МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХД №152/2014г. НА ДРС

            Г. *** е предявил обвинение срещу Г.К.Щ. ***, за престъпление по чл.148, ал.2,във вр. с ал.1 т.2 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1 НК.

            В тъжбата се сочи,че на 20.11.2013г. е разгласил позорни обстоятелства и е  приписал  престъпление на  тъжителя в изявление публикувано във вестник "Вяра", бр. 271 (3438), озаглавено: „Ресторантьорът Г.Щ.: „ Оръжейният полицай Г.М. прибира такса „съдействие" от всички платежоспособни бизнесмени за оръжие, плащах му кеш, вече не издържам", с изразите:„инспекторът от служба „Контрол на общоопасните средства (КОС) при РУП-Самоков Г. *** с въведена лично от него такса „съдействие". Безобразията, демонстрацията на власт и чувството на безнаказаност на инспектора минават всички граници." и „За всеки подаден от мен документ до полицията във връзка с разрешения за носене на оръжие, продължаване на разрешенията, прегледи на оръжието си плащах на М. за съдействие”, като клеветата  е нанесена на  тъжителя в качество на длъжностно лице по повод изпълнение  на  службата му „младши  полицейски инспектор  в  служба  „Контрол на  общоопасните  средства" към РУП на МВР Самоков  и е разпространена чрез  печатно    произведение  -  вестник"Вяра”. С тъжбата е предявен и граждански иск в  размер на   5000лв. представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в уронване на честта и професионалния авторитет,ведно със законната лихва от датата на увреждането.

             Повереника на тъжителя поддържа тъжбата.Излага доводи за доказаност на обвинението .Предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи адм.наказание на осн.чл.78а НК в максимален размер, както и претендира изцяло уважаване на предявения  граждански иск.

Подсъдимия не се признава за виновен,не дава обяснения.Защитата излага доводи,че доказателствата по делото са установили истинността на разгласените обстоятелства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, показанията на разпитаните свидетели и писмените такива,преценени по отделно и в съвкупност, при за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъжителя М. *** от 1989г.Към м.ноември 2013г. и настоящия момент, същия заема длъжността „младши полицейски инспектор в служба „Контрол на общоопасните средства“.Част от задълженията му, с оглед заеманата длъжност, била водене на наблюдателни дела , книги, и регистри за лицата, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси, отчет на иззети и предадени такива,обработка документи на граждани ,свързани с дейности по ЗКВВООБ и др.

Подсъдимият Щ. осъществява търговска дейност в ресторант  гр.Самоков  и притежавал разрешително за носене на оръжие, като колекционирал различни огнестрелни оръжия.

Тъжителя и подсъдимия се познавали от дълги години и поддържали добри отношения, като тъжителя съдействал на подсъдимия във връзка с избора и закупуването на колекционерските оръжия и често посещавал ресторанта на последния. В началото на м.ноември 2013г. във връзка с провеждана полицейска акция,в която участвал и тъжителя ,било извършено изземване на притежаваните от подсъдимия огнестрелни оръжия.Няколко дни след това, подсъдимия Щ. се свързал със свид.В., която към този момент работела като репортер на в.“Вяра“и заявил,че желае във вестника да бъде отразена позицията му по отношение дейността на тъжителя, като инспектор.Двамата се срещнали в неговия ресторант и той направил изявления,че тъжителя ,в качеството му на“ инспектор „КОС“ рекетира цял Самоков с въведена лично от него такса „съдействие“ от всички платежоспособни бизнесмени за оръжие, че му е плащал кеш и вече не издържа, както и че безобразията, демонстрацията на власт и чувството за безнаказаност минават всякакви граници“.Тези изявления били отразени в материал, публикуван в бр.271/3438/ от 20.11.2013г.Същия ден, материала бил прочетен от тъжителя негови колеги и приятели, предвид,че в.“Вяра“ се разпространява  в гр.Самоков.

Писмените доказателства установиха,че във връзка с публикация в електронна медия и подадена жалба срещу тъжителя, била извършена проверка на дейността му от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, при която не са били установени корупционни действия.било установено нарушение на служебната дисциплина, във връзка с неупражнен контрол върху огнестрелно оръжие, за което ме било наложено и дисциплинарно наказание“Порицание“.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите В., Петров, Димитров, Щерьова-съпруга на подсъдимия . Първата свидетелка установи,че публикувания във вестника материал е изцяло въз основа на изявления на подсъдимия пред нея като репортер.Петров и Димитров установиха,че този материал е намерил широк отзвук сред  обществеността в гр.Самоков , което е уронило авторитета на тъжителя  като полицейски служител и същия се е чувствал унизен.Свидетелката Щерьова установи отношенията на семейството и с тъжителя-че същите поддържали близки отношения. Последния често посещавал ресторанта, като по поръка на съпруга и тя не е искала  да  консумацията. Както и, че  е купувала оръжия от него с колекционерска стойност, за подарък на съпруга и.Същата установи,че не е имало проблем с документите на съпруга и във връзка с оръжията, като след изземването на последните при полицейската акция, не поддържат никакви отношения с тъжителя.Съдът даде вяра на показанията на свид.Попов в частта, в която сочи,че като притежател на разрешително за оръжие, е заплатил дължимите такси за получаването му и не е давал и не са му искани пари за това от тъжителя. Съдът не даде вяра на показанията му в частта, в която твърди,че преди 5-6год. е дал сумата от  1500лв. на Щ. на заем, който от своя страна ги дал на тъжителя М., с обяснението,че са необходими за разрешително за оръжие.На първо място, тези показания противоречат на казаното от самия него,че самият той се е снабдил с такова разрешително, заплащайки само предвидените в закона такси,без тъжителя да му е искал ли той да е давал пари. Т.е.същия е добре запознат с процедурата по получаване на разрешително за закупуване и държане на оръжие. На второ място, не кореспондират нито с  показанията на останалите свидетели и най-вече с тези на свид.Щерьова/, която като съпруга на подсъдимия   и лично поддържайки отношения с тъжителя, не потвърди тези твърдения /, нито с писмените доказателства.Относно показанията на свид.Дорианов, съдът не ги обсъжда, доколкото същия установи ,че през 2011г. подсъдимия е предал на тъжителя пистолет с 2 бр. пълнители- обстоятелство, неотносимо към случая.

 С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият Щ. е  осъществил следното от обективна и субективна страна:

            ОБЕКТИВНА СТРАНА

Обект на престъплението “клевета ” са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно обществената оценка за личността на това лице.Основния състав на чл.147,ал.1 НК съдържа две форми на изпълнително деяние на престъплението „клевета“-разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Макар и в тъжбата да се сочи,че с изявленията си подсъдимия е осъществил и двете форми на изпълнително деяние, съдът прие,че се касае за втората форма на последното-приписване на престъпление.Последното се осъществява също с разгласяване на неверни обстоятелства,както е в настоящия случай, които обаче създават внушение,че има извършено престъпление. Този извод се обосновава от съдържанието на изразите ,касаещи действия на  тъжителя в качеството му на служител на МВР.С твърденията,че е рекетирал  цял Самоков с въведена от него такса „съдействие“,както и че за всеки документ, свързан с държането и носене на оръжие е заплащал на тъжителя“, подсъдимият е създал внушението,че тъжителя осъществявал някои от съставите  на престъпленията принуда и подкуп..Осъществявайки изпълнителното деяние, чрез приписване на престъпления на тъжителя,подсъдимият  е постигнал и противоправния резултат-формирайки негативна обществена оценка на обществото. Клеветата е разпространена чрез печатно произведение-материал във в.“Вяра“,като е нанесена на длъжностно лице-инспектор от системата на МВР по повод изпълнение на службата му в служба „КОС“ в РУП гр.Самоков.

 СУБЕКТИВНА СТРАНА

 От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимият Х.Щ. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици, целейки злепостяването и уронване авторитета на подсъдимия  по начин, който да се възприеме от широк кръг от хора.

С оглед на гореизложеното, съдът прие,че подсъдимият Х. е осъществил състава на две отделни престъпления  по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 и т.3  във вр. с чл.147, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и на осн.чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.

За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице предпоставките,визирани в този текст- касае се за умишлено  престъпление, за което законодателят е предвидил наказание”глоба“ и „обществено порицание“ Подсъдимият  не е осъждан. От престъплението не са причинени имуществени вреди,  и по отношение на последния до сега не е прилаган този институт.    При определяне размера на глобата  ,съдът наложи такъв в предвидения от закона миминимум-1000лв., като счете,че ще същия е достатъчно висок и ще постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.Съдът наложи и предвиденото в чл.148,ал.1 комулативно наказание „обществено порицание“

На осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Щ. да заплати деловодни разноски в размер на 1012лв.

.ПО ГРАЖДАНСКЯ ИСК.

Предявеният граждански иск срещу подсъдимия е с правно  основание чл.45 ЗЗД, за репариране на причинените неимуществени вреди на тъжителя , изразяващи се в уронване честта и професионалния му авторитет , в резултат на горното престъпление.С оглед изложеното по-горе, установи се,че подсъдимият Щ. умишлено  е унизил честта и достойнството на тъжителя, както и професионалния му авторитет, като му е приписал престъпление в качеството му на длъжностно лице-инспектор в МВР, адресирано до широка аудитория, чрез печатно произведение,причинявайки му  с това вреди, които  са пряка и непосредствена последица от деянието  . Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че иска е  доказан по основание и съответно основателен,тъй като са налице всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимият виновно е причинил вреди на тъжителя и следва да ги репарира. Относно размера на исковете, съдът счете,че сумата от  2500лв. справедливо ще обезщети горните вреди като отхвърли иска в частта до 5 000лв. като неоснователно завишен. Съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането, предвид,че се касае за деликт и забавата настъпва с причиняване на вредите.

            ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

Защитата на подсъдимия Щ. излага доводи,че са налице предпоставките на чл.147,ал.2 НК, тъй като подсъдимият е доказал истинността на приписаните престъпления. Съдът прие,че тази теза не се подкрепя от   доказателствата по делото.както бе посочено по-горе, гласните доказателства не установиха по какъвто и да било начин,че тъжителя е получавал облага или дар, които не му се следват, за да извърши действия по служба, касаещи получаване или отнемане на разрешителни за оръжие.Единствено показанията на свид.Попов,че подсъдимия е дал на тъжителя сумата от 1500лв. в негово присъствие за получаване на разрешително/ по думи на подсъдимия/ създават индиция за горните действия, на както бе посочено по-горе съдът не кредитира показанията му в тази част.Освен,че не кореспондират с станалите гласни доказателства, същите се опровергават и от писмените доказателства установяващи,че е била извършена проверка на служебната дейност на  тъжителя, от съответния контролен орган в МВР  и не са установени данни за подобни корупционни действия. В контекста на показанията на свид.Щерьова, за близките отношения с тъжителя и че често е купувала оръжия от него, дори и да приемем твърденията на Попов за истински, то тази сума/ ако изобщо е давана такава/, е могла да бъде предназначена за заплащане на такова оръжие.Не на последно място този свидетел установи,че също е получил разрешително за носене на оръжие,заплащайки дължимите такси, без тъжителя да е искал или той да му е давал пари.Твърденията на Щерьова,че тъжителя не плащал консумация в ресторанта на съпруга и също не могат да се приемат като доказателства за получаване на облага, предвид предмета на тази „облага“/кебапче,кюфте/ и с оглед заявените от нея добри отношения между съпруга и и тъжителя .

С оглед изложеното, съдът счете,че тезата на защитата изцяло се опроверга от събраните по делото доказателства.

 По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: