№ 44991
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от М. П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110155261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от ищцата М. П. с искане за изменение на решението в частта за
разноските, като се откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника
поради липса на надлежни доказателства за плащането му. В платежното нареждане, което било
представено в подкрепа на твърдението за платен адвокатски хонорар, били посочени номера на
повече от една фактури, поради което не можело категорично да се заключи, че пълният размер на
претендираните разноски за адв. хонорар е заплатен. Същият документ бил представен на чужд
език, без да е придружен с превод на български съгласно чл.185 ГПК. Освен това в полето „код за
предназначение“ бил отбелязан текст, който сочел „възстановяване на средства“. Отделно от това
се поддържа, че на ищцата следва да бъдат възстановени в пълен размер направените разноски
макар че исковете се уважават само частично, като в тази връзка е направено позоваване на
практика на СЕС по повод спорове с потребители относно неравноправен характер на клаузи от
потребителски договори.
Ответната страна по искането – „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно
законите на Република Унгария, извършващо търговска дейност в Република България чрез „Уиз
Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, е подало отговор в законоустановения срок, с който
оспорва искането. Оспорва довода, че е недоказано плащането на адвокатското възнаграждение от
страна на ответника, като посочва, че предвид големия брой задължения по фактури, които се
плащат с едно платежно нареждане, е невъзможно посочването на всички тях в основанието.
Представя справка за останалите фактури, задълженията по които са платени с представеното
платежно нареждане, като поддържа, че банковата нотификация доказва плащането на
задълженията по фактури. По другия довод се възразява, че цитираната от ищцата практика на СЕС
е неотносима към въпроса за разпределение на отговорността за разноски към настоящото дело,
тъй като касае потребителски спорове относно неравноправни клаузи от потребителски договори.
Предметът на делото не бил и сходен, защото присъдените суми не представлявали възстановяване
на недължимо платено – платено на липсващо основание.
Съдът, след като взе предвид направеното искане по чл.248, ал.1 ГПК, възраженията на
ответната страна и доказателствата по делото намира следното :
Искането по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл.248, ал.1
1
ГПК от легитимирана страна.
С решението по делото съдът е присъдил на ответника разноски за адв. възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от искове. Съдът не намира основание да ревизира извода си за
доказано плащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, защото в банковите
нотификации е видно, че сред изброените фактури са цитирани и номерата на фактурите (фактура
№ ********** и фактура № 0025979), в които е начислено задължението за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело. Банковите документи доказват плащане и след като в тях е
цитиран номер на представените по делото фактури, в които е начислено задължение за адв.
възнаграждение, следва, че плащането на адв. възнаграждение е доказано. При това няма
основание за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на ответника
разноски.
Съдът няма основание да ревизира и извода си относно присъдените в полза на ищцата
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Неоснователно се поддържа искане за
присъждане на направените от ищцата разноски в пълен размер. Цитираната от ищцата практика на
съда на СЕС е неотносима. Делото няма за предмет признаване на нищожност на неравноправни
клаузи, нито възстановяване на недължимо платени суми въз основа на неравноправни клаузи в
потребителски договори, каквито хипотези са обсъждани в цитираната практика на СЕС.
Присъждане на разноски в пълен размер в посочените хипотези независимо от частично
отхвърляне на исковете цели да предотврати разубеждаващ ефект от предявяване на искове от
потребители за прогласяване на нищожни поради неравноправност на договорни клаузи под
заплахата за възлагане на прекомерни разноски при частично отхвърляне на исковете. В случая
делото има за предмет права по трудово правоотношение, като един от исковете е за признаване на
нищожност на клауза от трудовия договор и същият иск е отхвърлен. При това не може да става
въпрос за частично уважена претенция въз основа на нищожна договорна клауза.
Предвид горното искането по чл.248 ГПК на ищцата е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК от ищцата М. П. за изменение на решение от
23.09.2024г. по гр.д. № 55261 по описа за 2022г. по описа на СРС, 64 – ти състав в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2