Решение по дело №5283/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 5 283 по описа за 2013 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА Г. ф., *** 3, да заплати следните суми:

1. Н.С.Л., със съдебен адрес – адвокат В.Е.,***, Палата 5, офиси 205 и 206:

 - 42 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.07.2012 г. на основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 18.07.2012 г. до окончателното изплащане;

- 487,73 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.07.2012 г. на основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ плюс законната лихва от 18.07.2012 г. до окончателното изплащане;

- 125,24 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 1 719,51 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[2] ОСЪЖДА Н.Л. да заплати на Г. ф. 87,38 лева разноски по делото и 2 329,63 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Н.Л. срещу Г. ф.:

-  иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 42 500,00 лева до пълния предявен размер;

- иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ за заплащането на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 487,73 лева до пълния предявен размер.

 

[4] Ако ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 66,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[5] Решението е постановени при участието на третото лице Т.Б..

 

  МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

            [6] Н.Л. е заявил в искова молба от 16.04.2013 г., че на 18.07.2012 г.  е участвал в ПТП, предизвикано от Т.Б.. От това ПТП Н.Л. е получил: 1. черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в челната област и по основата на черепа, пневмоцефалия и контузия на мозъка; 2. пълно счупване на горната челюст; 3. двуглезенно счупване на десния крак; 4. контузия на главата; 5. контузия на шията. Към момента Т.Б. не е имал валидна застраховка гражданска отговорност (ГО). От уврежданията Н.Л. е претърпял болки и страдания, които той оценява на 102 000,00 лева. Н.Л. е претърпял и 975,46 лева имуществени вреди – разходи, свързани с лечението му. Затова Н.Л. моли съда да осъди Ф. да му заплати 102 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 975,46 лева обезщетение за имуществени вреди (вж. исковата молба, л. 3-8).

 

2. На ответника

 

[7] Ответникът Ф. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Ф. заявява, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е започнал пресичане на пътя на неопределено за това място, в тъмната част от денонощието, без да се съобрази с наближаващото МПС. Ф. също твърди, че размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова Ф. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 55).

 

3. На третото лице

 

[8] Третото лице Т.Б. е заявил, че той не е ударил ищеца. Затова не би могъл да му причини увреждания. Ето защо той моли съда да отхвърли иска (вж. протокола от с. з. на 23.05.2014 г., л. 90).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че Н.Л. е бил роден през 1933 г. Той е бил много жизнен, отглеждал е животни (вж. показанията на свидетеля Б., л. 92-гръб).

 

[10] На 18.07.2012 г. вечерта, около 21:30 часа Н.Л. е пресичал на неопределено за това място ул. «И.В.» в село С., област П.. Той е правил това, водейки със себе си стадо овце. Времето е било сухо, но тъмно, улицата не е била осветена.

 

[11] По това време от село Р. към гр. П. с 57 км/ч се е движил автомобил  «Ф.Ф.», управляван от Т.Б.. Той не е забелязал пресичащия пътното платно Н.Л. и го е ударил.  Ако Т.Б. е управлявал автомобила със скорост до 43 км/ч, той би могъл да предотврати удара с Н.Л. (вж. решението на наказателния съд, л. 12-17, както и заключението на вещото лице М., л. 81-83).

 

[12] Вследствие на удара Н.Л. е получил:

1. открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия на главaта; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка; пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство); контузия на мозъка;

2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Le Fort I;

3. травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в двуглезенно счупване на дясната подбедрица.

 

[13] След ПТП ищецът е бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил неподвижен, обслужвали са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на черепно-мозъчната травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения. Възможни са усложнения от травмата, сега или в близките две-три години, като – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия. Необходимо е системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, контролни клинични и инструментални изследвания.

 

[14] Възстановяването от лицево–челюстната травма е за около месец и половина до два. Периодът на възстановяване е съпроводен с трудно дъвчене и говор.

 

[15] Възстановителният период при двуглезенното счупване е от четири до шест месеца без оперативна намеса и около четири месеца при оперативна намеса. При оперативна намеса имплантите се изваждат година по-късно. За предпочитане е лечението на двуглезенното счупване да бъде оперативно. Ищецът първоначално е отказал такова и му е била поставена гипсова имобилизация. Поради недоброто зарастване, впоследствие ищецът е бил опериран, за което е направил 975,46 лева разходи. До недоброто зарастване не би се стигнало, ако операцията е бил извършена в началото (вж. заключението на вещите лица К. и М., л. 87-89, както и касовата бележка и фактурата, л. 10-11).   

 

[16] Към 18.07.2012 г. за автомобила „Ф.Ф.” не е имало валидна застраховка ГО. Не се спори, че Ф. не е изплащал обезщетение на ищеца.

 

[17] Ищецът е заплатил 300,00 лева за вещи лица (вж. л. 74). Той е бил представляван от адвокат, като липсват доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение (вж. л. 9). Ответникът е заплатил 150,00 лева на вещи лица (вж. л. 72).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] Н.Л. е предявил два иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ – единият за неимуществени, а другият за имуществени вреди. Исковете са частично основателни.

 

1.      По иска по по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ

     

[19] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е довело до телесна повреда за ищеца; 4. ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от това увреждане; 5. Ф. да не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. на 18.07.2012 г. е настъпило ПТП в село С., област П., което е било причинено от автомобил „Ф.Ф.”, за който не имало валидна застраховка ГО;

2. от това ПТП е бил увреден Н.Л., който е претърпял болки, страдания и неудобства от увреждането, и е направил разходи по лечението си;

3. Ф. не е изплатил обезщетение на Н.Л..

 

1.1.  По иска за неимуществени вреди

 

[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 18.07.2012 г.

[22]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 18.07.2012 г. Н.Л. е била на 78 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП Н.Л. е получил:

1. открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия на главата; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка; пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство); контузия на мозъка;

2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Le Fort I;

3. травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в двуглезенно счупване на дясната подбедрица.

 

[26] След ПТП ищецът е бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил неподвижен, обслужвали са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на черепно-мозъчната травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения. Възможни са усложнения от травмата, сега или в близките две-три години, като – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия. Необходимо е системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, контролни клинични и инструментални изследвания.

 

[27] Възстановяването от лицево–челюстната травма е било за около месец и половина до два. Периодът на възстановяване е бил съпроводен с трудно дъвчене и говор.

 

[28] Възстановителният период при двуглезенното счупване е от четири до шест месеца без оперативна намеса и около четири месеца при оперативна намеса. При оперативна намеса имплантите се изваждат година по-късно. За предпочитане е лечението на двуглезенното счупване да бъде оперативно. Ищецът първоначално е отказал такова и му е била поставена гипсова имобилизация. Поради недоброто зарастване, впоследствие ищецът е бил опериран. До недоброто зарастване не би се стигнало, ако операцията му е била извършена в началото.  

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2009 г. до 18.07.2012 г. - размерите на минималната работна заплата са били - 240,00 лева от 20.01.2009 г.[5], 270,00 лева от 01.11.2011 г.[6] до 01.05.2012 г., 290,00 лева от 01.05.2012 г.[7] до 01.01.2013 г. Увеличението от 2009 г. до 18.07.2012 г. е 20,83%.

 

[30] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри само три решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходни по тежест черепно-мозъчни и други травми, вследствие на ПТП от период 2009-2012 г. Присъдените обезщетения са били: а. 50 000,00 лева за събитие от 2009 г.[8]; б. 60 000,00 лева за събитие от 2009 г.[9]; в. 80 000,00 лева за събитие от 2010 г.[10].

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри само две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходно по тежест двуглезенно счупване и други травми, вследствие на ПТП от периода 2009 г.-2012 г. Присъдените обезщетения са били: а. 25 000,00 лева за ПТП от 2011 г.[11]; б. 50 000,00 лева за ПТП от 2010 г.[12]

 

[32] Съдът отчита всички тези обстоятелства. Затова съдът приема, че справедливото обезщетение, дължащо се на ищеца, е от 85 000,00 лева.

 

[33] Ответникът е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е пресичал пътното платно на необозначено място, през тъмната част на денонощието. Съдът приема възражението за основателно.

 

[34] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[13]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[35] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Те следва преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Пешеходците също следва да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

 

[36] В случая съдът установи, че Н.Л. не е пресичал пътното платно на пешеходна пътека, а на необозначено място. Нещо повече, той не е съобразил разстоянието до идващия автомобил, липсата на осветление и дори е водил стадо овце, което е забавяло пресичането му. Следователно Н.Л. е нарушил нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Ако той не е пресякъл на необозначено място или е съобразил разстоянието до идващия автомобил, ПТП не би възникнало. Такова не би възникнало и, ако Т.Б. е управлявал автомобила „Ф.Ф.” със скорост до 43 км/ч. Затова съдът определя процент на съпричиняване от 50[14].

 

[37]  При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на ищеца, е от 42 500,00 лева. Ето защо съдът осъжда Ф. да заплати на Н.Л. 42 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

 

1.2.           По иска за имуществени вреди

 

[38] Съдът установи, че Н.Л. е направил 975,46 лева разходи по лечението си, за които Ф. не му е заплатил обезщетение. Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът осъжда Ф. да заплати на Н.Л. 487,73 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

 

2. По разноските

 

[39] Н.Л. търси разноски. Той е направил такива за 300,00 лева.

 

[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 42 987,73 лева при предявен размер от 102 975,46 лева. Затова съдът осъжда Ф. да заплати на ищеца 125,24 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф. да заплати по сметка на СГС 1 719,51 лева държавна такса.

 

[39] Ф. също търси разноски. Той е направил такива за 150,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 59 987,73 лева при предявен размер от 102 975,46 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Ф. 87,38 лева разноски по делото и 2 329,63 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: