Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
гр.Горна Оряховица, 19.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при участието на
секретаря M.Kъцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№443/2020г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно
съединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по реда на чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД; -по реда на чл.345 от ТЗ ввр.
чл.232 от ЗЗД ввр.
чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „******“ЕАД
с ЕИК:******(чрез чрез адв.В.Н. от САК) твърди в
исковата си молба, че на 10.10.2016г. между Д.Н.К. и „******“ ЕАД е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******
за срок от 24 месеца по абонаментна програма НонСтоп
29.99 promo 17.99 с промоционален
месечен абонамент в размер на 17.99лв.(14.99лв. без ДДС). Твърди се, че К. не
изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 70.57лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период: 05.10.2017г.-04.12.2017г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
спогодбата между „******“ ЕАД и ***, мобилният оператор начислил неустойка в
размер на 132.13лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура№**********/05.02.2018г. На 28.04.2017г. между същите страни бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца по
план Стандарт 9.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 9.99лв.(8.32лв.
без ДДС). Твърди се, че К. не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер 20,87лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 05.10.2017г. - 04.12.2017г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „******“ и ***, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 24.96лв., равна на три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура№**********/05.02,2018г. По повод горепосочения
договор с предпочетен номер +******, мобилният оператор(лизингодател)
сключил с Д.Н.К.(лизингополучател) Договор за лизинг oт 28.04.2017г., с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Telenor M200 White. Твърди се, че
вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+******, К. дължи сума в размер на 29.70лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, която сума е начислена във фактура
№**********/05.02.2018г. Задълженията са индивидуализирани в следните фактури:
фактура№**********/05.11.2017г. за отчетен период: 05.10.2017г.- 04.11.2017г.
със срок за плащане - 20.11.2017г.. издадена за сумата от 99.60лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както
следва: 43.00лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер:
+******; 9.98лв. - абонаментна такса за предпочетен номер: +******; 46.62лв.
- лизингова вноска за предпочетен номер:
+******. Претендира се сумата 45.80лв., поради извършено частично плащане в
размер на 53.80лв., което напълно погасява задължението за лизингова вноска и
частично за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер: +******
до размера на 35.82лв.; фактура№**********/05.12.2017г. за отчетен период:
05.11.2017г.-04.12.2017г. със срок за плащане - 20.12.2017г., издадена за
сумата 45.64лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 34.75лв. -
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер: +******; 10.89лв. -
абонаментна такса за предпочетен номер: +******;
фактура№**********/05.02.2018г, за отчетен период: 05.01.2018г.-04.02.2018г.
със срок за плащане - 20.02.2018г., издадена за сумата 186.79лв.,
представляваща неплатени неустойки и дължима сума за мобилно устройство, както
следва: 132.13лв. - неустойка за
предпочетен номер: +******; 24.96лв. -
неустойка за предпочетен номер: +******; 29.70лв. - дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер: +******. По заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
ГОРС е било образувано ч.гр.дело№2248/2019г. и е била издадена Заповед
от 13.12.2019г. за изпълнение на парично задължение на Д.Н.К. към „******“ЕАД с
ЕИК:******, за: сумата 278.23лв., представляваща главница по неизпълнени
парични задължения по Допълнително споразумение по Договор за мобилни услуги от
10.10.2016г. с предпочетен номер: +******, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер: +****** и Договор за лизинг към него,както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния
съд 12.12.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 385.00лв., представляваща направените разноски в
заповедното производство(ДТ и адвокатско възнаграждение с ДДС). Предвид,
изпълнение на процедурата по връчване на
заповедта по чл.47 ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск
относно вземането си в едно месечен срок от уведомлението за това. Предявени са
обективно съединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземания по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.298 ал.1 от ТЗ и по чл.345 от ТЗ ввр.
чл.232 от ЗЗД ввр.
чл.79 от ЗЗД съгласно Заповед oт 13.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№2248/2019г. на ГОРС, за: сумата 43.00лв., представляваща абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер: +****** по издадена фактура№**********/05.11.2017г. за
отчетен период: 05.10.2017г.-04.11.2017г., сумата 2.80лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер: +******
фактура№**********/05.11.2017г. за отчетен период: 05.10.2017г.- 04.11.2017г.;
сумата 34.75лв., представляваща абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер: +****** по издадена фактура№**********/05.12.2017г. за отчетен
период: 05.11.2017г.-04.12.2017г.; сумата 10.89лв., представляваща абонаментна такса за предпочетен номер: +******
по издадена фактура№**********/05.12.2017г. за отчетен период:
05.11.2017г.-04.12.2017г.; сумата
132.13лв., представляваща неустойка за
предпочетен номер: +****** по издадена фактура№**********/05.02.2018г, за
отчетен период: 05.01.2018г.-04.02.2018г.; сумата 24.96лв., представляваща неустойка за предпочетен номер: +****** по
издадена фактура№**********/05.02.2018г, за отчетен период:
05.01.2018г.-04.02.2018г.; сумата 29.70лв., представляваща дължима неизплатена лизингова вноска за
мобилно устройство за предпочетен номер: +****** по издадена
фактура№**********/05.02.2018г, за отчетен период: 05.01.2018г.-04.02.2018г.
Претендират се разноските в исковото и в заповедното производство.
Ответниkът Д.Н.К. с редовно връчено съобщение по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.Н.В.
от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявените искове. Приложените
към исковата молба писмени доказателства не обосновавали извод за основателност
на заявените искове. Описаните договори
и допълнителни споразумения установяват наличието на договорни отношения
между страните, но не доказват възникването на претендираните
от ищеца парични вземания в заявения размер. Претендираните
суми се обосновават с представените към исковата молба фактури. Същите са
изходящи от ищеца частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти
и като такива те са непротивопоставими на ответника и
не са годно доказателство за безспорно установяване на дължимостта
на посочените в тях суми. Във фактурите като дължими били посочени суми, без да
е отразено по ясен и разбираем начин основанието за тяхното начисляване, за да
може да се прецени, с оглед подписаните от страните договори, поемал ли е
потребителят задължение за тяхното плащане. Не се представяли доказателства,
установяващи, че през процесиите периоди К. е ползвал, но не е заплатил услуги
и стоки от отразения във фактурите вид и на посочената стойност, както и че
дължи неустойки в претендирания размер. Налице били съществени несъответствия
между обстоятелствената част на исковата молба и представените като писмени
доказателства договори и вторични счетоводни документи –
фактури(фактура№**********/05.11.2017г., издадена за сумата от 99.60лв., но
видно от нейното съдържание тя е издадена за сумата от 52.98лв.; претендира се плащане на абонаментна такса за
номер +****** за отчетен период: 05.10.2017г.-04.11.2017г, в размер на 10.89лв,
който размер противоречи на уговорката в договора за мобилни услуги -
таксата е в размер на 9.99лв.). Счита за неоснователна претенцията за
сумата в размер на 29.70лв., представляваща дължима сума за мобилно устройство
марка Telenor M200 White. В
Договора за лизинг от 28.04.2017г. нямало клаузи, регламентиращи неустойки и
начин за тяхното изчисляване, доколкото лизинговото правоотношение се
регламентира от този договор, а не от сочения от ищеца договор за мобилни
услуги. В чл.11 ал.2 от ОУПО договора за лизинг било предвидено, че при
разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя
се дължи неустойка в размер на оставащите и непогасени лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в договора за лизинг. Размерът на претенцията
не бил съобразен с горепосочената клауза, а е абсолютно произволно заявен.
Дадените в тази връзка обяснения са и нелоялни. Според фактурата от 05.11.2017г. потребителят
направил лизингово плащане в размер на 46.62лв., като остатъчният размер на уговорената обща
лизингова цена е в размер на 12.95лв. Неясна остава отстъпката в размер на
60.33лв. и как е формирана претенцията от 29.70лв. Неоснователни били претенциите
за установяване дължимостта на сума в размер на
157.09лв, представляваща неустойки(132.13лв. - неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******; 24.96лв. - неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +******). Не се твърди и не се ангажират
доказателства прекратени ли са, и ако да кога, процесните
договори преди изтичане срока им на действие, за да се установи дължими ли са
неустойки за неизпълнение и в какъв размер. Дори и да се приемат за основателни
твърденията в исковата молба, размерът на претенциите не съответства на
резултата от изчисленията по предложената от ищеца методика. Така, тримесечната
стандартна абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****** възлиза на 74.97лв, а не на
заявените в исковата молба 132.13лв. В представената
фактура№**********/05.02.2018г. начислената неустойка в общ размер на 186.79лв.
не кореспондирала с предявената за установяване сума. Моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
На
10.10.2016г. между Д.Н.К. и „******“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца
по абонаментна програма НонСтоп 29.99 promo 17.99 с промоционален
месечен абонамент в размер на 17.99лв.(14.99лв. без ДДС). На 28.04.2017г. между
същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******
за срок от 24 месеца по план Стандарт 9.99 със стандартен месечен абонамент в
размер на 9.99лв.(8.32лв. без ДДС). В договора/споразумението за мобилни услуги
са описани уговорените между страните абонаментни планове и стандартните
месечни абонаменти. В договора за лизинг са уговорени общата лизингова цена на
устройството, предмет на договора, както и размерът и броят на лизинговите
вноски. В договора/споразумението за мобилни услуги са посочени конкретни
номера, посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите на
ищеца, както и са посочени предадените активни СИМ карти, които дава достъп на
потребителя до мрежата и услугите на оператора. Съгласно чл. 4 от договора за
лизинг, с подписването му лизингополучателят Д.Н.К.
декларира, че получава устройството във вид, годен за употреба и изрядно
функциониращо. Следователно, мобилният оператор е изпълнил задълженията си по
договора, като е осигурило достъп до своята мобилна мрежа, както и му е предало
устройствата, предмет на договорите за лизинг.
По повод
горепосочения договор с предпочетен номер +******, мобилният оператор(лизингодател) сключил с Д.Н.К.(лизингополучател)
Договор за лизинг oт 28.04.2017г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка Telenor M200 White.
Съгласно
чл.26 от ОУ на мобилния оператор - „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя(в в случая – 15-то число от
месеца). При сключване па индивидуален договор всеки потребител-страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.“. Съгласно чл.27 от ОУ дължимите месечни суми
са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от
издаването на месечната фактура. При наличието на неплатени месечни задължения
на абоната, операторът го уведомява по реда на чл.31а от ОУ. Задълженията са
индивидуализирани в следните фактури: фактура№**********/05.11.2017г. за
отчетен период: 05.10.2017г.- 04.11.2017г.; фактура№**********/05.12.2017г. за
отчетен период: 05.11.2017г.-04.12.2017г.;фактура№**********/05.02.2018г, за
отчетен период: 05.01.2018г.-04.02.2018г. При неспазване на задължението на
потребителя за плащане на издадените фактури в срок от 18 дни, съгласно чл.75 ввр. чл..196 от ОУ, операторът може да ограничи
предоставянето на услугите и едностранно да прекрати индивидуалният договор с
потребителя и съответно да начисли неустойка заради неизпълнение.
Вследствие
на неизпълнението и съгласно спогодбата между „******“ЕАД и ***, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 132.13лв., равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура№**********/05.02.2018г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „******“ и ***, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 24,96 лв., равна на три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура№**********/05.02.2018г. Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +******,
мобилният оператор начислява задължение в размер на 29.70лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, която сума е начислена във фактура№**********/05.02.2018г.
По
фактура № **********/05.11.2017г.. Константинов е ползвал 48бр. услуги с ДДС
(SMS) на стойност 10,84 лв. без ДДС(13.01лв. с ДДС), както и други услуги с
ДДС, които представляват зареждане с ваучери – 5бр. извън пакета, на стойност
10.00лв. без ДДС(12.00лв. с ДДС). В издадената
фактура№**********/05.11.2017г. са
начислени суми за разговори, данни, съобщения, други таксувани услуги, месечни
и еднократни такси, ведно с направените отстъпки в размер на 52.98лв. с ДДС и
сума за лизингова вноска в размер на 46.62лв., или обща сума с ДДС
99.60лв.(към датата на издаване на фактурата и може да бъде в по-голям
или в по-малък размер от начисленото за отчетния период в зависимост от
наличието на предходни задължения или надвнесени суми. Претендираните
суми за абонаментни такси и услуги в общ размер на 45.80лв. след приспадане на
извършено частично плащане в размер на 53.80лв., в което е включена и
горепосочената надвнесена сума, възлизаща на 46.62лв.
По фактура№**********/05.12.2017г.
има потребени извън абонаментния пакет 36бр. услуги с
ДДС(SMS) на стойност 7.20 лв. без ДДС(8.64лв. с ДДС), 3 бр. други услуги с ДДС на стойност 6.00лв. без
ДДС(7.00лв. с ДДС), както и 2:00 минути разговори с оператор на „******“ЕАД чрез
„Грижа за клиента“ на стойност 0.02лв. без ДДС (0.02лв. с ДДС). В същата фактура с отчетен период:
05.11.2017г. - 04.12.2017г. за предпочетен номер +****** е претендирана
сумата 10.89лв., като същата е формирана от стандартния месечен абонамент в
размер на 9.99лв. и такса от 0.90лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено
в срок задължение. Посочената еднократна такса се начислява автоматично след
изтичане срока за плащане по издадена фактура, като потребителят има право да
се откаже от получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение в
срок от два дни след активирането му за даден номер.
Във
фактура№**********/05.02.2018г. е начислена неустойка в общ размер
186.79лв.(сбор от претендираните суми за
неустойки по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******(132,13лв.), Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +******(24.96лв.) и дължимата сума за разлика в цената на устройството Telenor M200 White(29.70лв.).
По
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№2248/2019г.
и е била издадена Заповед от 13.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
на Д.Н.К. към „******“ЕАД с ЕИК:******, за: сумата 278.23лв., представляваща
главница по неизпълнени парични задължения по Допълнително споразумение по
Договор за мобилни услуги от 10.10.2016г. с предпочетен номер: +******, Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер: +****** и Договор за лизинг към
него,както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния съд
12.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 385.00лв.,
представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и адвокатско
възнаграждение с ДДС). Предвид, изпълнение на процедурата по връчване на заповедта по чл.47 ал.5 от ГПК, на основание
чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК е указано на
заявителя да предяви иск относно вземането си в едно месечен срок от
уведомлението за това.
Въз основа
на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за
парично вземане за ищеца по иска с правно основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на
действителен договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че е
предоставил твърдените мобилни услуги на ответника. Относно характера на
сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. За
прецизност, следва да се уточни, че
договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за
мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени
в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора
за изработка, докато договорът за лизинг пък намира своето правно основание
в чл.342 от ТЗ. Така,
в тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок
на издължаването и и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно
упражненото право за прекратяване на договора и размера на неустоечното
плащане; наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на
задълженията му като лизингодател по него. В тежест на ответника по делото, от своя страна е да установи всички наведени
от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Съдът
приема за безспорно установено, че представения по делото договор за мобилни
услуги е валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. В този смисъл
следва да се приеме, че с подписването на процесния
договор за мобилни услуги и за лизинг в правната сфера на всяка от страните са
възникнали съответни права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е
изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя на ответника
мобилни услуги по програма „НонСтоп”, както и че и е
предоставил лизинговата вещ - устройство марка мобилно устройство Telenor M200 White на изплащане. Ответникът,
от една страна не твърди, от друга - не сочи доказателства във връзка с
изпълнението на своите задължения по приемане на работата(извършената услуга)
от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са съществували каквито и
да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения във връзка
с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са
налице скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или
отбив в цената. Безспорен е и фактът, че ответникът не е заплатил дължимата
сума по издадената фактура в уговорения срок, като доказателства относно факта
на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на приключване на
съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по
договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените
срокове.
Относно сключения договор за мобилно
устройство, съдът намира за необходимо да изложи, че нормите, уреждащи договора
за лизинг се съдържат в ТЗ, като видно от разпоредбата на чл.342 ал.1 от ТЗ, с
договора за лизинг, лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като в чл.342 ал.3 от ТЗ
изрично е предвидена възможност лизингополучателят да
придобие вещта по време на договора или след изтичането. Безспорно е, че
страните са сключили договор за лизинг, по силата на който ответникът е следвало да заплаща в определен
срок и размер лизингови/наемни/ вноски, т.е. отношенията между страните се
уреждат от нормите на чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 ал.2
от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД. В изпълнение на поетите с
договора задължения ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство, което
последният е получил. Плащането на наемната цена/лизингови вноски/ е основно
задължение на лизингополучателя във възникналото
между страните правоотношение(месечни лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план), съгласно чл.345 от ТЗ ввр. чл.232
ал.2 от ЗЗД.
Oт изразените от страните становища съдът приема за
безспорно и че това правоотношение е било прекратено, без да е установен по
категоричен и безспорен начин в хода на производството точния момент на
прекратяване на договора(вероятно през 2017г./2018г.). Също, от приложената
фактура и приложенията към същата, които реално не са оспорени от ответника,
съдът приема, че са установени задължения на абоната за заплащане на
предоставени и съобщителни услуги и договорени месечни такси по
правоотношението относно договорите за мобилни услуги. Дължимостта
на тези суми е обвързана от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми
се дължат от ответника. Фактурaта и приложението към
нея изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти/възникване на
вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на
посочените стойности/, като същите не са подписани от получателя на доставката(ответника
К.). Издаването на една данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено
в данъчния закон като последица от факт на възникване на данъчно
събитие/доставка/, явяващо се и източник за определяне на дължимия данък - чл.113 от ЗДДС. Нелогично би било издаването
на фактура, без да е налице реална доставка(освен хипотезата на изготвянето на
документ с невярно съдържание с цел извличане на облага чрез признаване и
реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит, каквито
доводи и не са изложени от ответната страна). В тази връзка следва да се
подчертае, че сключването на договор за ползване на електронни
далекосъобщителни услуги с едновременно получаване на мобилно устройство от
същия мобилен оператор, предполага
ползването на тези услуги и заплащането на месечна абонаментна такса за
осигурен достъп в мрежата. Фактурата e частен свидетелстващ документ и в това си качество има
формална доказателствена сила, като съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство, без да доказват верността на
вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило/материална
доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която
издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не
е такъв. Именно поради това, фактурата не се ползва с доказателствена сила
относно доставката на услугите по сключения договор между страните и стойността
и. От друга страна, представените по делото фактура е писмено доказателство по
смисъла на ГПК и възпроизвежда дължимите по сключения договор суми, като не е
необходимо фактурата да е подписана, доколкото чрез същата не се установява
основанието на вземането. Също така, във всяка фактура е посочено името на
съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на ЗСч. и няма
пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. В чл.20 oт
ОУ било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на дружеството. Месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. Съгласно цитираните
ОУ на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на
договора мобилният оператор уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от оператора, след предварително уведомление до абоната.
Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред оператора в
шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред,
предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава абоната от
задължението за плащане на дължимите суми. Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си, като е издало процесната
фактура със съответното приложение, като отразява ползването на мобилни услуги
от конкретен мобилен номер, предоставен
на ответника по подписан от него договор с ищцовото
дружество. Следва да се отбележи, че във фактурите е дадена детайлна справка за
задълженията за всеки един отчетен период. Неяснотата твърдяна от страна на
особения представител е налице само в излагане на фактическата обстановка в
исковата молба. От съдържанието на фактурите става ясно, че ищецът не е
начислявал месечни такси в по - висок размер от уговореното между страните. В
случая ищецът претендира вземане в размер уговорен по договорите и за потребени по тях услуги от абоната. Следва да се отбележи и
това, че във фактурата мобилният оператор е посочил услуги, които се отчитат с
технически средства и представените сметки са математически резултат на
потреблението на ответника. Няма и данни в обратната насока за недължимост на посочените услуги, въпреки възраженията на
особения представител. В тарифния план е уговорено ползването на определени
услуги, които имат лимит до който не се дължи плащане над месечната такса, но
това не обхваща останалата част на потреблението, за което се дължи съответна сума.
При подписване на договорите за К. е било налице поето задължение да заплаща
дължимите суми в уговорения срок и съобразно постигнатото съглашение.
По делото
няма данни ответникът да е заплатил
начислените му услуги, които са ползвани, както и да е заплатил стойността на
мобилния телефон.. По отношение на договора за лизинг следва да се отбележи, че
е изтекъл срокът за издължване стойността на
предоставения мобилен телефон, което в случая означава, че не е нужна и покана
до ответника за изпълнение по договора и уведомление от страна на ищеца, че
предсрочно е прекратил договора между тях. Предвид изложеното, следва да бъдат
уважени предявените установителни искове.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. В
настоящия случай една част от разноските представляват: ДТ по чл.1 от Тарифа
към ДТССГПК – 125.00лв.; адвокатско възнаграждение - 300.00лв.; възнаграждение
за особен представител – 150.00лв. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на
ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба
препраща именно към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща
правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в едно съдебно заседание. Осъществената от
пълномощника на ответника защита се изразява в изготвяне на отговор на искова
молба и процесуално представителство в едно съдебно заседание. За иска за
обезщетение, възнаграждението е съобразено с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения(съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
наредбата в редакцията към момента на уговарянето на възнаграждението при интерес
до 1000.00лв. – 300.00лв.), при уговорено и изплатено възнаграждение – 300.00лв.
Съдът намира, че поисканото възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца е равно на минимално регламентирания в наредбата размер и не е
прекомерно, с оглед регламентираните в наредбата размери при съответните
хипотези. При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна
сумата 425.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№443/2020г.
на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 125.00лв.; адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения – 300.00лв./. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение за особен представител – 150.00лв.
Разноските
в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага
изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за
разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ.
чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№2248/2019г.
на ГОРС в размер на 385.00лв./ДТ и адвокатско възнаграждение/
Водим от
изложеното и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск
от страна на „******“ЕАД с ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к.„****
ОСЪЖДА Д.Н.К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „******“ЕАД
с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к.„****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Районен
съдия: