр в pdf формат на формуляра „цени на производител в селското стопанство“ на адрес: https://nsi.bg/sites/default/files/files/pages/Forms/AgrForestry/form CPR 2021 .pdf. В писмото се сочи още, че съобщаването на съда на индивидуални данни за предоставена от респондентите в изследването информация, без изричното им съгласие, ще доведе до нарушаване на разпоредбите на чл.20, параграф 2 от Регламент № 223/2009 на ЕП и на Съвета от 11 март 2009г. относно европейската статистика и чл.25, ал.1 и чл.27, ал.5 от Закона за статистиката. По тези съображения исканата информация не беше предоставена по делото.

В последващо писмо – 07-07-44/11.01.2022г. (л.273), от НСИ изразяват идентично становище, като поясняват, че събирането и разработването на статистическа информация за цените на производител в селското стопанство се извършва в съответствие с Методологията на Статистическата служба на ЕС (Евростат) и задължение на всички държави членки на ЕС е да я прилагат. НСИ не наблюдавал цените на сделки със селскостопански продукти или животни, в т.ч. по сортове или породи животни, към определен ден от седмицата, по възрастови групи и др. Цените на сделките със селскостопански животни се наблюдавали за единица живо тегло и от гледна точка на Методологията нямало изискване да се уточнява дали те се продавали за клане или за по-нататъшно отглеждане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид разпоредбата на чл.148 от ЗВМД, която дава правомощия на директорите на ОДБХ да издават актове от вида на процесния.

Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 59 от АПК.

При издаването на акта са спазени предвидените ЗВМД процедурни правила, като административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на оспорения акт на това основание.

Оспореният акт е съответен на материалния закон.

Съгласно актуалната и относима в случая разпоредба на чл.144, ал.1 от ЗВМД, обезщетението за животни се определя по: 1. цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка.

Разпоредбата на чл.144, ал.3 от ЗВМД предвижда изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице да възлага определянето цени на независим оценител, когато няма определени цени по реда на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД

Нормата на чл.144, ал.5 от ЗВД гласи, че в случаите по ал.1, т.1 и ал.3 максималният размер на обезщетението се определя в наредбата по чл.109.

Според чл.5, ал.1 от Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл.47, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (приета на основание чл.109 във връзка с чл.108, ал.2, т.1, чл.144, ал.5 и чл.148, т.1 от ЗВМД с ПМС №81 от 27.04.2020г., обн., ДВ, бр.40 от 5.05.2020г., в сила от 5.05.2020г.), обезщетението за животни се определя съгласно чл.144 от ЗВМД.

Цитираната правна регламентация води до извода, че актуалната към дата на издаване на административния акт редакция на законовите текстове е била правилно приложена за конкретния случай от административния орган. Последният, след като е разполагал с информацията по чл.144, ал.1, т.1 от ВМД (л.73), получена след реализиране на епизоотичния риск и унищожаването/убиването на заразените кокошки – носачки, е бил длъжен да се съобрази с цитираната разпоредба. Релевантни в случая се явяват данните, предоставени от Националния статистически институт – цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни. След като такива са били на разположение на издателя на оспорения акт, за него задължението по чл.144, ал.3 от ЗВД не е било налице. Съдържащите се в писмо изх.№УП-1908/20.05.2021г. на НСИ цени отговарят на изискуемите съгласно чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД условия. В тази връзка всички наведени пред съда доводи в насока относимост за случая на пазарните цени към момента на умъртвяването им се явяват неоснователни, а доказателствата в тази насока - лишени от правна тежест. Изключението от процедурата по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД ще бъде приложимо само при хипотезите на ал.1, т.2 или ал.3 от ЗВМД, каквито в конкретния казус не са налице.

При така формулираната законова хипотеза на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД без значение, при определяне размера на обезщетението, са обстоятелства като тегло, преживяемост, вид, количество, възраст на животното, продуктивност, начин на отглеждане, породата на животното от съответния вид и др., респ. не е необходимо данните, предоставяни от Националния статистически институт да бъдат диференцирани според изброените или други подобни признаци.

В случая несъмнено понятието „цена на производител“, с което борави законодателят в текста на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, не се покрива с понятието „пазарната цена“. Съгласно относимата за случая правна регламентация, предвидената база за обезщетение „цена на производител“ за разлика от пазарната цена, не изследва цената на придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, тъй като не включва всички опериращи разходи на стопанството. Ясно е, че с приложимите норми не се цели пълно компенсиране на пострадалото от реализирания епизоотичен риск лице, нито обезщетяване на пропуснати ползи от дейността. Обезщетението по чл.141, във връзка с чл.144 от ЗВМД няма характера и предназначението на субсидия, държавна помощ, насочена към пълното възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност.

При така обсъдената фактическа и правна реалност определената стойност на обезщетението за унищожените/убити кокошки - носачки е законосъобразна. Административният орган е съобразил волята на законодателя за установяване единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл.141- чл. 148 от ЗВМД посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката. При събирането, отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на НСИ за формиране на данните, визирани в чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, не се държи сметка за конкретните специфики на дейността на всяко едно от предприятията, чрез които се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация да дава възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД – т. е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба на друго стопанство за клане, за износ за добив на продукти или др.), респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики или други специфични характеристики.

Всички наведени от жалбоподателя съображения биха били основателни при действието на старата редакция на чл.144., ал.1, т.1 от ЗВД (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017г.), която предвиждаше обезщетението за животни да се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. Новият текст на законовата разпоредба обаче въвежда критерии, различен от прилагания до 14.02.2020г., от когато е в сила новата редакция нормата. Ето защо заключението на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като обратно би довело до неправилно прилагане на материалния закон. Действителната стойност на погиналите животни в животновъдния обект на жалбоподателя, която стойност несъмнено се различава от стойността им в живо тегло по цени на производител, са ирелевантни за предмета на делото, тъй като нямат отношение към преценката за съответствие на процесния акт с разпоредбите на ЗВМД. Последният установява като единствен критерий „цени на производител“, такива, каквито се съдържат в изследванията на НСИ, за съответния вид и категория животни, на тримесечна база. Както вече се посочи себестойността на животните, както и тяхната пазарна цена, изчислена чрез някой от методите, установени в § 1, т.10 от ДР на ДОПК, не са включени в механизма за определяне на обезщетението, съгласно действащото понастоящем и към процесния период правило на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД. Поради това неотносима към предмета на спора е и всяка съпоставка или препратка към стойността на получени от жалбоподателя обезщетения в предходни години, тъй като техният размер е бил определян при действието на различна по съдържанието си правна норма – чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД, в редакция - ДВ, бр. 58 от 2017г. (така и в Решение № 12892 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2021 г., V о.).

Неоснователно е твърдението за неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Същият е приложим при упражняване на правомощия от административен орган в условията на оперативна самостоятелност. В случая, в съответствие със закона, издателят на оспорения акт е действал в условията на обвързана компетентност, без да има възможност за преценка относно размера на дължимото обезщетение.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, съдът определя същото в размер на 100 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд - Хасково,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РОС“ ЕООД, *, против Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 31.05.2021г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, в частта касаеща определеното на „РОС“ ЕООД обезщетение за кокошки - носачки в размер на 108 336.60 лева.

ОСЪЖДА „РОС“ ЕООД, гр.Хасково, ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: