Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети май, две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш. разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5 283 по описа
за
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Г. ф., *** 3, да заплати следните суми:
1. Н.С.Л.,
със съдебен адрес – адвокат В.Е.,***, Палата 5, офиси 205 и 206:
- 42 500,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.07.2012 г. на основание по чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс
законната лихва от 18.07.2012 г. до окончателното изплащане;
- 487,73 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.07.2012 г.
на основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ плюс законната лихва от 18.07.2012 г. до
окончателното изплащане;
- 125,24 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 1 719,51 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[2] ОСЪЖДА Н.Л. да заплати
на Г. ф. 87,38 лева разноски по делото и 2 329,63
лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Н.Л.
срещу Г. ф.:
- иска по чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а” от КЗ за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 42 500,00 лева до пълния предявен размер;
-
иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ за заплащането на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 487,73 лева до пълния предявен размер.
[4] Ако ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 66,00 лева държавна такса по сметка
на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство
за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ищцата
е освободена от заплащане на държавна такса и разноски. При неизпълнение съдът
ще върне въззивната жалба.
[5] Решението е постановени при участието на
третото лице Т.Б..
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] Н.Л. е
заявил в искова молба от 16.04.2013 г., че на 18.07.2012 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Т.Б.. От
това ПТП Н.Л. е получил: 1. черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
черепа в челната област и по основата на черепа, пневмоцефалия и контузия на
мозъка; 2. пълно счупване на горната челюст; 3. двуглезенно счупване на десния
крак; 4. контузия на главата; 5. контузия на шията. Към момента Т.Б. не е имал
валидна застраховка гражданска отговорност (ГО). От уврежданията Н.Л. е
претърпял болки и страдания, които той оценява на 102 000,00 лева. Н.Л. е
претърпял и 975,46 лева имуществени вреди – разходи, свързани с лечението му.
Затова Н.Л. моли съда да осъди Ф. да му заплати 102 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди и 975,46 лева обезщетение за имуществени
вреди (вж. исковата молба, л. 3-8).
2. На ответника
[7] Ответникът Ф. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Ф.
заявява, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е започнал
пресичане на пътя на неопределено за това място, в тъмната част от денонощието,
без да се съобрази с наближаващото МПС. Ф. също твърди, че размерът на
търсеното обезщетение е прекомерен. Затова Ф. моли съда да отхвърли предявения
иск (вж. писмения отговор, л. 55).
3. На третото лице
[8] Третото
лице Т.Б. е заявил, че той не е ударил ищеца. Затова не би могъл да му причини
увреждания. Ето защо той моли съда да отхвърли иска (вж. протокола от с. з. на
23.05.2014 г., л. 90).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] Не се спори, че Н.Л. е бил роден през
[10] На 18.07.2012 г. вечерта, около 21:30 часа Н.Л. е пресичал на
неопределено за това място ул. «И.В.» в село С., област П.. Той е правил това,
водейки със себе си стадо овце. Времето е било сухо, но тъмно, улицата не е
била осветена.
[11] По това време от село Р. към гр. П. с
[12] Вследствие на удара Н.Л. е получил:
1. открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия
на главaта; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната
област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка;
пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство);
контузия на мозъка;
2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Le Fort I;
3.
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в двуглезенно счупване на
дясната подбедрица.
[13] След ПТП ищецът е бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил
неподвижен, обслужвали са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на
черепно-мозъчната травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал
главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови
нарушения. Възможни са усложнения от травмата, сега или в близките две-три
години, като – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия.
Необходимо е системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим,
контролни клинични и инструментални изследвания.
[14] Възстановяването от лицево–челюстната травма е за около месец и половина до
два. Периодът на възстановяване е съпроводен с трудно дъвчене и говор.
[15] Възстановителният период при двуглезенното счупване е от четири до шест
месеца без оперативна намеса и около четири месеца при оперативна намеса. При
оперативна намеса имплантите се изваждат година по-късно. За предпочитане е
лечението на двуглезенното счупване да бъде оперативно. Ищецът първоначално е
отказал такова и му е била поставена гипсова имобилизация. Поради недоброто
зарастване, впоследствие ищецът е бил опериран, за което е направил 975,46 лева
разходи. До недоброто зарастване не би се стигнало, ако операцията е бил
извършена в началото (вж. заключението на вещите лица К. и М., л. 87-89, както
и касовата бележка и фактурата, л. 10-11).
