№ 849
гр. Велико Търново, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110100171 по описа за 2024 година
Иск по чл. 92 от ЗЗД
Ищецът ЗКПУ „Земя-Тръмбеш“, гр.Полски Тръмбеш, представляван от
адв.С. от ВТАК твърди, че на основание сключен договор за наем от
15.09.2022 г. ответникът му е предоставил за ползване 70% ид.ч. от
описаните поземлени имоти за срок от една година, считано от 1.10.2023 г.
Посочва, че на 15.05.2023 г. е получил уведомление за прекратяване на
договора от наемодателя. Счита, че в резултат на неизпълнение на
задълженията от страна на наемодателя и съгласно клаузите, предвидени в
договора му се дължи неустойка в трикратен размер на уговореното наемно
плащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4987 лева,
частична претенция от общо 5101,74 лева, представляваща неустойка по
чл.15 от договора за наем. В съдебно заседание чрез процесуалният си
представител поддържа иска. Претендира разноски.
Ответникът И. Г. К. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на иска. Не
оспорва фактите относно собствеността на процесните недвижими имоти,
сключването на наемния договор и прекратяването му, но счита, че искането е
неоснователно. Навежда, че неустойката по чл.15 служи за неизпълнение на
1
задълженията по чл. 7 от договора, а не за прекратяването му, което не е било
оспорено от ищеца. Релевира възражение за нищожност на клаузата за
неустойка поради екзорбитантност. Моли съда да отхвърли иска, евентуално-
да намали неустойката и да отхвърли иска в останалата част. В съдебно
заседание се представлява от адв.М. от АК Русе, която поддържа изложеното
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
От приетия като доказателство договор за наем на земеделска земя от
15.09.2022 г. , сключен между И. Г. К. като наемодател и ЗКПУ „Земя-
Тръмбеш “, представлявана от председателя се установява, че наемодателят е
предоставил на наемателя за временно възмездно ползване собствената си
земеделска земя, находяща се в землището на гр.Полски Тръмбеш - имот №
017026 -нива с площ от 13,445 дка в м. „Могилите“ и имот № 039014- нива
от 10,849 дка в м. „Свищовски път “ за срок от една година, считано от
1.10.2023 г.- началото на стопанската 2023/2024 г. срещу годишен размер на
наемно плащане по 70 лева на декар наета земеделска земя, дължим до три
месеца от приключване на стопанската година, за която е сключен договора.
С известие изпратено по телепоща изх.№ 6/12.05.2023 г. наемодателят е
уведомил наемателя, че прекратява договора за наем от 15.09.2022 г. , поради
сключване на нов договор с друга кооперация за период от три години. На
25.01.2023 г. наемодателят е придобил чрез покупко-продажба по 1/5 ид.част
от недвижими имоти описани в НА № 7,т.1, рег.№ 200, д.№ 7 /23 г. на
нотариус рег.№ 430 в НК с район на действие ВТРС, два от които са
процесните ниви. На 18.05.2023 г. ответникът е сключил със „Сиконко Агрия“
АД договор № 45 за наем на земеделска земя , отдавайки 100% от
притежаваните от него недвижими имоти, вкл. процесните ниви за срок от
три стопански години , считано от 1.10.2023 г. до 30.09.2026 г. срещу наемно
плащане- по 110 лева на декар за една стопанска година или равностойността
на дължимата рента по пазарни цени в натура. Договорът е вписан в Служба
по вписванията на същата дата. С писмо изпратено по телепоща изх.№
1/11.01.2024 г. ответникът е поканил ищеца да му заплати сумата от 1579,11
лева, представляваща дължима сума по договор за наем на земеделски земи от
22.12.2021 г. за стопанската 2022/2023 г. С писмо изпратено по телепоща изх.
№ 3/ 15.01.2024 г. ищецът е поискал от ответника да се извърши прихващане
2
между дължимата му сума от 5101,74 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора за наем на земеделски земи от
15.09.2022 г. и наемната сума, претендирана от ответника, до размера на по-
малкото вземане.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.
По делото безспорно се установи, че ответникът, като съсобственик,
притежаващ повече от 25% ид.ч. от нива в м. „Могилите“ и нива в м.
“Свищовски път“ с обща площ от 24,294 дка ги е отдал под наем на ищеца,
първо съгласно договор от 22.12.2021 г. за стопанската година 2022/2023 г.,
впоследствие с договор от 15.09.2022 г. за стопанската 2023/2024 г. Съгласно
чл. 6 договорът влиза в сила от деня на подписването му. Впоследствие
ответникът е придобил от останалите съсобственици техните идеални части и
е сключил договор от 18.05.2023 г. за наем на земеделски земи с трето за
делото лице, за срок от три стопански години, считано от 1.10.2023 г.
Договорът е вписан в Служба по вписванията В.Търново. Ищецът твърди, че
съгласно клаузите на договора, действащ между страните от деня на
подписването му, ответникът не е изпълнил поетите задължения разписани в
чл. 7, в резултат на което е задействана неустоечната клауза на чл. 15,
предвиждаща заплащане на трикратен размер на уговореното наемно плащане
от неизправната страна. Навежда, че прекратяването на договора поради
сключването на друг договор с трето лице не е предвидено като възможност,
поради което наемодателят не е изпълнил основни негови задължения
разписани в чл. 7 – да предостави на наемателя земите, предмет на договора в
състояние, което позволява тяхното ползване и да осигури спокойно и
безпрепятствено ползване от наемателя на обектите по договора за целия срок
на неговото действие. Ответникът от своя страна се брани с възражение за
недължимост на неустойката поради факта, че договорните отношения с
ищеца са прекратени много преди началото на стопанската година, за която е
сключен, с оглед което не са настъпили вреди за ищеца; с довод относно
липсата на възражение от ищеца относно прекратяването на договора, което
се потвърждава от изявлението му за извършване на прихващане по чл.104 от
ЗЗД , или предприети действия за неговото изпълнение, и накрая, с
3
възражение за нищожност на неустойката поради екзорбитантност. Съдът не
намира за доказани релевираните от ответника възражения. В процесния
договор са разписани правата и задълженията на страните по него, като видно
от чл.7 основно задължение на наемодателя е да предостави земите в
състояние, позволяващо спокойно и безпрепятствено тяхното ползване за
срока на действието му. Предвидените хипотези за прекратяване на договора
съгласно чл. 18 са две- с изтичане на срока или по взаимно съгласие на
страните. Отправяйки едностранното изявление за прекратяване на договора
от 12.05.2023 г. поради причина, че е сключен друг наемен договор, при това
за срок от три години с друг наемател, безспорно ответникът е нарушил
договорките между страните по отношение на изпълнение на задълженията
му да осигури ползването по предназначение на земеделските земи от страна
на наемателя. Това безспорно води до задействане на неустоечната клауза,
предвидена в чл.15 от договора, която категорично предвижда, че
неустойката се дължи от наемодателя, ако наруши задълженията си по чл.7, в
резултат на което наемателят бъде лишен изцяло или отчасти от
възможността да ползва земята, предмет на договора. Логично е, че
едностранното прекратяване на договора от страна на наемодателя поради
слючването на друг наемен договор е последица от неизпълнението на
установените в чл.7 за наемодателя задължения. Тезата относно липсата на
възражение или правни действия срещу прекратяването на договора от страна
на ищеца, което изключва задействане на неустоечната клауза е
несъстоятелна, тъй като , както бе посочено по-горе, последващият договор
за наем е вписан, следователно противопоставим на ищеца. С оглед горното
съдът намира, че са налице предпоставките ищецът да иска договорената
неустойка поради доказания факт на неизпълнение от страна на ответника да
осигури за срока на договора спокойно и безпрепятствено ползване на
отдадените под наем земеделски земи. Що се отнася до релевираното
възражение за екзорбитантност на неустойката, което води до нейната
нищожност поради накърняване на добрите нрави , същото е неоснователно.
Съгласно ТР №1/15.06.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като примерно са
изброени следните критерии - естеството и размерът на задълженията,
4
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; има ли други правни
способи използвани за обезпечение / поръчителство, залог, ипотека и др./;
вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/; вида на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди. Вземат се предвид конкретните
факти и обстоятелства , за да се направи преценка за всеки конкретен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. С оспорената клауза за неизправната страна е
предвидена неустойка в трикратен размер на уговореното наемно плащане по
чл.11 от договора, който възлиза на 5101,74 лева. Този размер съдът не
намира за прекомерен, имайки предвид, че неустойката обезпечава
изпълнението на непарични задължения, предвидени в чл. 7 от наемния
договор, което изпълнение не е обезпечено по друг начин. Освен това
неустойката санкционира пълното или частично неизпълнение на
задълженията на наемодателя по чл.7 , като следва да се има предвид, че в
случая е налице пълно неизпълнение. Наемодателят не е предоставил
земеделските земи на наемателя за производство на земеделска продукция за
предвидения срок на договора- стопанската 2023/2024 г. Не се споделя
възражението за накърняване на добрите нрави поради евентуалното
неоснователно обогатяване от страна на ищеца, което би могло да настъпи
при съпоставяне размера на вредите /пропуснатите ползи/ от реализирането
на произведената земеделска продукция и размерът на договорената
неустойка, тъй като не се твърди и не се доказва по делото от ответника
какви биха могли да бъдат тези вреди по размер. Що се отнася до довода, че
всъщност не са налице действително претърпени вреди, доколкото договорът
бил прекратен много преди началото на стопанската година, той също е
неоснователен, тъй като стопанската година започва на 1.10. , но подготовката
за същинското ползване започва много по –рано, имайки предвид редицата
дейности , както административни, така и свързани с производството, които
следва да се осъществяват. Изложеното по-горе води до извода , че
предявеният частичен иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 4987 лева, част от общо
дължимата сума от 5101,74 лева, представляваща неустойка по чл. 15 от
5
договора за наем на земеделска земя от 15.09.2022 г.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
199,50 лева заплатена ДТ и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Р*** да заплати на ЗКПУ
„ЗЕМЯ –ТРЪМБЕШ “, ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.Полски Тръмбеш, ул.“ Търговска“ № 57 сумата от 4987 / четири хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева/ частична претенция от общата сума от
5101,74 / пет хиляди сто и един лева и 74 ст./ представляваща неустойка по
чл.15 от договор за наем на земеделска земя от 15.09.2022 г.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Р*** да заплати
на ЗКПУ „ЗЕМЯ –ТРЪМБЕШ “, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.Полски Тръмбеш, ул.“ Търговска“ № 57 сумата от 999,50 /
деветстотин деветдесет и девет лева и 50 ст./ разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6