О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 121
12.02.2020г.
Бургаският апелативен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Добрин Кючуков
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдия Р.Манкова ч. гр. дело № 173 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на „Л“, ул. „С“ № *, * гр. В., Република М. , чрез адв. В. адв. К. , против определение № 477 от 15.03.2019 г. по в.гр.дело № 284/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима, поради просрочие, жалбата на дружеството против постановление за възлагане от 30.08.2018г. на моторен танкер „Б“ на взискателя „Б“ Д. , издадено по изпълнително дело №20187080400009 /за краткост №9/2018г./ на ЧСИ Т. К. , рег. №708, района действие: Окръжен съд – Б. и съдебното производство в тази част е прекратено.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно.
Недопустимостта е обоснована на първо място с наличие на основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за самоотвод на член от решаващия състав – мл.съдия М. М. , поради участието ѝ в предходно гр.д. №1295/2018г. на БОС между същите страни и с основен спорен въпрос, стоящ и в настоящото производство, относно редовността на връчване на книжа от ЧСИ Т. К. по изп.д. №9/2018г., като по този начин е формирано вътрешно убеждение, предполагащо пристрастност и предубеденост.
По твърдяната неправилност е заявено, че жалбата против постановлението за възлагане е подадена в срок. Връчването на 17.09.2018г. се сочи като нередовно. Възразява се относно позоваването на решаващия съд на определение по друго гр.дело №1755/2018г. на БОС, образувано по жалба срещу отказ по изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. да спре изпълнението чрез издаването на постановление за възлагане от 30.08.2018г., въпреки постановено от съда спиране. Производството по цитираното дело е прекратено, поради просрочие на жалбата, но прекратителното определение е обжалвано пред Апелативен съд Б. Жалбата по това дело е подадена по повод получено на 17.09.2018г. писмо от Изпълнителна агенция „М“, в което само е споменато постановлението за възлагане на движима вещ от 30.08.2018г., без да е приложено, но дори и приложено, върчването е нередовно. Изпълнителната агенция като административен орган няма качеството на връчител по чл.42 ГПК за актове на съдебен изпълнител. Освен това, писмото на административния орган не е адресирано до „Л“, а е кореспонденция между трети лица – ИА „МА“ и Административен съд – С., приложена към жалба на длъжника до АССГ, като връчването не е оформено като съобщение. Едва на 06.12.2018г. процесуалният представител на длъжника се е запознал със съдържанието на постановлението и на 12.12.2018г. е подал жалба против същото. При липсата на редовно връчване, жалбоподателят счита жалбата по чл.435 ГПК за подадена в срок.
Наведен е довод за недействителност на постановлението за възлагане, която може да бъде релевирана и прогласена във всеки един момент, във всеки допустим от ГПК съдебен процес и ред. Налице е позоваване на Тълкувателно решение №4 от 11.03.2019г. на ВКС по тълк. д. №4/2017г., ОСГТК. Атакуваното постановление за възлагане от 30.08.2018г. се сочи като недействително, поради издаването му при липса на ход на редовен изпълнителен процес, спрян с два съдебни акта – определение №914 от 06.02.2018г. по гр.д. №8812/2017г. на Бургаския районен съд и определение №784 от 20.04.2018г. по гр.д. №576/2018г. на Бургаския окръжен съд. Освен това, действията на ЧСИ Т. К. по публичната продан са обявени за незаконни с влязло в сила решение от 21.12.2018г. по гр.д. №576/2018г. на БОС. На последно място, недействителността е обоснована с издаването на постановлението за възлагане въз основа на фалшифициран/подправен съдебен акт по отношение заверката за влизането му в сила, а именно - определение от 18.06.2018г. по гр.д. №576/2018г. на БОС, като същото е отменено от Апелативен съд Б.
Направено е искане за обезсилване или за отмяна на обжалваното определение в прекратителната му част, поради недопустимост, алтернативно поради неправилност, като делото бъде върнато на Окръжен съд – Б. за разглеждане по същество.
Подаден е отговор на частната жалба от „М“ Е. , гр. С., „М“ Е. , гр. С. и „Т“ Е. , гр. С., съдружници в гражданско дружество „Б“, гр. С., с който оспорват същата като недопустима, евентуално като неоснователна.
Изложено е възражение за неподсъдност на жалбата пред настоящата инстанция, като се твърди, че същата е подсъдна на Върховния касационен съд. В тази връзка, сочената нередовност на частната жалба се обосновава с липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Заявена е недопустимост на частната жалба, обоснована с недопустимост на жалбата против постановлението за възлагане, поради наличие на влязло в сила съдебно решение по ч.гр.д. №576/2018г. на БОС, водено между същите страни и със същия предмет – отказ на ЧСИ да спре изпълнителното дело. Освен това, правилно в обжалваното определение е посочено, че със същия предмет на обжалване е образувано предходно в.гр.д. № 1755/2018г. на БОС, по което е постановено определение от 22.11.2018г., като жалбата е оставена без разглеждане като просрочена.
По неоснователността на обжалването са развити съображения, които касаят допустимостта на жалбата против постановлението за възлагане, съобразно чл.435, ал.3 ГПК. Поддържа се приетото в атакуваното определение, че жалбата до окръжния съд е просрочена, тъй като постановлението за възлагане е получено от процесуалния представител на длъжника на 07.09.2018г., срокът за обжалване е изтекъл на 14.09.2018г. и подадената по-късно жалба е просрочена. Останалите доводи, изложени в разглежданата частна жалба, включително твърдението за подправен съдебен акт, според ответните дружества, са неотносими към предмета на настоящия спор и не следва да бъдат разглеждани.
На последно място, в отговора са изложени възражения по заявеното от жалбоподателя основание за самоотвод на член от състава, постановил обжалваното определение, като е посочено, че въпросният съдия е участвал в състава, разгледал гр.д. №1295/2018г. на БОС, но същото е с различен предмет и няма как съдията да е формирал вътрешно убеждение по настоящия спор.
Формулирано е искане към съда да потвърди атакуваното определение, като правилно и законосъобразно.
В депозирани по делото писмени бележки от 29.01.2010г. от жалбоподателя „Л“ е изложена хронологията на производството по изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. Изтъкната е необходимостта от служебна преценка за наличие на правен интерес. Развити са подробно съображения за недопустимост на обжалваното определение, както и за неправилност, поради процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В писмени бележки на ответните дружества оспорването на частната жалба е обосновано с изложени доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Бургаският апелативен съд, предвид изложените от страните становищата, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:
Възражението в отговора на частната жалба за неподсъдност на настоящия спор на апелативния съд е неоснователно. В производство по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд се произнася с решение, което по силата на изричната норма на чл. 437, ал. 4 предл. 2 ГПК не подлежи на обжалване. Когато производството по жалбата е прекратено с определение (както е в конкретния случай), то подлежи на въззивно обжалване. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно - т. 2 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Цитираното Тълкувателно решение е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. Позоваването на ответните дружества на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е несъстоятелно, доколкото режимът по обжалване действията на съдебния изпълнител е специален по отношение на общия режим по чл. 274 ГПК за обжалване на определенията. В тази връзка и заявената в отговора нередовност на разглежданата частна жалба, поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, е без основание.
Частната жалба на „Л“ против прекратителното определение на окръжния съд е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима за разглеждане.
Доводът на ответните дружества за влязло в сила съдебно решение по гр.д. №576/2018г. на БОС, с което е решен идентичен спор по жалба срещу действия на ЧСИ, с който обосновават недопустимост на частната жалба, има отношение към допустимостта на обжалваното определение, но е неотносим към допустимостта на разглежданата частна жалба. Същото се отнася и до възражението за недопустимост на частната жалба, поради образувано предходно в.гр.д. №1755/2018г. на БОС, с предмет жалба против процесното постановление за възлагане.
По същество:
С частично обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил без разглеждане, поради просрочие и е прекратил производството по жалбата на „Л“ против постановление за възлагане от 30.08.2018г., издадено по изп. дело №9/2018г. на ЧСИ Т. К. , с което е възложен моторен танкер „Б“ на взискателя „Б“ ДЗЗД. Решаващият съд е приел, че при направеното оспорване на подписа върху съдържащата се по делото обратна разписка за получено по пощата писмо изх. №2086/31.08.2018г. на ЧСИ, уведомяващо „Л“ за издаденото постановление за възлагане, на която е отразено връчване на 07.09.2018г. лично на адв. В. , процесуален представител на длъжника, дори и да се приеме, че длъжникът не е уведомен на посочената дата, то постановлението за възлагане му е връчено на 17.09.2018г., когато с препоръчана поща представителят на длъжника е получил писмо от ИА „М“, с приложен опис и плик, в който се съдържа и въпросното постановление за възлагане. Седмодневният срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК е изтекъл на 24.09.2018г., поради което подадената на 12.12.2018г. жалба е просрочена.
Така постановеното определение е редовно и допустимо, като произнесено от законен състав на надлежния съд в редовно развило се производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение, поради основания за самоотвод на член от съдебния състав в лицето на мл. съдия М. М. , предвид участието ѝ в разглеждането на гр.д. №1295/2018г. на БОС между същите страни и при сходство на разглеждания спорен въпрос. В случая, липсват предпоставките по чл.22 ГПК за отвод, респективно за самоотвод на съдията. Касае се за две съдебни дела с различен предмет на спора. В производството по посоченото ч.гр.д. №1295/2018г. на БОС, по реда на чл.420, ал.3 ГПК, е разгледана частна жалба против определение №914/06.02.2018г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на БРС. Следователно, обективно е невъзможно изграждането на предварително вътрешно убеждение на съдията по спорния предмет на процесното гр.д. №284/2019г. на БОС, което да сочи на съмнение в неговата безпристрастност по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, на който текст се позовава жалбоподателят.
Несъстоятелен е и доводът на ответниците по разглежданата частна жалба за недопустимост на атакуваното определение, обоснован с наличието на сила на присъдено нещо по процесния спор, поради влязло в сила съдебно решение по гр.д. №576/2018г. на БОС. Касае се за две съдебни производства с различен предмет, очертан с различните обжалвани действия на съдебния изпълнител. Предмет на гр.д. №576/2018г. на БОС е отказ на ЧСИ да спре изпълнението, обективиран в действия по насрочване, оценка на кораба и провеждане на публична продан. Различен от настоящия е и предметът на гр.д. №1755/2018г. на БОС, където е разгледана жалба по чл.435, ал.1, т.6 ГПК против отказ на ЧСИ да спре изпълнението, обективиран в действие по издаване на постановление за възлагане. И в двете посочени дела не се касае до обжалване по чл.435, ал.3 ГПК на постановлението за възлагане от 30.08.2018г., поради което и възражението за недопустимост, с оглед наличието на сила на присъдено нещо и висящ идентичен спор, е неоснователно.
Спорният въпрос по правилността на атакуваното определение е спазен ли е срокът по чл.436, ал.1 ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител.
В т.2 от разглежданата частна жалба, „Л“ счита жалбата по чл.435, ал.3 ГПК за подадена в срок. Като момент на запознаване с атакуваното постановлението за възлагане се твърди датата 05.12.2018г., когато процесуалният представител е узнал съдържанието му при официално изискване на незаверен препис /копие/ от книжата, приложени по гр.д. №1755/2018г. на БОС.
По приложеното копие на изп.д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. се констатира наличието на л. 499 на известие за доставяне /т.н. обратна разписка/, видно от която, на 07.09.2018г. е положен подпис с изписано името на пълномощника на адресата „Л“, В. В. , за получател на пратка, съдържаща документ с изх. №2086/31.08.2018г. по изп. д. №20187080400009 на ЧСИ Т. К. , рег. №798. С посочения изходящ номер, в изпълнителното дело се съдържа съобщение от ЧСИ Т. К. по изп. д. №9/2018г., с което се известява длъжника „Л“, че предвид приключилата публична продан от 10.03.2018г. до 10.04.2018г. на моторен танкер „Б“, по която с протокол от 11.04.2018г. за купувач е обявен „Б“ Д. , гр. С. и влязлото в сила на 22.08.2018г. определение № II-1167/18.06.2018г. на ОС Б. по гр.д. №576/2018г., при внесени от купувача дължими такси и остатъка от стойността на движимата вещ, с постановление от 30.08.2018г., същата му е възложена за съответната сума.казано е, че действията по обявяване на купувач и възлагане на вещта могат да бъдат обжалвани пред БОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Предвид твърдението на жалбоподателя, че съобщение за издаденото постановление за възлагане не му е връчено от ЧСИ, по делото са назначени три съдебно-графологически експертизи – единична и две тройни, при участието на седем вещи лица, включително вещо лице, посочено от жалбоподателя. Всички изслушани експерти дават заключение, че подписът върху известие за доставяне по пощата с обратна разписка на документ с изх. № * от 31.08.2018 г. по изп. д. №9/2018г. по описа на ЧСИ Т. К. е положен от адвокат В. . Двете тройни експертизи установяват и автентичността на подписа на адвокат В. ръкописно изписаното пояснение „В“ върху разписния лист за връчване на процесната обратна разписка, находящ се в пощенски клон 1618 – гр. С.. Съгласно заключението на втората тройна експертиза, датата „7.IX.2018г.“ и ръкописният текст „В“ в известието за доставка не са изписани от адв. В. .
Настоящата инстанция възприема експертните заключения, като компетентни, обосновани и безпристрастни. В същите, най-вече в двете тройни експертизи, са изложени пространни и задълбочени анализи, от които са изведени съвпадения в общите и частни признаци на почерка, подробно изброени и илюстрирани. Посочени са и различията в признаците, като е направено обобщението, че установените съвпадения са устойчиви и достатъчни по обем и идентификационна стойност за категорично заключение, че подписите и съответния ръкописен текст са изпълнени от адв. В. .становените различия са несъществени и се дължат на стремеж на автора да изопачи своя ръкописен и подписен почерк, респективно на необичайна поза и/или подложка, наличие на случайни обстоятелства при подписване, здравословно, емоционално състояние и др. Неоснователно е изтъкнатото в писмените бележки на жалбоподателя наличие на противоречие в обосновката на вещите лица, досежно умишлено изменение на подписа или т.н. в графологията „автоподлог“. Това е така, тъй като и в двете тройни експертизи е налице позоваване на „автоподлог“, като в първата това позоваване е категорично, а във втората, наред с наличие на умисъл за изменение на собствения подпис (“автоподлог“), са посочени и останалите, изброени по-горе възможни причини за констатираните различия. Същественото е, че и при двете експертни заключения е категоричен крайният извод за липса на установени признаци на имитация и за изпълнени от адв. В. подписи и ръкописен текст. При това заключение на седем експерта, оспорването на полученото с обратна разписка съобщение е неоснователно. Подписаните от пълномощника на жалбоподателя известие за доставка и разписен списък доказват получаването на съобщение изх. №2086/31.08.2018г. по изп. д. №20187080400009 на ЧСИ Т. К. за издаденото на 30.08.2018г. постановление за възлагане с указание за възможността за обжалване по чл.435, ал.3 ГПК.
Връчването на горепосоченото съобщение е редовно, въпреки че датата и името на получателя върху обратната разписка не са изписани от адв. В. . Съгласно чл.44, ал.1 ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Качеството на връчител, съгласно чл.42, ал.1 ГПК, е предвидено и при връчване по пощата. Следователно, личното изписване от получателя на датата и качество му, както и неговото ЕГН, в обратната разписка не е условие за редовност на връчването, след като посоченото лице е подписало разписката. Освен това, датата и качеството на получателя са удостоверени и с разписния лист. Без значение за редовоността на връчването е и използваната бланка за известието за доставяне. Процесната такава, макар и неактуална, е съответна на предходен образец, за който е служебно известно на съда, че и до момента се предоставя от пощенските станции при връчване на съдебни книжа по пощата.
При установеното надлежно връчване на 07.09.2018г. на съобщението за издаденото постановление за възлагане, обсъждането на узнаването за същото на 17.09.2018г. от писмо на ИА „МА“, гр. С., в което в опис на административна преписка, под №3 фигурира постановлението за възлагане, е безпредметно.
Въпреки редовното връчване на 7.09.2018г. на посоченото по-горе съобщение на съдебния изпълнител, изводът в пракратителното определение за просрочие на жалбата по чл.435, ал.3 ГПК, подадена на 12.12.2018г., е неоснователен.
С определение №914 от 06.02.2018г., в заповедното производство по ч.гр.д. №8812/2017г. на Бургаския районен съд, е постановено спиране на незабавното изпълнение на заповед №258/12.01.2018г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 12.01.2018г., послужил за образуване на изпълнително дело №9/2018г. на ЧСИ Т. К. , като е даден на заявителя едномесечен срок за завеждане на иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането. Определението е съобщено на съдебния изпълнител на 7.02.2018г. с молба от длъжника „Л“, чрез процесуален представител. Въпреки това, ЧСИ Т. К. е продължил да извършва действия по изпълнението. При постъпила жалба до съда против отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението, е образувано гр.д. №576/2018г., по което с определение №II-748 от 20.04.2018г. изп. д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. е спряно и на основание чл.438 ГПК до приключване на производството по жалбата. Определението е получено от ЧСИ на 23.04.2018г. В хода на гр.д. №576/2018г. е постановено прекратително определение № II-1167/18.06.2018г. на БОС, на което се е позовал ЧСИ в изпратеното до длъжника съобщение за издаденото постановление за възлагане, и на което е имало отбелязване за влязло в сила. Истинността на заверката за влизане в сила на посоченото определение е отречена в писмо изх. №1302/06.12.2018г. на Председателя на Окръжен съд Б. Определението е обжалвано и отменено с определение №391 от 09.11.2018г. по ч.гр.д. №338/2018г. на БАС. С последвалото окончателно решение №I-1728 от 21.12.2018г. по гр.д. №576/2018г. на БОС е постановена отмяна на отказа на ЧСИ Т. К. да спре изпълнението на изп.д. №9/2018г., инкорпориран в уведомление от 6.03.2018г. до длъжника за обявление за насрочване на публична продан на моторен танкер „Д“ за периода от 10.03.2018г. до 10.04.2018г., както и действията за извършване на публична продан за периода до 12.03.2018г. включително, извършени след постановяване на определението за спиране по чл.420 ГПК под №914 от 06.02.2018г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на БРС.