[16] Към 18.07.2012 г. за автомобила „Ф.Ф.” не е имало валидна застраховка ГО.
Не се спори, че Ф. не е изплащал обезщетение на ищеца.
[17] Ищецът е заплатил 300,00 лева за вещи лица (вж. л. 74). Той е бил представляван
от адвокат, като липсват доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение
(вж. л. 9). Ответникът е заплатил 150,00 лева на вещи лица (вж. л. 72).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ
ПО ДЕЛОТО
[18] Н.Л. е предявил два иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ – единият за
неимуществени, а другият за имуществени вреди. Исковете са частично основателни.
1.
По иска по по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ
[19] Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС),
което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2.
това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка
ГО; 3. ПТП да е довело до телесна повреда за ищеца; 4. ищецът да е претърпял
неимуществени/имуществени вреди от това увреждане; 5. Ф. да не е изплатил
обезщетение на ищците за тези вреди.
[20] Съдът
установи, че:
1. на 18.07.2012 г. е
настъпило ПТП в село С., област П., което е било причинено от автомобил „Ф.Ф.”,
за който не имало валидна застраховка ГО;
2. от това ПТП е бил
увреден Н.Л., който е претърпял болки, страдания и неудобства от увреждането, и
е направил разходи по лечението си;
3. Ф. не е изплатил
обезщетение на Н.Л..
1.1. По иска за неимуществени вреди
[21]
За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. Първоначално съдебната практика
(вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и
доктрината (вж. Голева, Поля.
Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са
приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение.
Впоследствие, от
[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието
на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).
[23] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС
83-2009-II Т.О. по т. д.
795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
се е произнесъл по този въпрос).
[24] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането,
но и относно момента на настъпване на увреждането)[4].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[25]
Съдът установи, че към 18.07.2012 г. Н.Л. е била на 78 години. Съдът също
установи, че вследствие на ПТП Н.Л. е получил:
1. открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия
на главата; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната
област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка;
пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство);
контузия на мозъка;
2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Le Fort I;
3.
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в двуглезенно счупване на
дясната подбедрица.
[26] След ПТП ищецът е бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил
неподвижен, обслужвали са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на
черепно-мозъчната травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал
главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови
нарушения. Възможни са усложнения от травмата, сега или в близките две-три
години, като – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия.
Необходимо е системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим,
контролни клинични и инструментални изследвания.
[27] Възстановяването от лицево–челюстната травма е било за около месец и
половина до два. Периодът на възстановяване е бил съпроводен с трудно дъвчене и
говор.
[28] Възстановителният период при двуглезенното счупване е от четири до шест
месеца без оперативна намеса и около четири месеца при оперативна намеса. При
оперативна намеса имплантите се изваждат година по-късно. За предпочитане е
лечението на двуглезенното счупване да бъде оперативно. Ищецът първоначално е
отказал такова и му е била поставена гипсова имобилизация. Поради недоброто
зарастване, впоследствие ищецът е бил опериран. До недоброто зарастване не би
се стигнало, ако операцията му е била извършена в началото.
[29] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил
700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж.
§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
лева (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е
променяла от
[30]
В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри само три
решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
от сходни по тежест черепно-мозъчни и други травми, вследствие на ПТП от период
2009-
[31]
В правно-информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът
откри само две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди от сходно по тежест двуглезенно счупване и други травми,
вследствие на ПТП от периода
[32]
Съдът отчита всички тези обстоятелства. Затова съдът приема, че справедливото
обезщетение, дължащо се на ищеца, е от 85 000,00 лева.
[33]
Ответникът е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй
като е пресичал пътното платно на необозначено място, през тъмната част на
денонощието. Съдът приема възражението за основателно.
[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако
увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д.
286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[13].
Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т.
О. по т. д. 762/2010 г.).
[35] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Пешеходците също следва да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение.
[36] В случая съдът установи, че Н.Л. не е пресичал
пътното платно на пешеходна пътека, а на необозначено място. Нещо повече, той
не е съобразил разстоянието до идващия автомобил, липсата на осветление и дори
е водил стадо овце, което е забавяло пресичането му. Следователно Н.Л. е
нарушил нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Ако той не е пресякъл на
необозначено място или е съобразил разстоянието до идващия автомобил, ПТП не би
възникнало. Такова не би възникнало и, ако Т.Б. е управлявал автомобила „Ф.Ф.”
със скорост до
[37]
При този процент на съпричиняване
обезщетението, което се дължи на ищеца, е от 42 500,00 лева. Ето защо
съдът осъжда Ф. да заплати на Н.Л. 42 500,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
1.2.
По иска за
имуществени вреди
[38]
Съдът установи, че Н.Л. е направил 975,46 лева разходи по лечението си, за
които Ф. не му е заплатил обезщетение. Предвид приетия процент на
съпричиняване, съдът осъжда Ф. да заплати на Н.Л. 487,73 лева обезщетение за
имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
2. По разноските
[39]
Н.Л. търси разноски. Той е направил такива за 300,00 лева.
[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 42 987,73 лева при предявен размер от
102 975,46 лева. Затова съдът осъжда Ф. да заплати на ищеца 125,24 лева разноски по
делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф. да заплати по сметка на СГС 1 719,51 лева държавна
такса.
[39] Ф. също търси разноски. Той е направил такива за 150,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 59 987,73 лева при предявен размер от 102 975,46 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Ф. 87,38 лева разноски по делото и 2 329,63 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1] Решението е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните
съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата
практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя
обезщетението за неимуществени вреди.
[2] В
решение 510-2010-IV
Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се
определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009
г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на
увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от
самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на
правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Решението е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните
съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и
нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и
решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при определянето
на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява
и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Вж. Постановление
1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Вж. Постановление 180/30.11.2011
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Вж. Постановление
300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Вж. решение на САС 251-2013-8-ми с-в по гр. д. 3055/2012 г. Съдът е
установил, че ищцата е получила счупване на черепа с
контузия и кръвоизлив в мозъка, счупване на дясна скулова кост на черепа,
счупване на носните кости, контузия на главата и подкожен хематом на дясната
седалищна област. Възстановителният период е продължил три-четири месеца, но и към момента на провеждане на съдебното дирене ищцата се е оплаквала от
световъртеж, безсъние, главоболие, отичане на десен долен крайник, чувство за
нестабилност (тя се е движила се с помощно средство и придружител),
ползвала е памперс, не е могла да се
обслужва сама. Прогнозата е била за продължаване и задълбочаване на остатъчните оплаквания.
[9] Вж. решение на САС 355-2013-4-ти с-в по гр. д. 3147/2012
г. Съдът е установил че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. контузия на мозъка; 2. фрактура на
черепната основа в областта на средната черепна ямка; 3. кръвоизливна контузия
в областта на десния челен и десния слепоочен дял на главния мозък; 4.
кръвоизлив в средното ухо вляво; 5. травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки;
6. контузия на главата в лявата теменно-тилна област; 7. контузия на корема; 8.
частично разкъсване на голямото було; 9. кръвоизлив в коремната кухина; 10
кръвотечение от левия външен слухов проход; 11. кръвотечение от двете ноздри.
От септември-октомври
[10] Вж. решение САС 1277-2013-8-ми с-в по гр. д. 614/2013 г. Съдът е установил,
че вследствие на ПТП ищецът е получил три средни телесни повреди и
средно тежка контузия на главата. Проведено е било трикратно
оперативно лечение, раните по гърба и охлузванията са били обработени
хирургически, като към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът не е бил излекуван, не е могъл да се придвижва и
обслужва самостоятелно, ползвал е личен асистент, използвал е проходилка,
определена му е била 60% трайно намалена трудоспособност с ЕР на ТЕЛК
за две години, без динамично и статично натоварване на долните крайници. Той е
щял да търпи болки и за вбъдеще при възстановителната усилена физиотерапия и балнеолечение.
Относно мозъчната контузия е било установено, че състоянието му
е било стабилизирано, но е имало опасност до три години от
травмата да се появят епилептиформени гърчове и е било необходимо
проследяване на всеки шест месеца с електроенцефалографии.
Ищецът е бил на около 41 години.
[11] Вж. решение на САС
1062-2013-7-ми с-в по гр. д. 100/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП ищцата е получила двуглезенно счупване,
с полуизкълчване на дясната подбедрица, а също така и разкъсно-контузна рана по
горното предно лице на подбедрицата. Тя е получила спешна медицинска помощ във ВМА, като получената
рана на дясната подбедрица е била обработена хирургично и
зашита. Заедно с това е била поставена гипсова
имобилизация. На 19.07.2011 г. ищцата е била оперирана, като е било извършено кръвно
наместване на счупените два глезена и стабилизиране на същите с метална
АО-плаки и винтове. Проведена е била инфузионна, антибиотична, седативна
и обезболяваща терапия. На 22.07.2001 г. ищцата е била изписана, като лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи и продължаване на антибиотичната терапия с
препарата „Арикстра“ за срок от двадесет дни след изписването. Два месеца след
изписването ищцата се е придвижвала с помощни средства, без да стъпва на оперирания
крак. В началото на третия месец е започнало раздвижване на оперираната
глезенна става и постепенно натоварване на крайника. Общо лечебният и
възстановителният период при ищцата е продължил около пет
месеца. През него тя е изпитвала болки и страдания, които са били по-интензивни през
първите два месеца, а след това са намалили интензивността си и са се появявали
при преумора на оперирания крак или при рязка промяна на времето. При появата
на тези болки ищцата е трябвало да ползва седативни и обезболяващи средства. Към момента
на провеждане на съдебното дирене състоянието на ищцата е било стабилизирано.
Счупените глезени са били зараснали, като движенията
на дясната глезенна става са били възстановени, с изключение
на движението разгъване на ходилото, което е било намалено с
10º. Ставата е имала остатъчен отток, който е бил типичен при вътреставно
счупване. Същият се е появявал вечер и е изчезвал сутрин, като с подобряване на движенията е щял да изчезне. Ищцата е
следвало да претърпи още една оперативна интервенция за отстраняване на
металните импланти. Същата е щяла да доведе до болки и страдания за срок от тридесет дни.
[12] Вж. решение на САС
276-2013-7-ми с-в по гр. д. 2883/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП ищецът е получил счупване на двата глезена на дясната подбедрица. Извършени са били параклинични и рентгенови изследвания, манипулации и
операция на 26.11.2010 г., когато е било извършено
кръвно наместване на счупените глезени и стабилизиране с метална плака и
винтове. Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца болки и
страдания за период от пет месеца, като през първите два месеца болките са били
с по-интензивен характер. След този период ищецът е търпял само периодично
явяващи се болки при преумора на десния долен крайник и при промяна на климата.
По време на лечебният и възстановителен период ищецът е имал значителни
затруднения при придвижване и обслужване поради това, че в продължение на три
месеца се е придвижвал с помощта на патерици. На ищеца е предстояла нова операция за изваждане на металната
плака и винтовете, която е щяла да доведе на ищеца
допълнителни болки и страдания за срок от тридесет дни, след което болките
постепенно са щели да изчезнат във времето. Към момента на провеждане на съдебното дирене счупените глезени са били зарастнали
окончателно с малка остатъчна деформация на тибиалния глезен. Движенията на
дясната глезенната става все още са били ограничени при екстензия /разгъване/ с 10 градуса. По време на лечението, в
продължение на пет
месеца, ищецът не е могъл да упражнява професията си – шофьор на тежкотоварен
автомобил. На ищеца е предстояло
допълнително провеждане на рехабилитация с цел подобряване на движенията на дясната
глезенна става и връщане към основната му професия.
[13] И двете решения са
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните
съдилища.
[14] За близък на
процесния случай подобен процент на съпричиняване е бил определен и в решение
на САС 1013-2013-8-ми с-в по гр. д. 722/2013 г.