№ 39607
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110126936 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*********, ЕИК: **********, седалище и
адрес на управление: **********, срещу Т. Х. И., ЕГН: **********, адрес: **********, И.
Б. И., ЕГН: **********, адрес: ********* и А. Б. И., ЕГН: **********, адрес: ********* (и
тримата като правоприемници на ******** И.а, ЕГН: **********, починала на 31.12.2020
г.), с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност при
квоти от по 1/3 всеки вземания за топлоснабден имот – ап. 15, находящ се на адрес:
*********, аб. № 054699, както следва:
- сумата от 3 966,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в посочения по-горе топлоснабден имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 514,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г.
до 06.12.2019 г.;
- сумата от 49,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
17.12.2019 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 8,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до
06.12.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2020 г. по ч.
гр. д. № 73638/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 30-ти състав.
Ответниците Т. Х. И., И. Б. И. и А. Б. И. са получила препис от исковата молба и
приложенията към нея и в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявените искове. Оспорват наличието на валидни облигационни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия в процесния недвижим имот
1
през исковия период. В тази връзка твърдят, че са се отказали от наследството на ********
И.а, ЕГН: **********, починала на 31.12.2020 г., като отказите им били вписани в особената
книга на Софийски районен съд. В подкрепа на твърденията си са представили писмени
доказателства – три броя удостоверения за вписан отказ от наследство.
От приложените към подадения от ответницте отговор на исковата молба писмени
доказателства, а именно съдебно удостоверение изх. № 61946/10.10.2022 г., издадено по гр.
д. № 54419/2022 г. по описа на СРС, съдебно удостоверение изх. № 61948/10.10.2020 г. по
гр.д. № 54420/2022 г. по описа на СРС, както и съдебно удостоверение изх. №
62885/12.10.2022 г. по гр.д. № 54421/2022 г. на СРС, 89 с-в, се установява, че ответниците са
се отказали от наследството на ******** И.а, починала на 31.12.2020 г., като отказите им са
вписани в особената книга на Софийски районен съд, както следва: на Т. Х. И. под №
1966/10.10.2022 г.; на И. Б. И. под № 1967/10.10.2022 г., а на А. Б. И. под № 1976/11.10.2022
г.
Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната и
процесуалноправна легитимация на ответниците. С вписване на валидно направен отказ от
наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от открИ.е на наследството – в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1 ТР на
ОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно лицето, което се е отказало от наследството
на починалия му праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това
качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във
връзка с наследството. С удостоверяване на факта на отказа от наследство вече не е налице
надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл (в посочения
смисъл – решение № 145 от 23.11.2011 г. по т. д. № 1018/2010 г. на ВКС, I т.о.). Отказите от
наследство са направени преди предявяване на исковете в съда.
С оглед гореизложеното, производството по отношение на ответниците Т. Х. И., И. Б. И. и
А. Б. И. следва да се прекрати с оглед представените по делото вписани откази от
наследството на ******** И.а.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 138864/18.05.2023 г., подадена от „*********, ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление: ********** срещу Т. Х. И., ЕГН: **********,
И. Б. И., ЕГН: ********** и А. Б. И., ЕГН: **********, като недопустима поради липсата
на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26936/2023 г. по описа на Софийски районен
2
съд, I ГО, 30-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3