Р Е
Ш Е Н И Е № 2560
гр. Пловдив, 19.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр.
състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2658 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК
Съдът е сезиран с искова молба от Г.А.К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.Д., съдебен адрес: ***, партер против
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“
№ 6, сграда Матрикс Тауър №
6, ет. 4-6 за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника, като
погасени по давност следните суми, а именно: сумата от 11 066,93 лв.- главница,
дължима по договор за банков кредит, сключен на 09.10.2009 г. с Обединена
Българска банка АД, сумата от 706,21 лв.- договорна лихва за периода от 01.01.2010 г. до 16.09.2010 г., сумата от 680,04 лв.- наказателна
лихва за периода от 01.01.2010 г. до 16.09.2010 г. и
законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2010 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 847,93 лева – разноски по делото, за което е
издаден изпълнителен лист от 20.09.2010 г. по ч. гр. дело № 14132/2010 г. по
описа на Районен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело ***по описа на ***с
***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е длъжник по изп. д. *** по описа на ***с ***,
което било образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.09.2010 г. по
ч.гр.д. № 14132/2010г. по описа на РС Пловдив, V
гр.с. в полза на Обединена Българска банка АД, ЕИК ********* за сумата от общо
12453,18 лева от които: 11 066,93 лв.- главница, дължима по договор за банков
кредит, сключен на 09.10.2009 г. с Обединена Българска банка АД, сумата от
706,21 лв.- договорна лихва за периода от 01.01.2010
г. до 16.09.2010 г., сумата от 680,04 лв.- наказателна лихва за периода от 01.01.2010 г. до 16.09.2010 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 17.09.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 847,93 лева – разноски по делото. С призовка за принудително изпълнение с
изх. № 37529 от 11.07.2018г. по посоченото изпълнително дело ищецът бил
уведомен, че въз основа на сключен договор за цесия от 31.01.2018г. вземането
по издадения изпълнителен лист от 20.09.2010г. било прехвърлено в полза на ЕОС
МАТРИКС ЕООД, което дружество било конституирано като взискател
по изпълнителното дело.
Ищецът твърди, че от образуване
на изпълнителното дело на 02.11.2010 г. до месец юли 2018 г. не са предприемани
каквито й да било действия по принудително изпълнение по делото, поради което
по отношение на процесните суми, касаещи задължения по договор за кредит с ОББ
АД са погасени по давност. Позовава се на кратката тригодишна давност, като
алтернативно, в случай, че съдът приеме, че не е приложим краткият тригодишен
срок, то моли да се приеме, че е изтекъл и петгодишен срок от последното
изпълнително действие. С оглед на изложеното се моли да бъде установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи посочените в исковата молба суми
като погасени по давност. С оглед изложеното моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва сключването на договор за
потребителски кредит от 09.10.2010 г. между ищеца и „Обединена Българска Банка“
АД. Не спори и че за вземанията по договора е издаден изпълнителен лист срещу
ищеца за посочените суми по ч. гр. дело № 14132/2010 г. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело са
извършвани и други изпълнителни действия, довели до прекъсване на срока на
погасителната давност. Сочи се, че през периода 10.12.2010 г. – 05.04.2018 г.
са постъпвали суми по изпълнителното дело, с което е прекъсван срокът на
погасителната давност. Твърди се, че сумите са внасяни след получаване на ПДИ и
призовката за насрочен опис. Посочва се, че в този период не са извършвани
изпълнителни действия, тъй като взискателят е
получавал удовлетворение чрез извършване на плащания от страна на длъжника,
като задължението е погасявано до 05.04.2018 г. включително. С оглед изложеното
се моли предявеният иск да се отхвърли.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, както и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2010 г. е издаден изпълнителен лист, въз
основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 14132/2010
г. по описа на ПРС, с който е разпоредено ищецът да заплати на ответника сумата от 12453,18 лв., от която: сумата от 11 066,93 лв.- главница, дължима по
договор за банков кредит, сключен на 09.10.2009 г. с Обединена Българска Банка АД,
сумата от 706,21 лв.- договорна лихва за периода от 01.01.2010
г. до 16.09.2010 г., сумата от 680,04 лв.- наказателна лихва за периода от 01.01.2010 г. до 16.09.2010 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 17.09.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 847,93 лева – разноски по делото.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 02.11.2010 г. кредиторът
Обединена Българска Банка АД е поискал образуване на изпълнително дело за
събиране на сумите. Поискано е да бъде връчена на длъжника издадената по
горепосоченото ч.гр.д. заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение
до длъжника, да бъде извършено проучване на имущественото му състояние, да бъде
определена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Образувано
било изпълнително дело ***по описа за 2010 г. на *** с ***на ***, като след
образуването му са извършени редица справки
за имущественото състояние на длъжника. Установява се, че на 25.11.2010
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения
изпълнителен лист.
На 25.11.2010г. по
изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника Г.К., с която заявява, че
може да внася по 60 лева месечно за погасяване на дълга по изпълнителното дело.
Посочено е, че длъжникът се задължава да внесе 60 лева до края на месец
декември, както и че всеки месец ще внася по 60 лева. Длъжникът моли да се
отложат изпълнителните действия. Върху молбата е обективирано становище от
25.11.2010г от взискателя, чрез процесуалния му
представител по изпълнителното дело, с което не възразява срещу предложеното от
страна на длъжника.
На 10.12.2010г. длъжникът е внесъл
сумата от 60 лева по изпълнителното дело, като след приспадане на дължимите
разноски по ТТРЗЧСИ на взискателя „Обединена
Българска Банка“ АД е разпределена и преведена по банкова сметка 57,32 лева. Впоследствие плащанията на длъжника по изпълнителното
дело продължили, като същият внасял суми на следните дати: 10/01/2011, 18/02/2011,
11/03/2011, 17/05/2011, 28/04/2011, 20/06/2011, 08/07/2011, 18/08/2011, 08/09/2011,
11/10/2011, 14/11/2011, 12/12/2011, 09/01/2012, 10/02/2012,
24/02/2012, 10/05/2012, 11/06/2012, 09/07/2012, 24/08/2012, 12/11/2012, 10/12/2012,
08/01/2013, 15/05/2013, 25/03/2013, 20/05/2013, 10/06/2013, 09/09/2013, 09/10/2013, 11/11/2013, 09/12/2013,
07/01/2014, 10/02/2014, 10/03/2014, 07/04/2014, 12/05/2014, 10/06/2014, 10/07/2014,
12/08/2014, 11/09/2014, 13/10/2014, 12/11/2014, 10/12/2014, 13/01/2015, 10/02/2015,
10/03/2015, 14/04/2015, 08/05/2015, 10/06/2015, 10/07/2015, 10/08/2015, 29/10/2015,
10/11/2015, 10/12/2015, 11/01/2016, 10/02/2016, 10/03/2016, 08/04/2016, 10/05/2016,
10/06/2016, 11/07/2016, 10/08/2016, 10/09/2016, 11/10/2016, 14/11/2016, 09/12/2016,
09/01/2017, 16/02/2017, 10/03/2017, 10/04/2017, 10/05/2017, 12/06/2017,
10/07/2017, 10/08/2017, 11/09/2017, 10/10/2017,
10/11/2017, 08/12/2017, 10/01/2018. След извършеното приспадане на дължимите
такси и разноски, остатъкът от внесените от длъжника суми е разпределен по
банкова сметка *** АД.
По изпълнителното дело е
постъпила молба с вх. № 07071 / 16.02.2018г., с която е заявено, че вземанията
по процесния изпълнителен лист са прехвърлени от взискателя
„Обединена Българска Банка“ АД в полза на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Направено е искане постъпилите по
изпълнителното дело суми да бъдат превеждани по цитираната сметка с титуляр
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Впоследствие длъжникът е
продължил да внася суми по изпълнителното дело на 12/02/2018 г., 13/03/2018 г.,
05/04/2018 г. които след приспадане на дължимите такси и разноски били
разпределени в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
На 06.07.2018 г. е постъпила
молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му
като взискател по изпълнителното дело, която молба е
уважена. Към молбата е приложен договор за цесия от 31.01.2018 г., уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, приложение № 3 към договор за прехвърляне на парични
вземания от 31.01.2018г.
На 11.07.2018г. е изпратено запорно съобщение до Делка Контролс
ЕООД – работодател на длъжника за налагането на запор върху получаваното от
последния трудово възнаграждение при посоченото дружество. Съобщението е
получено от работодателя на 02.08.2018 г.
Изпратено е запорно
съобщение до Обединена Българска Банка АД и Сосиете Женерал Експресбанк АД– за
налагането на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника при посочените
банки, като съобщенията са получени съответно на 02.08.2018 г. и 03.08.2018 г.
На длъжника е изпратено писмо
изх. № 37529/11.07.2018 г., представляващо призовка за принудително изпълнение
чрез работодател Делта Контролс ЕООД, връчено на
02.08.2018г.
По изпълнителното дело е постъпила
молба от ЕОС Матрикс ЕООД, към която са приложени
документи за уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с
процесния договор за цесия между Обединена Българска Банка АД и ответника.
Представена е молба от Делта Контролс ЕООД, с която се заявява, че длъжникът работи при
дружеството- работодател на 4-часов работен ден и получава БТВ от 400 лева
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439
от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност. В разпоредбата на чл. 439 ГПК
е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на
производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено
възражение за недължимост по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира
преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като както вече се посочи,
ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване изпълнението по чл. 439 ГПК. Според
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че
освен изтичане на определен период от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността. Предявеният иск е допустим, защото наличието на изпълнителен процес
за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК ,
с който се оспорва изпълнението.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане
на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което
молбата на взискателя за извършване на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането
на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
От
приложеното в заверен препис изпълнително производство се установява, че на 02.11.2010 г.
Обединена Българска Банка АД е подал молба за образуване на изпълнително
производство- изпълнително дело ***по описа за 2010 г. на ***с ***на ***.
Въпреки че в молбата си молителят Обединена Българска Банка АД е обективирал искане за предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез определяне на дата за опис на движими вещи на
длъжника, то молбата не прекъсва давността, тъй като липсват данни посоченото
изпълнително действие да е предприето. По изпълнителното дело са извършени справки за имуществото на
длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване не представляват
действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
фактическия състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ / съобразно
ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/. На 25.11.2010 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен
лист, която не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността – в този
смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.10 на цитираното по- горе
тълкувателно решение.
С молба от 25.11.2010г.
длъжникът по изпълнителното дело заявил готовност да изплаща задължението си на
месечни вноски- в размер на 60 лева всяка. При преценката дали това изявление
има характер на признание на дълга, водещо до прекъсване на давността по чл.
116 б. „а“ ЗЗД съдът съобрази следното: В Решение № 26 от 24.07.2018 год. по т.д. 1853/2017 г. на ВКС, Т.О. се приема,
че за да има правните последици на прекъсване на давността и стартиране
течението на нова давност, признанието на дълга следва да бъде адресирано до
кредитора и достигнало до знанието му – последното достатъчно установено след
като кредиторът се позовава на направено признание. Касае се за волеизявление
или поведение с правни последици за признато от закона субективно право на
длъжника /да се позове на погасителна давност /, от значение за уредбата на
правоотношението му с кредитора - отказ от изтекъл в полза на длъжника срок от
общо приложимия давностен срок и начало на нова
давност, в интерес на кредитора. Именно за страните по правоотношението е от
значение признанието на дълга, с оглед съобразяване с правните му последици.
Изявленията или действията на страните, насочени към уредба на възникналото
между тях правоотношение, имат значение единствено и само ако са отправени /
извършени помежду им. Видно от изричното отбелязване върху молбата за
разсрочено плащане на задължението, изявлението на длъжника е достигнало до
кредитора, който не се противопоставил на искането на длъжника. Ето защо съдът
намира, че с подаването на молбата от длъжника на 25.11.2010г., достигането й
до знанието кредитора и липсата на противопоставяне от страна на последния с
очертаните в молбата параметри за начина на погасяване на задължението е налице
признание на вземането по смисъла на чл. 116, б „а“ от ЗЗД, което води до
прекъсване на давността.
Следва да се отбележи, че
съгласно съдебната практика плащането на част от задължението води до прекъсване
на погасителната давност по отношение единствено и само на тази част с оглед
приемането, че е налице признание за тази част от дълга. В настоящия случай
обаче тази практика не е приложима, доколкото частичните плащания от ищеца са в
изпълнение на постигната договореност за промяна на падежа на дължимите суми по
кредита, като страните се договорят ищецът да заплаща месечна вноска в размер
на 60 лв. до изплащане на кредита, което е изпълнявано от ищеца до 05.04.2018
г. Още повече, че с плащанията е погасена
част от дълга, която не се дължи на това основание, а не на заявеното основание
за недължимост, а именно: погасяване по давност.
Освен че водят до прекъсване на
давността, описаните по-горе факти имат и други правни последици. Отправеното изявление от страна на длъжника
да заплаща по 60 лева месечно и искане да се отложат изпълнителните действия
срещу него има характер на предложение, което е достигнало до знанието на
кредитора, който от своя страна изрично е заявил, че не се противопоставя на предложените
от длъжника условия. Приемането на предложението на длъжника е ясно и
недвусмислено, което се установява и от последващото поведение
на взискателя – при наличието на плащане от страна на
длъжника на сумата от 60 лева месечно, взискателят не
е поискал извършване на действия по принудително изпълнение. В Решение от 11.11.2011
г. по т. дело № 648 по описа за 2010г. по описа на ВКС се
приема, че „давностният срок започва да тече от
момента, в който се поражда правото на иск. При облигационните правоотношения
правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо. С
погасителния план към договора за уреждане на задълженията към държавата,
произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, договорени до
31.12.1994г., задължението се разсрочва, като се уточняват размерите на
погасителните вноски и сроковете на тяхното плащане. С анекса, с който се
изменят падежът и размерът на отделните погасителни вноски по договора за
уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити
към търговските банки, практически се признава задължението, т. е. вземането на
кредитора по основание и размер, поради което погасителната давност прекъсва на
основание чл. 116, б. „а” ЗЗД. Прекъсването на давностния срок е такъв юридически
факт, с настъпването на който се заличава юридически периодът от време от
възникването на правото на иск до осъществяването на самия факт и започва да
тече нов давностен срок. Когато с анекса се изменят
освен размерът на отделните погасителни вноски, също и техният падеж, уреденото
в чл. 117, ал. 1 ЗЗД действие на прекъсването не намира приложение. Всяко
споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва
изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата дотогава
погасителна давност и преместване на началния й момент към деня, в който според
споразумението вземането става изискуемо. При преуреждане
на правоотношението между страните и разсрочване на плащането, какъвто е
настоящия случай, по отношение на всяка отделна вноска от главницата започва да
тече нова давност, считано от настъпването на съответния падеж.“
Съгласно разпоредбата на чл. 66
от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. Въпреки че кредиторът има възможност да прояви
активност като поиска извършването на действия по принудително изпълнение в
рамките на определен изпълнителен способ, то съобразно изрично направеното
искане от длъжника, взискателят се е съгласил с
предложения от длъжника начин за погасяване на вземанията по процесния
изпълнителен лист. Ето защо не би могло да се приеме, че давността е започнала
да тече по време на действието на постигнатото между страните споразумение за
промяна на броя, падежа и периодичността на погасяване на задълженията по
договора за кредит.
Ето защо съдът намира, че
давността по отношение на процесните вземания е започнала да тече след
преустановяване на плащанията от страна на длъжника по постигнатото между
страните съгласие за разсрочване на задълженията.
От представените по делото
писмени доказателства е видно, че последното плащане от длъжника е извършено
на 05/04/2018г. Впоследствие са наложени запори върху
получаваното трудово възнаграждение от длъжника, както и върху негови вземания
по банкови сметки на 02.08.2018г и 03.08.2018г, които действия по принудително
изпълнение са законосъобразни и са породили правни последици. Не се споделят изложените в постъпилата по
делото писмена защита от ищеца доводи, че
изпълнителното производство по изп. д. № 1553/2010 на
***е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради неизвършване на изпълнителни действия в рамките на период от две години.
В периода от 10/01/2011г. до 05/04/2018 г. са постъпвали периодично плащания от
страна на длъжника в изпълнение на постигнатото между страните споразумение,
поради което по изложените по-горе съображения не би могло да се приеме, че
изпълнителното дело е прекратено поради перемпция.
Налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху негови
вземания по банкови сметки е законосъобразно, извършено при действието на
висящо изпълнително производство, поради което е довело до прекъсване на
давността на осн. чл. 116, б. „в“ ЗЗД. До приключване
на съдебното дирене в настоящото производство не е изтекъл нито изискуемият от
закона петгодишен давностен срок за вземанията за
главница, нито приложимата по отношение на вземанията за лихви и разноски
тригодишна давност /чл. 110 и чл. 111, б „в“ от ЗЗД/. Ето защо възражението на
ищеца за погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно. Страните
не спорят, а и видно от представеното с отговора на исковата молба уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и обратна разписка към него, длъжникът е уведомен за
сключения между цедента Обединена Българска Банка АД
и цесионера ЕОС Матрикс
ЕООД, поради което ответникът се явява надлежен кредитор на процесните
вземания. Предвид изложеното предявеният иск се явява недоказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат в полза на ответника,
поради което ищецът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.А.К., ЕГН **********, представлявана от пълномощника адв. В.Д., съдебен
адрес: ***, партер против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър № 6, ет. 4-6 иск за признаване на установено, че Г.А.К.
не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като погасени по
давност следните суми, а именно: сумата от 11 066,93 лв.- главница, дължима по
договор за банков кредит, сключен на 09.10.2009 г. с Обединена Българска банка
АД, сумата от 706,21 лв.- договорна лихва за периода от 01.01.2010
г. до 16.09.2010 г., сумата от 680,04 лв.- наказателна лихва за периода от 01.01.2010 г. до 16.09.2010 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 17.09.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 847,93 лева – разноски по делото, за което е издаден изпълнителен лист от
20.09.2010 г. по ч. гр. дело № 14132/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив
и е образувано изпълнително дело ***по описа на ***с ***
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********,
представлявана от пълномощника адв. В.Д., съдебен адрес: ***, партер да заплати
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър
№ 6 сумата от 100 лв. -
разноски по настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ПК