При спряно изпълнение по силата на цитираните по-горе съдебни актове, които са задължителни за съдебния изпълнител, последният противозаконно не е зачел тяхното действие и на практика е отказал да спре изпълнението, като е продължил да извършва изпълнителни действия, включително издаване на постановлението за възлагане от 30.08.2018г. В този случай, когато постановлението за възлагане е издадено при спряно изпълнително производство, спирането има действие по чл.61, ал.1 ГПК. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. По аргумент на по-силното основание, ако срокът не е започнал да тече в деня на спиране на делото, той ще започне да тече от деня на възобновяването му /вж. „Българско гражданско процесуално право“, Ж. С. и др., издание на „С“ 2012г., стр. 483/. Следователно, в разглеждания казус, макар на 7.09.2018г. да е връчено съответното съобщение, то към тази дата не е започнал да тече срок за обжалване. По делото не се установява спряното от заповедния съд на 06.02.2018г. изпълнение да е възобновено. Ерго, срокът за обжалване по процесното съобщение, получено на 07.09.2018г. по пощата с обратна разписка, не е започнал да тече. Поради това, жалбата по чл.435, ал.3 ГПК на „Л“, депозирана на 12.12.2018г. е подадена своевременно, преди изтичане на срока по чл.436, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, изводът на решаващия съд в обжалваното определение за недопустимост на жалбата против действията на ЧСИ, поради просрочие, е неправилен.
Настоящата инстанция намира, че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на постановлението за възлагане.
Действително, в хода на настоящото производство са настъпили нови обстоятелства. С окончателно определение №IV-775 от 25.04.2019г. по ч.гр.д. №1293/2018г. на БОС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед №258/12.01.2018г. по ч.гр.д. №8812/2017г. на Районен съд Б. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК и е обезсилен издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист от 12.01.2017г. При обезсилен изпълнителен лист, изпълнителното производство се прекратява, съгласно чл.433, ал.1, т.3 ГПК, в какъвто смисъл е издадено постановление от 10.05.2019г. на ЧСИ. Същото е било предмет на обжалване по гр.д. №1027/2019г. на БОС, приключило с окончателно решение №I-811 от 30.09.2019г., с което жалбата е оставена без уважение.
Обезсилването на изпълнителния лист и прекратяването на изп. д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. са ирелевантни за формалната сила на постановлението за възлагане. То е крайният акт, с който приключва публичната продан и съгласно чл.496, ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху съответната вещ, т.е. купувачът по публичната продан се легитимира като неин собственик. Предвид този формален вещноправен ефект на влязлото в сила постановление за възлагане, при подадената в разглеждания казус в срок жалба по чл. 435, ал.3 ГПК от длъжника, последният има правен интерес от разглеждане на жалбата му, обоснован от възможността при благоприятен изход от обжалването да бъде възпрепятствано настъпването на прехвърлителния ефект по чл.496, ал.2 ГПК.
При горните съображения, обжалваното определение в прекратителната му част, постановено поради просрочие на жалбата, следва да бъде отменено и делото – върнато на Бургаския окръжен съд за разглеждане на подадената от длъжника „Л“ жалба на основание чл.435, ал.3 ГПК против постановление за възлагане от 30.09.2018г. по изп. д. №9/2018г. на ЧСИ Т. К. , рег. №708 при КЧСИ.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 477 от 15.03.2019 г., постановено по в.гр.дело № 284/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Л“, ул. „С“ № *, * гр. В., Република М. , чрез адв. В. адв. К. , против постановление за възлагане от 30.08.2018г. на моторен танкер „Б“ на взискателя „Б“ Д. , издадено по изпълнително дело №20187080400009 на ЧСИ Т. К. , рег. №708, района действие: Окръжен съд – Б. и съдебното производство в тази част е прекратено.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по жалбата на „Л“ против посоченото по-горе постановление за възлагане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: