Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.В., 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти
състав, в публично
съдебно заседание, проведено на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10910 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
В исковата си молба ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”,
твърди че на 06.02.2019г., при движение по път гр. В. – с. Я., на около
100-200м. преди табелата, при заобикаляне на дупки по пътната настилка, лек
автомобил марка „Ауди“, рег. № В 3388 СА, собственост на „Райфайзен
лизинг България“ ЕООД, управлявано от М.А.Д., попада в необозначена и
необезопасена дупка на платното. В резултат на произшествието е увредена задна
лява гума на автомобила. Сочи се, че в изпълнение на задълженията си,
произтичащи от сключения застрахователен договор за застраховка „Каско”, оформен в застрахователна полица 5С068061118019, ищцовото дружество е образувало преписка по щета №
470418191906786 и на 05.03.2019г. на отстранилото щетите дружество е изплатено
възнаграждение в размер на 523.17 лева. Твърди се и че ликвидация на щетата
ищецът е сторил разноски в размер на 25 лева. Тъй като ответната страна не е
възстановила застрахователното обезщетение, ищецът е депозирал заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е боразувано ч.гр.д. №
8522/2019г., по описа на ВРС, 25-ти състав. Срещу издаденета
заповед за изпълнение е постъпило възражение, поради което за дружеството е
налице интерес от установяване вземането за горните суми, ведно с лихва за
забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
възстановяване на изплатеното обезщетение. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна Община А., депозира отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на иска. Оспорва и механизма на настъпване на ПТП,
предвид липсата на представени писмени доказателства – протокол за ПТП от КАТ,
констативен протокол, двустранен констативен протокол, в който да е документирано
настъпилото произшествие. Оспорват наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяното от ищеца ПТП и документираните от него щети по лекия
автомобил. Същите сочи да биха могли да настъпят на друго място и по друго
време. С оглед характера на щетите излага съображения същите да са причинени
поради несъобразяване скоростта на движение от водача, каквото задължение му е
вменено с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Отделно от това счита, че
собственика поверявайки автомобила на друго лице е приел доброволно
неблагоприятните последици, които могат да възникна за него. Затова и счита, че
за застрахования не се е породило правото на обезщетение по имуществената
застраховка. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8522/2019г. по описа на ВРС,
25-ти състав, се установява, че по заявление на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” против Община А. е издадена
Заповед № 4293/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
като е разпоредено длъжникът да заплати сумата от
523.17 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470418191906786 и сумата от 25.00 лева, представляваща разноски за ликвидация
на щетата, за увреждания на лек автомобил „Ауди“, рег. № В 3388 СА, собственост
на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, клон В.,
получени при пътнотранспортно произшествие от 06.02.2019г., вследствие на
попадане в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно при движение
по път гр. В. – с. Я., на около 100-200м. преди табелата, които суми са
изплатени от заявителя на основание сключен договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 5С068061118019, ведно
със законната лихва, считано от 03.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът Община А.
е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от
представеното по делото заверено от страната копие на застрахователна полица № 5С068061118019, че на 02.08.2018г. между ищцовото дружество и „Райфайзен
лизинг България” ЕООД, е сключена
застраховка “Булстрад Каско
Стандарт”, клауза „Пълно каско“, на лек автомобил „Ауди”,
модел „SQ7 4.0 TDI QUATRO”, с рама № WAUZZZ4MXJD061068. Застрахователният договор е със срок на
действие от 03.08.2018г. до 03.08.2021г.
Със заявление от 07.02.2019г.,
М.А.Д., в качеството му на водач на лекия автомобил, е уведомило ищцовото дружество за настъпило при пътнотранспортно произшествие, от което за управлявания от него лек
автомобил „Ауди”, с рег. № В 3388 СА, рама № WAUZZZ4MXJD061068, са настъпили щети по задна лява гума. Приложена
по делото е декларация за настъпилото застрахователно събитие, в която М.Д. е
декларирал, че на 06.02.2019г., при движение посока с. Я. от гр. В., на около
100-200м. преди табелата, при заобикаляне на дупки, попаднал в необозначена
дупка на пътното платно. Вследствие на това се е спукала задна лява гума.
Настъпилото застрахователно събитие е декларирано и от свидетеля на същото – П.И.Б.
(л. 12).
От представената по
делото преписка по щета № 470418191906786,
се установява, че след извършен оглед
на застрахованото МПС, по лекия автомобил са констатирани следните увредени
части: гума задна лява при остатъчна стойност 80% (л. 13). С доклад по горната
щета е определено обезщетение в размер на 523.17 лева, която сума е изплатена
на увреденото лице на 05.03.2019г. (л. 17).
Приобщен към доказателствения материал по делото е и представения от
ответника констативен протокол от 13.04.2018г., с който на основание Договор №
49/15.01.2018г. с предмет „Текущи и неотложни аварийни ремонти на улични и
пътни настилки по всички общински пътища и улици в населените места на територията
на Община А., са приети доставени пътни знаци – А12 „Неравности по платното за
движение“ – 2 бр. и Т2 „Дължина на…“ (2000м) – 2 бр., на стълбове с височина
3.5м., монтирани на път VAR3030 след
кръстовището с път VAR1081, посока
с. Я. и преди табела, обозначаваща край на населеното място – с. Я., посока В..
Според констативния протокол от 18.06.2019г., горните предупредителни знаци са
били налични към датата на съставяне на протокола, както и знаци А23 „Участък
от пътя в ремонт“ – 2 бр. и В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“ – (40км).
В хода на производството
е изслушано заключението по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че
уврежданията по гумата – разкъсване и срязване на външния борд на гумата
диагонално спрямо протектора й, съответстват да се получени при съприкосновение
с ръб на дупка при влизане на колелото в дупката. Увреденият детайл съответства
на механизма на пътнотранспортното произшествие. Според експерта стойността на
щетите, нанесени на автомобила възлиза в размер на 778.80 лева. Разходите за
оглед и експертиза в размер на 25 лева, съответстват на обичайните такива при
такъв тип щети.
Ангажирани по делото са
и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.А.Д. – водачът на увредения
автомобил и П.И.Б. – пътувал на процесната дата в
автомобила. От показанията на същите се установява, че на сочената
дата, при движение по път гр. В. – с. Я., след разклона за с. Въглен,
автомобилът попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което била
увредена лява гума. Свидетелят Д. сочи, че сменил гумата и продължили движение.
И двамата свидетели излагат, че по пътния участък е имало множество дупки.
Водачът излага, че се е движил със скорост 30-50 км/ч.
Въз основа на установеното по-горе от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на предявения установителен иск е съществуването на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената от длъжника заповед. Или, в контекста на основанието, на
което се претендира вземането, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на имуществено застраховане; да е причинено застрахователно събитие от трето лица, което
отговаря по правилата на деликтната или договорна
отговорност; застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования, и третото по делото лице да не принадлежи към
домакинството на застрахования и да е негов роднина, освен ако е действало
умишлено (арг. от ал. 2 от чл. 410 КЗ).
Съдът
приема, че е установено наличието на имуществено застраховане на автомобила,
управляван от М.Д. – налице е застрахователна полица, доказваща
застрахователното правоотношение, а и това не се спори от страните. Установи се
от събраните по делото доказателства, че на твърдяната дата – 06.02.2019г. е
настъпило застрахователното събитие, а именно реализиране на пътнотранспортно
произшествие, като управляваният от Д. автомобил е преминал през
несигнализирана дупка на пътното платно, при което е увредена лява гума на
същия. От заключението по допусната съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че сочената щета, би могла да настъпи в резултат на
съприкосновения на гумата с ръбовете на дупка. При това положение и при липса
на съответно опровергаване от страна на ответника на изнесеното от свидетелите,
за съда не е налице основание да не приеме, че вследствие на преминаване през
дупка на пътното платно на застрахования автомобил е причинена твърдяната от ищцовото дружество щета, а именно: увредена лява гума, като
размерът на щетата следва да се определи на 778.80 лева, съобразно заключението
на вещото лице, като на собственика на увредения автомобил е изплатена сума от 523.17
лева. Изпълнението на задълженията на водача, вменени му с нормата на чл. 123 ЗДвП, респ. липсата на протокол за ПТП, съставен от органите на полицията,
съдът намира, че не освобождава от отговорност причинителя на вредите, които
подлежат на доказване с всички допустими доказателствени
средства.
Следващата предпоставка
от хипотезата на посочената правна норма е застрахователното събитие да е
причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на
правилата на деликтната или договорна отговорност – в
конкретния случай вредите да са причинени бездействие на работници или
служители, на които ответната страна е възложила поддържането на пътя. Именно
по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на Община В.. Този извод
на съда се следва от дадените с ППВС № 17/1963 год., допълнено с ППВС № 4/1975
год., т. 3, задължителни указания на съдилищата досежно
разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД.
Посочено е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която
увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, включително и
бездействие, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ. В случая наведените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава регресната
претенция на ищцовото дружество спрямо причинителя на
вредите - Община В., настоящият състав намира, че се субсумират
в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Необезопасеното пътно платно, довело до горните
вреди, не е дефект поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на
задължението за поддържане на общинските пътища съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението, или в случая общината отговаря за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложена дейността по
поддържане на патя, което обосновава отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Не се оспорва от
ответната страна, че пътят, на който е реализирано процесното
пътнотранспортно произшествие, е собственост на Община А., респ. нейно е
задължението по ремонт и поддържане на пътя, предвиден за осъществяване на
улично движение – чл. 29 и 31 от Закона за пътищата. А както беше посочено
по-горе съдът намира за установено, че на посочения пътен участък е било
налично препятствие, коeто е създавало опасност и от своя
страна обосновава извода на съда, че собственикът на пътя не изпълнил вменените
му със закона задължения, респ. следва да бъде ангажирана отговорността му.
Неоснователно настоящият
състав на съда намира възражението на ответника за неспазване на правилата за
движение от страна на водача за неоснователно, доколкото доказателства в този
смисъл в процеса не са събрани. Не е от естество да изключи отговорността на
общината факта, кое е лицето управлявало автомобила и дали това е
представляващия дружеството-лизингополучател или
упълномощено от него лице.
С
оглед изложеното, съдът намира, че предявената претенция е основателна и като такава същата следва да бъде уважена в
рамките на предявения размер, включително и за претендираните
ликвидационни разноски, дължими съгласна нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищцовото дружество
следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 360 лева с
ДДС. Последното съдът намира за съответно на установения в нормата на чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г.
минимален размер и в този смисъл възражението за прекомерност, съдът преценява
за неоснователно.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и направеното от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 150
лева. В полза на дружеството не следва да се присъждат разноски за свидетели,
доколкото възнаграждение на последните не е изплащано.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
иска на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „***” № * срещу Община А., с адрес: гр. А., ул. ”***”
№ ***, представлявана от кмета А.К.С., че Община А. ДЪЛЖИ на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс
Груп” сумата от 523.17 лева /петстотин
двадесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, за
отстраняване на щети по лек автомобил
„Ауди”, модел „SQ7 4.0 TDI QUATRO”,
с рег. № В 3388 СА, причинени на 06.02.2019г., вследствие на попадане в необезопасена
дупка на път гр. В. – с. Я., на около 100-200м. преди табелата, обозначаваща населеното място – с. Я.,
по договор за застраховка „Каско”, застрахователна
полица № 5С068061118019, валидна за периода 03.08.2018г. до 03.08.2021г., по щета № 470418191906786 и 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
представляваща разноски за ликвидация на щетата, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 03.06.2019г.
до окончателното изплащане
на задължението, за което е
издадена заповед № 4293/04.06.2019г.
за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 8522/2019г., по описа на
ВРС, 25-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Община А., с адрес: гр. А.,
ул. ”***” № ***, представлявана
от кмета А.К.С., да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., пл. „***”
№ *, сумата от 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторени по ч.гр.д.
№ 8522/2019г., по описа на ВРС, 25-ти състав, разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община А., с адрес: гр. А.,
ул. ”***” № ***, представлявана
от кмета А.К.С., да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., пл. „***”
№ *, сумата от 175.00 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени по
настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: